Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 242 - год. XI.

Севлиево, 1 юни 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

По кой път идва новото – Пламен

Хеопсовата пирамида

Зов (стих.) – В. Недев.

Словото на Учителя. Допреният въглен. (из неделната беседа – 20 януари 1924 г.)

Човешкото тяло като символ – М. П. Хол

Моралът – Т. Ч.

Астрология. (продължение от бр. 241) – Влад Пашов

В Съветска Русия променят мнението си за християнството – из в „Зорница“

Книги, които доставя книгоиздателство „Братство“ (повтарят се същите книги от предишните броевеможе да се видят в pdf)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО КОЙ ПЪТ ИДВА НОВОТО

С тихи, безшумни стлани навлиза в света Новото, което идва да изпълни с красота и смисъл живота на човека.

И интересното е, че то идва от там, от гдето най-малко го очакваме. То идва от неща, които хората са свикнали да считат за маловажни, несъществени. То идва от „малките величини“ на живота, чиято огромна роля на ферменти, на катализатори на новия живот не всички могат да разберат.

И кой, наистина, би поверявал, че новото няма да дойде от лабораториите на учените, от кабинетите на държавниците, от висотата на общо признатите авторитети, а наопаки, ще дойде от това, което е отхвърлено, отречено, презряно, осмяно? Кой би помислил, че новото, което всички очакват като спасител, не ще дойде от шумно оповестяваните днес програми на леви и десни политически течения, не ще се въплъти на земята чрез идеите и делата на общопризнатите и тачени от всички водачи на народите, а наопаки, ще дойде по един съвършено незабелязан за „учените“ и „интелигентните“ хора път, ще дойде чрез това, на което днес никой не обръща внимание? Кой би повярвал, че и този пят „камъкът, когото зидарите отхвърлиха“. тъкмо той ще стане глава на ъгъла?

Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси.

Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях.

И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов?

Любов. . . и интерес! Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения.

Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото.

И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“

И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?

Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси?

Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот.

Интерес. . . и Любов! Два света, две насоки, две възможности. Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички.

Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята.

Новото ще дойде само по пътя на Любовта.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА

Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр. познания, които извикват възхищение със своята точност.

Ще дадем някои данни за Хеопсовата пирамида, които потвърждават казаното по-горе.

Размерите на голямата пирамида, изразени в съвременни мерки, са: височина — 148 м. 208; страни на основата — 232 м. 805; повърхнината, която тя заема е, следователно, 5 х. 41а. 98. (текстът е 1:1 от приложения pdf на вестника). Теглото й възлиза на около 6 милиона тона.

Хеопсовата пирамида е изградена от грамадни, гладко полирани каменни блокове. Един такъв блок с дължина 10 метра, надхвърля 170 куб. м. и тежи повече от 470,000 кг. Можем да си представим, каква мощност е трябвало да имат машините, които са издигали и слагали тия грамадни блокове по местата им. Трябва, следователно, да се допусне, че египтяните са имали високи познания по машинно инженерство.

Каменните блокове на пирамидата не са циментирани помежду си, а просто прилягат един върху друг, и то така плътно, че в чертата на съединението им не може да проникне и най-тънкото ножче. Един от най-големите предприемачи на каменни постройки в Съединените Щати признава, след посещението си на Хеопсовата пирамида, че в наше време няма такава машина, която би могла да прилепи по такъв идеален начин две каменни повърхнини с дължина 10 метра, както това е осъществено в голямата пирамида.

Когато учените, които придружавали Наполеона в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида. Още при първите си операции те установили, че този дивен паметник е построен на едно точно определено място. Оказало се, че меридианът, който минава през върха, дели делтата на Нил точно на две равни части, и че диагоналите, като се продължат, включват същата тая делта. За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията.

Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката.

Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина. На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук случайността е изключена.

Пресмятанията показват, че мерките на този научен паметник с били избрани по такъв начин, щото квадратът построен върху височината на пирамидата да се равнява на лицето на триъгълниците, представящи околните й стени. Още Херодот съобщава този факт, който му е бил указан от египетските жреци.

