Jump to content

2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи


Recommended Posts

2.17. ТРИТЕ РОБСТВА НА БЪЛГАРИТЕ:

политическо - от турците, духовно - от гърците,

чорбаджийско - от погърчените българи

В: Селимински, Иван Георгиев. Избрани съчинения.

София: Наука и изкуство, 1979, с. 303-337.

ИСТОРИЧЕСКИ СПОМЕН

писан в Кишинев през 1855 г. по време на войната на Русия

срещу Франция, Англия и Турция за защита на православието

1. Събитията, които предхождаха падането преди пет века на нашия народ изцяло под властта на най-жестоката династия на османското племе, като че преопределиха това събитие.

Народът ни изгуби не само човешките си права и чувства, но и самата идея за това, което се нарича личност. Той се вскоти и принизи до най-крайна степен. В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на жестокостта.

В основата на нейната вътрешна политика залегна максимата за прякото и непрякото заличаване на народите и племената, които тя бе поробила, и особено на по-войнствените и на по-многобройните. При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние.

2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци. Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език.

Турците не се посрамиха да изколят по-голямата част от българските аристократи, като унищожиха дори и народните символи. Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди.

3. Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ. Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства.

Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало. В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и жестокостите на властта. Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия.

4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество.

И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение. Тези книги те търсят навсякъде - и в манастирите, и в църквите, и дори в частните домове. И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня.

Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата.

5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство.

Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи.

6. Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?!

Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния.

Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата. Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие. Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма.

На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане езика и идеите на фанариотския клир. Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски език, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи.

В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително. Тези проклети фанариоти, като следваха целта си, по един твърде остроумен начин се стремяха към заменяне на кирилицата с гръцката азбука. Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие,

7. Само тези от младежите, навлезли в лабиринта на тогавашното гръцко учение, го оценяват колко струва, които са вкусили от неговите плодове. Като се отдалечиха от естествения прав път след многогодишно безплодно лутане от 10-15 години и след като похарчиха много пари и най-ценното време на юношеството, тези младежи излязоха от тези учения още по-ненаучени. Те не познаваха дори онова, което е необходимо в самото начало за водене на обществения живот, нямаха идеи и представи и поради това бяха безполезни членове на онова общество, от което произлизаха.

Много често те бяха вредни и за самите себе си, защото излизаха оттам със стари и напълно противонародни идеи, които са вредни за днешната кауза на народа ни. С чиста съвест приемаха, като да е математическа истина, а не софизъм и опасна грешка, мисълта: „Всеки не грък е варварин.”

Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци. По този начин те сами се осъждаха на нещастие, живеейки в чужбина без родители и роднини, приятели и сродници. Те се унижаваха, защото още отначало започваха криво, продължаваха по-криво и свършваха най-криво.

Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си.

8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание. Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена.

Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание.

Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи. Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език. Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование.

Много от нашите българи, като отидеха по търговски сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си език. Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко.

9. От тези погърчени българи се образуваха в градовете махалите на гърците. Те именно представляваха и партията на фанариотския владика. Тези съсловия бяха на почит от страна на Владиците и техните приближени. На тях те гледаха като на най-благородна и аристократична партия в общините, поради което и биваха защищавани, когато това се отнасяше до личния интерес на владиката. Това съсловие, заразено веднъж с противоречивите идеи на фанариотските владици, се отдели напълно от българите и заживя и действуваше под диктата на архиереите. То вземаше участие в техните грабежи и злоупотреби, тъй като, имайки тяхната закрила, не се плашеше от обвинения и преследване от страна на народа.

От тази именно каста по препоръка на владиката някои започнаха да се вмъкват и в турската администрация. Те винаги биваха предатели, клеветници и шпиони. Към това съсловие се присъединяваха и настанените на временно пребиваване или постоянно местожителство гърци и куцовласи. По този начин това съсловие се превърна в най-презираното от страна на нашия народ.

10. Тези погърчени българи поискали да имат особени отличителни белези. Така те въвели свой начин на обличане, дрехи и украшения, които са различни от тези на нашите богаташи. И това те сътворили, за да бъдат по-близо до нравите на фанариотите. Новите им обичаи повлияха дори и върху религията.

Тези нови гърци си поставяха и нови имена, с каквито наричаха членовете на семействата си и роднините си. На баща си те казваха боба, на майката - нине, на големия брат - нини, на по-голямата сестра казваха дзидзи, на кума - татас. Тези хора употребяват и други подобни и неизвестни думи, които невежите, като слушаха, мислеха, че това са най-красивите думи. Те разкрасяваха и речта си с някоя гръцка дума. Помежду си се наричаха така, че на имената слагаха гръцки окончания.

Всичките тези хора, като да бяха се уговорили предварително, не се събираха да разговарят с останалите граждани, нито се сватосваха с тях, тъй като не искаха да смесват благородната си кръв с тяхната. Такова впрочем е така нареченото гръцко съсловие в нашите български градове,

11. Колкото повече напредваше фанариотската система, толкова повече тя се вкореняваше и простираше из цяла България. Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта. Такъв човек го очакваше пълно загиване. С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси.

Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика.

12. Фанариотските владици обаче не бяха убедени в ефикасността на своята система, нито пък се покриваха напълно с целите на поддържащите ги партии. В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа.

