3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).

[Ани]

3.5. БЕСАРАБИЯ СЛЕД РУСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО ДНЕС

(1917-1928 г.)

В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 46-51.

След настъпването на руската революция през март 1917 год. населението в Бесарабия от всички народности - руси и украинци, молдовани, българи, немци французи (швейцарци) и евреи-се обединиха, усмириха появилите се тук-таме болшевишки чети и един Конгрес, състоял се на 25 октомврий 1917 год. в Кишинев, вотира следната резолюция:

„Вземайки в съображение необятността на територията на Русия, множеството на расите, които я населяват, различните цивилизации и установеното им етническо съзнание, централизацията на властта, която съставлява пречка за националното и економическото развитие, Първият Военен конгрес решава, че единствената приемлива и възможна форма на управление може да бъде само една демократическа и федеративна република“.

Тази резолюция завършва така:

„Един народен съвет (Сфатул-Църей) ще бъде веднага съставен, за да администрира всичките дела на автономна Бесарабия... Народният съвет трябва да бъде считан като временен орган до свикването на Учредителното събрание на Бесарабия, което ще бъде избрано с всеобщо, равноправно и тайно гласоподаване.

От тази резолюция следва, че се даваше: „правото на всяка народност да се изучава на своя език”.

Обаче, „Учредителното събрание” не можа да се състои, а последва следното:

1. На 2 декемврий 1917 г. народният съвет (Сфатул-Църей) декларира, че занапред Бесарабия ще образува демократична република Молдавия, съставляваща част от федералната руска република,

2. На 24 януарий 1918 година същият съвет обявяваше Бесарабия за народна Молдавска република, свободна и независима.

3. Най-сетне, на 27 марте, г. „в името на бесарабския народ” Сфатул-Църей обяви: „Молдавската демократическа република (Бесарабия), с граници: Прут, Днестър, Черно море и старта австрийска граница, която Русия откъсна преди повече от сто години от тялото на старата Молдавия, уповавайки се на своето историческо минало и родство и на правото, което имат народите - сами да решават съдбата си, се присъединява още от днес и за винаги към майката - отечество Ромъния.”

По-нататък за съдбата на Бесарабия следват изложените по-долу факти:

През мирните преговори бесарабският въпрос беше сложен в Конференцията за предварителните уговаряния на мира пред комисията, натоварена с изучването на териториалните проблеми, относящи се до Ромъния.

На 5 март 1919 г., като възприе по принцип присъединяването на Бесарабия към Ромъния, комисията споменува между другото:

„Това присъединяване тряба да се извърши под една форма, която ще запази общите интереси на Бесарабия и правата на малцинствата от вероизповедна гледна точка. ”

...договора, подписан в Париж на 9 декемврий 1919 г. от главните сдружени и съюзени сили и Ромъния, а именно да осигури там на жителите, без разлика на раса, религия или език, същите гаранции за свобода и правосъдие, както на другите жители от всички територии, съставляващи част от Кралство Ромъния.

Чл. 5. В срок от две години, от деня на влизането в сила на настоящия договор, поданиците на бившата руска империя, на възраст повече от 18 години и остановени в територията на Бесарабия, упомената в чл. 1, ще имат правото на оптират³⁷⁰ за всякаква друга народност, която ще им бъде открита.

Оптирането на мъжа влече със себе си онова на жената, а оптирането на родителите - онова на техните деца, които не са навършили 18 години.

Лицата, които са упражнили предвиденото по-горе право за оптиране, ще трябва в срок от 12 месеци, да прехвърлят местожителството си в държавата в която полза са оптирали.

Те ще бъдат свободни да запазят недвижимите имоти, които притежават в ромънска територия. Те ще могат да отнесат своите движими имоти от всякакво естество. За това не ще им се налагат никакви такси при износа.

Чл. 6. Ромъния признава за ромънски поданици по право и без никакви формалности поданиците на бившата руска империя, които са родени в територията на Бесарабия, упомената в чл. 1, от родители, имащи там своето местожителство, при все, че те самите от момента на влизане в сила на настоящия договор, не са имали в Бесарабия остановено местожителство.

...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния характер на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението.

Българинът Хр. П. Мисирков, депутат-секретар и ръководител в учредената автономна бесарабска диета в Кишинев, урежда в гр. Болград курсове за изучване български език от учителите-руси при гимназията и при основните училища.

Как обаче, по-нататък се развиха работите е известно на всеки, който е следил живота на българите в Бесарабия.

__________________________________________________

370) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Оптира - избор; правото на оптира - правото на избор.