Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 241 - год. XI.

Севлиево, 21 май 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Пред корабокрушение

Илюзии – С. К.

Има ли днес пророци и светии? – Георги Радев

Словото на Учителя. Скритият сън. (из неделната беседа – 12 март 1939 г.)

Светът е хубав, ако знаете как да дишате – Б. Бартон

Змията – Т. Ч.

Астрология. (продължение от бр. 238) – Влад Пашов

Тайнственото. Левитация невредимост на огъня

Книжнина

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ

Морето се вълнува. Надигат се грамадни вълни. Ветровете се извиват върху него от разни страни. Предчувства се че ще се извие страшен ураган, който ще помете всичко по пътя си. Тия, които пътуват през него, със страх и трепет виждат това и не знаят що да правят. Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ. Това е още по страшно и опасно.

Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход.

Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото.

Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака? Да надигнат глас против безчовечния спектакъл, който готвят палачите на света?

Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен бряг, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши.

Да, човек като индивид и колектив в лицето на цялото човечество, има отредена работа, която трябва да изпълни.

Хората строят машини, правят инструменти и оръдия, за да могат да извършат някаква работа. Ако те не биха намерили приложение на тия машини и инструменти, не биха ги правили. Тогава човек в живота случайно от само себе си ли се е явил, без цел и без определена функция ли е в живота? Ако допускаме, че звездния свят, грамадните слънчеви системи са създадени от една висша разумна сила, основаващи се на строго определени математички закони, то и живота на тях, включително и тоя на земята, е; резултат на тая висша разумна сила. Като така, човечеството от какво трябва да се ръководи в своя път? Дали още да върви по неразумните пътища на опасните игри, ламтежи и егоизъм, или да тръгне по нови пътища?

Един е изхода от днешното хаотично политическо положение — човечеството да приеме в ладията си Христа и да приложи в живота си великата Любов и добро. Само като дойде Любовта помежду хората, благата ще могат правилно да се разпределят между всички. Благата са за всички, не са само за отделни единици. Но за да ги използват правилно, разумността трябва да вземе връх в живота им.

Човечеството е изправено пред избор: Или по стъпките на Христа — на Любовта и доброто; или по стъпките на неразумността — на омразата, алчността и вечните борби. Но стъпката, която води към прогрес и развитие, е тази след Христа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЛЮЗИИ

Колко се лъже окото на човека в ценността и в действителността на нещата, които го заобикалят и привличат! . .

Уви! Толкова късно — едва след като е разхарчил напразно най-добрите си жизнени сили — човек почва да разбира, че се е увлякъл след миражи, че е гонил привидения, сенки на реалността. че е живял със илюзии.

Толкова късно — понякога едва на края на живота — очите на човека се отварят за действителността. Той вижда нещата в тяхното истинско осветление едва тогава, когато те са вече вън от неговата власт, когато силите и волята за борба и дейност са го напуснали.

В безумно упоение, със слепешка страст човек се стреми към достигане на това, което го привлича. Той жертва живота си, а често и живота на другите за неговото постигане. И чак тогава, когато мисли, че е само но една крачка от него или пък че държи в ръцете си това, което толкова време е гонил, той вижда, че ръцете му са празни.

Щастлив е този. който навреме може да се отърси от хипнозата на илюзиите в живота. Щастлив е този, който съумее да се освободи от тях, преди те да са изсмукали силите на живота му. Щастлив е този. чието око е достатъчно проницателно, за да може да направи тънката разлика между реално и илюзорно в този свят, изобилстващ с променчиви величини и ценности.

А действителните, абсолютните ценности наистина съществуват. Истински реалното, вечно реалното наистина съществува. Но колко пренебрежително, с какво детинско неразбиране, поглеждаме ний обикновено към него. Не го считаме за достойно да задържи за по-дълго време вниманието ни. Отминаваме го набързо, за да не отнема времето ни.

Да скъсаме с илюзиите на живота докато е време! Да престанем да им принасяме в жертва най-ценните сокове на живота си. Да ги отхвърлим и да се отдадем на това, което е реално, което наистина ще ползва и нас, и близките ни, и всички.

Но тук вече се явява трудния въпрос: Кое е наистина реално? Та нима човешките мерки не са безкрайно разнообразни? Нима външния облик на нещата не се пречупва през специална призма за всекиго поотделно — призма, съдържаща безброй преливащи се блясъци? Нима, най-сетне, това, което днес ний виждаме в едно осветление, утре не се явява пред нас в съвсем други краски? . .