На първо време за тази цел те използуваха таксидиотите калугери, на които дадоха право да изповядват народа през време на постите и да се намесват при помиряване на тайните семейни спорове, което нещо преди това се вършеше от бялото духовенство. Тези калугери, облечени в калугерско расо, вършеха всичките беззакония. Понеже бяха непосредствено зависими от епархийския архиерей, за да спечелят благоволението му, те се превръщаха в сляпо оръдие на всичките му мисли и желания. Посредством тях владиците-гърци най-лесно научаваха какво се таи в душата на всеки човек и на всяко семейство.

Владиката развращаваше ума и сърцето на християните, като ги насочваше да постъпват така, че действува на пасомите да съвпадат с неговите фанариотски намерения. По този начин в епархиите владиците се превръщаха в злия демон на народа.

13. За знание на читателите ще кажа нещо и за таксидиотите. Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите манастири. Тези калугери живеят постоянно или временно в дадена епархия и притежават за това писмено разрешение от владиката, за което те му плащат ежегодно по 1000, 2000-3000 гроша. И това зависи от големината на епархията. Този данък се нарича емватик.

Тези калугери-таксидиоти, които остават временно в дадена епархия, плащат от 500 до 1000 гроша за едно позволително. Тези монаси идват в манастирите от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в манастирите, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде. Там, бидейки отначало най-обикновени слуги, се научават само да четат. Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му.

Ежедневното им задължение в манастира е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават. В сряда и петък и през четирите пости на годината храната им се състои от сух хляб. Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия. Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание. И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в манастира.

В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни. След всичко това началниците им ги пращат с писма сред народа да събират милостиня за нещастните християни. Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото...

14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга. След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха висшите задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е. изповедта и помирението на семейните тайни спорове и властта върху душата на всеки християни, фанариотите се заловиха за коренното нравствено преобразуване на целия ни народ.

Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен език и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат. Според тогавашните обстоятелства добре възпитаният човек беше рядко явление на света. Затова почти всеки в онова време можеше да стане учител. Като вид духовни лица учителите зависеха от епархийския архиерей, който ги препоръчваше и покровителствуваше, за да изпълняват поставените от него изисквания: да погърчват нашите младежи и като ловджийски кучета посредством учениците си да вървят по следите на ежедневния домашен живот на християните. По този начин учителите научаваха всичко, което е станало предишния ден в дома било за някое семейство, било за някое обществено съвещание или дело. По обяд те можеха да докладват подробно на владиката, който по този начин научаваше подробно и точно за всичко, което се извършва.

Такива бяха възпитателите на младежите, върху сърцето на които те имаха пълна и абсолютна власт. Тези невежи и зависими същества бяха всичко в обществото и за обществото.

15. И така нашият злощастен народ придоби и имаше около себе си и вътре в себе си пет силни и враждебни неприятели:

[1.] турското кръвожадно и варварско управление,

[2.] фанариотската и противонародностната йерархия,

[3.] новообразуваната, както е наречена по-горе, гръцка партия сред народа,

[4.] таксидиотите-монаси и

[5 ] учителите на незрялата младеж.

Всичките те бяха против народа. Тяхната борба беше 5:1, но по сила може да се каже 53:13.

Тази е, братя, причината, поради която нашият народ не можеше никога да извърши нещо голямо за себе си.

На владиците бяха подчинени и сърцето, и душата му, и просветата, и честта, и богатството, та дори и самият му живот, с една дума всичко. Затова обществото, намирайки се в такова положение, на какво добро можеше да се надява?!

О, колко са щастливи онези народи, които можеха да притежават тези фактори и да ги използуват за себе си. Народи, които веднъж загубят всичко това, много лесно се превръщат в същества, които живеят като животни. Това е изворът на всичките преследвания и на вечната вражда между човеците, на междуособните войни, на народните въстания и на гибелните войни между великите държави. Единият се стреми да отнеме благата на другия, а пък той бърза да ги защищава. От такова начално словоборство се раждат споровете, конфликтите, сраженията и войните. Блажен е този народ, който никога не е бил в подобно изпитание. А най-блажен е, който и дори да не знае за съществуването на тези злини.

16. Въпреки това поробените народи не се отчайват. Същото е и с нашия народ, който, макар и да е попаднал това нещастие, винаги се е надявал да се освободи от тези беди.

Народът вижда, че злините се увеличават, но вижда и това, че държавата на турците се е разклатила из основи. Това разклащане е започнало от 1770 г. и се засилва все повече и подхранва добрите надежди.

Трофеите, отнесени от руската царица Екатерина II, изгубването на някои провинции в Азия и Европа, междуособните войни сред турските паши, отричането от Корана на всякаква просвета, развитието и големият успех, постигнат от човешкият разум през XVIII в., всичко това подхранва добрите надежди между всички християни и особено между тези от Европейска Турция за едно по-скорошно и щастливо бъдеще.

17. В онова време сред гърците бе основан комитет, който спечели много привърженици и сред нашия български народ. Така по-големите и по-развитите християнски народи почнаха да мислят за пълното си избавление от непоносимата турска власт.

Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия...

А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.

За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса.

Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,.

18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”. Тогава нашият български народ забрави нанесените му от гръцките фанариотски владици обиди. Затова и подаде ръката си с чисто сърце за създаване на съюз с останалите християни срещу общия враг.

