Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАКВО ИСКА ДЕТЕТО

Не може да се отрече, че от десетина и повече години насам за детето започнаха да се проявяват по-особени, по-големи грижи, както от страна на държавата и обществото, така също и от страна на отделното семейство, в което детето е родено и живее.

Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи. Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди.

Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното:

— Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие:

— Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него!

А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела? И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух? Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо.

— Ние искаме чиста храна! — Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост. Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни. Защото и в храната, както и навсякъде в живота, винаги е имало нещо повече, нещо неуловимо за вашите инструменти, за вашите изследвания, за вашите химически анализи за установяване хранителната стойност на една храна, които завинаги ще си останат ограничени, едностранчиви и, следователно, погрешни!

Ние искаме повече плодове! Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни. Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива.

Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна! Ние знаем, ние виждаме че в България се прави много, за да се създаде специална литература за нас, децата. Ние се ползваме от нея и благодарим от сърце и душа на всички, които вземат участие в нейното създаване, както и на родителите и на близките си, които правят жертви, за да ни я доставят. Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото съзнание съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици! Не, нашата душа е жадна за истината! Защото действителността, непознатата вам действителност на живота е много по-чудна, по-вълшебна и по-прекрасна от най-добре скроените измислици, плод на богата фантазия.

Дайте ни чиста и смислена духовна храна! Дайте ни детска литература, в която да прозират, облечени в съответна художествена форма, вечните истини на живота, в която да трепти основния, истинския нерв на живота — Любовта. Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души!

— Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни.

В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения.

Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им.

Това иска детето. То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние.

Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата. Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем.

С. К.

______________________________

На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а. с него идва и Новият Свят!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВА

О, влей в сърцата обич — да повее

над всичко младост, красота!

Сплотени в дух на братство да възпеем

във химни твойта доброта!

*

И дай ни светла вяра във душите

в света на висшия живот!

Да крепнем в чист копнеж към висините

на ясен, слънчев небосвод!

*

Щом бурна нощ душите ни обгърне,

изчезнат радост и екстаз,

със вяра в слънце мрака да превърнем,

да бликне Твойта мощ във нас!

*

Във час на радост, мир, опиянение,

погалени от кроткия ти зов,

лъчи да бъдем, в слава проявени,

от извора на Вечната Любов!

В. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОРИТЕ ЗА

ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА.

(по случай седмицата на гората)

Много се пише за значението на горите за стопанския живот на народите, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна. Всичко това е вярно и ние можем само да се съгласим с него.

Тук, обаче, искаме да кажем няколко думи за друга една страна от благотворното влияние на горите, която не е била предмет на досегашните писания за тях и която засега вече не стопанския, а духовния живот на човека.

Горите са мощен фактор в духовното развитие на човека. Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства. Такава мощна и дълбока, но неуловима и непонятна за ума връзка съществува и между гората и човешката душа.

Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека.

Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна. За това не се изисква някакво особено изкуство. Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално съзнание от външния свят. Достатъчно е да създадем една малка връзка между нашата душа и душата на гората, за да бликне веднага в нас мощната струя на един свеж, опресняващ, вдъхновяващ и оздравяващ живот.

Чувствителните, възприемчивите натури познават това действие — тази мощна, благотворна сила на гората, без тя да им е доказвана, без да са чели теории за нея. Те непосредствено чувстват, схващат и се ползват от това, което, за тях, не се нуждае от доказателства.

Затова те обичат гората с всичката чиста обич и привързаност, каквато децата имат към своята майка. Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората.

Ето защо, да лишиш едно населено място от гора, това значи не само да го изложиш на опустошителната сила на пороите, не само да прогониш дъждовете и да отнемеш един естествен филтър на атмосферата му, но то значи още и да прекъснеш множество най-важни нишки—невидими канали, по които протича живата вода, която напоява неговия духовен живот.

Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място.

Пазете горите!

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Закон на вярата

(из неделната беседа „Закон на вярата – 11.XII.1938 г.)

Има един нов начин за гледане на нещата. Това ново гледане идва, когато съзнанието на човека се пробуди.