Трудна е, наистина, задачата на човека, който си е поставил за цел да разграничи реалното от нереалното в живота. Тъй сложно и тъй невидимо преплетени са понякога едното с другото! Как да ги отличиш, как да ги разграничиш?

Нещо повече — понякога дори тъкмо в онзи видимо бързопреходен цветец, който пред очите ти увяхва, се крият семена на безсмъртие.

И обратно — това, което изглежда вечно и безсмъртно, осветено от религия, традиции и обществено мнение, общоприето и неоспорвано от никого — е често безсъдържателно и безплодно.

Затова, — търсете ядката на нещата, а не тяхната видима форма.

Илюзиите съществуват, за да ни научат да различаваме, да откриваме всред тяхната необикновена пъстрота, това, което носи в себе си семената на реалността.

Светът на преходните илюзии е училище за човешката душа, чиято задача е да смуче нектар и да пълни своите медени пити често и от това, което утре ще увехне.

С. К.

____________________________

Сегашният живот е резултат на редица опити, които природата е правила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този живот в един ден, това значи да предизвикате цяла катастрофа.

За да се измени света, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света. Само любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ?

(Из книгата „Пътят на звездата“)

Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите.

Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития?

Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци.

Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет.

Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така за религиозния живот на човечеството — голям въпрос е. В същност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал, и тогава остават само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избиват навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква.

В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката“.

Но както в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, герои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи.

Г. Радев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Скритият сън

(из неделната беседа „Скритият сън“– 12. III. 1939 г.)

Ще прочета част от втората глава на Данаила, от 1 до 20 стих.

Днес хората се нуждаят от нова философия на живота. Новата философия важи за новите времена. Сегашните хора искат да живеят в новите времена със старите си разбирания. Това е невъзможно. На екватора ти не можеш да живееш така. както живееш на северния полюс. И на северния полюс не можеш да живееш, както на екватора. Това са две неща несъвместими. Ако се опиташ да живееш по един и същ начин и на екватора и на полюса, ще опиташ невъзможността.

Понякога хората се запитват, защо светът е така създаден. — Че как трябваше да бъде създаден? Друг път хората се запитват, защо човек трябва да страда. Ти разбрал ли си смисъла на страданията? — Ама не си струва човек да страда. То е все едно да казвате, че не си струва човек да дава. Съгласен съм, но никой да не дава, че и ти, който си се научил да вземаш, да се намериш в чудо. Има известни разсъждения, които минават за логически, но ако ги приложите в живота си, те ще развалят всичкото ви настроение. Който взима, той непременно трябва да дава. Няма по-опасно положение за човек от това да взима, а да не дава. Ако не искаш да даваш, не трябва да взимаш. Само така можеш да се извиниш. Тогава, ако не взимаш и не даваш, какъв смисъл има живота? При това положение ти няма да имаш никакво понятие за живота.

Кое е по-хубаво — да благодарим на Бога, или да Му принесем в жертва едно агне или един вол, както правеха евреите едно време? Съвременните хора са се освободили вече от жертвоприношенията. Днес трябва да се служи на Бога с любов. За да служиш на Бога, постъпи към своя ближен така, както Господ се е отнесъл към тебе. Като видиш един свой брат паднал, притечи му се на помощ и кажи: Понеже благодаря на Бога за всички блага, които ми е дал, сега и аз ще се отнеса към своя ближен така, както Господ се е отнесъл към мен, Кажи в себе си: Господи, аз благодаря за този ум, който си ми дал, и за това сърце, и за силата, която имам в себе си, за да мога да направя с тях една услуга.

Какво ще изгубите, ако помогнете на своя ближен? Като му помогнете, той ще ви благодари. Някои ще възразят, че са направили много добрини и са им отплатили много зле. Това показва, че не сте знаели как да направите доброто. Не сте знаели как да помогнете.

Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нищо и ще благодариш. След една седмица стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки. На втората седмица чорбица от жито, а на третата малко твърда храна. Това прилагат и лекарите навсякъде.