Всички като един мислеха по какъв начин да се освободят от надвисналата над тях в продължение на пет века опасност, за да получат всичките блага, като разрушат железния ярем и разкъсат неразкъсваемите вериги - всичко друго те изоставиха на заден план.

18б. Този общ тогава стремеж на християнските народи, които бяха обхванати от един дух и една мисъл, фанариотите, като не намираха сили да им се противопоставят, замислиха, ако това им се удаде, да го насочат за постигане на своите цели. Затова на първо време започнаха да говорят, че и те мислели и желаели същото. Под общия лозунг за освобождение от позорното робство посредством Владиците и останалите служители на религията в цяла Турция насочваха нещата в своя полза. Те казваха, че именно така народът може да се вдигне по-лесно и по-целенасочено и да има успех. Като се възползува от искреното желание за единство на християните в Европейска Турция, фанариотското духовенство откри в този стремеж удобен момент за разширяване на фанариотската политика за увеличаване още повече на гърцизма посредством заглушаване напълно на останалите народности.

Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ.

19. Владиците, таксидиотите и учителите не се страхуваха от нищо, защото турската власт и гръцката партия бяха на тяхната страна.

На владиците бе дадена политическа сила, а на таксидиотите и учителите внушено, че те превъзхождат останалите християни в духовно отношение. Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен. Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език. Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение.

Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат.

Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ.

Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.

Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.

Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни. Затова, който иска да се спаси трябва да се отрече напълно от себе си и да презре завинаги материалните и нравствени радости на този свят.

Турското господство не е зло нещо, а божие изпитание за християнина и средство по пътя на неговото спасение. Сегашните наши мъки са изпратени от бога заради прегрешенията на прадедите ни, който иска по този начин да ни спаси. Защото, когото бог обича, него той наказва.

20. Фанариотите казваха също, християнинът, за да се спаси, не трябва да има друго прибежище и задължение, освен да се моли на бога със сълзи на очи, като скърби за извършените грехове. И това да върши той в храма, което да бъде придружено и с правенето на поклони. Също така да посещава свеГите места, където светците постоянно се молят за всички грешници.

Всеки таксидиот подканва народа да посети неговия манастир, за да намери там опрощение на греховете си, защото само там се праща и получава божията милост. И тъй таксидиотите от Божи гроб канеха народа да посети Божи гроб, тези от Синайската планина да посетят Синайската планина. Първите изтъкваха факта, че именно в Ерусалим божественият Логос приел човешка плът и възвестил радостната вест. Там Христос е пострадал, бил погребан и най-сетне възкръснал. Синайските таксидиоти пък - че не другаде, а на Синайската планина слязъл от небесата сам бог и тук предал на Мойсей десетте заповеди. Останалите пък говореха, че Света гора е градината на св. Богородица, застъпничеството на която е много силно, поради което божествената милост тук се излива в голямо изобилие. И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде удостоен с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери.

С това този народ се отклоняваше от правилния път в противоположна посока и ставаше по-нещастен. Така той изразяваше своето лековерие и неразбиране.

21. Като си служеха с такива подбуди и науки или, по-добре е да се каже, лъженауки, тези проклетници постигаха целта си.

Нашият народ започна да се занимава и изпълнява всичките отвлечени и безплодни калугерски и празни вярвания, като се ограничи в четенето на църковни книги, св. Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за загиването на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество. Освен тях на народа бяха известни и други книги като: Синтип, Бертандор и Хрисанца, Историята на едно магаре, Свитата на Кносия и Александрия. Тези книги таксидиотите настоятелно препоръчваха. Всяко друго занимание те смятаха за празна работа, за губене на скъпоценно време и за смъртен грях.

Изобщо народът стигна до такова положение, че не можеше да говори, нито да се изразява ясно и правилно в своите обикновени и ежедневни разговори. В него бе замъглена и най-малката представа за историята на нашите някогашни предци, че и те някога и във война, и в мирно време са вършели отлични дела между тогавашните велики и силни народи, но сега, както и много други, са попаднали под силата на злата съдба.

Народът само по слух знаеше, че нашите предци са били безбожници и че след това са станали християни, но че тази история не трябва никой да чете, за да не повреди чистата си съвест. Никакъв стар ръкопис или напечатана книга, дори и нерелигиозна, не се докосваше с ръка поради своята безполезност. Те бяха смятани за порочно дело.

22. Всички хрисовули и фермани, останали от различните султани, както и другите официални документи, които се бяха запазили от по-рано, бяха смятани за безполезни и за такива, които нямат никакво значение. И понеже по-младите не знаеха истинската им стойност, не ги и пазеха, поради което след време загинаха заедно с притежателите си. При това всеки отличителен знак, било написан, било нарисуван, се смяташе само като стар навик на нашите прадеди. Ако някой пазеше остатъци от някакво отличително облекло на прадедите ни, говореха и мислеха, че прадедите ни така са се обличали, че такава била модата, без да знаят горките, че тези знаци означават степента, когато тези наши прадеди са имали в обществените отношения.

23. За изчезването на всеки исторически спомен за отличилите се в старо време знатни семейства немалко значение има унищожаването на старите имена и прякори.

Днес ние се познаваме само от името и презимето си. Тази гибелна система нанесе последния удар върху народа ни. Сега нито едно семейство не познава своята история по-далеч от един век назад, а други се задоволяват да стигат само до собствения си баща. На пръв поглед това означава, че народът ни има много кратка история. Поради това и новото поколение се смята за съвършено ново и не вижда сходството си с предишното.

