Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 237 - год. XI.

Севлиево, 9 април 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Възкресение

Зов. (стих.) – Превод от един египетски папирус. Превел: Николай Рилски.

Възкресението на Христа според четирите евангелия – Влад Пашов

Чистотата

Словото на Учителя. Ще дойдем. (из неделната беседа – 13 ноември 1938 г.)

Кой. (стих.) – Д. А.

Влиянието на цветята – Benitta

Цветята лекуват – Benitta

Астрология. (продължение от бр. 236) – Влад Пашов

Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова

 

[Ани]

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него.

Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“.

Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят.

Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно.

Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си.

[Ани]

ЗОВ

„Стани ти, който спиш“

Учителя

Стани ти, който спиш от векове,

приспан във мантията на нощта.

Към нов живот теб слънцето зове,

разкрий ти смело на свята мощта

*

дълбоко скрита в твоята душа.

Стани ти, който спиш от векове!

Веч твоите заблуди се рушат

и нов живот с любов се тук кове.

*

Снеми сам от себе си навеки

веригите на тоя мрак проклет,

тръгни ти по светлите пътеки,

далеч зад теб да бъде друмът клет

*

на хиляди лъжи и грехове.

Свърши се вече тоя сладък сън, —

стани ти, който спиш от векове,

чуй слънчевия животворен звън,

*

душата ти с радост да е пълна.

О, чуй гласа отдавна който те зове!

Стига мрак. — навеки веч се съмна.

Стани ти, който спиш от векове!

*

Разбий сам стените на затвора

и на светлина ти излез с възторг —

духът ти ще се радва на простора,

ще литне мощно в Божия чертог.

*

В сърцето ти извор чист ще блика,

в душата ти пролет ще царува,

ще разбираш на Бога езика,

с мъдрост Бог духа ти ще дарува.

Превод от един египетски папирус:

„Зовът на Амон-Ра към ученика“.

Превел: Николай Рилски

[Ани]

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД

ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие.

За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека.

Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят

Да се идентифицират  тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение.

В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.

В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос:

„А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“.

Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“.

В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си. И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Това показва, че той е проникнал със същността си всички сили и елементи на земното битие. И като следствие на това преобразяване виждаме, че след възкресението, като се явява на учениците си, те, отначало не Го познали. Това показва, че след възкресението Христос е станал Господар на всички физически сили и елементи и при възкресението е дематериализирал материята на тялото си и при случай пак я сгъстявал, за да стане видим. И Той сам казва на учениците си. за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно.

Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него.

Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.

Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта.

Влад Пашов

[Ани]

ЧИСТОТА

Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота.

Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки.

Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина!

След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си.

Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни. Така той ще стане истински човек, годен член на живата природа, способен да изпълнява функцията, която му с възложена. Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа. И ако не я извърши, той е отговорен.

Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения.

И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата?

Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ще дойдем

(из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.)

„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие ще пребъдват в мене. Тогава и аз ще ви се изявя“.

Йоан 15 гл.

Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък. който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделението иска да предаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. А ако. след като излезе от университета, отиде да повтаря съща та материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университета.

Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието. Който харесва това ново положение, нека го приеме Който не го харесва, да си остане със старото. Значи, изоставянето на старото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз вземам думата Бог и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Светлината, с която си служите на земята, няма да ви служи и на другия свят, вие ще бъдете слепи. И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв. На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло някъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста. За да се разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание в нова насока. Човек се нуждае от нова светлина, в ново направление. Това е закон на битието. Бог иска да даде на човека нова посока, да измени негов те мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, той трябва да има онова дълбоко вътрешно разбиране, каквото ангели има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, за щото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми.

Всяка мисъл, всяко чувство. И всяка постъпка в човека представляват три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи. Запример, мисълта създава главата на човека, чувствата — сърцето и дробовете, а постъпките му — стомаха и костите му. Тъй щото, ако волята на човека отслабне, ще отслабна и стомаха, костите и мускулите. Ако отслабнат чувствата му, ще отслабнат сърцето и дробовете му. Ако отслабне мисълта му, ще отслабне и неговия мозък. За всеки човек, на когато отслабва мозъчната система, казваме, че е нервен или че е малко слабоумен и т. н. Това значи, че неговата деятелност е престанала да действа, както по-рано.

