4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

[Ани]

4.1. ВОЕННАТА ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРИТЕ –

ЗНАЧЕНИЕТО НА КАЗАК-АЛАЙ И САДЪК ПАША

КАЗАК-АЛАЙ И МИХАИЛ ЧАЙКА-ЧАЙКОВСКИ

В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци

от старо време до днес.

София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 249-256.

Пристъпваме към историята на един оригинален институт в Турция, известен под името Казак-алай, а на български Казашки полк, който е квартирувал през по-голямата част на съществуването си в Сливен. Ако и образуването му да е плод на една авантюра, тоя военен институт не остана без значение за Сливен.

Състоял се е главно от сливенци, които се научили да въртят оръжие пред очите на самите турци, за да го опитват после върху самите тях... на Балкана. И наистина, голяма част от сливенските герои в Балкана са били бивши редници във въпросния полк. Но, което е по-важно, развоят на тоя Военен институт ни отнася тъкмо в надвечерието на големите революционни приготовления в България, и не току тъй случайно краят му съвпада с начало на революционните ни комитети във вътрешността на отечеството ни, с началото на епохалните за нас възстания и между трагичния опит на X. Димитра и Караджата (1868 г.) и причините на освободителната война (1876 г.)

Името Казак-алай, тъй прословуто на времето си и сживи спомени до днес, е пряко свързано с това на поляка Чайковски, или по-добре познат в Сливен и между турците с името Садък-паша.

Михаил Чайка-Чайковски³⁸⁰ се е родил в 1804 г.. в село Холчинец (Руска Полша) и се числял към стара дворянска фамилия. Неговият идеал е бил освобождението на поляците, но като славянин, забравил че повечето поляци са под немски ръце и се въоръжава срещу русите. Отива в Париж и заработва с полските там емигранти за осъществяване на общия им идеал. По тоя начин той се сближил с княз Чарторийски, с учения Гизо, даже с Луи Филипа и т. н.

След дълги кроежи и опити, Чайковски идва в Турция през 1841 г., отдето мислел да помогне на поляците и напакости на русите. В мемоарите му се казва, че той имал за цел да осуетява руските „интриги” и да работи за организирането на южните славяни. Тия последните трябвало да се асимилират с мюсюлманите и дадат на султана обща отпора срещу „северната мечка”. Решид-паша зачува великите идеи на Чайковски, очевидно още не „асимилирани”, и остава възхитен. Възхитил се и Чайковски.

Султан Меджид го повиква на турска военна служба и му дава името Садък-паша. При отварянето на Кримската война (1853 г.) той подава проект за въоръжаването на 60 000 души българи, за да действуват против русите, нещо което, въпреки възклицанията на султана, на Решид-паша се видяло опасно.

Оригиналният проект пропада, но се реализирал в по-скромна форма. И действително, в скоро време е бил формиран един полк от българи и поляци, който дал клетва за вярност на султана. Това станало в Одрин.

Българите малко искали да знаят деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие, ще ездят коне и въртят дълги саби - нещо, което до тогава за простата рая е било абсолютно забранено.

Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в южна Русия към русите, служеха като съюзници на турците заедно с кримските татари.

Знамето на полка е било както това на Запорожските казаци (червено поле с полумесец). Сам Наполеон III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци.

Първите подвизи на Казак-алай са през същата Кримска война. Те ни отнасят при окупирането на Букурещ, Браила и по Прутската линия. След завръщането си под Дунава, той е квартирувал едно след друго в Айтос, Карнобат, Ямбол и Сливен.

Най-дълго време той е пребивавал в Сливен, дето му е било главното и постоянно седалище, и имало за какво. Югоизточна България, а най-вече Сливенско, от време на Кримската война, са били нешеговит театър на революционни движения. Даже през самата тази война, при страха от подигане на българското население по тоя край, за което не липсвали признаци по Сливенските балкани, тук са били изпратени около 10 000 души турска войска, готова за всяка евентуалност. Тя е стояла доста време в самия Сливен, а след това се отдръпва на постоянен лагер в Одрин. Подробности по това интересно разместване на войски ни липсват, но всеки може да се догади, че русите, знаейки разположението на българите по Сливенско, вероятно още от 1829 и 1830 г., са се опитали чрез свои агенти да ги възбудят и по тоя начин да направят диверсия в турските операции през казаната война.

Доброволци за Казак-алай се стичали от разни краища, а най-вече от Сливен и Сливенско. Повечето от тях са били хора с хайдушки наклонности и „нехранимайковци” и затова във войнишките си походи са показвали чудеса от храброст, както се изразява самият Чайковски в своите мемоари.

След завръщането си от войната под Балкана, турците излизат от полка, и по тоя начин Казак-алай се обръща на български полк, или както Чайковски наричал храбрите си редници - „Балкански казаци”.

Командата им е била на славянски език, в дадения случай, малоруски.

В 1866 г. целият полк остава на гарнизон в Сливен, дето, пише Чайковски, „завързахме пак приятелски сношения с населението. Там, продължава той, много се занимаваха с народното просвещение, с черковния въпрос. Гръцкото духовенство вече беше изгонено, а гражданите се занимаваха и с това, което се вършеше в Румелия, дето се приготовляваше българската пропаганда”.

В Сливен Чайковски е бил добре посрещнат. По-видните граждани, както се хвали сам той, му дали две карти на Балканския полуостров. Последните са съзнавали, че след свършека на войната, стоенето на Казак-алай в Сливен, с чисто български състав, не е освен за полза на българите.

През време вълненията в България, особно при слуха за подигане на революция в Сливенско, Чайковски е получил заповед да пази Източния Балкан с пет ескадрона „казаци” и две дружини. Към конницата е бил прибавен и един табор „редифи” от Сливен.