Днес няма нито едно семейство, което да знае, че произхожда от някое старо и знатно семейство на нашия народ.

24. Въпреки всичко това, тъй като фанариотските архиереи не бяха спокойни, измислиха един твърде пресен и остроумен софизъм, според който нашето спасение трябва да се предаде в ръцете на вярата и духовенството и по този начин искат да ни задържат в подчинение на своята власт. Разбира се, това е вярно, но твърде относително.

Но нека поясним, да не би да се заблуждаваме и по този начин да заблудим и нашите сънародници. Наистина всяка религия и всяко духовенство се грижат за спасението само на своя народ. Което ще рече, че нито религията, нито духовенството ще спомогнат за спасението на някои друг едноверен, а още по-малко нееднороден народ.

Българите и гърците се различаваме по това, че сме едноверни, но не и еднородни и едноезични народи. Гърците управляват, а ние изпълняваме; ние произвеждаме, а онези само се ползуват.

25. Българската църква попаднала под политическата и духовна власт на фанариотската йерархия, която ръководела така българските църковни въпроси, че да съответствуват на общите интереси на техния народ и родина. Еднаквостта на вярата послужи като повод за насочване на всичките действия на България към въпросите на спасението и пр. Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване. Епархийският архиерей ръкополагаше дякони, архидякони, протосингели, изповедници... и веднага те сядаха да решават църковните въпроси, тези, които до вчера наистина не бяха кадърни да решават собствените си въпроси, а камо ли да ръководят по-големи предприятия. Но тук споровете и в семействата, и между духовенството биваха решавани от тях. Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си. Това се разбира от само себе си, за да не трябва да го казвам аз.

26. Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи. Единият, който водеше кореспонденцията на владиката, се наричаше архиписар, другият пък се наричаше челеби на митрополията и служеше за таен съветник на владиката и регистратор на политическото отношение на митрополита с турските власти. Сред гражданите и християните от епархията тези хора се ползуваха с такава почит, каквато се отдаваше и на владиката. До вчера гладният, като се намираше в положение да може да си играе със съдбата на много човеци, без да отговаря за действията си пред някого, как ли би се отнасял, особено грък към българин, когато би могъл да постъпи несправедливо? Това нека каже някой друг, а пък аз казвам, че той след 5-6-годишно пребиваване се връща у дома си с твърде завидно богатство.

27. Матроните и някогашните сводници на Владиците, а често пъти и самите им наложници, като дойдеха в епархиите, биваха преименувани в майки, сестри, внучки... на владиката и започваха да се наричат кира или парамана (дойка) на митрополията. Всичките те между жените заемаха почетно място. Много често тези именно жени се налагаха и управляваха църковните работи в епархията в зависимост, разбира се, от влиянието, което те имаха върху владиката. Чрез тези жени фанариотските владици вкусваха от насладите на Афродита в най-пълна степен.

28. На всичките онези скитници, които можеха да се срещнат навсякъде под разни имена и по разни причини, срещу парично възнаграждение Владиците разрешаваха свободно да обикалят българските епархии. Това те използуваха за свое лично забогатяване. Такива са различните капитани, пострадали при корабокрушение, лица, срещу които е възбудено незаконно преследване, християни-търговци, обрани от разбойници, родители на уж насила пленени синове и дъщери, насила помохамеданчени християни и много други скитници-гърци. За своето нещастно положение те се снабдяваха с документи с фалшиво съдържание, издавани от самите владици. По този начин ограбват нашия нещастен и човеколюбив народ и се връщат у дома си пълни с пари.

29. С препоръка и молба за служба при владиката идват и развратните синове на техните приятели. И те веднага биват назначавани или като учители на българската младеж, или като певци в храмовете. И това се върши за тяхното обогатяване.

Посредством Владиците издателите на гръцките книги, без значение с какво съдържание са тези книги, намират купувачи сред българите. Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати помощи от българите.

Известно е, че Божи гроб и сега се поддържа преди всичко от българите. Никой от поклонниците не е видял грък да е дал няколкостотин гроша, докато българите дават всичко, каквото имат.

И какво да се каже? България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници. Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници. Затова гърците са справедливи, когато казват, че религията и духовенство са ги спасили.

30. Срещу всичките тези блага, с които са се ползували и ползуват гърците, какво ли са дали на българите? Каквото евреите на Христа: вместо манна - жлъчка, вместо любов - кръст, на който ежедневно разпъват българския народ.

Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин? Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка? Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа.

А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите.

31. Не ги успокоиха и тези йезуитски изобретения. Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления. Те се съмняваха във всичките си макиавелски мерки, насочени срещу горкия български народ. Тяхната съвест, недоволствата срещу тях в провинциите, общата неблагосклонност на целия български народ, исканията на народа да си има свой еднороден и едноезичен владика, горчивите и остри изложения срещу тяхното поведение от страна на наши учени тук-там, всичко това, вместо да ги вразуми и да намалят непростимите си беззакония, те започнаха да се занимават с изобретяването на по-нови и по-лоши, по-ужасни и по-силни извъртания на всеки един случай.

И затова днес всяко предложение, всеки въпрос, всеки процес относно религията проклетите владици представят пред властта като въстание. Като истински заговор срещу управлението характеризират и всяка търговска компания, макар да има подчертано търговско име.