В Хеопсовата пирамида е включено и едно от най-бележитите числа в геометрията, именно числото пи. Приблизителната му стойност е 3.1416. И наистина, ако вземем полупериметъра на основата ((232.805/2) x 4) ще получим числото 465.610. Като се раздели това число на височината на пирамидата (148.208), ще се получи точно 3.1416, сиреч, приблизителната стойност на числото пи. Ясно е, че египетските математици със знаели от най-дълбока древност числото. което показва отношението на дължината на окръжността към диаметъра й. При това, те с го включили в пирамидата с точност до четвъртия десетичен знак — предостатъчна за практични цели.

В Хеопсовата пирамида е вложена и дължината на полярния радиус на земята — факт, който говори, че египетските посветени прекрасно с познавали размерите на земята.

Те не с пропуснали да включат и числото, което показва продължителността на земната година — 365.342 дни. Именно, дължината на горницата, която се намира пред така наречената горница на царя умножена на числото пи. (3.1416) дава точно 365.342 свещени палци (египетска мярка за дължина).

Изчисленията показват, че египетските астрономи със знаели и теглото на земята, както и разстоянието между земята и слънцето. Това разстояние е, според съвременните астрономични пресмятания, около 149,400.000 км. А като се умножи височината на пирамидата (148 м. 208) на един милион, получава се, именно, разстоянието на земята от слънцето с разлика от около 1 милион километра. Тази разлика, наистина, не е малка, но като се има пред вид, че числото, което съвременните астрономи дават за това разстояние, съдържа само 4 точни цифри, докато останалите със закръглени в нули, остава открит въпроса, кой е на по-прав път в изчисленията си — днешните астрономи ли, или египетските.

По-горе споменахме за египетската мярка, наречена свещен палец (0 м. 0254264), която служи за основа на друга една египетска мярка за дължина — свещен лакът. Оказва се, че 100 милиарда свещени палци дават точно пътя, който изминава земята по орбитата си за 24 часа.

С данните, приведени до тук, не се изчерпват тайните на Хеопсовата пирамида. Ала и изложеното по-горе е предостатъчно, за да се добие представа за високата научна стойност на този древен египетски паметник, свидетелстващ неопровержимо за дълбоките познания, които са притежавали египетските посветени в Мистериите. Оказва се, че много от знанията, с които се гордеят съвременните учени, мнозина от които подхранват заблудата, че наука, в истински смисъл на думата, имаме едва от преди няколко века, са били достояние и на древните учени, чиято наука не е била по-малко точна, по-малко „екзактна“ от съвременната. Този факт е важен, защото той ще направи съвременните учени негли по-скромни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗОВ

О, братко мой, ти, който чакаш изнурен

да грейнат в твоята душа

зарите на жадуван ден,

ти, който чакаш във нощта!

*

Вдигни глава и гордо, смело

смъкни веригите вековни!

О, ти сърце, в надежди затрептяло,

Върви без смут през бурите световни!

*

О, братко мой, герой в света бъди!

виж, трепва лъч, изгрява светлината

в душевния ти мир и блика мощ в гърди!

Върви с таз бодра песен по земята:

*

— О, вси пробудени, свободни, подайте си ръце!

В‘верига силна тъй сплотени,

и шепот сладък от сърце в сърце

да се прелива във сърца засмени!

*

Да вдигнем знамето на ера нова!

Да бъде мир, хармония и радост!

Работници на светлата обнова,

в душите ни да звънне химн на вечна младост!

В. Н е д е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Допреният въглен

(из неделната беседа „Допреният въглен“– 20. I. 1924 г.)

„И допре го до устните ми и рече”

Един от видните еврейски пророци разправя една от своите опитности. Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят. Този пророк вижда неща, които до тогава не е виждал, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял. Ние не можем да си представим работите тъй, както са били в същност, но съдим според думите му.

Той казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава, и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“. И тогава един от тъй наречените серафими духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“

Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй? — Не може. Значи, туй е едно особено допиране. Свещеният огън се допира по особен начин.

„И допре го до устните ми и рече“.