Под думата пробуждане на съзнанието в широк смисъл разбирам проява на Божественото съзнание в човека. Само при това съзнание човек може да гледа по нов начин на нещата. Той гледа вече и на себе си и на цялата природа по особен начин.

Днес хората гледат по обикновен начин на себе си. Като дойде да говорят за нещата, те и на тях гледат по обикновен начин. Например, като видят една електрическа лампа, те казват: Това е една лампа от 20—30—50 или 100 свещи и с това свършват. Те не могат да си представят, че зад всяка свещ,зад най-малката светлина, седи едно грамадно тяло. Кое е това тяло? — Това тяло е слънцето. Ако слънцето изгасне, всички лампи, малки и големи, също ще изгаснат. Значи, каква част от слънчевата светлина е впрегната в една лампичка, се вижда от самата лампичка.

На същото основание казваме, че всеки човек е представител на великия живот, на всички слънчеви системи. Казвате, че природата е жива. Не само тя е жива, но и цялата вселена е жива. И ако човек е дошъл на земята, той е дошъл да свидетелства, че живее някъде във вселената. Колкото да е малък, той е израз на целия живот във вселената. Ако един ден животът изчезне, и той ще изчезне. Затова е казано че „докато Аз живея, и вие ще живеете“.

Може да възразите: Какво ще стане с човека, когато той умре? — Човек не умира, но се подига на една по-висока степен. Нима когато човек замине на разстояние стотина — двеста километра от близките си, той е вече изчезнал, щом те не го виждат? Хората имат много смътна представа за нещата. Когато петалото на коня падне, пада ли и конят с него заедно? Конят изчезва ли при това положение? Значи, когато човек умре, и за него казваме, както и за коня, че само петалата му са паднали. Вие казвате: Умре конят. Защо? Защото петалата му са паднали. Преди всичко петалата на коня не са нещо съществено. Те са само една прибавка към самия кон.

Следователно в човека умира само човешкото, а Божественото остава вечно да живее. Когато умира, .човек се освобождава само от временните ограничения. Когато конят минава през каменисти местности, петалата са на място, но когато минава през меки места, петалата нямат никакво предназначение.

И тъй, когато човек се запитва защо е дошъл на земята, той трябва да си отговори: Аз дойдох на земята да свидетелствам, че животът се проявява навсякъде. Та когато някой те пита, вярваш ли в Бога, ти трябва да отговориш: Аз съм живо свидетелство на това, че Бог съществува. Щом Аз живея значи и Бог съществува.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Има един метод. по който човек може да бъде щастлив. Всички хора искат да живеят добре. Това е същото. В един от стиховете на Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да познае Тебе, единаго истиннаго Бога“. Значи, щастливият, добрият, божественият живот е този вечен живот да позная Бога, който е създал всичко в света. Да позная Бона любовта, който живее в душите и в духовете на хората. Значи, когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот.

Мнозина питат как трябва да живее човек. Наскоро дойде при мене една млада сестра, около 19 годишна и му даде едно обяснение. Тя казва: Учителю, аз се влюбих в един момък. До сега не бях се влюбвала, даже се смеех с момците, подигравах ги — Как се влюби, като майка си и като баща си ли, или малко по-особено? — Малко по-особено. Тя казва: Аз не искам от него нищо, нищо материално, не искам дори да ми пише нещо. Искам само едно: от време на време да ми обърне внимание, да ми отправи един мил поглед.

Казвам: Право мисли тази сестра. Погледът, който иска от своя възлюблен, това е Божественото. Получи ли Божественото, тя цял ден е радостна и весела, нищо друго не иска. Ако не я погледнел, животът й се обезсмислял. Като я погледне така мило, тя е готова на всички жертви, на всички подвизи в света.

Аз не я питах от кой университет е научила това нещо, но предполагам, че го е научила от най-великия университет. Велик е Този, от когото тя е възприела тази идея. Сега и на вас желая да се влюбите като тази мома. Да се запалите, но да горите без да изгаряте. Достатъчно е да получи те един мил поглед от своя възлюблен, за да се осмисли живота ви. Това е новото разбиране на живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да при добиете.