Всяка съпротива срещу злодеянията и беззаконията на фанариотския клир се представя пред властта като революционно движение, което трябва час по-скоро да се потуши, преди да е създало по-голямо зло. Поради това ежедневно горкият български народ понася неописуеми и неизцерими рани: заточения, убийства, арестувания и други подобни сред знатните първенци из епархиите. Най-верен свидетел на техния действия е животът.

Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония.

32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия.

I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване.

Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест.

II. Всичките тези тайни съдружници и явни покровители и приятели снабдяват Владиците с препоръчителни писма до провинциалните власти; те им дават фермани и с това абсолютна власт над словесното им стадо. Пред властта те възхваляват верността на Владиците и отричат нападките и обвиненията, отправени срещу тях от народа или от другаде. Това те вършат, като извиняват всички архиерейски злоупотреби, а, от друга страна, като представят народа за непослушен, невъзпитан и варварски, който се противопоставя от злобно вироглавство, като не иска да плаща на своя суверен (т. е. владиката) законното му право, което той има, дадено му от султана.

III. И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските бейове и първенци-християни в епархията. Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци.

Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите.

Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите.

Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт. Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае.

В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример.

IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен.

Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град.

По време на гръцкото въстание, понеже знаеше, че няколко от гражданите бяха съучастници на дружеството „За вярата”, стана причина за няколко години те да напуснат Сливен. Спокойни останаха само онези, които с пари удовлетвориха калугерската му алчност. Партений беше още блудник и педераст. По негово искане владиката затвори училищата в града, афореса един от учителите и забрани на тамошните монаси и свещеници да служат само защото бяха изобличили нечестивите му дела. Това стана на 10 януари 1827 г. в Сливен. Ето и други примери.

V. Бившият търновски митрополит Панарет бил някога борец и гладиатор в Мала Азия, както за това свидетелствуват раните на раменете му.

Освен това сам си признаваше, че е бил такъв, и дори се хвалеше с това си минало. Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св. Николай” да се извършва на български език. Той затвори и много църкви в селата и аргоса техните попове, защото бедните селски попове не можеха да заплатят искания от неговата алчност евматик. Затова само в с. Кадъкьой много деца умряха без да бъдат кръстени, и много погребения станаха без поп. Панарет утрои данъка, който се плащал на неговите предшественици. И понеже първенците се възпротивиха на безумните му желания, той ги наклевети пред турската власт, че искат да създадат тайно съзаклятническо общество.

За това свое деяние той ми призна сам, когато през 1840 г. минах през Търново и на Великден обядвахме заедно. Владиката уволни учителя по български език като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки език. Той ограби митрополитската архива, в която се пазеха много от скъпоценностите на българските патриарси, чиито седалища бяха в столицата. Между тях имаше скъпоценности и от нашите обикновени предци. Предишните владици не се докоснаха до тези скъпоценности, книги, ръкописи, одежди. От неговото светотатство народът успя да се спаси само една патерица. И като не можеше да търпи повече всичко това, народът изпрати много прошения с искане той да бъде махнат и на негово място назначи еднороден владика. Но и сега не получи удовлетворение на молбата си главно поради противодействието на патриаршията и на другите й съдружници в Цариград.

VI. За наследник на Панарет бе назначен Неофит, когото народът изгони.

Въпреки църковните правила за епископ бе ръкоположен на 25-годишна възраст. Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство. Неговите служители през време на обиколката му из епархията яздеха поповете. Пресен пример имаме в лицето на свещеника от с. Златарица, когото владишкия писар Костаки караше да го пренася през реките. Той още преследва игумена на Лясковския манастир Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката. Дори владиката с помощта на цариградските си приятели издействува неговото заточение. Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия). За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт.

VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена.

Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир. За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св. Евангелие, преведено на български език от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат. Той забрани също да се продава каквато и да е книга на български, като забрани за това и на учителите с писма, каквито изпрати из епархията.

VIII. Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън.

Един от сродниците на попа се оплака пред Високата порта и помоли пашата да издаде заповед за разглеждане на въпроса. Владиката от страх да не бъдат изобличени престъпленията му спомогна за убийството из засада на сродниците на въпросния свещеник. Тогава първенците от гр. Скопие поискаха да видят убиеца и виновника на това убийство. Но владиката, като се видя в затруднено положение, измисли една клевета пред Портата - именно, че чорбаджиите били замесени в албанската революция, заради което 20 души от скопските първенци бяха изпратени на заточение в различни места, а няколко души от тях още са в цариградските тъмници.

IX. Най-позорен произход и най-порочно поведение има самоковският митрополит Игнатий.

На младини в Цариград бил хаймана, а след това момче при Халил паша. Майка му пък беше наложница на бившия Самоковски митрополит. Човек съвършено неграмотен, син на такава майка и израснал в такава позорна среда, бе ръкоположен за Самоковски митрополит. Игнатий и като митрополит се занимаваше със занаята на младостта си. Народът го търпи, защото се страхува да не го сполети съдбата на скопските първенци, и очаква да го накаже и изхвърли от епархията божието провидение и да го освободи от този позор.