„Поверената мен страна, пише той, постлана с богати градове и села, бе истинско средище на българската народност”.

Можем си представи, какви услуги е могъл султана да очаква от полка, в състава на който са влизали повечето българи и то сливенци - все „хаймани”, които утре ще им скимне да продължат обичния си „хайманлък” в Балкана, като възстанници и войводи. И действително, както се каза по-рано, ако X. Димитровият план да се озове в Сливен в 1868 г. би успял, то почти всички българи казаци щели са да се присъединят към възстанието. Споменатият Гунчо войвода е имал споразумение с някои от тях и ги е чакал на Катъговските полени.

Истинските заслуги на българите в Казак-алай към султана се състоят в избиването на турските разбойници по Балкана.

Ако вярваме на думите на Филип Тотю, през май 1867 г., когато той бил в Хаинкювския боаз с голяма чета и чакал присъединяването на Хитов от Сливен, отправения срещу него Казак-алай е бил предвождан от дъщерята на Чайковски. По тоя случай Филип Тотю й пратил едно прочувствено писмо. „Амазонката” останала трогната, уплашва се и се връща в Сливен без да разпръсне четата.

Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни бейове и даже със Сливенските турски власти. В походите срещу тая банда е участвувал и синът на Чайковски - Адам.

Друг от офицерите на квартируващия в Сливен Казак-алай е бил поляка Мизеевич, който в 1867 г. е бил повикан от Митхад-паша да пази Балкана между Сливен и Търново.

Когато X. Димитър минал Дунава в 1868 г., много от Сливенските „казаци” влизат в четата на Гунчо, която, както се каза, е чакала идването на X. Димитър в Сливен, за да подигнат наедно възстание тук. Вероятно през същата година е била донесена от един евреин новината на Сливенския мютесарифин Джевид паша (заместник на Мустафа ефенди), че над Сливен се появили много възстанници, войводата на които бил с бинокъл и т. н. Джевид, уплашен, отива заедно с евреина при Чайковски (пак в Сливен) и му съобщават донесеното, за да вземе нужните мерки. След повторен разпит на евреина се оказало, че лека-полека, видените от него възстанници, от 300 души намалели на 30, на 10, на 5 и т. н., до дето се констатирало, че всичко това било измислица, скроена от евреина, за да вземе пари от властите (Митхад паша освен, че си е служил с такива евреи, но и с шпиони помаци, които, като се промъквали в българските чети като възстанници, са ги издавали на властите).

Както е известно, в Сливенския Казак-алай е служил и Христо Ботев. Записването му в неговите редове е станало, когато той се връщал от Басарабия за Калофер през Сливен и спира в един от сливенските ханища, дето са квартирували някои от „казаците”. Тук той се скарва с един от тях и работата дошла до бой, докато се намесил самият Чайковски, който като узнал с какъв човек си има разправия, взема го в редовете на своя полк, като храбър и интелигентен „казаК'.

Христо Ботев, по думите на Баба Петювца в Клуцохор, често е квартирувал в техния хан, в същия тоя квартал, до основното училище, дето сега е магазията на Кювлиеви.

Много сливенци, които служили като войници в Казак-алай, били наречени „хаджии”, тъй като ходили с целия полк в Арабия през 1866 г. да потушават едно арабско възстание.

Най-после, поради „външни интриги”, казашкият полк трябвало да се разформирува. Това станало в 1870 г. Интригите се последвали от една молба до военния министър в Цариград; първоначално на нея не дали ход, но предложили на Чайковски да въведе в полка си турския език и команда.

Чайковски, като не е можал да гледа потурчването на храбрите си славянски дружини, както сам той се е изразявал, подава оставка. Не след много той бил амнистиран от руския император, връща се в отечеството си и умира там в 1886 г.

Чайковски е оставил живи спомени в Сливен. Той и другарите му, поляци-офицери, са подържали европейския маниер на живеене в още скромния и ориенталски тогава Сливен. По-видните сливенци се научили да правят „визити”, давали у домовете си вечеринки и приказвали на „салонен език”. Сливенското „Газино”, описано от самия Чайковски в романа му „България”, е било едно от редките за времето си модерни средища на по-интелигентен кръг хора, повечето от които били ходили в странство и разбирали от „политика”. (Вж бележките на Д-р Минков в Светлина, 1919, кн. XI—XII).

Чайковски, ако и да е носел турско име, останал си християнин. Сливенци го запомнили още и с това, че ядял печени прасета, нещо което е забранено на мохамеданите. Когато бил в Сливен, живеел е в дома на Киро Муканина, (сега собственост на Георги Стефанов).

Името Казак-алай се е употребявало дълго време след оттеглянето на Чайковски, разбира се, като спомен от едно минало. За последен път се чува, но вече като израз прилаган за отряд войници от турска сбирщина, в 1875 г., когато турските войски идват да предотвратят избухването на възстанието в Сливен едновременно със Старозагор-ското (16-и септември)...

Тъй се свършва въпросът с великия план на Чайковски да освободи Полша и напакости на Русия.

Българите, освен че не се асимилирали с мюсюлманите, но като „балкански казаци” в дружините му, се научили открито да въртят оръжие и развяват знамена, а така също да използуват придобитото в първите сгодни за народността им моменти.

____________________________________

380) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Михаил (Мйхал) Чайковски / пол.: Michat Czajkowski; рус.: Михаил Станиславович Чайковский, известен още като Мехмед Садък паша, Садък паша, Садък паша-Чайковски, Чайка Чайковски/ (1804-1886)-журналист, офицер, османски паша.