Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛАВЯНСТВОТО

Дотогава, докато славяните продължават да живеят в несъгласия и раздори помежду си. дотогава те ще бъдат плячка на другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви!

Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън.

Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси.

Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехославия, че словаците съдействаха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво.

И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие?

Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост.

Днес те все още имат време да избират: разбирателство, единение и взаимна отстъпчивост и, като следствие на това. свобода и напредък, или — омраза и вражда, последвани от разпокъсвана и робство.

За да се заличат, обаче, веднъж за винаги следите на миналото, следите на злото в отношенията на славяните помежду им. НЕОБХОДИМИ СА ЖЕРТВИ — разумни жертви. Тия жертви трябва да бъдат направени безотложно. Те трябва да бъдат направени доброволно, съзнателно и на време. Иначе те не биха достигнали целта си.

Въпросът е важен и то не само за нас, славяните. Защото обединението и засилването на славянството е от значение и интерес за цялото човечество.

Славянството има да изнесе в света своя специална мисия, то има да даде на човечеството нещо ново, което ще ползва всички, и за това то не може и не трябва да загине или да стане играчка в ръцете на другите.

Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи.

Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи.

За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ

Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота. Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите. Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните.

Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост, Любов, мир и светлина сред народа за всяка душа. Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо.

Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява. Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите.

Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.

Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните.

Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават. Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза. А от там пък се явява завистта, демагогията, ежбите, партизанството и насилията.

Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на Христовата справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място! И когато всеки заеме мястото, където може да принесе най-много полза за обществото и да бъде доволен от положението си, тогава наистина можем да кажем, че Царството Божие е близо — при вратата.

Дим. Станев

______________________________

В какво се състои истинското величие на един народ? Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата?

— Не! Един народ е истински велик само тогава, когато той върви по Божиите пътища — когато той носи свобода, светлина и блага за всички. Само такъв народ има светло бъдеще!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО

Аз, малкото житно зрънце,

седях притиснато от хиляди зърна,

в огромния хамбар на Вечния Стопанин.

*

Но хвърли ме в земята Той. Бях в тъма.

Със братята зърна кърми ни майката-земя.

със смесеното мляко на вода и плодна твърд.

*

И аз прогледнах, видях светлина:

слънчеви лъчи обгалиха ни всите.

Прокълнах. Чрез мене майката земя изопна

*

мургава снага. Слънцето-Жених

във тръпни, копнеющи недра погълна.

Тя люби, зачна и роди. Тогаз явих се аз

*

затворило във себе брачни двойки:

земя и слънце, въздух и вода;

венча ги Бог, а в мене Себе си всади.

*

И днес във мен е Той!

Във хилядите живи семена — все Той е там,

във множество лица и все пак безначален и Един

*

От зрънце аз пораснах в тежък клас,

със умножени, живи, слънчеви зърна.

И в своето единство и в множествеността си

*

все Него изявявам — Единния,

обгръщащ всичко, в милионите внедрен,

и жертвувам се тъй, както жертвува се Той.

Казанлък

Д. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИМАМЕ ЛИ ПЪЛНО ПОЗНАНИЕ?

Такъв ли е светът, какъвто ние го виждаме с нашите несъвършени очи, и какъвто го схващаме с нашите ограничени сетива? Ние виждаме и схващаме от света само една много малка част, — само една страничка от една голяма книга. За да се разбере това, не се иска много. Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата. Достатъчно е да се убеди, че извън това. което вижда и възприема с помощта на сетивата си и с уреди, съществуват още много непознати за него явления и неща.

Ал. Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ. Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните.

„Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни. Затова ние не възприемаме никак космичните лъчи, макар че те ни проникват от край до край.“

Като е така, пълно ли е това наше знание, тази наука, която почива на едно ограничено число явления, сравнително много малко? Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения.

Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания.

Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот?

Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат? В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре?

Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята.

Великата Любов на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви.

В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си.