X. Твърде безобразен човек беше и Корис, роден на о-в Серифос и ръкоположен за Видински митрополит с име Паисий.

Като изоставя настрана много други известни събития, ще спомена тук само едно. Паисий взе, че си купи една робиня, която живееше в митрополията и му беше наложница. Тази жена, живеейки между калугери и светски лица, се беше превърнала в обща за всички жена, докато най-после бе заразена от сифилис. Тази болест прихвана и владиката. Затова, когато той служеше в църква, използуваше волски мехур, завързан между краката му, в който се събираше урината. Но един ден, когато той служеше, държейки в ръцете си потира пред вратите на олтара и според обичая споменаваше народа..., от тежестта мехурът се развърза и падна, а урината се разпръсна по пода и завоня из целия храм.

Народът, като видя станалото, се възмути до дъното на душата си, а като разбра и причината, не можа да стърпи гнева си от това безобразие и се оплака пред валията Дервиш паша. Пашата, като взе много пари от владиката, побърза да го изгони навън от епархията.

XI. Не остана по-назад от другите архиереи и един друг видински митрополит на име Кирил.

Народът, като не можеше да търпи повече всичките му безобразния, реши да се събере и да помисли какво да прави и как да постъпи. Но владиката посредством шпиони научи за това съвещание и се яви преде управителя (а той беше ренегат от гръцки произход) и наклевети гражданите в това, че те устройвали събрания против властта. Тогава валията изпрати в събранието на народа свои доверени хора. Народът обаче не се разотиде, а като се събра около тях вкуп, се представи на управителя, на когото каза всичко и го помоли да им помогне, тъй като владиката бе станал вече нетърпим. Пашата обаче нареди множеството да се разотиде и при него да останат само няколко представители, с които да говори.

Но народът, като се разотиде, той веднага арестува останалите. Тази постъпка на пашата накара множеството да се вдигне на крак и с помощта на австрийския представител след много молби и протести да успее да освободи арестуваните. Но владиката не млъкна. Той отново измисли нещо, което се оказа по-опасно от първото. На управителя митрополитът донесе, че народът се готви за въстание, за която цел има събрано много оръжие и муниции. Тази клевета отново застави една голяма група от 500 човека да се яви при пашата в крепостта и да настоява да се ограничат действията на владиката. Но пашата, като се споразумя предварително с владиката, нареди да затворят вратите на крепостта и да започнат да бият народа. След това той арестува първенците, а останалите освободи. В този момент архиереят изпрати своя протопсалт при затворените с писмо, написано от него саморъчно, но по съдържание като да е диктувано от самите тях, че те наистина са се били събрали да обмислят действията си не срещу владиката, а срещу властта. Владиката обещаваше, че ако се съгласят да подпишат писмото, той сам ще се погрижи за тяхното освобождение, в противен случай ще ги изпрати оковани като бунтовници в Цариград.

По този начин този проклет владика искаше да спаси себе си, като прехвърли обвинението върху целия народ. Но арестуваните взеха документа и съобщиха след това всичко в Цариград. Такива добрини направи на своите епархиоти от града видинският владика.

Ще посоча още един пример, който ще бъде напълно достатъчен да убеди всекиго в злорадството на този човек. Синът на един от гражданите на града поиска да се ожени за девица, която си беше избрал сам, а не за друга, която му посочваше владиката. И момъкът не се съгласи с предложението на архиерея и се ожени за своята избраница. Владиката до такава степен се разгневи от този случай, разбира се, пак по материални съображения, че наклевети бащата на младежа г-н Манол Шишманоглу и издействува неговото заточение. За да освободят баща си, синовете трябваше да похарчат голяма част от парите, които притежаваха. За освобождението на г-н М. Шишманоглу помогна и австрийското министерство.

Този пример е напълно достатъчен като доказателство за алчността на тези авантюристи, които не се спират пред нищо, могат да опропастят цели семейства и дори цели епархии само и само да заситят безумната си страст.

XII. Бившият серски владика Атанасий е роден в Карамания.

Той допринесе толкова много злини на собствената си епархия,

че за това се появиха статии дори във вестниците. Дори гръцкият вестник „Минерва” в продължение на цяла година описваше неговите пороци, доказани от достоверни свидетели и за които няма да говоря, защото са известни на всички.

Всичко това стана причина да бъде преместен той в Търновската епархия, където се хвърли в един кладенец, понеже тук не можеше да върши всичко онова, което той правеше в Сер.

XIII. На всички, дори и на тези, които имат съвсем бегла престава от географията, е известен о-в Андрос, наричан калугерски остров. (Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство. Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство. Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела.

Ето и някои примери, които говорят за техните пороци.

Когато през 1842-1843 г. албанските пълчища нахлуха в Нишката епархия, роденият в Андрос владика не само не пожела да защити паството си от натисналата го скръб, от огъня и от ножа на нападателите, но се и възползува от обстановката, за да си отмъсти за лични обиди, с каквато цел влезе във връзка с пашата. Към такава една постъпка са приложими евангелските думи: Добрият пастир дава живота си за защита на овцете, а този, който е наемник и не е истински собственик на овцете, като види, че идва вълкът, бяга и напуща овцете. Тогава вълкът разграбва и разпръсва овцете, но овчарят не го е грижа, защото не са негови (Евангелие от Йоан, 10: 11-13).

