Jump to content

2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски


Recommended Posts

2.15.5. ИЗЯСНЕНИЯ ПО БЯГСТВОТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ

В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 271-282.

Арменокатолическият примат архиепископ Хасун е бил един от първите уведомители на Пропагандата за изчезването на Йосифа Соколски. С доклад от 26 (н. ст.) юни 1861 г. той съобщил, че българоуниатският архиепископ бил излязъл на 18 юни (н. ст.) сутринта от униатската църква без някой да знае.

„Само един го видял, че върви с някой си мирянин, който същата сутрин рано бил дошъл да го посети. След дълги търсения накрая се узнало, че тая личност е бил руски агент, който го взел сутринта и го качил на руски кораб, отплувал същия ден за Одеса. Нямало никакво друго сведение, въпреки толкова издирвания, направени от нас и от Високата порта. Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.325

Римската курия е била уведомена за пристигането на Йосифа Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г. на генералния понтификален консул в Одеса И. Губичич.326 Според тоя доклад, на 8/20 юни на Одеското пристанище пристигнал „архиепископ Соколски” на борда на кораба „Елбрус“ на Руското параходно дружество. Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на Йосифа Соколски, за което никой предварително не бил знаел. Консулът се заинтересувал да узнае подробностите по пристигането и местонахождението на българоуниатския архиепископ. От сигурен източник бил узнал, че той е пристигнал без паспорт, че е бил приет на борда на кораба по заповед на руския посланик в Цариград, че по силата на едно писмо на същия посланик до Одеския главен управител архиепископът е бил приет в града, дето продължавал да се намира, настанен в дома на Н. М. Тошков, негов сънародник и търговец от първа класа, и че след кратко време щял да замине за Москва. Йосиф Соколски бил придружен „в качеството на слуга от някой си Петко Славейков, бивш студент на Пражкия университет, български представител, също приет тук без паспорт, който сега е вече отпътувал назад”.

И тъй, цариградските власти са могли вече да знаят, че П. Р. Славейков е придружил Йосифа Соколски до Одеса, без да има паспорт и по същия незаконен начин се е завърнал обратно.

За внезапното изчезване на Йосифа Соколски докладвал на своето Министерство на външните работи и австрийският посланик барон Прокеш.327, 328 Тоя доклад бил изпратен до префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим.

В него за Йосифа Соколски се казва, че бил старец малко интелигентен, но с почтителна външност. След ръкоположението му за архиепископ, в Цариград направил посещение на министрите на Портата и на мнозина дипломатически представители, акредитирани при султана. Навсякъде той бил приет с уважение, дължимо на неговия ранг.

Според сведенията на фон Прокеш, Йосиф Соколски бил посъветван от един от свещениците на неговата свита да отиде и при руския посланик княз Лобанов. Той отишъл, но не го намерил, поради това приел поканата, която Лобанов му изпратил, да го посети в Буюкдере. Същият свещеник го бил придружил. След дълъг разговор Йосиф Соколски се бил качил на руския кораб, стациониращ пред вилата на Лобанова, и скоро потеглил на път за Черно море, а корабът на посолството се завърнал без него. Тоя кораб го завел само до входа на Черно море, дето го очаквал пътнически параход, който го отвел в Одеса.

Отначало в Цариград се било говорело за отвличане на Йосифа Соколски, но фон Прокеш знае, че преди два дни било дошло писмо от Одеса, което съобщавало, че Йосиф Соколски е пристигнал от Цариград в Одеса, дето бил приет добре и живеел при един знатен търговец на едро.

Фон Прокеш още не бил успял да вдигне булото, което покривало тоя епизод, и следователно не може да каже дали униатският архиепископ доброволно е отишъл в Одеса, или пък насила е бил отведен. Мненията по тоя въпрос били се различавали, обаче той подчертава, че последиците от това изчезване на Йосифа Соколски за делото на Пропагандата били много лоши. По тоя въпрос фон Прокеш отбелязва: „Оттогава новата българоуниатска община е почти разтурена.”

