Jump to content

2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.


Recommended Posts

2.15. КАТОЛИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА СРЕД БЪЛГАРИТЕ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

2.15.1. МЕМОАРИ И СПОМЕНИ

2.15.1.1. ТОДОР ИКОНОМОВ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 59-61.

Мемоарите на Тодор Икономов,256 останали след смъртта му и обнародвани в научното сп. Искра (год. VI, кн. I-II, Шумен, 1896-1897 г.). представляват сериозен извор на сведения по църковния въпрос и по политическата дейност в България за един близо тридесетгодишен период. Те започват от 30 януари 1861 г., когато Т. Икономов пристигнал в Цариград и се присъединил към унията, и свършват с 1889 г.

За настоящото издирване интерес представляват спомените на Т. Икономов за участието му в унията през краткия период от 30 януари до 27 май 1861 г., т. е. от пристигането му в Цариград и присъединяването му към унията, участието му в първото устройство на униатската община, до внезапния упадък на унията след бягството на Йосиф Соколски, когато и сам Т. Икономов, който бе станал униатски йеродякон, я напуснал.

Мемоарите на Т. Икономов съдържат интересни и ценни сведения и наблюдения и бегли характеристики на лица. Авторът съчувствувал на униатството още от по-преди и е пращал дописки за униатския орган в. България (с. 4).257

В Цариград той е участвувал в събранията на по-първите униати, като архимандрит Макарий, Йосиф Соколски, Др. Цанков, д-р Г. Миркович и др. От разговорите си с Цанкова е знаел за неговия западнополитически уклон, изхождащ от убеждението му, че със западна помощ може да се подобри политическото положение на българите в Турция. В полза на това свое убеждение Цанков привеждал примера на мирдитите (албанци), ливанците и др. (с. 5).

Цанков е искал униатската община и цялото униатско движение да бъдат ръководени не от духовни лица униати, а от комитета, в който са преобладавали миряните. Цанков и Миркович били против гледището на Икономова за пълно еманципиране на униатската община от ръководството на Католическата пропаганда, като се признае само върховенството на папата. А лазаристите били на противно мнение. Цанков и Миркович били нейде по средата, но не устоявали гледището на Икономова.

В Икономовите мемоари се разказват любопитни и правдоподобни неща за Й. Соколски, за Макарий и други участници в унията.

След като напуснал унията и завършил Киевската духовна академия, Т. Икономов е участвувал в църковно-народното движение, заставайки на страната на напредничавата група.258

Мемоарите на Т. Икономов били предадени на редакцията на сп. „Искра” от сина му д-р К. Икономов. Редакцията смята, че Т. Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци. На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно.

От внимателното им проучване се установява следното:

1. Те не са писани на посочените дати, но Т. Икономов е държал бележки, може би по-пълни, които подире допълнил и преработил. За това може да се съди от много места от мемоарите му (гл. 12 март 1861 г.; също Томина Неделя 1861 г., дето пише: „За сега аз съм дякон”, без да определя кога е станал дякон).

2. Че мемоарите представляват по-късна доплънка и преработка на спомените му, личи и от самия стил. От 1861 г. до приключването им в 1889 г. стилът е еднакъв, и то обработен, което показва късната им редакция.

3. Някои разсъждения за личното поведения на Т. Икономов и за унията, както и за по-късния политически живот в България са оформени след фактите и събитията.

4. Навред в мемоарите личи критично отношение към лица, замисли и събития. А това е могло да стане по-късно.

5. Характеристиките на лицата са бегли, но са обобщаващи и съдържат цялостно впечатление от тях.

Изобщо мемоарите на Т. Икономов не издават непосредност на отбелязаните впечатления, нито някакво противоречие на наблюденията през разни времена, засягащи лица и събития. Всичко това свидетелствува за по-късна редакция на спомените.

Макар и да обхващат кратък период от развитието на униатството, мемоарите на Т. Икономов са ценни, защото съдържат важни данни, към които следва да се отнасяме в голяма степен с доверие.

__________________________________

256) Син на иконом Петър Тодоров от Жеравна (Котленско), роден около 1838 г., учил се в Жеравна, Сливен и София при Сава Доброплодни и Сава Филаретов, по-късно завършва Киевската духовна академия.

(За Т. Икономов гл. Иван Тодоров, Тодор Икономов и дейността му служение на българския народ. София, 1921, с. 120. Това е кратка биография, написана популярно, едностранчиво и ненаучно. По унията авторът е имал пред вид главно мемоарите на Т. Икономов, след това други някои автори, посочени у него под линия).

257) Първата му дописка е от София, 13 дек. 1859, обнародвана във в. България, бр. 40, 24 дек. с. г., в която осмива Цариградски вестник и одобрява в. България. Надъхана е с омраза срещу фанариотите.

258) Гл. Кирил, Патриарх Български, Екзарх Антим. София, 1956, с. 325, 328, 337, 396, 577 и др.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...