Ловчанският архиерей е роден също в Андрос. Преди две години той взе повече от 80 000 гроша, които бяха събрани от родолюбиви граждани за построяването на народно училище. Когато му поискаха парите, той обеща да ги върне по-късно, като в себе си мислеше да ги прахоса, ако това му се удаде, и по този начин да лиши народа от едно общополезно здание. Но когато народът на Търново се оплака от своя владика на султан Абдул Меджид и успя да го прогони, ловчанският от страх да не се случи и с него същото повика един от чорбаджиите, който се казва Хаджиолу, на когото предаде само 2000 гроша от посочената по-горе сума. Но два дни след това, като научи, че за търновски владика е назначен серският Атанасий, повика същия този чорбаджия и му поиска парите обратно. За да не му ги даде, той го излъга, че парите вече са изпратени в Свищов и на други места за закупуване на материал. В неделя по време на литургия, когато свещеникът споменаваше, както и друг път, по време на великия вход името на архиерея, владиката се обърна към народа и извика високо: „Слушайте! Владици-гърци се споменуват, а не българи. Защото, ако може циганите да стават попове, тогава и българите могат да бъдат ръкополагани за владици.” Проклетият владика не се задоволи само с това, но с помощта на един турчин на име Мандраджиолу съдействува за убийството на първенеца Хаджиолу. Турчинът извърши убийството, като се преструваше на луд и минаваше през християнската махала, където уби и няколко други българи. Управителят, като научи за станалото и понеже знаеше предварително за всичко това, преструваше се, че търси убиеца, но че не може да го хване, а през това време той свободно обикаляше из епархията необезпокояван от никого, като заплашваше народа.

Можем да съобщим много неща и за охридския владика, но понеже вестникът „Народен приятел” публикува една статия против него, нея ще съобщим тук буквално.

„Едва гр. Серес се отърва от прочутия си владика, на когото беззаконията стигнаха до Патриаршията, друг град, Охрид, започна да страда от друг, по всичко по-лош владика на име Йосиф, който поради позорните му дела е изгонен от три епархии. Като че ли това не му подействува, за да се вразуми, но започна да напада с още по-голяма ярост. Той действува толкова безсрамно и върши такива дела, каквито трудно може да си представи човек, като нарушава и божествените, и човешките закони.

Този владика подобно на бъчва е пълен с всякакъв вид пороци. Той е клетвопрестъпник, лъжесвидетел, за когото законите не са нищо. Той благославя незаконни бракове, издава незаконни разпоредби, допуща противозаконен съпружески живот, благославя четвърти и дори пети брак, продава на търг църквите и манастирите от своята епархия, без да иска съгласието на народа и на епархиотите. За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта. И този човек не иска да се вразуми, въпреки че е бил изгонен от Ерзенската и Димитриадската епархия.

Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност. Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).

От тези малко на брой и кратки примери става съвсем ясно, че злощастният ни народ страда ежедневно много. Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията. Затова тя не само отхвърляше и сега отхвърля предложенията на народа, но и го обвинява в непослушание. За да бъде по-спокойна, тя арестува по-знатните, като ги праща на заточение или пък осъжда с още по-тежки присъди. Едни биват отравяни, какъвто беше случаят с Дионисий Казански (Котленски), други изпраща на заточение, както постъпи с Неофит, трети клевети, че замислят нещо лошо, както се случи с хаджи Иларион Стоянович от Елена. Учителите из провинцията обявява за безнравствени и безбожници.

Това е общо оръжие на злите и порочните люде, което те насочват срещу доблестните мъже. По този начин Патриаршията се опитва да се освободи от онези, които могат да бъдат полезни на духовните и нравствените потребности на нашия народ. Така народът из епархиите страда много тежко от тези ужасни и най-разнообразни преследвания на патриаршията и техните архиереи.

По време на тазгодишната обиколка на султана хората навсякъде слушаха речите на министъра Решид паша за законност, за равноправие и справедливост без разлика на народност. Тогава и нашите сънародници предадоха на султана прошение, с което го молеха да им бъдат изпратени за владици българи, като се уреди и въпросът с тяхната заплата. Защото не съществува никаква заповед за това, та владиците искат и получават толкова, колкото им позволява тяхната алчност. За него знаеше и генерал Грамбер, който бе изпратен от цар Николай да поздрави султана. Копие от същото прошение бе връчено на Грамбер.

Цариградската патриаршия, като узна за това общо движение на народа, се смути много и за да предвари султанската заповед за разследване на нейната и на архиереите им система на управление, побърза да премести някои от владиците, като назначи на тяхното място други от същата пасмина. Уволни само Търновския владика, на мястото на когото назначи бившия серски архиерей Атанасий. Той, както посочихме по-горе, сам се хвърли в един кладенец и така се отърва от света и светът от него. Християните от Търновската епархия, като научиха за неговото назначаване, протестираха пред самия султан и искаха настоятелно съгласно прошението си за владика свой сънародник. По този повод Патриаршията по най-безсрамен начин съчини и съобщи на Портата една клевета, че уж българите мислели да въстанат против турската власт, но понеже владиците-гърци са верни на султана, се страхуват и поради това искат за архиереи свои сънародници. С тази измислена от фанариотското духовенство клевета Патриаршията искаше, от една страна, да сплаши народа, за да не смее друг път да се оплаква пред властта срещу назначаваните архиереи, и, от друга - да унизи първенците на нашия народ и да заздрави още повече своята абсолютна власт.