И в друг свой доклад от 19 юли 1861 г. до Министъра на външните работи във Виена, също препратен на кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим,329 барон Прокеш стига до същото заключение за безперспективността на унията, а пък и бурният, почти революционен ход на българското църковно движение, което увлича целия народ, му вдъхва вяра в успеха, и с това пресича пътя на униатската пропаганда.

Той споменава за доклада на австрийския консул в Пловдив, съдържащ твърде любопитни факти върху непрестанно растящата съпротива, оказвана от българите на изпращаните от Цариградската патриаршия духовници. Така например митрополит Доротей, наскоро назначен от Патриаршията на Софийската катедра, само със сила е могъл да влезе в митрополитския дом, който дни наред е бил държан от партията на противещите се българи. Енергичната намеса на турските власти предупредила един сериозен конфликт и успяла да постигне временно съглашение. Все пак обаче огънят горял под пепелта и основателна е боязънта за близка експлозия, понеже събитията, които станали в българоуниатската община в Цариград, значително намалили изгледите за мирно уреждане на българския църковен въпрос чрез обръщането в католицизъм.

Фон Прокеш преценявал правилно положението след удара, който униатското движение претърпяло с бягството на Йосифа Соколски и отказването на почти цялото българоуниатско духовенство от унията. Изгледите за покатоличване на българския народ, според него, са значително намалели, след като в предишния си доклад от 12 юли той се бе изказал, че българоуниатската община в Цариград е почти разтурена.

Как Цариградската мисия е схващала твърде тежкия за нея случай по бягството на Йосиф Соколски, узнаваме от писмото на Боре, адресирано вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, и чрез него представено на папата. В това писмо, изхождащо от Цариград, 25 юни 1861 г., Боре споделя тъгата си поради бягството на Йосифа Соколски. Но как то да се обясни? След като българската депутация се завърнала от Рим в Цариград, Боре предвиждал трудностите, които ще срещнат „тези невежи и изоставени на себе си хора”. Особено напоследък той е можал да установи тяхната крайна чувствителност към него, боейки се може би, че иска да господствува над тях и да им се налага. Поради това решил да се държи настрана, като предал всичко в ръцете на Брунони и Хасун. Боре смятал, че неговият мандат е вече свършен и че не е упълномощен нататък да ги ръководи. Все пак той „много задължил” архиепископ Брунони да се споразумее с архиепископ Хасун, за да начертаят на българоуниатския архиепископ Йосиф линията на поведение, която трябва да следва, а и да поставят в униатската общност сигурно духовно лице, годно да просвещава българите. Ще рече, той препоръчал някой от мисионерите отблизо да следи и да ръководи българоуниатската община.

„Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (Йосиф Соколски, б. м.) е бил изоставен на своята неспособност, по-опасна за него след почестите, които получи.”

А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на Йосифа, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията на папата и на западните католици. От паричната зависимост Боре извежда фактическото право на власт.

Миряните продължавали да упражняват върху Йосифа влияние със съветите си. Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения. В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре. Изобщо унията не могла да продължи. Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”. А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение. Ето тоя човек преди пет дни изчезнал, отнасяйки със себе си всичко ценно, каквото е могъл да вземе.

„Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско достойнство на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330

Говорело се, че един руски параход го бил задигнал и отвлякъл в Одеса. За щастие, Йосиф не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно.

И все пак Боре се надява, че унията ще продължи, тъй като нейните мирски началници се били държали добре.

Цариградският в. „Курие д’Ориан“ (бр. 66, 24 август 1861) бе обнародвал статия „Ние имаме новини от монсиньор Йосиф Соколски”, в която се поддържала тезата за недоброволното му заминаване за Одеса.

Интересът към бягството на Йосифа Соколски продължил и по-късно. Отец Джовани Батиста от Фалероне, префект на реформираните минорити от Цариград, съобщил на кардинал-префекта следната кореспонденция от Киев, обнародвана в „Журнал дьо Константинопол“ (Цариград) от 28 октомври 1862 г.:

„Съобщихме, че българският архиепископ Йосиф Соколски не е умрял и не се е отказал от вярата си. И аз мога да ви потвърдя тая новина, твърде тъжна, с оглед на неговото затворничество, но много утешителна по отношение на тоя беден свещенослужител.”