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуди, на тия стремежи на човешката душа, са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „Затова, за онова“, но истинската подбудителна причина не е тази. Можете да имате желание да станете философ или учен, и на това си желание да посветите целия си живот, но подбудителните причини са същност скрити за вас. Ако запитат колелото на една воденица, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. — Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? — Не можеше. Следователно, ако ти мелиш , водата те заставя. Но зад тази вода седи друга една причина. Топлината ще му каже „Не зависи от тебе, ако аз не съм, ти не ще можеш да се движиш“. Ако топлината изчезне, водата не ще може да се движи, а следователно и колелото не ще може да се движи. Значи. причината не е в колелото не е и във водата. Ние се спираме до топлината, но зад топлината има друга някаква причина, друго нещо разумно. Значи, не е и в топлината. Ако няма някоя разумна сила, която да раздухва онзи огън, можеше ли той да гори?

И сега учените хора искат да ни убедят. че слънцето от само себе си гори. Аз питам: във вашите къщи, във вашите огнища огънят от само себе си ли се запалва? Не, или вие го запалвате, или някой ваш съсед, или някой ваш приятел. Може вие да сте го запалили и да си заминете, а като се върнете да кажете: „Този огън гори“. Да, но някой го подържа. Има някаква причина, която подържа този огън. Слънцето гори, и ние казваме че от само себе си гори. Сега човек сам по себе си е една запалена свещ. Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът.

Ще се върна към стиха: „И допре го до устата ми“.

Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи.

И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата.

За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие. Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше спре, създаде известна отрова вътре в света. И всякога след една война, се ражда разврат. В, съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това хората да съзнаят, че известни положения са противоестествени. Сега всички искат да се уверят, че войната е в рода на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата. Една случайност е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот. Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло. Но рициновото масло е една случайност, едно изключение в живота, то не е една необходимост. То може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм.

И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може да се поправи. Един от неговите ученици искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож за да си направиш опита. Един нож ти е достатъчен“. И Петър взе един нож, наточи го хубаво в градината. Смел беше той, не знаеше какво може да го сполети. Но като дойдоха хората на първосвещениците, едва можа да отсече ухото на слугата. И Христос му каза: „Слушай, ти нищо не можеш да направиш, аз виждам, но скрий ножа в ножницата“. Той скри ножа си и след туй офейка. Отидоха идеи. отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът?“ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва.

Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото.

Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света. Ясновидците, а дори и някой от най-видните учени, виждат вече това. Иде Господ! Ще видят всички това. Ще кажете: то е в далечното бъдеще, не е заради нас. Не, близко е. И знаете ли какво ще бъде положението на съвременното човечество, когато дойде Господ? Всички хора ще бъдат прострени на земята с лицето си надолу. Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“.

Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога.

Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“. Казвам: аз се радвам, но вижте ръцете му пробити ли са? Ако са много меки и нямат дупки, той не е Христос. После, вижте и краката му, вижте сърцето му. Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето.

Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ? Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти. Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта.

Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света. Онзи, който живее добър живот, съответното му се връща; онзи, който живее лош живот, и нему съответното се връща. За всяко нещо си има сметка. А добрите хора там са много щедри. Като те намерят беден, дават, но пари на заем не дават. Днес си гладен, за обед ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос. Там за пари не те уславят на работа. Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо. Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него.

И тъй, трябва да оставите този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това.

Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл. Това е Христовото учение, което всякога можем да приложим. Така ще бъдем щастливи.

Този Господ, който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език. Страданията, това са според Божествения език, въздишките. И когато видя, че някоя жена въздъхне, аз не се смея, но казвам: научила е едно нещо. А щом се засмее, казвам: ти още граматиката учиш. Щом видя сълзите й, казвам: тя е на правата страна а, тя чрез въздишки мисли. Казват: слабохарактерна е. — Не, онези, които плачат, в моите очи ги турям много високо. Плаче човек, но в тия сълзи се крие нещо. Някой път и небето плаче, но в тия сълзи растат цветята, зреят плодовете, и ние живеем и растем. Много пъти, като видят на очите на майка си или на баща си две сълзи, те действат на децата много повече, отколкото ако им говорят. Свещени са тия сълзи! Сега, да не отидете на другата страна, да мислите, че всички сълзи са свещени! Не, два вида сълзи има. Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с копче, та като се натисне, да пусне вода, да даде вид че плаче. Не е плач това. Вода е то.

Та, не се забавлявайте с вашия свят, т. е. не отвличайте ума си. Отворете сърцата си, сега са последните времена в света. И ако чакате да дойде друга епоха, вие ще останете назад. Може да дойде друга епоха, но сега е време за работа.