Какво отслабва в болния човек? Казват, че някой изгубил съзнанието си. Наистина, има случаи когато човек във време на боледуване изгубва съзнанието си, и като се върне в съзнанието си, той се засилва. Има случаи, когато след всека болест мисълта на човека се усилва, става по-ясна. Не е лошо човек да боледува, но само тогава, когато през време на болестта си той е успял да се освободи от старото в себе си и да го замести с ново. Такава болест е на мястото си. Обаче, има болести, при който човек изхвърля новото, а се връща пак към старото. Такава болест е опасна. Тъй щото, всички болести, които носят с идването си новото, Божественото, са на местото си.

От Божествено гледище, всека болест носи новото в човека, но той трябва да бъде готов да го приеме.

Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора.

Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота. Тогава аз му казах: Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо. — Кажете, какво ме чака? — Ти имаш чичо в Америка от когото след две години най късно ще получиш едно наследство от 500 хиляди лева.

Сериозно ли говориш, или се смееш с мене? — Сериозно ти говоря. Можеш да си запишеш и датата даже. Като мине това време, ще видиш вярно ли съм ти говорил, или не. — Дано е вярно! Ще чакам това време.

Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно предсказание. И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не. Всеки човек. който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина.

„Аз и Отец ми ще дойдем“. Идването на Отца и на Сина подразбира идването на разумното начало в човека. То ще дойде когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона на наследствеността, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете не може да излезе дори и обикновен човек. Щом не може да излезе обикновен човек, толкова по-малко може да се очаква от него да стане талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждането на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човека с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога. Ако, човек не мисли за Бога, нищо няма да излезе от него Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и в ума на човека.

Ако човек не мисли за природата, отгде ще почерпи той онези материали, с който може да работи? От де ще придобие той духовната светлина в себе си? Човек живее в безпределното пространство, отгдето от всички небесни тела той получава подаръци, като от никоя любеща майка. От мое гледище, цялата вселена представя за човечеството велика майка, която изпраща своите безчислени подаръци. И при това голямо количество подаръци. които човек получава, не му дохожда на ум да благо дари.

Какво стана с човека когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата раждане аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзна ние на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе а земята, той е баща, а земята, в която се зара вя семето, е майката. Същото нещо се отнася и за човека. Майката на човека, т е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго, освен земята. Посевите семката в земя та и след време тя сама по се бе си израства. Обаче земята не е майката на семето. Тя само го отглежда. В това отношение човек представя една семка. За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я по сади в една градина, за да из расте. Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине в пътя на своето бъдеше развитие. При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е още един елементарен живот. Преди всичко, тя не знае имената на своите деца, нито ги познава.

Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли. Някой казва, че през ума му минавали чудни, фантастични мисли и идеи. Казвам: знаеш ли имената на тези идеи?

— Не ги зная. Аз мисля в себе си, че този човек е от рода на рибите. Всяко нещо, на което не знаеш името, остава чуждо за тебе. Същото нещо се отнася и за Бога. Ако ти не знаеш името на Бога, каквито свои имена да туряш, Той остава безпредметен. Бог отговаря само на онова име, при което като Го поменеш , ти го почувстваш с цялото си същество.

Бог всичко вижда и чува, следи и наблюдава какво се върши и всичко изправя. Мощно е словото Божие. Един човек изпаднал в една гъста гора, гдето го нападнала една мечка. Като се видел в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: Моля ти се, за Господа, не ме изядай. Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат.

Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.

Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля. Това недаване плод от страна на лозената пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.

Аз не казвам, че човек не трябва да живее и за себе си, но да не стане култ за себе си. Детето което се ражда на земята, първо трябва да живее за своята майка и за своя баща. Първото трябва да има идеал да служи на майка си и на баща си, а после те ще го научат как да служи на себе си. как да служи на ближния си и как да служи на Бога.