Полският в. „Час“ от 22 декември 1862 г. поддържал противното, а именно, че Йосиф Соколски по собствено желание отишел в Одеса и се отказал от унията. Той публикувал една дописка от Цариград от 12 декември 1862 г., с която се опровергава съобщението на Джовани Батиста от Фалероне. Според тая дописка, съобщението на „Журнал дьо Константинопол“ не е вярно. Дописникът съобщава, че е по-близко до извора и трябва да опровергае още веднъж новината въз основа писмото на самия Соколски и върху свидетелствуването на сведущи лица. Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето достойнство и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец. Макар че се ползувал със свобода и виждал своите сънародници, той се отегчавал и не би било удивително, ако се завърне. Авторът завършва: „Аз дължа тези подробности на един българин, който напоследък го е видял. Ако той е свободен и не протестира, това е още едно доказателство, че неговото недоброволно отвличане е една необоснована историйка.”331

За отвличане на Йосифа Соколски се е говорело в Цариград и по-късно; дори към края на 1864 г. в. Турция, който продължил проуниатското дело на в. България след спирането му, в една дописка от Татар Пазарджик бе подметнал, че Славейков бил отвлякъл Йосифа Соколски в Русия. Не без духовитост Славейков се бранел срещу такова подмятане.332

Това са обаче вестникарски съобщения, които не заслужават голямо внимание, тъй като са публикувани с определени пропагандни цели.

Въпросът за бягството на Йосифа Соколски се нуждае от някои изяснения. Може ли да се говори за отвличане?

Бягството на Йосиф Соколски било предварително обмислено в Цариград и по неговото изпълнение била постигната съгласуваност с руското правителство. Може да се приеме, че Йосиф Соколски е бил и в пряка връзка с Руското посолство.333 Александър II е знаел, още преди Йосиф Соколски да потегли от Цариград, че той ще избяга и ще се отрече от унията. За това той уведомил и Филарета Московски. А на 7 юни 1861 г., т. е. деня след бягството на Йосифа Соколски, княз Лобанов от Цариград уведомил императора, че той е отпътувал вече за Одеса.334

И тъй бягството на Йосифа Соколски не е било инцидентно, но е могло да бъде изненадно що се отнася до внезапността на заминаването.335

В Одеса Йосиф Соколски е бил приет добре от църковните и правителствените власти. Той е бил настанен в Киево-Печерската лавра, гдето прекарал до края на живота си.336 Наистина, той е изявявал желание да се завърне в България, но руското правителство не му разрешило по понятни съображение, с оглед на определени стремежи на Пропагандата. Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят Йосифа Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград. Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337

Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339

Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра. Това е безспорно. Той съвсем случайно, движен от църковно-политическите събития, бе попаднал в средата на Цанковия кръг. Човек неук и при това наивен, както го познавали всички съвременници, православни и католици, той не е могъл да разбере действителните различия между православието и католическото вероизповедания.340

Следователно за католическа убеденост не може и да се говори. Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре).

Единствен арменският примат архиепископ Хасун в доклада си за бягството на Йосифа Соколски изказва учудване, как е могъл той да го стори, като се имало пред вид, че и до последно време се бил показвал твърде привързан към Светия престол. Но от едно такова мнение на Хасуна не може да се прави извода за безспорната привързаност на Йосифа Соколски към папството. Учудването на Хасуна по-скоро е подчертан израз на изненадата му, че и до последно време е бил измамван от присторената привързаност на Йосифа Соколски към папството.