Тази фанариотска клевета срещу нашия народ бе подкрепена и от някои хора и особено от онези, които имаха облаги и интереси от действията на фанариотските архиереи. Такива са пашите, банкерите фанариоти...

Турското правителство, като слушаше да се говори същото нещо и от други, започва да вярва и затова се видя принудено да повиши управителя на Търново в степен паша и да изпрати при него многобройна редовна войска под предлог да поддържа реда и потуши въстанието, което се очаквало да избухне наскоро. Тази войска нанесе безброй обиди и оскърбления на гражданите. Като отминавам много събития, ще съобщя само, че бяха убити трима невинни граждани и бяха потурчени насила на самия байрам седем християнки момичета. Ето и имената на момичетата и тези на турците:

Ана от с. Кованлък, която бе потурчена от някой си хаджи Хасан ефенди.

Василка от Търново, потурчена от търновския войвода, който бе назначен за паша, който от своя страна я предаде на един от слугите си.

Велика от Търново, потурчена от субашията на пашата.

Иванка, потурчена от един юзбашия от редовната войска. Тази мома бе дъщеря на поп Андрей от с. Буийндол.

Катерина бе потурчена от някой си Тахир бей.

Рада, потурчена от ковчежника Мустан ага.

Стояна, потурчена от един слуга на тамошния паша.

Във Видин беше изпратена Хюсеин паша, който трябваше да бъде готов за потушаване на въстанието. От всичко това пострада нашият народ, защото поиска да си има свои религиозни водачи, еднонародни и едноезични, както това се изисква от самата църква и каквито имат народите по земята.

Като видяха всичкото това нашите сънародници и като не се надяваха вече на никакво подобрение на собствената си съдба, сметнаха, че е по за предпочитане и по-сигурно да потърсят покровителството на папата, като обещаваха да преминат и към западноримската вяра.

Това схващане досега бе подкрепено от 6 свещеници и техните енории и от мнозина първенци. До папа Пий IX бе изпратено писмо, което разясняваше въпроса. Тази постъпка засили още повече тайната пропаганда сред нашите сънародници. Неин главатар бе католическият епископ в Букурещ, който много често започна да обикаля българските земи. Друга група пък смята, че католицизмът не осигурява спокойно бъдеше на българите, и се насочиха към мюсюлманството, което е господствуваща религия в турското царство и която религия като приемат, им отваря вратите към политическите права в държавата. По този начин се освобождават завинаги от тежките притеснения на патриаршията и владиците, които нашите сънародници понасят толкова векове и бог знае колко още ще понасят, сковани с този железен ярем на шията. Тези мисли се разгласяват навсякъде почти явно и служат за съблазън за малодушните. Поради гръцкото фанариотско духовенство такива неща се зародиха и развиха сред горката наша България.

На това трябва да се обърне сериозно внимание, защото е много опасно да не би тези идеи да се разпространят сред целия народ и тогава един бог знае докъде може да стигне и това зло. И макар да не получат реализация изцяло тези мисли, пак ще останат дълбоки следи и ще засилят охлаждането към народната ни и бащина вяра и ще развратят още повече сърцата. А това нас наистина много ни интересува. Особено сега, когато турското правителство се показва индиферентно и толерантно към вярата, подхранва тези мисли на населението и го укрепва в това. Това то прави, защото в действителност е съгласно с духа на днешната политика на Портата.

Сигурно такива и подобни злини и отчаяния и по-рано са принудили хиляди български семейства да прегърнат било католицизма, било исляма. Затова не е никак невероятно да се случи същото и през този век, защото, види се, интересът към религията и уважението към нея са много намалели. Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии.

Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на граматиката и с превода на малки откъси от старогръцките автори. Но безнравствеността и развратът, който те въведоха, са наистина нетърпими. Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж? Достатъчен е примерът на пловдивския учител, някой си Цукалас, който бе препоръчан и избран от самата Патриаршия. Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа. Освен това Цукалас правеше опит да развращава нравите на младежите, които обучаваше.

Пловдивчани, за които той бе станал непоносим, с мъка се отърваха от него. Но и като напусна Пловдив, този човек не престана да клевети нашия народ. Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени. На това безобразие достойно отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни.

Друг такъв пример е учителят от Свищов Емануил Васкидис. Със своите действия този човек направи така, че народът не иска да види и прост грък в своя град. В продължение на 20 г. Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и презрение към нашия език и нашия произход. Преди известно време по-образованите направиха опит да се освободят от този порочен човек или най-малкото да ограничат неговата дейност, но не успяха, защото той бе под закрилата на изгонения вече архиерей Неофит. Накрая действията на Васкидис се превърнаха в скандал за града и народът бе принуден да се оплаче на видинския паша, но за съжаление въпросът все още не е решен. Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители.

Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г. в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г. Петров, таен съветник на сръбския княз Александър Карагеорги, който бе дошъл да поздрави султана.

„Царю,

Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин!

Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство.

При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното:

1. Да се определи точно годишната заплата на Владиците и броят на техните слуги, защото, докато всичките Ви министри и чиновници имат определени заплати и определен брой слуги, Владиците искат и получават без съвест, колкото могат, като за това си служат с всякакъв вид престъпления. В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас. Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи. Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците.

2. Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само утвърждаването да става от надлежното място. Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан. А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години.

3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа.

Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество.

4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове.

Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега.

5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.

Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия.

6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях.

Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението.

Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел.

На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.”

Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...