Какво представя диетата? Нищо друго, освен спазване на известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното слово. В това отношение съвременните хора се нуждаят от школа. За това са нужни гимназия и университет за изучаване на човешките мисли. Човек трябва да знае всяка негова мисъл на каква химическа реакция отговаря. Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни химически реакции в него. Има мисли, които образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което гнетят смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, него се образува кръвно налягане. Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на младите. Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт. В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши. В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват. С други думи, този свят е свят на вечно подмладяване, или свят, дето хората са постоянно млади. Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение. Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява — динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват.

Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тази любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети? Вие мислите, че ще минете така, без да дадете нещо от себе си. Ако някой човек ви даде един подарък, вие трябва да му отговорите. Това е Божествено. Ако мислите, че като ви подарят хората нещо, вие не се задължавате, а само те са длъжни, ще се намерите трудно положение. За всяка добра мисъл, за всяко добро чувство, за всяко добро слово, вие непременно трябва да отговорите. Това е Божествено. И ако не отговорите, вие ще се спънете сами.

В света хората се делят на два лагера: на добри и на лоши. Това, което ограничава човека, е тъмнината, а това, което го разширява, е светлината. Следователно, лошите хора служат на тъмнината. Те изучават живота, който гнети нещата и им дава форма. Те разбират живота така. Казвате: Защо съществуват лошите хора в света? И те са необходими. Земята се е образувала благодарение на лошите хора. Те образуваха твърдата почва. Това може да се докаже научно. Когато са ставали промени на земята, положението е било почти същото, каквото виждате днес в северния и южния полюс. И тогава ставало особено угнетяване. Студът се е увеличавал, поради което водата се е втвърдявала и е придобила друго състояние, друга форма. Това, което днес става на северния полюс, става и в самия човек. Сегашните научни данни показват, че северния и южния полюси някога са били тропически места. Те предполагат, че земята е претърпяла някаква криза. Тогава оста й е била в хоризонтално положение. Знаете ли какво значи хоризонталната ос по отношение на еклиптиката, по която се движи? Състоянието на земята показва състоянието на животните. С изкривяване оста на земята, и животните и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята.

И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане перпендикулярна.

Същата ос съществува и в човека. И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята. Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си?—Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате около 2500 години. Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос.

Сега няма да се спирам върху философското разглеждане на този въпрос, защото е дълъг. Този въпрос е тъмен за вас. защото вие не знаете защо е трябвало земята да се наклони в своята ос. Могат да се дадат обяснения по този въпрос, но какво ще ви ползват, ако знаете защо се е наклонило оста на земята? Можете ли да знаете, кои бяха причините за войната в 1914 год. която се води цели четири години? Или знаете кои са причините за войната, която сега се приготовлява? Днес хората се въоръжават за война. Някой мислят, че може да мине без война. Питам: Мислите ли, че плодът който узрява на дървото, няма да падне долу? Ще падне. Щом е завързал, плодът започва да расте. Като расте, той непременно ще узрее. Какво ще стане с плода, когато узрее? Той ще падне долу. Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне, и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето дърво, че няма да има условия да израсте отново. Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от този плод, той ще го изяде. И като разумно същества, той ще посади семето на този плод, да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот.

Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от дървото и изгниват. Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете. Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете. Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията. Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат форма на бора. и казват, че са като него. Успеят ли, обаче, да излязат над боровете, те веднага се разпростират, вземат съвсем друга форма и показват, че не са като бора. Така правят и някои хора.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да се върнете към времето на старите египтяни, които търсили начин, как да използват водите на ръката Нил. Понеже там е ставала голяма суша, те са правили големи вирове, които във време на големи наводнения пълнели с вода. Като наставало суша, те пущали водите на тия вирове, и ги използвали за поливане на своите ниви. Благодарение на това те са имали голямо плодородие. В това отношение всеки човек трябва да знае, как да събира излишната енергия в себе си, да се ползва от нея, когато му потрябва. Обикновено хората лесно използват малкото енергия на ума си, която имат. Човек трябва да се научи да събира енергията на своя ум и да я запазва. Той трябва да събира енергията на своето сърце и да я запазва. Също така той трябва да събира енергията на своето тяло, и да я запазва. Някои ще цитират стиха, че е казано в Писанието да представят своите тела в жертва жива и благоугодна на Бога. Наистина, ако човек даде своето тяло в жертва на Бога, Той никога няма да злоупотреби с него. Даде ли го в жертва на хората, те ще злоупотребят с него. Следователно, само на Бога можем да представим тялото си. Той ще го употреби така, както Той разбира. Той ще извърши работата много по-добре отколкото си предполагат. Защо? — Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си, е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява.

Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение.

Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи, цялото човечество трябва да мине през тези три фази —ставане, оживяване и възкресение. Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са братя едни за други. Те ще съзнаят, че и онзи, който има много знание, и този, който има малко знание, са едно и също нещо пред Бога. Те ще си подадат ръка и ще си помогнат взаимно. Всеки ще работи на мястото си. Тогава всички работи в света ще стават разумно и правилно. Внесете любовта в сърцето на когото и да е, и ще видите, че той знае вече как да направи работите. Като дойде любовта, работите стават лесно. Много писатели и поети искат да напишат нещо хубаво, но не излиза. Щом дойде любовта в сърцето им, те веднага ще знаят да пишат. Когато любовта дойде в сърцето на музиканта, той вече знае как да свири. Говорителят знае как да говори. Домакинята знае как да готви и да гледа къщата си. Аз поддържам това: всички работи да стават според любовта. Любовта е най-възвишеното знание на земята. Любовта е най-възвишеното чувство на земята. Любовта е най-възвишената постъпка на земята Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта.

Под думата любов, аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека твърд, и мен, и силен и умен, и светъл — всичко прави любовта у човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извинил, но ще му направим една приятелска забележка. Ще му кажем:Това което правиш, не е за твое добро. Колкото малка да е една дупчица, ако на време не се запуши, един ден тя ще причини големи пакости. От дупчицата на твоята стомна ще изтече всичкото ти знание, всичката ти доброта и сила навън, един ден ти ще си видиш една празна стомна. Тогава ти ще почнеш да мислиш, че животът няма смисъл. Тогава ти ще се обърнеш към хората да искаш тяхната любов.

Едно трябва да знаете: за да те обичат хората, първо Бог трябва да те обича. Помнете: Ти не можеш да станеш силен, ако Бог не ти даде сила. Ти не можеш да станеш разумен, ако Бог не ти даде разумност. Вие трябва да знаете, че сегашното ви състояние се обуславя от вашата любов от вашата вяра и от вашата сила.

Прилагайте Божия закон. Не се спирайте върху вашето минало, но знайте, че каквото сте били в любовта си към Бога, каквото сте били във вярата си в Бога, и каквото сте били в силата си да служите на Бога, това сте създали и в себе си. И противоречията, които срещате в живота си, трябва да знаете, че те говорят за вашето отклоняване от правия път. Вие сте се отклонили някъде. Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това не се дължи на външни причини и противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият в самия човек. Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един трън, който ти причинява болка. Какво трябва да правиш? Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.

Из беседата, държана от

Учителя на 12 март 1939 г.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВЕТЪТ Е ХУБАВ,

АКО ЗНАЕТЕ КАК ДА ДИШАТЕ

Веднъж имах нещастието да познавам един песимист. Имаше известно извинение за неговия песимизъм. Гърдите му бяха тесни и беше предразположен към туберкулоза.

Сам той нямаше никаква надежда.

Но един ден някой го предумал да отиде в някакво училище за певци.

Видях го една година по-късно. Гърдите му бяха изпъчени: в очите му светеше огън; смехът му се чуваше в съседната махала. Беше възкръснал и преобразен човек.

Какво му се беше случило? Най-простото нещо на тоя свят.

Просто, беше се научил, как да диша.

Обикновено, човек прекарва живота, като използва едва една трета от белия дроб.

За това, именно,. когато тичате „нещо ви бодва в страната“. Болката се дължи на разтягането на онази част от белия дроб, с която трябва да си служите, но не си служите.

Дори когато извършвате упражнения за дълбоко дишане, не пълните достатъчно белия дроб. Поне така казва д-р Уилям Лий Хауърд в своята интересна книга: „Дишайте, за да сте здрави“.

Разширявате гръдния кош, но, в същност, важната работа при дишането върши диафрагмата — един голям плосък мускул, който образува пода на гръдната кухина и я разделя от коремната.

А коремните мускули са нейните помощници. Ако искате тя да ви слуша, трябва и тях да подготвите за тази работа.

Напълнете белите дробове толкова много, че коремната стена да натиска силно пояса ви.

Това значи, че диафрагмата се е огънала и натиска стомаха и червата — което значи един вид масаж на тях.

Когато издишате, изкарайте въздуха изведнъж, с коремните мускули — като кон, когато пръхти, без обаче да правите шум.

