Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243


Recommended Posts

УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ

Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в политиката, особено международната. Държави, които до вчера са били неприязнено настроени една към друга или най малко равнодушни, между които е зеела пропаст уж поради идеологични различия, поради нееднаквост в политическия строй, днес се сближават и търсят да си сътрудничат, въпреки различията. Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество. Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ. По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност. А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване.

На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт.

Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна.

Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание.

Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го освободят от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“. която приравнява човека с животното. Те ще го приготвят да възприеме великия закон на Любовта, който едничък е в състояние да образува устойчиви връзки както между отделните индивиди, така и между обществата и народите.

„Любовта, казва Учителят, (вж. книгата „Учителят говори“, главата за Любовта), образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и . светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.

По този на,чин в Божествената Любов всички души се съединявало в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните Му връзки.

В това цяло всяка душа живее в другите души, и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.“

г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАПЧИЦАТА

Събуди го майка му рано. То трепна,

отвори очички, погледна. Учудено беше,

че рано го будят. А тя, запалила огън,

приготвила топлата пита, гальовно му дума:

*

„Ха ставай ми, сине, училище имаш.

Измий си очите, побързай, че време е вече.

Днес с книжки в ръцете ще идеш да учиш.

Чуй, бърза потокът. Ти капчица светла си в него.

*

Днес моята капка кристална ще иде да учи.

В реката ще влезе, ще бяга, скали ще пробива,

ще пее неспирната песен планинска.

О, капчице моя, прозрачна и чиста,

*

на малкото семе надежда ще бъдеш

и то ще поникне. И плод ще завърже,

и ти ще му бъдеш милувка и свежест.

Милувка и свежест ще бъдеш на малкото цвете.

*

Ще пита те малкото цвете от где си.

И ти ще разкажеш за твойта родина — небето,

за твоя учител, за твоите капки — сестрички,

с които живееш, с които се учиш и пееш,

с които скалите гранитни пробиваш.“

*

Тъй тя го събужда и тъй му приказва,

в живота го праща, потокът неспирен,

да пее, да учи, надежда и вяра да бъде,

на златното семе, на нивата плодна.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОИЗХОД НА ВСЕЛЕНАТА

Вселената е проявление на мисълта, а мисълта е проява на Ума. Умът, чиято мисъл може да създаде една вселена, трябва да бъде Всемирен Ум, обгръщащ изцяло всички индивидуални умове, които съществуват или са съществували някога и съдържат зародишите на всяко нещо, което някога е било или ще бъде.

Мисълта е едно движение на волята. Без волята, действаща било съзнателно; било инстинктивно (механически) в ума, не би могло да съществува мисъл. Нито пък волята би могла да предизвика правилна мисъл в ума. ако не съществуваше мъдрост И затова ний можем да кажем: Вселената е резултат на комбинираното действие на мисълта, волята и мъдростта. И никоя от тези трите не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите. Те непременно трябва да бъдат едно цяло и това цяло проявяващо се в три различни аспекта, като Творческа Мисъл, Творческа Воля и Творческа Мъдрост, обикновено се нарича Бог. Следователно, най-правилно е да се каже: Вселената е проява на Бога.

Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в умовете на теисти, атеисти и пантеисти. Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване Безграничното и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе.

Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло. Също така и Бог не живее вън от своето собствено творение — неговата сила действа вътре в природата. Бог е във всичко в природата, но също така Той е и във всичко, което стои над външната, видимата природа — във Вечната Истина, Правда и Любов.

И все пак, природата не е Бог. He всяко нещо е Божествено. Но всяко нещо е едно състояние на живота, в което, при известни условия, силата на Бога може да се прояви.

Щом Бог е един и във всичко, тогава може да съществува само една оригинална, първична сила и една оригинална. първична материя. И силата и материята могат да бъдат само две прояви на вечното Единство. Не може да съществуват нито „материя“ нито ,движение“ сами по се бе си. Тези два термина означават само две прояви на това, което е вън от нашето схващане. Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един свят, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните. Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica.

Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва:

„Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“.

Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране.

Д-р Фр. Хартман

____________________________________

Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.

Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта.

Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби!

Из „Учителят говори“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Събиране и раздаване. Заробване и освобождаване

(из неделната беседа „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV. 1939 г.)

Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този песимизъм. Ако отидете на гробищата, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло! Ако видите една изгорила къща, ще кажете: Ето едно нещастие. Ако видите едно изсъхнало дърво. ще кажете: Ето какво става по света. Аз казвам: Щастието на човека седи, именно в изгорилата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училище. Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение.

Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота. Или, какво при дава красотата на човека? Богатството и красотата са външни условия.

Съвременният свят се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа. Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят. Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т. н. Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение. И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: Тази философия, която Адам създаде. няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия. Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа. Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със събиране. Като се изпразни чувала на човека, става му леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна, като тебе, тя ще събира. И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят. Вие имате цял свят на разположение, и пак сте недоволни.

Сега религиозните хора казват, че са чада Божии, Синове Божии, които се движат в света, създаден от Бога, но пак са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя, и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека? Запример, мъжът е недоволен от жена си. Защо? Защото много събира. Жената пък е недоволна от мъжа си. Защо? Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви.

Всека наука обяснява неща та в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло. Химията, запример, обяснява отношенията, които съществуват между елементите и съединенията. Физиката обяснява само това, което се отнася до силите, до електричеството, до магнетизма, до топлината, светлината и т. н. Но щом дойдем до онзи разумен, възвишен живот, там други закони се изучават. Там човек се натъква на един по-обширен живот. Следователно, ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различа ват по възможностите и по условията, които съдържат в себе си. Най ограничен е механическият живот. Малко по-свободен е органическият. Още по-свободен е психическият, а най свободен от всички е Божественият живот. Каквото мисли, чувства и върши човек в Божествения свят, той трябва да го поставя на опитна почва. Като химик, ти трябва да знаеш по кой начин и при какви условия да съединиш елементите, за да образуват едно съединение. Като правиш опити сутрин, ти ще имаш един резултат; ако правиш опита на обед, ти ще имаш друг резултат, и ако го правиш вечер, ти ще имаш трети резултат. Това нещо физиците не го различават. Те мислят, че когато и да направиш съединението, все ще имаш един и същ резултат, щом си взел едни и същи елементи или съединения. Не е така.

Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все е едно. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек, все е важно, но едно е, когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути или всека секунда от 60-те секунди хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянието на по-големите братчета и сестричета се отразява върху детето, което се ражда. Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този или от онзи свят, върху детето, което се ражда. Всичко влияе върху новороденото дете.

Сега аз говоря за неща, които зная. Няма какво да ги доказвам. Само онзи, който не знае нещата, той ги доказва. Аз няма защо да ви доказвам какво нещо е захарта. Казвам: това е така, опитайте го и вижте сами. Като опитате, и вие ще се убедите в моите думи. Но вие се питате, по кой начин животът може да стане щастлив. Всички хора са създадени щастливи. Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия, Бог или природата, е определила на всеки човек достатъчно. Следователно, всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам, това не е позволено. Никой няма право да проси. Просията е човешка работа. Адам и Ева измислиха просията. Адам изпроси от Бога Ева — временното, а Ева изпроси сегашното. Всички изпросени работи са човешки. Казват някои: Трябва да изпросим от Бога. Няма какво да просим. Тъй както аз разглеждам работите, разбирам че разумното трябва да проникне във всички умове, а не да раздава човек. Любовта, която носи живота, трябва да проникне във всички сърца. Да раздавам, аз разбирам  да стана проводник на всички Божествени блага, така, че всички хора да могат да се ползват, както водата на един извор минава през инсталацията на цял един град. Всеки човек може да стане проводник на хубавото в света. Един човек може да развали цялата инсталация. Инсталацията може да бъде направена много хубаво, но една тръба в средата може да развали цялата инсталация. Пукне ли се тази тръба, цялата инсталация спира.

Някой казва: Какво зависи от мене? Много зависи от вас. От вас зависи толкова, колкото от всички тръби. И от всички тръби зависи толкова, колкото и от една тръба. Ще кажете, че човек си дава голямо значение. Ако човек си дава значение и става проводник на Божественото, неговото значение е на място. Но ако си дава значение, а същевременно засенчва Божественото, неговото значение не е на място Този човек поддържа човешката философия, която е крива философия.