В католическия лагер обаче се били убедени, че Йосиф Соколски е отстъпил от католицизма. В това е бил убеден и сам Хасун. На заседанието на Комитета за българска уния от 3 март 1863 г.341 той докладвал какво е казал на българоуниатите, водени от Цанков, по въпроса за отхвърлянето на П. Арабаджийски като началник на българоуниатската община и назначаването на негов заместник, а именно: „Правителството не е разположено да приеме никого от вашите свещеници. Бягството (la fuite) на Соколски...” и пр. За същото споменава и Брунони в своя доклад по изчезването на Йосифа Соколски.342

Брунони в доклада си по изчезването на Йосифа Соколски от 26 август 1861 г. пише: „Лица, които се върнали от Одеса, разказват, че апостолическият викарий Соколски е бил измамен да отиде в Буюкдере, за да преговаря със своите сънародници дисиденти и да се присъединят към него. Но тук руският посланик изиграл играта си с големи обещания, ако отиде в Русия. Там щял да намери средства за постройка на своите манастири, църкви и други. Бог знае още какво друго. От лица, придадени към Руското посолство, ни бе разказано, че руският посланик, след като е наредил да избяга Соколски, е бил много разтревожен поради някои обстоятелства около бягството, и се боял, че Французкото посолство ще иска да бъде върнат, както и турското правителство, и че тогава ще бъде задължен да го върне.”343

И в друг документ Брунони говори за отстъпление на Йосифа Соколски. В изложението си от 14 януари 1862 г. до председателя на Парижкия комитет за българската уния Пепето той пише, че първият епископ на унията е бил въвлечен в отстъпление, че Светият престол, за да предотврати повтарянето на един нов скандал, възприел становището да не назначи за началник на българите униати новообърнато в католицизъм духовно лице, а да направи избора си само измежду свещеници българи, родени и възпитани в лоното на католическата църква; че отстъплението на униатския епископ хвърлило българската църква в състояние на вдовство.344 За същото говори и кардинал-префектът на Пропагандата.345 Поради тая причина в 1862 г. не се приема назначаването на друг униатски епископ. Брунони е бил решително против това. А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на Йосифа Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон. Пристигнал в Цариград на 21 февруари 1863 г., той е имал една твърде възбудена беседа с Цанкова и неговите привърженици. На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на Йосиф Соколски папата е освободен от дадената дума. При това и Аали паша не ще даде берат на българския свещеник.347

Брунони и по-късно, като дава мнението си по повод на наченатия от Пропагандата информативен процес по епископското ръкоположение на Рафаил Попов, изтъква, че българоуниатите са се чувствували унижени от крайното недоверие към тях на Светия престол вследствие отстъплението на Йосиф Соколски.348 А Галабер, добре запознат с българската уния, като деен участник в хода на нейните отношения с цариградската мисия на Пропагандата, през 1864 г. пише за изчезването на Йосифа Соколски,349 а не за отвличане.

Един от близките сътрудници на Йосифа Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов. Той остана в унията, ръкоположен бе от архиепископ П. Брунони за свещеник (1861 г.), от Рим бе въздигнат в епископство (1864 г.) и бе назначен за началник на всички българоуниати. В едно свое окръжно писмо от 1865 г. (Цариград), следвайки нововъзприетото от Пропагандата становище, той говори за отвличане на

Йосифа Соколски.350 Но в Дневника си (писан през март 1874 г. в Солун) той отбелязва, че Йосиф Соколски избягал от униатската църква.351

По-късно вече, вместо за отстъпление, се говори за вярност на Йосифа Соколски към католицизма352 и за отвличане.353 А на 13 февруари 1865 г. Главната конгрегация е разгледала случая Йосиф Соколски и е възприела тезата, че той е бил отвлечен, поради което решила да се провери чрез френското и австрийското правителство дали той е останал верен на католицизма, и в случай че е така, да се поиска неговото освобождаване и завръщането му в Цариград.354

* * *

Неоснователно е твърдението,355 че руският посланик Лобанов и Н. Геров били имали много срещи с Йосиф Соколски и че му била предложена епископската униатска катедра в Холм, Волиния. За това няма доказателства. Не е допустимо, че е могло да му се направи такова предложение, при което той пак би си останал в унията. Това не би могло да има никакво въздействие върху българоуниатите, в смисъл да ги отклони от унията, а Азиатският департамент това е желаел.