Стомахът и червата ще се повдигнат нагоре към диафрагмата и ще получат ново разтриване, нов масаж.

Дишането е важно, но издишването е много по-важно.

Много от злините на съвременния човек имат началото си в червата.

И главното от тях — самоотравянето, запекът — ще изчезне, ако коремните мускули получават нужното упражняване чрез дълбоко, усилено дишане.

Лекарите знаят отдавна, че масажът просто вкарва в кръвообращението много червени телца, които са се загнездили в разни места по корема и бездействат.

Това е част от обяснението. Ето другата част.

Надбъбречните жлези, както ни казва д-р Хауърд, изработват едно вещество, наречено епинефрин — твърде силен възбудител на червените кръвни телца.

Масажът на корема поставя в движение епинефрина, който принуждава червените кръвни телца да приемат повече кислород — ако, разбира се, чрез правилно дишане вкарвате в белия дроб достатъчно кислород.

Прочетете някой ден нещо от Торо, или от Джан Бъро, или Стюарт Едуард Хуайт — едни от най-големите привърженици на живеенето всред природата.

После, докато още сте под силното впечатление на техния оптимизъм, на радостното чувство, което лъха от тях, вземете някоя книга от някой модерен писател, който вярва, че, за дадеш истинска картина на живота, трябва да си реалист, — да пишеш за убийства, пиянство и проституция.

Каква разлика! А на какво се дължи тази разлика?

Читателят ще ви каже, че това е тъй, защото реалистът мисли дълбоко, а оптимистът повърхностно.

В същност, разликата не е в мозъка на двамата, а в техните дробове.

Не е толкова в дълбочината на тяхното мислене, колкото в дълбочината на техните дробове.

Кръвните телца на единия са червени и нахранени с кислород; кръвните телца на другия са бледи и напоени с отровите на цигарата и разни микроби.

„Защото, какво нещо е, в края на краищата, животът?“ четем в една стара санскритска книга. И отговаря:

„Животът е промеждутъкът между едно дишане и друго — и този който диша наполовина, живее половин живот“.

(Из в-к Здраве)

Б. Бартон

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗМИЯТА

Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани.

Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река.

Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата.

Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин.

Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена.

— И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи.

Съблякох се и легнах. Не откъсвах поглед от змията. Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи спокойно.

— Защо да се страхувам от нея?—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек.

И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим? Всеки страда и всеки мисли че другите са виновни за неговите страдания. Никой не вижда „змията“ в себе си, която е разтворила страшна уста и хапе с отровните си зъби, наранява душата и тялото. Никой! И какво чудно има тогава в това, че хората се делят на такива и онакива и враждуват помежду си? Какво чудно има че хората от всяка държава и класа са настроени зле не само към хората от другите държави и класи, но мразят и лошо се отнасят към хората от своята държава и класа? Какво чудно има, че в Испания се избиха едни други — брат с брата? Какво чудно има, че в Русия се преследваха, осъждаха и избиваха тъй много — хора от една и съща класа? Какво чудно има в това, че хората по цялата земя днес или утре ще дигнат оръжие и ще се започне най-страшното взаимно унищожение — човек човека да убива докато земята се превърне на пустиня?! Нищо, нищо чудно няма, докато „змията“ владее в човека. А тя е във всички ни: делата ни и живота ни потвърждават това . .

Загледан в змията в себе си, в змията във всеки човек, аз бях забравил тая, що лежи там на камъка. Погледа ми случайно се отправи към нея и отново я загледах. Беше пропълзяла по близо до мен и ме гледаше с дигната глава. Гледахме се десетина минути. Тогава тя сложи глава и остана неподвижна върху камъка. Сякаш беше се уверила, че няма нищо интересно, нито опасно за нея в мен, та отново се отдаде на спокоен сън. Унесох се и аз в мисли.

Когато станах, змията я нямаше там. Навярно докато съм лежал е минала край мен и се е скрила на сянка в храстите. Казвам, че е минала край мен, защото нямаше откъде другаде да мине.

На другата сутрин дойдох в шест часа. Змията беше заела своето място.

— Значи ти, приятелко, почваш по-рано своите бани — продумах аз, гледайки я. В отговор на моите дума тя дигна глава. Гледаше ме, но в погледа и нямаше оня тревожен блясък, който забелязах по-преди. Спокоен бях и аз.

