Jump to content

4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).


Recommended Posts

4.4. ИЗВЪНРЕДНА КОМИСИЯ ОТ ОДРИН В ХАСКОВО

ЧРЕЗВИЧАЙНАТА КОМИСИЯ ОТ ЕДИРНЕ381

В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото, очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети

от 1869-1877 г.

2. изд. София: БЗНС, 1986, с. 540-543.

Илюзии! И още какви!...

Народната поговорка право казва: Решението на мишите котката го разваля. Комисията дойде в Хасково и в няколко дни клуповете на покушението бяха разклупени - стана така нареченото от турските съдебни следователи „чорап сюкюнтюси”.

След двумесечно разследвание „извънредната” победоносно се върна в Одрин, като доведе със себе си тъкмо 23 души българановци, всичките видни членове на Тракийското съзаклетие.

Как стана това така? Как извънредната комисия толкова бърже разкри съзаклетието и неговите видни членове?

Ето, сега това ще ви разкажем, любезни читатели! Майте само търпението да ни изслушате.

„Чрезвичайната” доде от Едирне. Съставена бе от следующите „високо-поставени персони”: бей-зааде Абдулла, председател, Вели ефенди и Нури бей, членове на комисията. Да ви запознаем:

1) Абдулла бей-зааде заема длъжността главен секретар (тефтердар- бей) при областното управление на Едирненския велият (губерния).

Къс, дебел, червендалест, с мандаринско „благоутробие” (признак на високозанемаемата от него длъжност), с охлювообразни очи, с голяма и угоена глава (знак на тъпост), пълна с чиновнически и житейски предразсъдъци; училищно образование има никакво.

Отраснал между алаиците на харема и слугите на селямлъка.

Произхождение - от висока аристокрация, с каквато аллахът бе удостоил Едирне.

По ум, по чувства и желания е чист турчин.

В отношение към подчинените си е зъбест грубиянин; към слабите на деня - жестокосърдечен, а към силните - принижен до земята. Чрез „високи връзки”, чрез конашка протекция и чрез дълго пълзение по корем той бе се качил тъй високо върху стълбата на турската бюрокрация. Да чете и да пише бе се научил при един прост арзухалджия(прошенописец), а курса на дълбоките си познания по административното право бе свършил при едного от многото адвокати ерменци в Едирне. Толкова за председателя на „чрезвичайната”.

2) Вели ефенди заема високата длъжност председател на областния апелативен съд в Едирне.

Нисичек, сухичек, широко лице, високо чело, орлов нос, черни големи очи, пълни с дяволска енергия, с леки движения, засмяно лице, утънчени манери, любезен и свободен в обръщенията си, музикален в говора си, пъргав на съображение, хитрец в живота, артист в интригата, византиец в политиката, йезуитин в средствата си и безсърдечен към жертвата си. Иначе казано: по вънкашност, наглед, Вели ефенди бе благ демон, а по вътрешност - зъл гений.

Той е бошнак по народност, син на бедни родители; баща му бил разсилен при Министерството на правосъдието в Цариград.

Научил се да чете и да пише в едно от цариградските руждиета.

В неволя и в тежко нямание е прекарал детинството си Вели ефенди. Баща му от простодушие пожелал да направи сина си „голям человек”, не се излъгал.

Настанил го, колкото за хляба, в писалището на някой си прошенописец. Тук той слугувал и учил всевъзможните казуистични форми на турския „арзухал”. Като впечатлителен и даровит юноша той скоро усвоил занаята на учителя си - прошенописец: перото му станало по-„сари” и по-„кескин” от перото на мастора му.

След това постъпил в качеството си на секретар при едного от малкото тогава прочути адвокати в Цариград. След кратковременно слугувание Вели спечелил симпатиите на новия си професор и бил посветен в дяволиите на цариградската адвокатура. Масторът му по адвокатските дяволии бил прочутият на времето си грък адвокатин Александриди Хорозли, благодетел на баща му. В качеството си на секретар, Вели имал достъп в семейството на професора си.

Влюбил се в една от многото негови кузини. Чувството на любовта го накара да изучи гръцкия език, за да кореспондира устно и писмено с любезната си Клия, която се съгласила да му бъде съпруга, ако той достигне „голям меснет”. Вели изпълнил нейните капризи, станал „висок чиновник”; тя се потурчила, станала му съпруга и му народила няколко гьрко-бошначета.