И майката има такова разбиране като тази млада мома. Когато детето й е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела.

И на съвременните хора Отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те не всякога чуват това говорене. Под думата „Отгоре“ аз разбирам великото, красивото, разумното в света, което осмисля нещата и дава потик на всяко ново същество в света. Желая ви сега да възприемете новото разбиране на любовта. което може да ви освободи от онези вериги, с които сте вързани.

Мислите ли, че в света, който Бог е създал, са предвидени пакостите, които хората едни на други си причиняват? Не, състоянията, в които хората изпадат, са човешки. Това е едно извращение, което е дошло отпосле. Ако една дреха се е изтъркала и е изгубила своето предназначение, това не значи че дрехата е виновна за това. Ако буквите на една напечатана книга са се изтъркали от постоянно пипане, то книгата ни най-малко не е виновна за това. Книгата е хубава, с добро съдържание, тя е била чиста, но от дълго употребление е изгубила онова, което я правело смислена. Също така и светът, в който вие живеете, е бил Божествен, но от постоянно пипане, дето трябва и не трябва, вие сте го изтрили, развалили сте много неща в него.

За постигане на вярата е необходимо едно условие. Човек не може да има силна вяра. ако не може правилно да диша. Това е научно твърдение. Не може да има силна вяра един човек който има слабо дишане. Когато Бог направи човека от пръст, от земя, в това състояние той изучаваше физическия свят — света на надеждата. Казано с в Писанието, че Бог вдъхна в ноздрите на първия човек живо дихание и той стана жива душа. Сега ние изучаваме закона на вярата, закона на дишането. Щом диша. човек не може да не вярва. В този смисъл аз не вярвам на ония хора, който казват, че не вярват.

Човек не може да живее без вяра, така, както не може да живее без въздух. Въпроса е само до степента на вярата. Ако дишането на човека е слабо, и вярата му ще бъде слаба. Щом дишането е пълно, и вярата е силна Който иска да усили вярата си, той трябва да усили и дишането си. Учениците Христови казаха на Христа: „Учителю, придай на вяра“. Вярата расте като синаповото семе.

Като диша, човек трябва да възприема всяка вдишка спокойно, дълбоко, като спазва и при дишането законите на хармонията и на мелодията. Когато диша, човек трябва да възприема въздуха плавно и със съсредоточена мисъл. Като съзнава, че всичко в живота и в природата е живо. той наистина ще приеме онези живи елементи от въздуха, от природата и напълно ще се обнови. При дишането човек не трябва да бърза. Той трябва бавно да възприема въздуха и бавно да го изпуща, като го задържа в дробовете си най-малко десет секунди. И после като изпуща въздуха, също да не бърза. В това време нека размишляваме за въздуха, за елементите, които се съдържат в него.

Въздухът съдържа в себе си скрита енергия, която човек трябва да възприеме и да влезе в контакт с нея. Така той ще усили вярата си. Като усили вярата си, и надеждата му ще се усили. Дето е вярата и надеждата, там ще дойде и любовта. Ако диша по този начин, въздухът ще даде на човека всичко онова, от което се нуждае. И когато вдишва и когато издишва, човек трябва да върши тия процеси съзнателно, както когато приема и изпраща любими гости. Сако при това положение вярата на човека може да се усили.

Съвременните религиозни хора казват, че трябва да се вярва. Но трябва да се разбере, как да се вярва. Вярата е закон, свързан с дишането. Както във въздуха има няколко елемента, необходими при дишането, така и вярата се нуждае от няколко елемента. Въздухът е първият елемент, необходим за вярата. Водата пък е необходима за възпитание на човешките чувства. Иска ли да се самовъзпитава по отношение на чувствата си, човек трябва да разбира законите на водата. Ако пък искате да развиете силно, стабилно тяло, трябва да познавате законите на твърдата материя, на почвата. Ако искате да придобивате повече светлина, трябва да разбирате Божествените закони. Вие трябва да разбирате онази област, през която светлината минава и отива в живота от гдето се предава на човешкия ум. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат тия работи. Не, вие не трябва да разчитате на смъртта. Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете.

Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си. Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили? Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, това е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото. Защо се подмладяват? Защото служат на доброто. Доброто пък е закон на вярата. Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта. Те са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта, са пътища. по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал. И тъй когато е добър, човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветлява. А когато дойде до закона на любовта, животът в него се обновява. Като дойдем до Духа, ние влизаме във възможностите на живота. Тогава вече човек ще дойде до служенето.

Казано е в Писанието: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се кланят“. Под думата истина разбираме всичко онова, което притежаваме на земята. Всички възможности, които човек може да постигне със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. да ги посвети за Божествената любов, за благото на цялото човечество. Когато това благо иде, то е благо за всички. Питам: ако съвременните хора разбираха това и посветеха живота си в служене на любовта, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Ако искате. вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по тоя начин, в домовете им ще дойде нова светлина.

Искате ли да видите Божественото, повярвайте в душата си. повярвайте в сърцето си. После повярвайте във въздуха, който дишате; повярвайте във водата, която пиете: повярвайте в светлината, която възприемате; повярвайте в живота, който ви е даден, и вие ще се подмладите.

И тъй, казвам ви:

Дишайте дълбоко. Всяка сутрин, като ставате, направете шест дълбоки вдишвания, плавно, спокойно, със съсредоточена мисъл.

След това към 11 — 12 часа още шест вдишки и вечер преди да си легнете, още шест. Ако дишате по този начин, вие ще приемете живота и ще видите какви велики тайни се крият в него. Когато сте неразположени или нетърпеливи, когато имате някаква неприятност винаги дишайте дълбоко.

От търпението ви зависи колко време ще задържате въздуха в дробовете си. Ако можете да задържите въздуха около една минута, вие имате достатъчно търпение. Ако го задържите две минути, търпението ви е по-голямо. На земята повече от това търпение не ви трябва. С него вие можете да понасяте несгодите на досегашния си живот. Няма по-лошо нещо от това, да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това. да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които го сдушават. Трябва ли човек за нищо и за никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар да Го не познавате. Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен? Тя не го знае, но в нейния ум се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче един ден тя го среща. И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка.

Любовта не се създава в този живот.

Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала в течение на хиляди години, а сега й се дава възможност да се прояви. Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи. Той изпраща свои посланици, учители и ученици, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят, да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях.

Казано е в Писанието: „Бог ще ни се открие“. Как ще ви се открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“ до горно „до“ и като издишате пак я възпроизведете. Като приемете външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които я изследват и виждат до каква степен на развитие сте дошли.

Като знаете това, при всяко вдишване и издишване човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишането, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитание, но те са палеативни. Не съм против палеативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние.

Дишайте, за да можете да помагате. И където ходите, помагайте и казвайте: Наближило е царството Божие. Затова аз ви препоръчвам: като вдишвате, казвайте в себе си: Да се прослави името Божие в мене. Като задържаш въздуха, кажи: Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мене. Когато издишаш ще кажеш: Да бъде волята Божия. Този е правилният начин за дишане. Вие може да сте чели много хубави книги за дишането, но този метод не е даден никъде. Опитайте този метод. Яко можете да се ползвате от него, вие ще бъдете щастливи и радостни. По този начин вие ще достигнете поне 75 на сто по-лесно и по-бързо вашите въжделения, отколкото по който и да е друг начин.

Из беседата, държана от

Учителя на 11 декември 1938 г.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИМЕРЪТ ЗАРАЗЯВА

Примерът има две страни: или подига и тласка човека напред и нагоре, или го подхлъзва и събаря в низините, в мрака.

Голяма част от злото, от неправилните отношения между хората се корени в примера, в модела, които те имат пред себе си. Тук има примесени и други причини не по-маловажни —наследствени, вътрешни заложби на душата. И като имаме предвид, че проявите на човека с израз на вътрешното състояние и стремеж, ние лесно можем да преценим от какви идеали и принципи в живота се ръководи той.