Руското правителство не е имало нужда да „отвлича” един българоуниатски архиепископ за служба на руските униати в Холм. Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати. Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на Йосиф Соколски с Холм, дошла по-късно. Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357

Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя.

Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.

Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание?361

Но защо Йосиф Соколски отива в Русия? Не е ли било достатъчно да се откаже от унията, като си остане в Цариград? Нима това би имало по-слаб ефект? За българите и за Руското посолство отдалечаването от Цариград ще да е представлявало въпрос на сигурност: обезпечаване на постигнатия успех. Трябвало е да се предполага, че както Френското и Австрийското посолства, тъй и турското правителство биха могли да окажат силно противодействие и да дезориентират Йосифа Соколски. За самия пък Йосиф Соколски е могло да подействува убедително съображението на лична сигурност, пред вид турското покровителствено отношение към унията. Пък и отстъплението му идело само няколко дни след издаването на берата, а това представлявало един политически удар на Руското посолство срещу турското правителство. Дали то не би реагирало по някакъв застрашаващ самия Соколски начин? А знаем, че турското правителство е било крайно недоволно от отстъплението и бягството на Йосифа Соколски и поради това дълго време не се е съгласявало да даде берат за граждански началник на българоуниат.

Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че Йосиф Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно.

Наистина, В Русия Йосиф Соколски е изпитвал носталгия и е искал да се завърне в родината си. Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса. А защо не е бил пуснат да се завърне в България? И това не е такова доказателство, защото от съображенията на сигурност не може да се направи подобен извод. Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане. Не е ли обаче ясно, че от Йосиф Соколски би могла да се очаква и такава стъпка: да се върне в унията? Тоя колеблив и наивен старец бе дал две сериозни доказателства: веднъж, като се увлече в унията, втори път, като отпадна от нея, и то скоро след владишкото му ръкоположение в Рим.

Ако би се върнал по-късно в Цариград, Йосиф Соколски би намерил унията не в подем, а в упадък. При това българският църковен въпрос е бил вече разрешен с фермана от 1870 г., което пък не било условие за напредък на унията. Как при това положение би постъпил? Дали не би сторил същото, каквото сторил неговият български вдъхновител Драган Цанков, като окончателно изостави унията и се присъедини към Екзархията в качеството на неин съветник, на отговорен неин сътрудник? Но това са вече догаждания, които нямат нищо общо с научното историческо издирване.

Следва да се предполага, че и от българска църковна страна биха се явили може би затруднения за приемане на Йосифа Соколски в Православната църква в неговия епископски сан. Ако мнението на Цариградския патриарх по епископския му сан е въздържало Руския синод да го признае безусловно,362 колко повече това би могло да въздържа българския синод в Цариград, пред вид на съществуващите по онова време гръцко-български църковни отношения.

_________________________________

325) Mansi, t. 45, col. 8-9.

326) № 17,14/26 юни 1861 до кардинал Г. Антонели, държавен секретар на Светия престол в Рим. Archivio Segr. Vat., Rubrica 295, Protoc. 18315.

327) Доклад № 59 В. Буюкдере, 12 юли 1861 - приложение към писмото на секретаря на Конгрегацията на извънредните църковни работи от 14 сеп. 1861 до кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата. Archivio Congreg. Orient., vol. 1862-66. Тоя документ накратко и у Mansi, t. 45, col. 9.

328) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. барон Антон фон Прокеш- Остен, Антон Прокеш фон Остен /Anton von Prokesch-Ostenl (1795-1876) - австрийски дипломат, генерал.

329) Със същото (цитирано по-горе) писмо на Секретариата на Конгрегацията по извънредните църковни работи от 14 сеп. 1861 до кардинал- префекта на Конгрегацията на пропагандата.

330) Пак там

331) Mansi, t. 45, col. 10.

332) Гайда, II, бр. 12, дек. 1864

333) За това споменава и известният цариградски печатар и близък приятел на Др. Цанкова дядо Паничков в писмо до Н. Начов (пое. съч., с. 50, бел. 1).