Та при сегашните условия живота ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. Ако ние не можем да разберем оная велика Божествена любов, която ни е дала всички условия за живот, ние нищо не сме придобили. Върху тази любов, именно, почиват отношенията между мъже и жени, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т. н. Тази любов трябва да бъде основа навсякъде в живота. Но човек трябва да знае как да я приложи. Затова е дошъл той на земята. Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има създадени неща от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени. Ако хората биха могли да се освободят от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот. Ако хората могат да се освободят от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес царството Божие ще се въдвори на земята. Всички хора, които то са дошли до това разбиране, ние ги считаме умни. Ето сега вестниците предават посланието на Рузвелта към великите сили, като им казва: Ако се съгласят в продължение на десет години да не нападат слабите и малки държави. те ще им помогнат икономически.

И Бог отгоре казва: Ако ме слушате и не се измъчвате едни други, аз ще ви благословя. Ако престъпите моя за кон, и аз ще приложа върху вас този закон, който и вие прилагате върху другите народи. Следователно, и болестите, от които страдат не са нищо друго, освен признак на нарушение на Божествената любов. Всички недъзи са причинени именно, от това, нарушаване. — Ама другите хора не са по-добри от мене. — Това е друг въпрос. Всички недъзи на хората са вътре в тебе. И всички добродетели на хората са пак вътре в тебе. Следователно, ти не можеш да говориш за другите хора. Ако ти изправиш себе си, и светът ще се изправи. Така седи въпросът. Затова, именно, се проповядва личното изправяне. Всеки човек трябва сам себе си да изправи. От нас зависи изправянето на света. Мнозина очакват да дойде Духа у тях, че тогава да работят за своето изправяне. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека Бог е вложил всичко в него. Идването на Христа няма за цел да внесе нещо ново в човека, но да даде условия Божественото да се прояви т. е. да покаже на хората по кой път могат да се подигнат. Следователно, съвременните хора се намират в един път на отклонение, от който трябва да се върнат и да поемат правия път на живота. Сега, ако питате жените, те ще ви кажат, че по-големи насилници от мъжете няма. Това е тяхно мнение. Ако питате мъжете, те ще ви кажат, че по-големи изнудвани от жените няма. И това е тяхно мнение. Ако мъжът и жената на изправят своите отношения един към друг, светът няма да се изправи.

Днес трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други. Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно.

Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път.

Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си.

Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата. Днес хората се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробя г. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя на род. за цялото човечество, за цялата вселена.

Сега всички трябва да се по-дигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете- Всички онези, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат от земята, ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях.

Всички народи, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат. Земята ще остане за ония народи, който, изпълняват волята Божия.

Това трябва да знаете, и ще го видите. Дали вярвате в това или не вярвате, ще го опитате. Земята ще се освободи от всички, които не следват Божия път.

Сега аз ви говоря за едно държавно, международно право, което хората нямат пред вид. Има една Глава в света, която трябва да се почита от всички. Всички държави, всички народи, всички мъже и жени, всички господари и слуги трябва да имат едно мнение за тази Глава. И в името на този Бог на Любовта хората трябва да си съдействат, да се подигнат. Те трябва да изпълнят волята Божия, защото иде златната епоха, иде царството Божие на земята. Ние трябва да се освободим от всички страдания, мъчнотии, неразбирания и да живеем един радостен и щастлив живот. Този живот иде, и ние трябва да го посрещнем със съзнание.

Из беседата, държана на от

Учителя на 16 април 1939 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУШАТА

Из книгата „Учителят говори“ – Георги Радев

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските й ближни...

И колкото по-голям е броят на душите, с който човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с който тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това — докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.

Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.

А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане — поет, художник, музикант, учен.

Велика сила е любовта.

Пътят на всека душа е строго определен, и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена.

Сама по себе си всека душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява да става безкрайно малка, и да се разширява — да става необятна като вселената.

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи. който се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение, те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива.

Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета.

При еволюцията си душите възлизат по същия закон — различните души възлизат в различно редки среди.

Да възлюбиш душата на човека — в това се състои истинският морал.

Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения.

Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.

И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.

Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.

Душата пък се пои от друг извор — човешкия дух.

Човешкият дух се пои от още по-велик извор — Божия дух.