Свалих дрехите и легнах. Лежахме си спокойно и двама,

След дълго време аз станах и се облякох. Змията лежеше и ме гледаше. Пристъпих няколко крачки към нея. Тя запълзя леко към дъното на площадката. Трябваше да мине край мен, за да се отдалечи. Други изход нямаш.

— Недей бяга, приятелко. Нищо лошо няма да ти сторя — продумах аз.

Тя продължаваше да пълзи, гледайки ме внимателно. Мина край мен.

— Спри се, моля ти се. Няма защо да се страхуваш от мен. Аз имам само приятелски чувства към тебе — казах аз.

Тя се спре. Извърна глава и ме. загледа.

В сърцето ми бликна радост. Радост от това, че тя е разбрала моето желание за приятелство.

— Искам да те погаля с ръка — казах аз. И пристъпих към нея. Тя започна бавно да отстъпва. Пълзеше на две крачки пред мен. И отиде в храстите.

Още много сутрини се срещахме. И все повече се сближавахме и доверявахме един на друг. Тя не се страхуваше от мен, нито аз от нея. Отивах на една крачка до нея и тя си лежеше спокойно. Само ме гледаше.

Най-после, една сутрин се преведох над нея и протегнах ръка да я погаля. Тя прояви слабо безпокойство и като че ли искаше да се отстрани.

— Стой, мила, позволи ми да те погаля — продумах аз с нежен глас —такъв глас, който иде от пълно с обич сърце.

Тя се успокои и аз докоснах ръката си до нея. Дълго я милвах,

— Любовта успокоява, укротява побеждава и пленява всяко живо същество. Затова човек е венец на творението, защото има достъп до най-великата любов. И само с тая любов той може да бъде цар на природата. Той може да бъде напълно щастлив и свободен само когато е изпълнен и обзет от Любовта. — Така мислех аз.

А змията лежеше спокойно до мен. Гладейки я с ръка, тя леко си извиваше и ме гледаше с малките си кротки очи.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 238)

7. Везни. Това е един знак въздушен и кардинален. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психическо отношение артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи. В умствено отношение - сравнение, наблюдателност, възприемчивост, разсъдливост, уравновесеност.

8. Скорпион. Воден и неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо. Символ на пораждане на идеите.

9. Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата. В психическия живот - безпокойствие, разширение, упоритост. В умствено отношение - пророчество, интуиция, философия. Символизира организаторските качества на ума.

10. Козирог. Това е един знак земен и кардинален. Символ на греха. Във физическото тяло управлява колената. В психическия живот - икономичност, постоянство, индустрия. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция.

11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката - социалните чувства, вярност, точност и искреност, артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност.

12. Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката - медиумичност, гостоприемност и романтичност, впечатлителност, человеколюбие, методичност, нерешителност.

ГЛАВА V

5. Природа и влияние на планетите

Цялото Битие е проникнато от Единия живот, който пулсира във всички части на Битието. От грамадните небесни тела в пространството, до микроскопичния атом - от безкрайно голямото, до безкрайно малкото, всичко е проникнато и трепти, вибрира под пулса на Единния живот. Цялото безгранично пространство, е проникнато от Единния живот, е живо. Но това живо пространство, не е така хомогенно, еднородно, както изглежда. Защото Единния живот в своето проявление се диференцира и се проявява във всичкото си разнообразие, изявявайки по такъв начин част поне от безграничната си пълнота. Единният живот в своето проявление се диференцира в ред първични принципи и сили, чрез които строи, както безкрайните вселени, с техните слънца и планети, така и всички органически форми, които населяват тези вселени.

В творческия си устрем, Единният живот създава ред силови центрове, откъдето като от опорни точки, проектира своята творческа мощ.

Тъй както целият живот на тялото е в зависимост от главата - главата е силовият център, откъдето изхождат, или по-право казано, главата е опорна силова точка, откъдето действат космичните сили и строят човешкия организъм. Такива силови центрове съществуват и в космичното пространство, от където като от живи извори се струят творческите сили на живота във всички направления. Тези силови центрове са средоточия на разумни същества, които са проводници в различни области на Битието на безкрайния Дух на космоса. И всички тези силови центрове се намират в постоянно взаимодействие помежду си - взаимно си влияят.

