Jump to content

3.8.2. Турски държавници и общественици.


Recommended Posts

3.8.2. ТУРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото, очерки и спомени из

деятелността на българските тайни революционни комитети от

1869-1877 г.

София: НС ОФ, 1969, с. 484, 491, 509.

Абдул Азиз (9.11.1830-4.IV.1876) - турски султан (1861-1876 г.).

Отначало се придържа към политиката на реформите. По-късно провежда открито реакционен курс. Жестокото потушаване на националноосвободителните въстания в Босна и Херцеговина и в България през 1875-1876 г. от турското правителство предизвика изострянето на Източния въпрос. Влошеното вътрешно и международно положение на страната предизвиква недоволството на националната буржоазия, както и на реакционните феодални елементи.

Абдул Азиз бива свален чрез дворцов преврат на либералните кръгове начело с Мидхад паша и убит.

През неговото управление е разрешен българският черковен въпрос 1870 г.

Апи паша, Мехмед Емин (5.III.1815-7.IX.1871)-турски държавник.

Привърженик отначало на политиката на реформите и председател на Съвета на танзимата, по-късно противник на Конституционното движение.

През 1856 г. представя Турция на Парижкия конгрес. Участвува в изготвянето на Хатихумаюна.

Велик везир през 1855-1856 г.; 1858-1859 г.; 1861 и 1867-1871 г. Няколко пъти Министър на външните работи. С годините на неговото управление са свързани създаването на Държавен съвет, учредяването на Върховен съд, разрешаването на българския черковен въпрос (1870 г.) и пр.

Опитите на Али паша за преодоляване изостаналостта на Турция срещат противодействието на реакционно настроения султан Абдул Азиз.

Теофан Райнов (неизв. 1.1837-18.IX. 1910) - български обществен деец. Роден в Карлово. Син на учителя Райно Попович.

От 1862 г. се занимава с обществено-политическа дейност.

Бил с либерално-буржоазни идеи. По време на Първата българска легия 1862 г. поддържа връзка между Г. С. Раковски и виенските българи. Участвува в походите на Гарибалди.

От 1868 г. се заселва в Букурещ, като привидно служи на турското тайно разузнаване. Дадените му от турското правителство средства използува за подпомагане на дейците от ТБЦК.

През 1868 г. е изпратен от тях в Европа, където се среща с Херцен, Бакунин и Мацини.

Поддържа връзки с Левски, Л. Каравелов и Ив. Касабов.

След Освобождението на България от турско робство заема административни длъжности.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...