А Божият дух се пои от най-великия извор — абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото никой нищо не знае.

И така, помни:

Ти си душа, не тяло!

Ти си душа, зачената някога в Божествения дух, зачената в любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.

Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!

Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗНООБРАЗИЕТО КАТО ЕЛЕМЕНТ

НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ

От какво хората оглупяват? — От еднообразието! Ако един човек яде една и съща храна постоянно — макар и най вкусната — най-после тя опротивява.

Ако гледа постоянно и най-красивото нещо — и то дотяга.

Когато се погледнат хората от различните професии, ще се забележи, че те всички имат свои типични физиономии. Защо? От какво, са придобили тая типичност? От еднообразието!

Те са работили, развивали са се до известно място, после са спирали, а заедно с това и мозъкът им е спирал на известно стъпало на развитие. И така, ден след ден еднаквостта е започнала да слага своя отпечатък, до като най после те приемат една определена типична физиономия на съответния отрасъл на професията си. По такъв начин те се механизират. В мозъкът им работят само известни центрове, а другите заспиват, ако не се атрофират.

Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо? Защото повечето от тях спират своят умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред. Младите или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания. Тогава първите, не придобиват нищо по-ново, отстъпват на страни — и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда..

Много жени оглупяват. Защо? От еднообразието...

В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред. Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал — тя спира най-често своят растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание — то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. И често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по рано...

У чиновниците също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилница, във фабриката. . . Вечно еднообразна работа, която обръща хората в механизми. И всички тия механизирани хора, живота ги изхвърля един ден от релсите си, като оглупели, изчерпани, ненужни . .

А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като последица от механизирането. Трябва разнообразие — но не само вънкашно, но най-важното — вътрешно. Всеки ден трябва да се внася нещо ново в живота на човека, което като живителна струя да го обновява и да му дава нови сили за работа.

Единствено хората, които постоянно учат и внасят постоянно нови знания в себе си — не се механизират. Техният живот постоянно се обновява от новото, което внасят в своите умове, сърца и души.

И така, за да се избави човек от това механизиране, от това еднообразие, което довежда до оглупяване, нека той внася в себе си всеки ден по нещо ново. И това ново ще внесе необходимото разнообразие в човешкият живот — и като резултат — обновление и растене. А в растенето е смисълът на човешката култура и напредък.

Н. Неделчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 242)

Уран едвам се забелязва, както малка звезда със силни очи. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата - 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от Земята. Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2.900 милиона километра, обиколката си към Слънцето извъртва за 84 години, има 4 спътника.

Нептун се намира на разстояние 4.490 милиона километра. Диаметърът му е 4.3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1.2, Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник.

Плутон. Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год. По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи. Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав.

Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата.

Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга.

Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афелий.

Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека.

* * *

Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.

Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.

Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната.

Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената.

Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И понеже в човека то управлява сърцето, то както Слънцето дава живот на цялата система, така и сърцето дава живот на цялото тяло. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира живота в своето проявление в човека. Защото, както казах, Слънцето е жизнения принцип, докато Луната е формодател. И понеже живота се проявява във формата, затова на първо място, за да видим какъв ще бъде живота на човека, трябва да разгледаме отношението на аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже на хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека - индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността.

Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре.

Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.

Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт.

Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип.

Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената. И болестите й са на частите, които управлява, и са болести в стомаха, задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението.

Докато Слънцето, както казах, е вече емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и частно майката или съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии, и под нейно влияние са — домакините, слугите и слугините, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр. Предразполага към пътешествия, предимно морски.

Луната, като дете на Земята, и като най-близо до Земята, отразява и ни предава енергията, която Земята получава от Слънцето. Тя е онази енергия, която произвежда всички вегетативни процеси в цялата органическа природа - като растене, асимилиране, размножаване, с една дума целият органически живот на Земята е обусловен от Луната. Когато Луната се пълни, у нея настъпва прилив, с което настъпва прилив и в цялата природа — всичко почва да расте. Животът на Земята в сегашната му форма не би могъл да съществува без Луната. Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко възрастващо в природата.

Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променчиви и романтични и обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона „фа” и на зеления цвят. Този цвят е, който произвежда растене в органическо и психическо отношение. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна собственост. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който царува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят).