Казва се: „И допре го до устата ми и рече“.

Какво рече? — Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичко, което се крие в това сърце. Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичко, което се крие в тази душа. Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си сила и с всичко, което се крие в тази сила. И да възлюбиш ближния си като себе си. и туй, което се крие в ближния ти.

Това е великият закон, който Христос носи сега на земята.

Из неделна беседа, държана

на 20 януари 1924 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ

В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос.

Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание. Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе.

У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това. Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло.

Всички посветени на древния свят са били анатоми. Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност.

Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство. В Атлантида и Египет са се отнасяли към религията много по-сериозно, отколкото днес. За тези народи тя е съставлявала същината на живота. Съществува нето и успеха на храмовете зависели от тяхната скрита мъдрост, която давала на свещениците власт над силите на природата и голямо превъзходство в знания, и мъдрост.

Те са знаели, че религията съдържа в себе си нещо много повече от пеенето на мантри и химни, те са считали, че по пътя на спасението могат да вървят успешно само тези които притежават фактическо научно знание за окултните функции на своето собствено тяло. Анатомическият символизъм, който те са развили с цел да увековечат неговото разбиране, е дошъл до съвременното християнство, но неговите ключове са загубени. За тези, които се занимават с изучаването на религията, се създава едно трагично положение: те са заобиколни с хиляди непонятни за тях символи: но още по-печално е това, че те изобщо са забравили, че някога тия символи са имали някакъв друг смисъл, вън от наивното, съчинено от самите тях тълкувание.

Преди всичко, ние трябва да разберем, че всички свещени писания са запечатани със седем печата. С други думи, трябва да разполагаме със седем тълкувания, за да разберем, в цялата му пълнота, значението на ония древни философски откровения, които ние наричаме свещени писания. Писанието не е дадено като история. Този, който го разбира буквално, разбира най-малко от него. Добре известно е, че Шекспир, за целите на драматическата постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове. Шекспир е писал не история, а драма. Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията.

Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни. И това не е направено случайно, а съзнателно, Защото, както Шекспир си позволява известна свобода по отношение на историята, с цел да изтъкне някои истини, то също така и в думите на Христа имаме една външна страна, която не е толкова съществена, и една вътрешна скрита страна, която изразява вечни истини и процеси в живота.

Като знаем това, лесно ще разберем, че Свещените писания — това са една вечна история, която не се отнася само към един народ или към дадено време, а ни рисува процеси в живота, които не са ограничени във времето и пространството така, както  пръв поглед изглеждат.

М. П. Хол

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОРАЛЪТ

Моралът е всякога и за всички един и същ; той не се изменя. А това, което хората наричат относителен морал, то не е морал, а е само едно човешко разбиране за морала.

Ще се спра върху морала, който се отнася до половия живот, защото тук ний много се греши и най-често се употребяват думите: морално и неморално.

Както моралът на религиозните църковници, тъй и тоя на материалистите е нещо много променчиво, много неустойчиво. Затова и често чуваме да се казва: Няма истински, постоянен морал. Моралът е нещо относително — това, което за едни е неморално, за други е морално.

Обаче ясно е, че има един истински, един положителен морал, който всякога е бил и всякога ще бъде. Това е моралът, наложен от самата природа. Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода. Спазването на тоя морал можем да видим в природата, особено между дивите животни. Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони.

Моралът, това са строго определени и вечнонеизменни закони: закони на природата, закони на Бога. И всяка по-стъпка, която е противна на тоя морал, с която се нарушават тия закони, води след себе си наказание. Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е последица, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони.

Желаем ли да бъдем здрави и силни, желаем ли да се развиваме правилно и да живеем щастливо, желаем ли да се обичаме един други и да имаме мир и радост през дните на живота си — ние ще можем да достигнем всичко това само като постъпваме и живеем съгласно истинският морал, само като изпълняваме законите на природата.

Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота. Без морал няма растене, няма напредък. Всички култури са расли и цъфтели докато са черпили сила от морала. И всички култури са рухвали, щом се отклонят и откъснат от морала.

Ако хората на европейската култура днес твърдят, че няма истински морал, че всичко е относително, това показва че и тая култура е дошла до своя връх и й остава само да рухне, да се превърне на развалини, както е станало с всички стари култури. Защото по същия отдалечаващ се от морала път са намерили своята гибел и своя гроб всички минали култури.