Ние трябва да имаме предвид, че много неща човек върши по подражание, под натиска на една колективна хипноза, наложена му от добрите или лошите прояви на обществото. Това може да се види във всички области на живота.

Всеки трябва да даде максимум усилия да прояви своята добра страна и по такъв начин да даде добър пример на околните и близките. Добрия пример води след себе си добро, лошият — зло.

Добрият и порядъчният живот на майката и бащата дава добър пример на децата и ги подтиква към прогрес и съвършенство. Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате.

Преди години посетих дома на един мой приятел. Влязох  в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо.

И колко много още подобни прояви и примери има! Родителите пият, пушат, лъжат, децата им подражават.

Разумната и добра майка никога не употребява тия илюзорни цапала. Разумният човек търси вътрешната красота.

Не приличат ли на горното дете и големите? Като видят че някоя се е нацапала, веднага й подражават, за да не останат назад.

Жалки същества с наистина ония, които нямат висок идеал, които нямат вътрешен двигател. Те досущ се приравняват с безсловесните твари.

Докато човек не се добере до вътрешния двигател, до идейното в себе си, той винаги ще подражава и копира като маймуна това, което вижда в другите. Без вътрешен двигател, без здрави принципи в живота си, човек винаги подражава на отрицателните прояви, върви по низходяща линия. В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата линия на живота

Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество. Затова на тях трябва да се дадат най-добри и съвършени модели. И тия модели ще ги дадат големите.

______________________

Същественото в живота на човека е да пази любовта си. Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТ

Звънка песен облива ведри простори.

За нови копнежи сърце се разтвори.

Синьо небето с усмивка лъчиста сияй

над светове и пространства безкрай.. .

*

И дойде с чар и красота пролетта,

пламна в живота лъча на любовта;

възвести вредом тя с пееща си лира

за бликащата младост из всемира. . .

*

Над полята румено утро се пука,

нейде в китни гори кукувица закука;

волни птички разперили леки крила,

леят звучни химни над родни села. . .

*

Навсъде се струи омая и сладост,

във всеки поглед свети чиста радост:

тръпнат във младост на всички сърцата,

възражда се всичко живо на земята. .

*

Да дойде във всека душа пролетта

и свърже с любов вси хора в света:

към мир и братски живот да ги призове,

да бъде блаженство през вси векове! . .

Вълкан Попов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ

Колко ценен е живота и колко свещени са усилията на душата да се сгрее от огъня на светлата вселенска душа! Колко радостен е Духът, че може да черпи топлина направо от огнището на Всемирния Дух! Колко велики са моментите, които преживяваме: край на старото и начало на новото!

Вий сте частици от запаления огън, който стопля света, благодарение на които може да живее, да се запази и да напредва света. Вий сте надеждата на утрешния ден, когато сяйно слънце ще изгрее над цялата земя, прогонвайки мрачините на нощта. Радостна е безкрайно душата ми, че можахте да запазите през толкова изпитания малкото свещено пламъче, което утре ще се разгори в голям огън, който ще стопля цялата земя.

Ние ценим делото ви. наблюдаваме усилията ви и сме неотменно със вас и зад вас. Затова изхвърлете от душата си всяко съмнение и укрепявайте в себе си живата вяра в доброто: негов е утрешния ден, всека стъпка ни приближава към него,—колесницата на живота не ще се повърне назад!. . . Идват дни, когато Духът ще нарежда порядъка на цялата земя, и когато людете и народите на цялото човечество ще запеят купно великата хармония на Любовта.

Устрема към великото Дело, което сте прегърнали, не е само чувство, не е само временно възхищение: той ви води към посвещение в тайните на Духа. И целта на това посвещение е да направи душата ви прозрачна призма за лъчите на Божествената светлина. Да станете проводници на Божествената красота, проводници на Божествената истина и любов.