Времето напредва, то не търпи отлагане. Кораба, казва Учителят, трябва да потегли.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Нито в Израиля

(из неделната беседа „Нито в Израиля“ – 4.XII.1938 г.)

Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик. Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш, разправят ти за онзи свят, който не си виждал. но вярваш, разправят ти как живеят съществата от онзи свят, и ти вярваш. Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася за неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.

Следователно, можем да кажем, че в известно отношение няма нещо в света, за което като ти разправят, да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш.

И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл. иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.

Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро.

Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия.

Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи

Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън.

„Нито в Израил съм видял толкова вяра“.

Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топлата вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.

И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.

Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализма в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала.

Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време, и вие ще получите някакъв отговор.

Сега. при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Когато някой получи някакъв дар, и той от своя страна трябва да дарява. Някои мисли, че като го даряват, той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на българска сватба? Там онзи който придружава невестата, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невестата получава такъв дар, че очите й светват. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката един хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но тя получава това само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно, не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.

Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа.

Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали какво може да излезе в настоящето и в бъдещето от нас. Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето. Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил. Това не е вярно. В света има единично надаряване. но има и колективно надаряване. Никой не е слизал в света сам Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: най-малко 30 — 40 хиляди слизат изведнъж, и като слязат, те се разпределят. Едни от тях отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, България — по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успяха на едните зависи от успяха на в царството Божие. Това е не другите, и загубите на едните зависят от загубите на другите.

Когато някой се оплаква, че работите не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които той е свързан, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.

„Кажи само реч, и ще бъде!“ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра. На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: Господи, да не кажеш нещо, което не мога да направя. Ще туриш ръката си на веждите, и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от твоя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии.

Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това. не подценявайте вашето тяло.

Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.

Из беседата, държана от Учителя

на 4 декември 1938г., София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЕЛИЯТ ПЪТ

И прозрях аз истината!

— Слънце жарко прибулено от мъглата.

Розовите искрици по стръмнината,

осияха белий път на душата.

*

И прозрях аз любовта!

И видях обилно струите й текат,

как разцъфва хубостта,

на всяко стръкче наболо по белий път.

*

И прозрях аз мъдростта!

На първите стъпки осветили белий път!

— Знанието, светлината на Христа,

осияли на душите белий път! . .

*

Дълга зима, студ и мраз! . .

Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет,

първа стъпка на живота чист и рад!

Мъдро строши старите окови,

С'любов усмихна се на целий свет.

*

— Вижте, вижте, братя мои,

любовта, истината, мъдростта,

на Първия отминал белий път,

тук на Бялата бразда —

вестител скромен на Христа,

— Да работим за Новото в’секи кът,

То носи живот вечен, свобода

на будната душа по белий път!

Диана Данчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА

Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота.

Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот.

Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага.

Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта.

С любов вселената се крепи

Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души!

Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта.

С Любов се прониква там. О, царство свещено, за чистите души, — когато душата проникне в твоите свещени предели, за миг е готова да се отрече от всичко онова, що човешкий ум е съградил.

О, битие, творение на Бога. Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по любов.

Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги. Елате, о души, копнеющи за свобода. Любете и свободни бъдете. Чуйте този свещен глас на Бога:

С любов вселената се крепи. Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота.

О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов. О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи.

Елате в царството на любовта.

Н. Балтова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ,

ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ

Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села.

Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния.

Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде.

Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога.

Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; —

— Яжте, дал Господ.

Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо. Разлютяваше се тогава стареца. Ще викне, ще кресне:

— Аз. ами аз? Че от где на къде? Да мълчите, свраки такива! Да не е Господ, че аз ще дам. Где да река да завали дъжд да завали? Где да река да пекне слънце и да пекне? Ако не рече Господ, нищо не става. На Него да се молите и благодарите.

—То тъй, дедо Матей, промъмкваше стреснатата вдовица, ама. . .