Когато Бог влезе в нас. Той ще ни научи на нещо по-високо от това което ний сами можем да научим. Той ще ни научи на нещо по-красиво от това. което ний сами можем  да създадем. Наистина, като работи за Бога, човек все създава нещо повече от това. което би създал. ако работеше изключително за себе си. Затова казвам: Служете на Бога. Като уреждате работите на Бога, Той ще уреди вашите работи. Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени, Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си. Ако не служите на Бога и не мислите за Него, вие няма да имате тази интелигентност, каквато ви е нужна. Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него, да ни е приятно. да го вършим от любов и съзнание. Служим ли по този начин на Бога, и Той ще изпитва радост и веселие, като върши нещо за нас. И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен.

Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде.

Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да Го състарят. Това не е правилно. Защото както постъпват, така им се връща и на тях. Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли. свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в Негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любов на младите, младата любов.

Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре.

Из 7-ма неделна беседа от Учителя,

държана на 13 ноември 1938 г.

София – Изгрев

[Ани]

КОЙ

Кой запали по цветята малките светици?

Босоногата принцеса, приказната фея,

тя разпръсна диаманти, злато и кристали,

тя, невидимата, чудна, приказната фея.

*

— Ти красива си, й каза слънцето изгряло,

и целуна я тогава с обична целувка.

Тя се втурна и затича лека кат дихание

и докосваше цветята нейната милувка.

*

И потрепваха в почуда своя цвят разкрили:

— Кой наниза, кой дари ни тези огърлици?

Ах, с брилянти украсени сте за танц готови,

сте за танц готови вече, майски хубавици!

*

— Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика?

Нагласявам струни златни, сребърни звънчета.

Недорекъл тези думи, танц ефирен почна,

люшкаха се. смееха се палави цветчета.

*

— Где е, где е да ни види нашата царица,

босоногата принцеса, приказната фея?

— Тя ни гледа, тя ни вижда, радва се незрима,

тия накити и песни дар ни са от нея.

Д. А.

[Ани]

ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА

Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си.

Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца.

Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат.

Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора.

Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята.

Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже.

Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота.

Затова майките, чрез своите градини и цветя, биха могли да действат върху психиката на своите деца, според необходимостта на случая.

А ако самите деца се занимавате с отглеждането на карамфилите, то влиянието ще бъде още по осезателно.

Нека майките, които искат, да проверят тоя красив метод при възпитанието на децата и видят лично хубавите му резултати.

Наистина, нека те не бързат да имат за ден за два желаните резултати, но да знаят, че с течението на времето, незабелязано, но сигурно ще се получи съответната психическа промяна у децата

Benitta

[Ани]

ЦВЕТЯТА ЛЕКУВАТ

Цветята оказват своето въздействие на околната среда. И това въздействие е крайно благотворно върху болният човешки организъм. Има болести като белодробните например, които се подават мъчно за лекуване, но ако болният започне да се занимава с отглеждането на хубави цветя в градината, то той в продължение на едно лято само, ще забележи голямо подобрение в здравето си.

Жизнената енергия, която е изобилна в цветята, ще премине в болния от непосредствения му контакт с тях.

Също и други болести, като например в краката могат да се лекуват с култивиране на цветята.

При лекуването е необходимо да се знае, че болният трябва сам да се грижи за посаждането, разкопаването, отглеждането и най-важно — за поливането на цветята. При случай, че болният не му е възможно да сади и прекопава цветята, то поне всеки ден да ги полива и прекарва повече време между тях. Тогава той сам ще констатира благотворното влияние на цветята върху своя организъм.

Ако при всичко това се прибави и обич към цветята при тяхното отглеждане отстрана на болния, то добрите резултати са неминуемо последствие.

Benitta

 

[Ани]

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 236)

ГЛАВА IV.

Природа и качества на знаците на зодиака.

От изложеното дотук видяхме, че имаме четири основни елемента, всеки, от които има по три проявления, проявява се в три знака и така получаваме 12-те знака на зодиака. Видяхме също, че зодиакалният кръг се простира по протежението на еклиптиката - видимият път на Слънцето - като обгръща една ивица, широка 16 ÷ 18 градуса, в която област се движат Слънцето, планетите и Луната. Разгледахме различните отношения на знаците по елементи и по динамическа принадлежност.

Имената и белезите на 12-те знаци са следните:

Преди да отидем по-нататък, ще се спра за малко върху качествата на знаците.