Затова изучавайте правилата на Духа. Те са безпощадни към колебанието и двойствеността и затова бъдете изцяло техни служители и издигнете високо знамето на правдата. Може би в ума ви ще изпъкне мисълта: постижимо ли е да се запазим винаги будни — да долавяме винаги Божията мисъл? — Да, това е постижимо, то е доказано и засвидетелствано с живота, с усилията и с кръвта на хилядите, които преди вас бяха проводници на Божественото вдъхновение. Ще отворите душите си, сърцата си и умовете си и не-бесният извор ще протече през вас. С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство.

Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа. Застанете в центъра на вашето съзнание като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете. Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън. Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота. Така вдъхновени и подкрепени, вашите клетки души, вашият организъм — тази душа на душите—ще укрепне, ще се пречисти, ще стане прозрачна за Божията светлина. Подкрепете тия милиони и милиони малки същества, които работят във вас, защото те са ограничени, за да извършат една велика работа.

Днес светът е изложен на пожар! Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото. От всичко, което става, вие трябва само да вземете поука. Няма, обаче, време за мислене върху събитията, които стават отвън. Не се тревожете и не се спъвайте от тях. Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината. Както всички велики събития!

Бурите и ветровете, обаче, ще отлитнат, но земята на благословението ще пребъде. Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя. Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък. Вие ще бъдете само техни проводници и помощници.

Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество.

Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството.

Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света.

Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат.

Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината!

Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо!

Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света.

Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея!

Ман. Иванов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ

Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание.

Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън.

Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето.

Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор.

През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си.

Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите:

— Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята?

Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза:

— Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми.

Този разговор, обаче, се запечати в ума ми, заедно с живата сцена на описваното пътуване и след 15 години, когато за пръв път се завърнах в родното си село, (защото майка ми се ожени повторно в друго село) аз действително видях точно същата обстановка, която се представи пред очите ми, некога, в моето детинство, слушайки разговора ма майка ми с живия ми тогава баща, аз видех същите тия камъни, същия този стар, дълбоко изрит път, същата обстановка, и спомена за изживяното отново, като светкавица премина пред моя духовен взор.

Значи, не даже на сън, а в будно състояние, още като дете, аз бях видял една жива картина от миналото, бях видял една действителна сцена от предишния ми живот, в който съм бил с им на същите родители!

И колко много са тия деца, които виждай подобни сцени от близкото или далечно минало! Колко много, колко разнообразни са виденията, проникванията на малките зад завесата на миналото, преди още грубия земен живот да сложи тежкия печат на забравата върху тяхното съзнание! Само ограничението, незнанието и глупостта на възрастните са способни да отхвърлят тия истински откровения, тия свежи спомени на будната детска душа, като лишени от всякаква връзка с реалността фантазии и блянове! . . Колко далеч с живота, истинският живот, от представите, които обикновено хората имат за него! . .

Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало. Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си. Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен.

В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие.

К. Величков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖЕНАТА И МИРЪТ

Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място.

В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето.

Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права. Но пита се, какво ще направи жената с тези права, които има ? И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето?

Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира. Защото няма растеж и напредък в културно, материално и духовно отношение без мир. И жената трябва да застане като пазителка и жрица на този мир.

Ако жената иска да влезе в политическият живот на една държава, тя трябва да внесе нещо ново, което до тогава да е липсвало или недостигало в уредбата на тази държава. И това ново трябва да допринесе за културното и духовно израстване на тоя народ. Ако жената даде това, което вече мъжът е дал или постигнал до там, до където той вече е достигнал какъв смисъл има от влизането й в обществения и политически живот ?

Кое е това, което не достига на мъжа ? Кое е това, което трябва да внесе в изобилие жената при строителството на държавата ?

— Любовта! — и като естествена последица от нея— Мира.

Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към възвишеното, благородното, красивото.

Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати.

В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън. Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи. Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят. Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме.

И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с мечти за живот. а не за смърт. Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните народи и общо за цялото човечество.