334) Собрание мнений и отзивов Филарета, т. VI, с. 282-283, 287.

335) В. Теплов в „Греко-болгарскоий церковний вопрос по неизданнь1м източникам”, с. 47 сл. разказва как Йосиф, придружен от П. Р. Славейков, избягал с лодка от Галата в Буюкдере, лятната резиденция на руския посланик. Тук той бил приет от княз Лобанов, който му предложил веднага да замине за Одеса. Това го било изненадало. Разбира се, В. Теплов е бил осведомен за това, което е станало в дома на Лобанова, следователно може да се приеме, че за Йосифа Соколски е било изненадно предложението веднага, още същия ден, да замине за Одеса. Но то не значи, че отказът му от унията и решението да замине за Русия не са били по-рано уговаряни, защото иначе той не би се намерил в дома на Лобанова и още по-малко би приел, макар и след кратко размишление, да замине за Русия.

336) По пребиваването на Йосифа Соколски в Русия гл. Ст. Станимиров, Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква. Сборник в чест на В. Н. Златарски, 1925, с. 423-446; същият: Архиепископ Йосиф Соколски в Холм. Духовна култура, 1929, кн. 36-37.

337) Из Арх. Н. Г., I, 998-1644, доклад Н. Г. до Лобанов, Пера, 13 сеп. 1861.

338) Собрание мнений и отзьюов Филарета, т. VI, с. 309 сл.; гл. Ст. Станимиров, Архи-епископ Йосиф Соколски и опитите му..., с. 400 сл.

339) Из Арх. Н. П, 1,247-392, писмо на Хр. Георгиев до Н. Г. в Цариград. Букурещ, 13 юни 1861.

340) Според П. Карапетров (Сбирка статии, с. 181) Йосиф Соколски бил прост и почти безкнижен човек. Той едва могъл да чете и да записва името си, ала все се считал за много-знаещ и достоен за владика. Знаел добре богослужебния ред и много молитви, тропари и пр. знаел наизуст. Строго постел. Той не знаел какво е Западната църква и каква е разликата между двете църкви.

341) Mansi, t. 45, col. 103.

342) Там, col. 11.

343) Mansi, t. 45, col. 9-10.

344) Там, col. 14-15.

345) Archivio Congreg. Prop. vol. 352 (1861), c. 338, 352.

346) Mansi, t. 45, col. 101 сл.

347) Mansi, t. 45, col. 105-106; Archives Generales... Дневник на Галабер, 1 март 1863.

348) Archivio Congreg. Orient., Febr. 1865, V, c. 20 сл.

349) Archives Generales, c. 187 сл.

350) Печатано в краткия, неточен и пълен с невярности разказ за Цариградската уния, в. Истина, 1927, бр. 11-18, Божидар Трънов, Цариградското възсъединение (18 дек. 1860 г.).

351) „В месяц юний Негово В. Преосвещ. Г. Йосиф Сокол, избягна от съед. българ. Патриаршия, като стана жъртва на московците с измама от П. Р. Славейкова”, с. 100 на Дневника.

352) Така напр. същият кардинал-префект до Брунони (Там, vol. 353 (1862), с. 702 сл.).

353) Галабер, писмо от Одрин, 7 ноем. 1866. Archives Generales.

354) Archivio Congreg. Orient., февр. 1865, c. 3 сл., 15 сл.

355) А. Славов, Киевският затворник Йосиф Соколски. София, 1930,с. 136.

356) Cm. Станимиров, пое. съчинения.

357) Собрание мнений и отзьюов Филарета, т. VI, с. 282, 304, 327. Никодим Милаш пише, че имал случай лично да разговаря с... Йосифа Соколски (след бягството му), който се бил горчиво разкайвал, задето приел унията (Римокатолишката пропаганда, нейното начало и сегашното й устройство. Превел на български П. Иванов. София, 1901, с. 130).

