Jump to content

2.15.1.3. Петър Карапетров.


Recommended Posts

2.15.1.3. ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 65-67.

Петър П. Карапетров259 ни е оставил спомени за унията (Сбирка от статии, Средец, 1898. Спомени за унията, станала на 18 декември 1860 г.; същата статия с псевдоним Черновежд в СбНУ, кн. XI. 1894, с. 326-345; Из живота на Драган Цанков, и някои други статии). Той съобщава, че спомените си записал не само като съвременник, но и като близък очевидец, който бил в течение на събитията и в много от тях участвувал.

Иска да каже, че е бил обективен, но приема, че може да е пропуснал някои маловажни обстоятелства. Това обаче се дължало на изминалите 25-30 години. Все пак той не счита за напълно точни своите спомени, затова моли още живите съвременници и участници в униатските работи да допълнят и да поправят неговите бележки (с. 160 сл.).

Бележките на Карапетров обаче не са обективни и безпристрастни, пък са и неточни.260 При това той изхожда от русофобско становище (гл. Сбирка от статии, с. 48,49, 51), поради което не може да бъде и обективен. А неточностите му са твърде много и засягат всичките по-важни събития по Цариградската уния от 18 декември 1860 г.

1. Невярно е твърдение му, че за патриотичните българи по времето на църковно-народната борба не е имало друг изход освен унията, за да се признае българският народ за особен (с. 164). Развитието на църковния въпрос доказа противното.

Невярно е, че Цанков по неволя бил писал срещу Православната църква, защото тогава така изисквали обстоятелствата (с. 165). Това е ненужен опит да бъде оправдан Цанков.

2. Неточно съобщава, че 2000 души се били явили на 18 декември 1860 г. при архиепископ Брунони с желание да приемат унията (с. 170). Известно е, че те са били не повече от 200 души.

3. Невярно е съобщението му, че цялото българско духовенство в Цариград заедно с владиците Иларион и Авксентий се били съгласили с унията, а също така и повече от по-старите български търговци и първенци, но нарочно били изпратили неколцина от духовните лица, служещи при българския храм, както и настоятелите му, младежите, мнозина първомайстори от еснафите, за да извършат акта на унията, та подире да се види, как те да постъпят (с. 174).

Това е напълно измислено и с нищо друго не може да се обясни, освен с наивна вяра в някои слухове, които авторът на старини не е могъл дори правилно да разбере.

4. Разказът за бягството на Йосифа Соколски е съвършено наивен и е построен върху несъстоятелен слух за отвличането му против неговото желание (с. 185).

5. Невярно е и сведението, че скоро след първия удар срещу унията поп Станчо я бил напуснал (с. 189).

Известно е, че поп Станчо - тъстът на Др. Цанков, не я напусна тогава; напротив, тоя беше изтъкван от Цанковата група за униатски владика.

6. Невярно е и съобщението, че в. „България“ се издържал само от абонати (с. 192). Известно че, че вестникът е имал субсидия от Пропагандата. Това не означава подкупност на Цанкова. Карапетров усърдно брани неподкупността и безкористието му (Из живота на Драган Цанков. Сбирка от статии, с. 201).

7. Невярно е и сведението за католическия свещеник Петър Арабаджийски, който бе назначен за временен началникнабългароуниатите в Цариград. Той съвсем не се е противил на външни вмешателства в униатската община, най-вече на поляците. Това е съвършена измислица (с. 192).

Но авторът не разбира правилно и целите и кроежите на униатските водачи. Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците. Наивността на това твърдение е очевидна, тъй като такива кроежи униатските водачи не са имали.

А що се отнася до арменокатолиците в Цариград, той показва пълно непознаване на въпроса. Вътрешните недоразумения в арменокатолическото общество в Цариград са се дължали на една по-сложна причина, по която Карапетров изобщо не е бил осведомен, а именно: националистическото крило (мъхитаристи) на арменоуниатите държало за запазване на арменските национални традиции срещу по-силното латино-католическо крило, възглавявано от арменокатолическия архиепископ Хасун.

И тъй, със спомените на Карапетров трябва да се борави предпазливо. Каквото точно в тях се съдържа, то е известно и от други мемоаристи.

___________________________________________

259) Кратки сведения за него гл. у Н. Начов, Цариград като културен център на българите до 1877 г., с. 76 сл.

260) Карапетров се отнася лековерно и към разни стигнали до него слухове. В статията му „Бележки за някои стари дейци и дела” в Сбирка от статии, с. 258-265, той безкритично приема слуха, че султанът след Гръцката завера в 1821 г. и обесването на патриарх Григорий V бил обещал на българите не само да им се ръкополагат владици, но и дори за Цариградски патриарх да бъде избран българин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...