Н. Неделчева

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ,

ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ

(продължение от бр. 238)

Отидоха селяни при Бояна, раздумваха го. Молеха му се, но той не скланяше. Земята била негова, каквото си иска, такова ще си пране можел той да гледа, кой от где се вземе да му минава през нивата и да му тъпче имота.

— Слушай, бре Бояне, слушай бре синко, думаха му старите, това е водица, бре айол, няма на близко и на далече такава хубава вода. Нали всякой, който отива ма нива, на лозе, ще кривне край дедо Матеевата нива да си налее стомна с вода, да има за през целия ден като работи. Жега става, бре сине, остави хората да си прохладят гърлото и тебе да благословят и Бога да славят. Че Бог я откри на дедо ти Матея.

Но Боян не искаше да слуша бабини дивитини. И като рече, отсече. Затрупа кладенеца, загради нивата с бодлив тел, никой да не може да влезе вътре и да отрови кладенеца.

Клатеха глави старците. Не правеше добре тоя Боян, дето оставя хората да жадуват в горещини и пек.

Одумваха го жените и казваха, че ще му се случи нещо лошо с Бога човек не бива да излиза на среща.

И почнаха в селото да странят от него, сякаш беше белязан. По-рано всички искаха да се запознаят с него, да се сближат, нали беше ходил в странство, видял беше, чул беше толкова много работи, все можеше да научат нещо от него. Но като го видяха такъв горделив, само с граждани да приказва, отвърнаха се и селяните от него.

Гдето минаваше, децата тичаха подире му и викаха — тоя е гдето затрупа кладенеца на дедо Матея. Боян се гневеше, сърдеше, караше им се, най-после заплаши бащите им, че ще се оплаче в града. И млъкнаха децата, така им бяха заръчали бащите им: да мълчат, защото кой го знае всякакви хора ходеха в дома му, где да го знаеш какво може да направи I

Но като замлъкнаха децата и големите, сякаш Бог започна да говори. И Неговите думи не са като на хората — приказки, а дела.

Случи му се през пролетта, измряxa на Боян три от най-хубавите крави. Започна мор по овцете му. Точно всред лято, когато бяха пожънати нивите му и сноповете бяха натрупани за да ги превозват, на другия ден се изви внезапно буря, засвятка, затрещя и падна гръм всред снопите на Бояна и всичко изгоря до сламка.

Селяните виждаха в това Божия пръст, който искаше да опомни Бояна и пак го придумваха, но той не отстъпи. По-зъл сякаш ставаше.

Наближаваше време да се берат кукурузите и лозята. Един ден цялото село изтръпна. Небето стана черно и посред бял ден беше тъмно като нощ. Задуха страхотен вятър. Загьрмя. Сякаш земята и небето се трескаха.

— Боже, помислиха си старците, края на земята ли наближи?

Светкавици всяка минута кръстосваха небето и дъжд валеше като из ведро. Чуваше се страшен рев и грохота на свличащи се води. Някъде из полето бурята опустошаваше всичко, което срещнеше и селяните тревожно гледаха към лозята и кукурузите.

— Боже, отиваше им трудът толкова очаквания, толкова надежди I

И при всеки грохот на бурята, при всека светкавица, неволно всички се прививаха като под камшик, и тревогата от неизвестността стискаше по-силно сърцата им.

Най-после бурята премина. Плъзнаха селяните по лозя, по овощни градини и кукурузи, да видят какво е направила бурята.

Смаяха се селяните; само лозята, кукурузите и овощните градини на Бояна бяха съсипани, избити, отвлечени.

Сам Боян стоеше на нивата, гдето беше някога кладенеца, и гледаше отвлечения и затрупан с тиня кукуруз с наведена глава, дълбоко замислен.

Селяните го поизгледаха, поизгледаха от далече и никой не му проговори нищо. Полека всички се прибраха по домовете си, а той остана сам из полето да броди до късна презнощ из опустошените си лозя и имоти.

Той не вярваше в чудеса, че има нещо повече от човека, а ето, имаше Некой, който тъй много помагаше на дедо му, а сега Той жестоко преследваше него.

Имаше Някой, Който познаваше неговите овци, ниви, лозя, и удряше тях, само тях ... а наоколо всичко друго оставаше невредимо.