Зодиакалните знаци, в чист технически смисъл, представят 12 подразделения на еклиптиката и са проявление на четирите елемента, според които се разпределят в четири групи от по три знаци, наречени тригони. Така че имаме четири тригона - тригон на огъня, тригон на въздуха, тригон на водата и тригон на земята.

1. Знаците на огнения тригон са: Овен, Лъв и Стрелец.

2. Знаците на земния тригон са: Телец, Дева и Козирог.

3. Знаците на въздушния тригон са: Близнаци, Везни и Водолей.

4. Знаците на водния тригон са: Рак, Скорпион и Риби.

Видяхме също, че четирите тригона като проявление на четирите елемента дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня са : духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни с високо мнение за себе си Те са хора огнени, пламенни, като стихия

Сангвиниците които са израз на елемента на въздуха са дружелюбни, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, те са интелектуални типове. Меланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни.

От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен , Лъв , Стрелец , Близнаци , Везни , Водолей а женски са тези на земята Рак , Скорпион , Риби , и на водата Телец , Дева , Козирог .

Знаците се делят още на северни и южни.

Северни знаци са : Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото, когато слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора т. е. през пролетта и лятото.

Южни знаци са : Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби- Наричат се така, защото когато слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е. през есента и зимата.

След това имаме деление на знаците на три динамични групи от по четири знака според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни, или общи.

Кардинални знаци са: Овен, Рак, Везни, Козирог. През тях слънцето преминава в началото на всеки от четирите сезона и главната тяхна отличителна черта е активността, деятелността инициативата.

Неподвижни знаци са : Телец, Лъв, Скорпион, Водолей. През тях слънцето минава през средата на всеки сезон. Тяхната отличителна черта е устойчивостта, постоянството.

Подвижни или общи знаци са : Близнаци, Дева Стрелец и Риби. Тяхната отличителна черта е приспособимостта, подвижност, общителност. Знаците се делят още на плодовити и ялови или безплодни.

Плодовити знаци са : Телец. Рак, Скорпион и Риби. Безплодни знаци са : Овен, Лъв и Козирог, а останалите знаци Близнаци, Дева, Везни, Стрелец и Водолей са със средна плодовитост. Знаците могат да се разделяте на четири групи, според годишните времена. Овен, Телец и Близнаци се наричат пролетни знаци, защото слънцето преминава през тях през пролетта. Пролетта започва от 22 март, когато слънцето влиза в първия градус на Овена, първия знак на зодиака, и продължава до 22 юни, когато слънцето влиза в знака Рак, от когато започва лятото.

Рак. Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях слънцето минава през лятото — от 22 юни, когато слънцето влиза в знака Рак до 22 септември, когато слънцето влиза в знака Везни и започва есента Везни, Скорпион и Стрелец се наричат есенни знаци, защото слънцето минава през тях през есента — от 22 септември до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог от когато започва зимата. Козирог Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото слънцето преминава през тях през зимата. Така че, слънцето всеки месец изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус.

(следва)

[Ани]

Елисавета Кидалова — Белград

ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

(продължение от бр. 236)

Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето.

Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава,

„Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън.

Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ли очакват нещо. Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братята и сестрите са застанали неподвижни, в беззвучна молитва.

Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило.

В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика. При всяко от тях обаче, се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията.

След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане:

„Първият ден на пролетта

Първият ден на радостта

Първият ден на любовта

Носят сила и животът“.

Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание.

В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“.

„Мисли право мисли!

Свещени мисли във живота ти крепи!“

което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето.

Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва:

,,Изгрява Слънцето

праща светлина,

носи радост за живота тя“.

Всички издигат ръце над главите си и с плавни, кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как слънцето изплува из зад хоризонта и описва своя кръг като разпраща вредом светлина. То е подобно на движението на слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа.

Следва упражнението: „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни.

„Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко.

В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете.

Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата.

По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии.

Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа.

Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.

Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват.

Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на Неговото учение, и в силата на неговото слово и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувстват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувства дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта. Явно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други, в сравнение с тези на земята, гдето добротата и любовта са естествени състояния а душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.

Пишейки тия редове, аз отново виждам, в мисълта си, белия дом на хазяина на „Изгрева“, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие.

Белград, март 1939 г.

(превод от руски)