Jump to content

2.15.1.5. Кузман Шапкаров.


Recommended Posts

2.15.1.5. КУЗМАН ШАПКАРЕВ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 67.

Интересни сведения за Нако Станишев, един от начинателите и главен деец на кукушката уния (1859 г.) дава Кузман Шапкарев в „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” от К. А. Шапкарев, Пловдив, 1884. Към някои от тях, главно към основното им ядро, можем да се отнасяме с доверие.

Основания:

1. К. Шапкарев е познавал Н. Станишев, с когото се намирал в лични приятелски връзки. Имал възможност да се запознае с появата и хода на кукушката уния, както изобщо с църковно-народното движение в Македония;

2. Достоверните му съобщения в голяма степен се покриват с други сведения от безспорен извор.

Но изобщо в разказа на К. Шапкарева има доста неточности в предаването на чужди сведения за събитията, като например преразказаното от него отклоняване на Илариона Макариополски от постигнатото съгласие между Н. Станишев и мисионера Боре когато последния бил принуден да напусне Кукуш, за срещата на Н. Станишев в Цариград с българи църковно-народно дейци и с Илариона.

И все пак, макар и не съвсем точни, тия сведения на К. Шапкарева заслужават сериозно внимание.

СЪЧИНЕНИЯ

Униатските опити от 60-те и 70-те години на XIX в. не можаха да разширят влиянието си из цялата страна, да обхванат голяма част от народа, да прераснат в масово движение. Тъй че не е оправдано да се говори за истинско униатско движение у нас, а само за униатски опити.

Поради това значението на униатството за църковното, културното и политическо-националното развитие на българския народ на може да се смята за голямо.

Все пак не само изследваните на църковно-религиозния въпрос през втората половина на XIX в., но и на културната и политическата история на народа ни се спират с внимание на униатството като интересна и немалозначителна съставка на цялостния църковно-народен въпрос.

Опитите за българска уния от средата на XIX в. (кукушка - 1859 г., цариградска - 1860-1861 г.) са засегнати по-общо или по-широко от доста български историци на Възрожденската епоха, някои от които са дали критическа оценка на унията и на отделни въпроси от цялостния униатски проблем. Ще се спрем само на неколцина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...