И за една нощ той разбра, много разбра. И на другия ден осъмна друг, нов човек.

Отиде в града, повика майстори. Изкопаха отново водата от затрупания кладенец. Направи хубава голяма чешма и на нея написа: — „Промисли за ближния си, за да промисли Бог за тебе.“

Н. Неделчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИЗНАТЕЛНОСТТА

Много качества са потребни на човека до като достигне пълно съвършенство, но колко точно, трудно е да се каже. Обаче несъмнено е, че признателността е едно от най-важните.

Можем ли да си представим духовен процес без това качество?

Признателността е не само знак на добро възпитание, но е белег на вродена интелигентност и благородство. За нея някои философи-моралисти казват, че е най-важен израз на онова положителното и красивото, което човек е възприел и асимилирал.

Ако човек обладава много положителни качества, но му липсва признателност, това е знак на едностранчиво и не-хармонично духовно развитие.

В каквото и отношение човек да почне да работи, към каквато и цел да се стреми, става необходимо да влезе в известни отношения със същества, посредством които се образува хармонична връзка с ония, от които очакваме да направят нещо за нас. На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях. Такова топло чувство ние дължим всекиму, е не само на тия, които някога видимо са сторили или сега правят нещо за вас. Тази сърдечност и топлота постепенно ще изпълнят всички сърца, но сега от нас трябва да почнати.

Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване.

Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“.

За да бъдем справедливи, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в единомислие с нас, и мълчаливо са ни съдействали. Тях можем да наречем безименни доброжелатели, които имат също дял в това, което сега накратко именуваме: наш успех.

За услугите ще благодарим, а за добрините, които ни се правят, ще се отплатим само с вечна признателност.

Само които достойно оценява малкото, заслужава повече.

Г. Събев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗЦЪФТЯВАНЕ

Дебела и твърда е дрехата на Цветната пъпка. А цяла нощ трепереше. От хлад. А може би от Онова, което трепти в мъничкото й сърчице, в такт с някаква далечна Мелодия...

Навън полазва предутринен хлад. Мръзне Цветната пъпка. „Нима секнаха далечните Съзвучия . . . Може би са били само съмна измама. А така беше хубаво. . .“ И заплака.

От Изток през синкавия хлад се показа Слънчев Лъч. Трепна, повъртя се. После слезе низко над Цветната пъпка. Трепна и затворената радост в сърцето й. Че отвън Слънчевият Лъч похлопва по дебелата й дреха . . . Вика я . . .

Ще се пукне сърцето й. Напрегна и последните си сили. И разпукнаха се дебелите покривки. Отвътре свенливо разкрехна устица нежен Цветец. Още не вдъхнал, трепна и олюля се на слабото си стебълце. Защото спуснаха се хиляди Лъчи да го поздравят от светлия Цар — Слънцето . . . После се изправи Цветецът, усмихна се благодарствено към Слънцето, което възхождаше от хоризонта. . .

А няколко незасъхнали сълзици от през нощта се люлеят на Цветното венче. Съзрели ги Лъчите, изпиват ги с радост. Че няма място за тях когато разцъфнал е Цветецът, когато го грее и топли Слънцето.

Ал. Г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

Суми за абонаментите, книги и друго пращайте по пощенска чекова сметка 2201. Чрез нея е по евтино и по лесно.

За справка пращайте абонаментния си номер. Пишете адресите си ясно и четливо.

Интереса към Беседите на Учителя расте все повече и повече. Мнозина от странство се интересуват и превеждат Беседите на чужди езици. Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П. Миетиниш, издание на Рижкото книгоиздателство Н. Гудков.

В тоя сборник влизат следните Беседи:

1. Абсолютната чистота;

2. Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания

3. Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга;

4. Общение с Духа;

5. Нашето място: а) Хигиена на живота;

6. Да им дам живот: а) Вътрешна връзка;

7. Вехтото премина;

8. В Царството на живата природа: а) Влиянието на слънчевата енергия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...