Jump to content

2.12.2. Учредяване на Българската екзархия


Recommended Posts

2.12.2. УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

Тридесет и две години след първите надигания в Търново, през 1870 г. българското църковно движение достига своя щастлив завършек.

На 27 февруари (11 март) бил издаден султански ферман за учредяването на самостоятелна българска духовна власт под формата на Българска екзархия. Според фермана Екзархията е независима от Патриаршията. По гражданските въпроси тя кореспондира директно с Високата порта и сама урежда своето вътрешно управление.

Член 10 на фермана определя и духовната юрисдикция на Българската екзархия, която обема 15 епархии: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Варненска (без град Варна и някои села), Сливенски санджак, Созополска каза, Пловдивска епархия (без град Пловдив и Станимака и някои села). За останалите области със смесено население се предвиждало да се проведе народно допитване, за да се определи съгласно предпочитанията на населението под чия власт то ще премине.

След издаването на фермана борбата между българите и Цариградската патриаршия избухва с нова сила. Висшият гръцки клир, подтикван от Гръцкото кралство, се противопоставил категорично на отделянето на българите в самостоятелна църква. Започнало грубо и безцеремонно преследване на екзархистите в смесените македонски епархии. Патриархът заплашил, че ще свика събор и ще обяви отцепниците за схизматици.

Българите обаче, които решавали не толкова един църковен, колкото един изключително национално-политически въпрос, не се уплашили от гръцките интриги и нападки. Те не се поддали и на апелите за помирение, а се заловили незабавно да изградят в съответствие с фермана Българската екзархия.

През 1871 г. в Цариград бил свикан църковно-народен събор, който приел екзархийския устав и определил основните начала, върху които трябвало да бъде изградена българската църква. Тези начала предвиждали съборно управление и изборност на управителните църковни органи.

В съответствие с устава на 16 февруари 1872 г. за пръв български екзарх бил избран видинският митрополит Антим 1(1816-1888). Истинският водач на българската църква Иларион Макариополски бил отстранен от поста, който логиката на обществената борба му беше предопределила, поради позицията на Високата порта, внушена й от великите сили, които не искали да имат работа с такава ярка, предана на нацията влиятелна личност.

Създаването на Българската екзархия предизвикало бурна реакция от страна на Патриаршията. Подтиквана от западната дипломация, която се стремяла да увековечи разделянето, тя отхвърлила апелите на ген. Игнатиев за помирение.

Цариградската патриаршия свикала събор, който на 16 септември 1872 г. обявил българската църква за схизматична, т. е. за отлъчена от

православието. Оттук нататък вече борбата била пренесена в смесените епархии на Македония.

През 1874 г. съгласно фермана в Скопско и Охридско било проведено допитване до народа. Установило се, че в Скопска епархия от 8698 християнски къщи само 567 пожелали да останат под властта на Гръцката патриаршия, а останалите 8131 изказали желание да минат под духовното ведомство на Българската екзархия. В град Охрид и околността му пък само 139 души поискали да бъдат патриаршисти, а 9387 фамилии категорично се обявили за Екзархията.

В резултат на плебисцита турското правителство издало берати за назначаване на български владици в двете епархии. Така завършила борбата на българите за национално-духовна и културна еманципация.

Създаването на Българската екзархия е едно от най-крупните събития в новата българска история, плод на всенародно движение, в което участвувала цялата нация под ръководството на буржоазната класа. В резултат на продължителните и организирани борби за духовно обособяване след близо пет робски века българите били признати за самостоятелен народ. В общи линии това признание съответствувало на историческите права на българската нация.

Ферманът и проведените плебисцити включили под властта на Екзархията почти всички български земи от Дунавска България, Тракия и Македония, където през Средновековието и вековете на робството живеели българи, хора, говорещи български език, където се бяха създали главните центрове на българката материална и духовна култура.

Българската екзархия е първата международно призната национално-политическа институция. Тя изиграла изключителна роля в новата българска история. Като обединила българите духовно, политически и религиозно, като се противопоставила на чуждите посегателства срещу националното културно-историческо наследство, като застанала на стража в защита на езика и вярата на българите, Екзархията способствувала във висша степен за запазване и развитие на българската нация.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...