2.10.11. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.07.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков

[Ани]

2.10.11. ПИСМО ОТ ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ

7 юли 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 588-589.

... Той са отхвърлил вече от унията и дал писмено задлъжение тамо да привлече и Мирковича, и Бракалова (чуваш ли, куме!) и други такива, кои ма е гнъс да ги хоратувам, защото знам, че това е всичко клевета от тогова униятина връх вас, особено като казва, че вий не сте рачели да ся реши въпроса ни и са удовлетворим, а па освен това аз ви знам, дето вам поне на ум за такъв план не е дошло.

Тук в Цариград, г-не мой, не прилича като напред. Българити имат неприятели, неприятели с колата. Дали тия безосновни работи (тъй нека река) не ще са чуят до правителството, като тоя младец без никакво предупазение ги разпръсна? Нали трябаше да са потаява и помежду си да го знайме, макар че и да не е истинна! Имал, казва, и едно писмо до тукашнити българи (не знам от кого), в което им са известявало, че за пролет работа е спукана... Мислете сега вий сами, ако тая обхода на тоя млад е наистина народна. Не знам, но вий можете да смислите нещо за мене, като ви пиша тъй простичко, но аз повтарям, че не е добро станало и онзи, който си върше работата тайно, всякоги бива по-добре. Аз нямам с тогова младеца тесно сношение, защ ото и не желая да имам. Бих обаче му говорил нещо си, ако са надявах, че ще хвани място, но с всичко това, чрез приятели си съм го доста съветвал. Добри сетнини да дава бог!

Клетият Гидиков, като не приел от вас никакво писмо, прибегнал при униятити и щели да го пращат в Галиция да се учи в семинария. Ив. Ваклидов, един безсъвестен звер и брат на Хр. Ваклидов, са готви да са попи за униятски владика. Работа им е за сега съвсем заспала, защото Боре е във Франца.