— Нема какво ама, викаше разядосан още повече дедо Матей — всичко е дал Господ, разбра ли? Хайде, взимай житото и благодари на Тоя, който го е възрастил, поливал и му е дал зърно. И да му се молите и да Го не забравяте, че Той е, Който ни дава всичко — заръчваше сериозно той.

— Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си. От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него!

И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже:

— Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда.

И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне.

Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне:

— Бре Матей, где отиваш , жетва е сега.

Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида.

Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата.

И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея. Поканят го големците, разтичат се селяните да заколят някое агне или овен за гощавка. А той като чуе това, като смръщи вежди, грозен и страшен става.

— Стоите бре хора, луди ли сте? Че мене Господ ме е проводил да извадя тая вода за вази и за добитъка ви, че аз за гощавка ли съм дошъл? Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам. Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди.

— Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята? Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш?

А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм.

Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза.

И всички стават по-радостни и по-весели, па изпроводят деда Матея далеч извън село.

Така живя дедо Матен, до като един ден, в дълбока старост, отиде да се представи пред Господа и да даде отчет за делата си на земята.

Поделиха голямото му имане синове и внуци.

По това време се завърна единствения му внук Боян от най-малкият му син, който се бе поминал преди много години. И като на сирак, всички гледаха да дадат на него най-хубавото.

А той бе ходил в чужбина, учил бе много години, но какво точно бе изучил, само той си знаеше. Но нали бе се завърнал, всички му се радваха и всички с широка ръка отдЪлиха по-голям дял за него.

Но чудо, на кого се беше метнал той, сякаш не беше от дедо Матесвия род. Още на другия ден като прибра всичко що му дадоха и като рече: — „мое е“ — отдели се от всички и сякаш с желязна огради, се огради никого не приемаше и у никого от своите си не ходеше. От града му идваха гости, с тях ядеше и пиеше, а със селяните не проговаряше. На високо се държеше, зер те все бяха прости, с тях какво имаше да говори?

Той беше наследил старата дедо Матеева къща и големия двор. Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее. Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба жито.

Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря.

По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер.

Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си.

За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави. Нали всеки сам пред Бога ще отговаря за делата си?

Но един ден пръсна се слух, че Боян, дедо Матесвия внук, затрупал кладенеца в голямата си нива. Всички ахнаха. По цялата околност нямаше вода за пиене. Този кладенец, Господ на сън бе го открил из дедо Матея и той го бе изкопал да пият хората.

Наистина, край село имаше голяма пълноводна река, но не беше пригодна всякога за пиене. Пък и покрай градове минаваше, а градските хора не тачат водата и реките хвърлят всякакви боклуци в нея. Не струва да се пие. Пък и завалят дъждове, размъти се от тинята и червената пръст която носеше със себе си, а в тоя кладенец водата бе чиста, бистра, като сълза. На близо минаваше широк път. Кой де пътник минаваше, ще се отбие, ще се напие, ще благослови деда Матея и ще благодари на Бога за бистрата чиста вода.

А сега Боян засипал хубавия кладенец. Бре, тоя човек не се бои от Бога! Да се затрупа кладенец в село се смяташе за голям грях. Ще му се случи на тоя човек нещо, Господ да пази!

(следва)

Н. Неделчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 237)

От 22 март до 21 април слънцето е в знака Овен.

От 21 IV. до 22 V. в Телеца.

От 22 V. до 22 VI. в Близнаци

От 22 VI. до 22 VII в Рака

От 22 VII. до 22 VIII. в Лъва

От 22 VIII. до 22 IX- в Дева

От 22 IX. до 22 X. във Везни

От 22 X. до 22 XI в Скорпион

От 22 XI. до 22 XII. в Стрелец

От 22 XII. до 21 I. в Козирога

От 22 I. до 22 II. във Водолей

От 22 II до 22 III. в Риби.

През различните години има с по един - два дена разлика във влизане на Слънцето в знаците.