358) Ив. Софранов (пое. съч., с. 113-120) старателно, но предубедено тълкува тия документи, с цел да намери доказателства за принудителното отвличане на Йосифа Соколски чрез измама или насилие. Въобще той се мъчи да доказва предаността към католицизма на главните първи дейци на унията Йосиф Соколски, Драган Цанков и други (За Др. Цанков, гл. с. 161), за да представи унията и като религиозно-вероизповедно движение, а не само като национално-политическо по своите първоначални потици. Той се отнася с неоправдано доверие към книгата на униатския свещеник Андрей Славов, Киевският затворник архиепископ Йосиф Соколски. Както сам Славов казва, книгата си е написал въз основа на позната книжнина и на свои „записки”, т. е. бележи от български и чужди публикации, както и по сведения от някои посочени от него лица. Тя обаче няма научна стойност, пък и авторът не е смятал, че пише научно изследване. Поради това погрешно е научното разглеждане на въпроса за бягството (или „отвличането”) на Йосиф Соколски да се основава на Славовите твърдения и предположения (с. 135 сл.).

359) Ив. Софранов (пое. съч., с. 26) мисли, че у всички тия писатели тя безусловно значи принуда чрез измама и насилие, равна на употребената от него френска дума enlevement.

360) Т. Икономов, Мемоари, с. 5-7.

361) Ив. Софранов за своята теза по насилното отвличане на Йосифа Соколски в Русия се позовава на разказа на Радивоев (Време и живот на Търновския митрополит Илариона Макариополски, с. 184-185, у Софранов погрешно посочени с. 126, 127). Понеже Радивоев бил близък на П. Р. Славейков, тъй като бил един от главните сътрудници на независимия в. Македония, то разказът си вероятно (sic!) дължи на него (Ив. Софранов (пое. съч., с. 124 сл.). Според тоя разказ, Славейков посетил Йосифа Соколски, представил високата си почит като на български патриарх (нарекъл го „Светейший владико”) и започнал да го уверява, че от Патриаршията българският народ не ще може да се отърве, та всички българи, заедно с владиците Илариона и Авксентия, били решили „да признаят него, Йосифа Соколски, за патриарх на целия народ”. На Соколски било вече дотегнало „натурничеството на лазаристите, които небрежно се отнасяли към него, радостно и нетърпеливо запитал приятеля си, кога и как трябвало да стане това провъзгласяване”. Славейков му бил отговорил, че всички представители (на брой 30) от епархиите и цариградските първенци били събрани и го чакали в Буюкдере. Там щяло това да стане, след като бъдат прочетени писмата на заточените Иларион и Авксентий, както и „грамотата от папата и бератът от султана” на Соколски. Йосиф Соколски, „без да му мисли много-много”, забързал да отиде „на казаното място”. Тук двамата със Славейков били влезли в „една катерка”, приготвена от Руското посолство, стигнали Буюкдере и тук вече влезли в един руски параход, приготвен от по-рано все от Руското посолство, и били отведени в Одеса.

Каква оценка заслужава тоя разказ? Първо - не е безспорно (според Софранов е „вероятно”), че Радивоев дължи разказа си на Славейков. Второ - според разказа, Йосиф Соколски бил угнетен от натурничеството на лазаристите и следователно бързо приел предложението да се отърве от тях, т. е. да се откаже от унията. Трето - Славейков го бил съблазнил с предложението да бъде признат за патриарх на всички българи, т. е. за православен български патриарх, което ще рече - да изостави унията. Четвърто - Йосиф Соколски бързо-бързо приел предложението и се озовал в Буюкдере, а оттам в Одеса.

Какво остава от тезата за привързаността на Йосиф Соколски към светия престол, за неговата католическа убеденост? Нищо.

Трудно може да се приеме, че Йосиф Соколски тъй просто, само след един разговор със Славейкова, се решил на една важна стъпка. Разказът е твърде повърхностен. А знае се, че Славейков е уговарял с Йосифа Соколски въпроса за отказа му от унията. Върху такъв разказ не може да се построи една теза, важна по своето значение.

362) Собрание мнений и отзнвов Филарета, т. VI, с. 282, 304, 327.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...