Всеки силов център е израз на един принцип, който стои в центъра на неговата деятелност. И този принцип се проявява чрез ред разумни същества от различни степени на развитие и интелигентност. Всеки един принцип е нещо специфично, представлява от себе си специфичен импулс, специфична проява на Абсолютния Дух. Всички принципи заедно се взаимно допълват и обуславят в своето проявление, понеже всичките тези принципи са израз на проявата на Мировия Дух, който се проявява по един вътрешен план в цялото Битие. На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничния Космичен Дух.

Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето.

Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система.

От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високо напреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения.

Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек.

Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание.

(следва)

________________________________

* Под въздействието на тези седем творчески течения се е родила и развила човешката личност със сложния и индивидуален, социален и етичен живот. Под тяхното въздействие тя е създавала науката и мирогледа си за света и строила своите изкуства

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТАЙНСТВЕНОТО

ЛЕВИТАЦИЯ, НЕВРЕДИМОСТ НА ОГЪНЯ

„Нищо не трябва да спира науката да навлезе в онази област на явления, който зависят от особените способности на отделни личности. Да се отричат те систематически, както е правено досега, е огромна грешка, която ще учудва тези, които идат след нас“.

проф. Уйлям Джеймс

Едно от най-чудните явления засвидетелствано от мнозина учени, това е левитацията*) на медиума Хон. Той се е разхождал из въздуха като света Тереза или други, в още по-отдалечените времена. Лорд Елшо ни съобщава за подобен случай, наблюдаван  в Рим още в 1670 година. Подобни прояви, според М. Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически мисионер е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год. в Тонкин.

В 1871 год. лорд Крауфорд ни дава следното свидетелство, подкрепено от още двама присъстващи, — граф Дънравен и капитан Уйн.

„На 16 декември 1868 г. аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом. Г-н Хом влезе в транс и в това си състояние той премина от нашата стая, през прозореца, в една насрещна стая, отдалечена на около 2 м. и 30 см„ и след това се върна отново при нас. Той нямаше възможност да опре на нещо краката си“.

Понеже някои се заинтересували за случая, за да проверят неговата истинност, обърнали се към другия присъстващ, капитан Уин, който дал следния отговор:

„Аз съм готов да се закълна, че г. Хом излезе през прозореца и след това отново се върна през него“.

Друго необикновено явление, отнасящо се до г. Хом, колкото чудно, толкова и необяснимо, е значителното уголемяване на неговото тяло през време на транс. Многобройните свидетели, които са го наблюдавали, взели всички възможни предпазвания, за да не бъдат излъгани. И те са единодушни в твърденията си относно реалността на това явление. Моят приятел генерал Болдеро го е констатирал много пъти през време на престояването на Хом у него в Екос. Той взел мерки, и ме увери, че в случая е била невъзможна никаква измама им халюцинация.

Освен това, в състояние на транс, г. Хом е бил напълно неуязвим за огъня, както тримата младежи във вавилонската пещ. Тук аз ще цитирам М. Ланг, който с проучвал подробно ходенето в огъня.

„През всички времена е имало хора, които са могли да държат в ръцете си горещи въглища или да вървят всред пламъци, не само без каквато и да било болка, но също така и без никаква повреда на кожата. „Обсебените“ на Ямблик са един пример на това. В моята „Модерна митология“ аз можах да събера непосредствени свидетелства. Освен от древността, аз почерпих сведения и в настоящето — от Индия, островите Фиджи, България, о-в Тринидад и от много други места. Тия прояви са засвидетелствани от служебни лица, мисионери и др. като свидетелствата им са придружени с фотографски снимки.

_________________

*) Повдигаме във въздуха

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Хипносугестия, принос към науката за хипнотизма и опитата психология, както и кратко приложение за душените болести и тяхното премахване, от Щерю В. Ишев. стр. 190, цена 75 лв.

Книгата се състои от 3 части. В първата част авторът разглежда теорията и развитието на хипносугестията (хипнотичното внушение), като обяснява психофизиологическите процеси, които стават паралелно с него. Във втората част, в 21 лекции, показва как може да се предизвика хипноза и сугестия в будно и сънно състояние. В третата част описва приложното значение на хипнозата и внушението в терапевтиката (лекуването) като изброява по-важните душевни смущения, които могат да бъдат премахнати с помощта на хипнмосугестията.

Книгата се доставя от автора: Щерю В. Ишев, ул. Ф. Македонски, № 22а, Пловдив.

Росина, богато илюстровано издание на в. Сухиндол с интересни статии и много снимки от околността на Сухиндол и на р. Росица.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...