В знаците Овен и Везни се пресичат еклиптиката с небесния екватор и това са точките на равноденствията. Овен е точката на пролетното равноденствие и начало на пролетта - 22 март, а Везни е точката на есенното равноденствие и начало на есента - 22 септември.

Рак и Козирог се наричат знаци на тропиците - Рак отбелязва най-високата точка, до която Слънцето стига в северното полукълбо, която се нарича тропик на Рака и имаме най-големия ден. А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ.

Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей.

На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания.

Като знаци на богатата жизненост и добра солидна физическа конструкция се считат знаците - Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец и Водолей. А знаците Рак, Козирог и Риби дават слаби конструкции.

Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва:

Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта.

Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците.

Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове.

Рак управлява гърдите и стомаха.

Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили.

Дева управлява корема и червата.

Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи.

Скорпион - външните полови органи.

Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите.

Козирог - колената, кожата и черния дроб. Водолей - глезените, прасците и кръвта.

Риби - ходилата и пръстите на краката.

Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака.

Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм.

Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония.

Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.

Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и Гръцкия Архипелаг.

Градове: Дъблин, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.

Близнаци - страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи.

Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франсиско и др.

Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай.

Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др.

Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния.

Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.

Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция.

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др.

Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.

Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др.

Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал.

Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция.

Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.

Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.

Козирог - Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Щирия, Босна, Илирия, Мексико.

Градове: Порт Саид, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Касел, Мексико и др.

Водолей - Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия.

Градове: Хамбург, Залцбург, Бремен, София и др.

Риби - Португалия, Калабрия, Галиция, Норман-Нубия и Сахара.

Градове. Севиля, Вормс, Александрия, Ланкастер и др.

И в знаците на зодиака е проявен закона за полярността. Знаците два по два са поляризирани и се явяват като поляризация на първичната творческа енергия. Така полярни са:

Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.

И съществува една вътрешна връзка и зависимост между тези космични полюси, но това е предмет на езотеричната астрология.

*

Днес често се говори, че се намираме в епохата на Водолея. За да разберем значението на този израз, ще припомня само, че по-рано споменах за така наречената процесия или предварване на равноденствията, при което пролетната равноденствена точка, която се намира там, където еклиптиката пресича небесния екватор, отстъпва назад с около 50 секунди на година. И за 2100 години приблизително, това отстъпване изминава 30° - което бележи един знак. Ние проектираме това отстъпване на равноденствената точка на Слънцето и казваме, че Слънцето престоява в един знак по 2100 години, което отбелязва една епоха. Сега от 1914 година пресичането, т. е. равноденствената точка е влязла в областта на Водолея, по-рано беше в Риби, а още по-рано в Овена и т. н., затова казваме, че Слънцето е в знака Водолей, където ще остане 2100 г. и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действат нови сили в света, които коренно ще го преобразят.

Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действа, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите.

За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците.

1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа.

2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението.

3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни.

Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата.

4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили.

5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност.

6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост.

 (следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Защо някои от посадените дръвчета не се хващат

или остават безплодни?

В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“

В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки.

Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия.

Но Д-р Муано можал да се увери, че правилното или неправилно посаждане на дърветата указвало влияние не само за тяхното хващане, но също така и за тяхната плодоносност и за тяхното развитие. С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им.

Коя е причината за това?

Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята. Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение.

За да се избегне неправилното ориентиране на дръвчетата при тяхното посаждане, Д-р Муано ни дава следния практичен способ: Дръвчетата, които ще бъдат премествани, преди да бъдат извадени от земята, гдето те първоначално са изникнали, биват отбелязвани на северната си страна, с един малък знак напр, бодване или пък с едно малко петно от някаква боя. Когато дървото се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

През миналия месец брат Мих. Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота. Посрещнат е бил радушно навсякъде.

         Излезе от печат книгата „Свещени думи на Учителя“ на латишки език, издание и превод на сестра Мелита Кедрова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×