От секретар, даровитият Вели скоро станал съдружник на ментора си Александриди; няколко пътя дебютирал пред столичните висши и низши съдилища; дебютът бил повече от сполучлив; отвсякъде се слушали приятни отзиви за утънчените му манери, за адвокатската му съобразителност и за сладкозвучната му реч.

Евтино спечелената слава прави хората интриганти: Вели станал интригантин; чрез интрига отнел хляба на един от съдебните следователи при окръжния съд на Пера, т. е. пъргавият и съобразителният Вели станал мюстендакчи (съдебен следовател), а баща му от радост плакал, като видял сина на „голям меснет”.

В качеството си на следовател при окръжний съд в Пера той разкрил всичките вагабонтлуци нй една от големите янкеседжийски шайки в Цариград. Сума вагабонти в цилиндри и пенсне, с фесове и толумбаджийски каефет са биле изпоарестувани един по един, посред пладня, по улиците на Галата и Пера. Такъво изкуство показал Вели в първите дни на бъдащата си съдебно-полицейска кариера. Този му подвиг високо го дигнал в очите на тези, които разполагат с държавните служби като със своя частна мошия. Орден някакъв си се лепнал върху гърдите на изкусния следовател. Тъкмо около това време се наченали въстаническите движения в острова Крит (Гкритското въстание). Централното правителство проводило чрезвичайна комисия да разследва причините на движението. Начело на тази чрезвичайна стоял Шакир паша, фаворизиран зет на султан Абдул Азиса.

В състава на тази комисия бил втикнат и Вели ефенди, като познавач на гръцкия език и „изкусен следовател”. Година и повече време Вели е разклупвал нравствените възели на движението и дирил материалните виновници на тайните и явни убийства, извършени от въстаниците. Върнал се „изпечен мюстендакчия”, толкова изпечен, щото и дяволът да бе се явил пред него в качеството на таен съзаклетник, и него би омотал, и него би накарал да си каже правичката. Нов орден се лепнал върху гърдите на изпечения следовател, при това повишение в службата с грамадна заплата.

От изкусен следовател Вели ефенди станал началник на „черния кабинет” при Министерството на полицията. Арестуванието на д-р Миркович, на Гълъба и на Светослав Миларов бе негово дело.

По повод арестуванието на някакви си гръцки паликарета той се спречкал с Министра на полицията, подал оставка и от началник на „черния кабинет” заел длъжността цензор на „българските книги”.

Вели ефенди, като бошнак, скоро усвоил както писмено, така и говоримо езиците български и сръбски. Чрез Арнаудовци той се запознал с „висшите български сфери”, каквито ги имаше тогава в Цариград. Цензурата като кариера не се харесала на дяволития Вели, който е горял от желанието високо да се дигне в сферата на висшата бюрократия.

Потропал у вратата при Министерството на правосъдието; „ведомостта” се отворила и го записала в длъжността „председател на апелацията в Едирне”, и в качеството си на такъв той бе член на „чрезвичайната”, която доде в Хасково по делото на безименния виновник.

Простряхме се повечко върху биографията на Вели ефенди, защото той бе солта, шекерът и отровата на „чрезвичайната”, защото, ако той не бе, тя щеше да се върне с празни ръце в Едирне; безименният виновник щеше да си остане навсегда безименний и в аналите на турското правосъдие щеше да стои следующият куриоз:

„Человек някой си, жител на Луната, осъди се на 15-годишен затвор за покушение върху живота на еди-кого си”.

Вели ефенди и днес е още жив. На стари години е получил апоплектически удар и паралич в дясната ръка. Пенсиониран е, живее в Арнауткьой в Цариград. През 1887 год., юли месец, случайно се срещнахме на морските бани в Арнауткьой.

Той се показа особено доволен от срещата ни. Взаимно си припомнихме неговото комисарство и нашето арестантство в Хасково и Пловдив.

С особен интерес разпитваше той за Узунова и Берковски. От недобра воля бях дошъл на морски бани в Цариград. Срам ме бе да му съобщя каква политическа съдба ме бе хвърлила при морските бани на Арнауткьой - срам ме бе, защото уверен бях, че ще чуя от него турската ирония: „Не вакът с - тъ, не вакът араба гечти”. В смисъл: „Вчера се освободихте, а днес си вадите очите.”

Тази случайна среща ми даде възможност да узная някои подробности от неговата биография и от биографиите на неговите другари комисари, така също и някои по-важни разпореждания на „чрезвичайната”.

3) Вторият член на комисията бе Нури бей, главен прокурор в Одринската област.