Да, ще рухне съвременната култура, разклатена и съборена от своя фалшив и относителен морал. И на нейно място ще се издигне нова култура от нови хора. Моралът ще бъде основата на тая нова култура; моралът ще бъде върховен закон в живота на новите хора. Това ще бъде културата на духовната сила и красота, културата на любовта, братството и мира между всички хора по цялата земя.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 241)

Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи области от космичното пространство, през които минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите представят онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства.

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а от седемте планетни течения, Слънцето представя човешкия дух, висшата индивидуалност. Луната представя човешката личност, а останалите пет планети представят петте чувства на този организъм.

* * *

Седемте дейни творчески течения са свързани със Слънцето, Луната и следните пет планети: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн.

Това бяха планетите, познати на древните астрономи. Поне това ни е предала традицията. Като казвам, че това е било познато на древните, разбирам във външното, езотерично знание, а не от посветените, защото посветените са знаели и това, което още не знаят и съвременните учени.

В новите времена се откриха планетите - Уран (Хершел), Нептун и Плутон. Освен тях между Марс и Юпитер се намират астероидите, малки планетки, на брой около 1000, които са остатъци от една разрушена планета от нашата планетна система, при една космична катастрофа. Според окутлистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето, тя е единадесетата и още една планета се намира зад орбитата на Плутона, Тя е на предела на нашата слънчева система.

Така, че имаме следните 12 планети в нашата слънчева система:

Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Астероидите (Φаетон (Лъчезарната) – ГСК), Юпитер, Сатурн, Уран (Хершел), Нептун, Плутон, зад Плутон, още неизвестна (Хано (Прозерпина) ) – ГСК).

Както казах и по-напред, съвременната, както и древната астрологична система, включва в планетните течения, които проучва, и теченията на Слънцето и Луната. Защото, както казах, тя проучва влиянието на планетните течения в аурата на Земята и в човешкото съзнание.

Така че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които и ние ще изучим, са следните:

Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс.

* * *

Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета.

Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят.

Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал..

Bratstvo_11g_022.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение, както казах, отговаря на един тон. И великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор.

* * *

Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрономически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна астрономия.

Както казах, Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи:

Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Меркурий и Венера, които са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети; а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети.

Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката. Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката - или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето.

Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1.

Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91. Изглежда като звезда от първа величина.

Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с. кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра. Но спрямо Земята разстоянието му се мени в много по-широки предели. Когато дойде най-близо до Земята, разстоянието му до нас е само 55 милиона километра, а когато е най-далече от нас, разстоянието му достига до 400 милиона километра. Обиколката си около Слънцето извършва за 780 наши дни т. е. неговата година е равна почти на 2 1/6 наши години. Има два спътника.

Юпитер е най-голямата планета от нашата слънчева система. По масата си надминава всички планети взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от масата на Земята, а гъстотата му е 1/4 от земната гъстота. Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния. Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, т. е. за една година изминава един зодиакален знак и за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника.

Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 1/2, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина. Заобиколен е от една свита от 10 спътници.

__________________________

* В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на Земята, ако си представим Земята като център, около когото се движат планетите, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават, както се казва, стационерни, в една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори като че се връщат назад, в такива случаи се казва, че планетата е ретроградна, т. е. движи се в обратна посока на обикновеното си движение, което се нарича право.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В СЪВЕТСКА РУСИЯ ПРОМЕНЯТ

МНЕНИЕТО СИ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО

Списанието „Безбожник“ публикува част от лекцията на Д-р Ранович, професор при Историческия факултет на Академията на науките. Тази лекция била одобрена от Централния комитет на Съюза на безбожниците. В нея се казва следното:

„Идеята. че християнството е религия натрапена от господстващите класи върху народа е погрешна. Също така не е вярна теорията, че християнството било поддържано от пролетариата на римската империя. Римският пролетариат, напротив, беше една паразитна класа, която живееше върху гърба на езичниците и те първи бяха, които се опълчиха против християнството. Началото на християнството е тясно свързано с историята на човечеството, и то игра голяма роля в освобождението на народите от робство. Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“,

из в „Зорница“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...