Луната изминава своя път през 12 знакове на зодиака за около 27 дена, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея и затова се казва, че има северна или южна широчина или северно или южно отклонение от еклиптиката, както планетите.

Луната е като медиум, който възприема влиянията на всичките планети и ги предава на Земята. Затова нейните аспекти са от голямо значение. Нейните хармонични аспекти са от голямо значение. Добрите й аспекти с Венера и Юпитер показват на благополучие в материалния живот. Когато Луната е в лош аспект със Сатурна, това показва на големи спънки и противоречия в живота. Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството.

Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий.

Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен.

В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защо е необходимо да се молим

Никога майките учеха децата си да се молят още от най-ранно детство. Те коленичеха — майката в средата, а децата наоколо и и благодаряха или се молеха на Всевишния за някоя милост. Днес считат това за отживяло вече времето си, за липса на интелигентност и пр.

А за кого е необходима нашата молитва? Дали за това Върховно Същество, това Велико Начало на Живота, което има всичко в себе си, или за нас малките?

Дали слънцето има нужда от нас или ние, та излизаме от къщите си да му се радваме и греем?

На кого молитвата не е оставяла в душата букет от разцъфнали цветя, които дълго време още благоухаят?

Един контакт, макар и за миг с Великото Начало, не е ли като контакт на жадния с извора? И кой има нужда, извора ли от нас, или ние жадните от него?

Днес изобщо не се ли молим? Днес ние може би се молим много по вече от други път. Ние се молим на бирника, на бакалина, на шивача и на кого ли не, само не на Този, Който ни дава светлината на слънцето, красотата на звездите, вълшебността на луната и всичко красиво и необходимо в живота.

Ние се молим, и не считаме това за унизително, на всички други, освен на Извора на Живота, който ако за един момент престане да ни дава от водите си, ние ще се превърнем в труп.

Да се молим. значи да внесем музика, хармония и мир в душите си.

Н. Неделчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Учителят говори, от Беинса Дуно. Издание на Братското книгоиздателство — София. Книгата е отпечатана на хубава офсетова хартия и струва 35 лева. Може да се достави и от редакцията на в. „Братство“.

Тази извънредно ценна книга, съдържаща есенцията на новото учение, предадено в изискан, сбит стил и с голяма вътрешна динамика, ще изиграе голяма роля за запознаването на човечеството с основните принципи на новото, което внася днес в света Всемирното Братство.

Още преди да излезе българското издание, книгата бе издадена на френски и есперанто, а сега се превежда на английски, руски и немски езици. И интересно е, че в странство сами се заинтересуват и пожелават да преведат и издадат книгата, след като са я прочели в някое от досегашните й издания.

Книгата съдържа следните отдели, които представляват, отделни закръглени извлечения из беседите и лекциите от Учителя:

Живот. Душа. Истина. Любов. Мъдрост. Правда. Бог. Човек. Дух. Добро. Свобода. Светлина. Ядка на Божественото учение. Живата природа. Великото Всемирно Братство. Четирите неща. Учител. Ученик. Свещеният огън. Тяло на любовта. Христос.

Както се вижда от съдържанието, тя засега почти всички по-важни въпроси от духовния живот на човека. Тя дава, тъй да се каже, един общ поглед върху онова безгранично цяло, което се изрича Учение на Всемирното Братство.

Нека нашите приятели направят всичко възможно за широкото разпространение на тази книга всред всички среди на нашия народ.

__________________________

Бележка: Книгата „Учителят говори“ е съставена от Георги Радев (1900-1940) по редактирани от него избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

По случай сбирката си — братска среща — кооператорите от кооперация „Братско дело“ — централа гара Раковски, поздравявате всички братя и сестри и им пожелавате ползотворна работа на Божията нива.

Като благодарим за поздрава и ние от наша страна поздравяваме будните работници от „Братско дело“ и им пожелаваме всестранен успех.

Екскурзия на север. Съидейника-есперантист Ив. X. Кръстанов урежда с помощта на езика есперанто, голяма екскурзия до северните страни — Шотландия, Исландия, Шпицберген, Нордкап и Норвегия.

Интересуващите се да се обърнат за сведения към уредника на екскурзията—ул. 6 септември, 2 София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...