Висок и тънък като кюстендилска топола, глава шилеста като дупнишки пипон, ръце вили, крака мотовили, поглед глупешки, вървеж върболежки, смях лудешки, обръщения зевзешки, изражения просташки, претенции министерски, произхождение бейовско, възпитание харемско, фантазьор, мегаломаниак - по облекло франт, а по ум брадат дурак.

Няколко години се скитал по парижките булварди в качеството си на студент при юридическия факултет, но повечето е имал работа с булевардните госпожи и госпожици, отколкото с лекциите по юриспруденцията.

Като се завърнал от Париж, назначен бил за главен ревизор (по администрацията) в Одринска област, а после за главен прокурор. На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко психофизиологически ключеве, или на прост език казано: липсваха му няколко ангела.

Любимата тема на разговора му бе: Париж и неговите широки и сенчести булварди - Париж и неговите булвардни мадами и мадмоазели - Париж и неговите дюкяни за продавание на фрукти, в които купил за една от булвардните мадами едно любениче (динче), голямо колкото юмрука му - купил го за едно бяло меджидие (петолевка).

4) В качеството на секретари към „чрезвичайната” бяха прикомадировани две бейчета, млади юнчта по на 16-17 годишна възраст, безплатно практикующи се по административните уредби на държавата при тефтердар бей-зааде.

Наглед са хубавелчета, изнежени аристократчета; Стефан Сливков подозряваше тяхното секретарувание, а Зографинът явно уверяваше другарите си, че тез юнчета-хубавелчета, бейовски хлапета, служат за особен вид удоволствия на главния секретар бей-заадето. Кривите езици на конашкото население същото твърдяха. Устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш: казват каквото им текнеше на ума.

5) В качеството на стенограф на „чрезвичайната” бе прикомандирован някой си г-н на има Артин ефенди.

Стенографът бе къс, та дебел, черноок, черномустакатичек, гъсти дебели вежди, червендалесто-черничък като „бошначка ябълка” и с голяма телешка глава. Писалищният му стол се намираше всякога между ширмата и стената.

Той бе послушният Спирит на Вели ефенди: хващаше „на-лету” произнесените думи от разпитваните и със стенографически йероглифи ги бележеше върху дълги книжни ленти.

Това е то пълният персонаж на „Комиссион февк-илхадё.”

__________________________________

Трябва още отсега да повторя, че демонът на тази комисия бе умният, практичният, съобразителният и дяволитият Вели ефенди.

По скроения план на Вели ефенди комисията дебнешком се промъкна в Хасково - нощно време доде; и местните власти даже не знаеха за нейното пристигание.

На разсъмнувание (2 юли 1873 г.) едно дребно, но подвижно като живчик человече надзърташе в стаите на Хасковския затвор. Това бе Вели ефенди: той изучаваше условията на „единочното заключение”, в което бяха турнати арестантите учители и безименният виновник.

Председателят на Одринската апелация констатира, че всичко живо - и полицейските, и арестантите - дълбоко спи, с изключение на едного, който много ниско, но тъжно тананикаше някаква си гръцка мелодия, отдавна позната на ефендито.

Вели ефенди се вслуша в тъжната мелодия и в съзнанието му се размърдаха купове и вериги от представления, скопчени с неговото „следователство” по Критските движения. „Същата история се повтаря”, каза на себе си дребното человече. Затворникът свърши мелодията и дълбоко въздъхна; тънкото звякание на веригата придружи дълбоката въздишка, но съдническото сърце на ефендито, което бе хванало кора от калта на живота, не допусна на въздишката да се вмъкне поне в едно от тесните му кьошенца.

Мъртвото човече разгледа спящите полицейски, втренчено се вгледа в спящата горила - Саид Кучката, вслуша се в бълнуванието на някой си затворник; и без да разбуди някого от заптиите, стъпайки на пръсти, се измъкна из общия коридор на затвора:

Вели ефенди като нощна сянка посети затвора и като такъв се изгуби в широкия двор на конака.

Тайното пристигание на „чрезвичайната” изненада каймакам-бея. Крилата му бяха подрязани; присъствието на Абдулла бей-зааде по такъв начин в Хасково го стресна не на шега; стресна го, както въобще нисшето началство всякога се стряска от висшето, когато последнето благоволи дебнешком да изпъкнем пред очите му.

_______________________________________

381) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Одрин (в исторически контекст Адрианопол, тур.: Edirne, Едирне, гр.: Αδριανούπολη, Адриануполи) - град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...