Jump to content

5.4.2.5. Писмо № 5


Recommended Posts

5.4.2.5. ПИСМО № 5

Преди да изложа изпращането ни по сухо в Цариград и положението ни из после в този град, позволете ми да поговоря за невероятните сведения що Т. Райнов ви е дал, както сте ги написали във вашето списание410 „Миналото” от 1895 г. Три вида съзнание

От както се разделихме в Русчук с Теофан Райнов, от като пое той да бъде отговорен пред Маноля за работите що се зае да върши, от тогава аз веки с него не съм имал никакви сношения - ни писмено, ни лично. Следователно не е верно, дето казва, че ни е съобщил „за срещата си и спогодбата си с Жака, като ма предизвестил, че тия дни ще ми проводи важен гост”. Още по-неверни са казаните за Васил Ганчева, че се изпратил от Турно-Могурели до мене в Лом-Паланка; когато, както казах по-преди, той се изпрати чрез Маноля от Цариград за Берковица с едного другиго, който избяга.

„В края на октомвриа, казва вашето списание, страница 37, 1869 г., Райнов изпроводил фалшивия си рапорт в Цариград и отпътувал за гр. Женева, дето седенкувал цяла неделя у Бакунина, видял се после с Мацини и Гарибалди... и през месец декемврия се завърнал от Лондон в Букурещ.”

Чудни сведения! Види се, че Т. Райнов ви е казвал неща не само неверни, но още несмислени; в месец септемвриа аз бях веки под арест за делото, по което той изпращаше фалшиви рапорти, и Манол беше сякам се преселил на онзи свят. Как в туй също време той пише, че е бил в Женева, в Лондон, и като се завърнал от там през декемврия, Шнайдер-Ефенди се научава за намерението на неговото пътувание, и като зема под подозрение българските шпиони, изпратил Николаидиса във Влашко да го следи, Леонос Ефенди да следи мене и Жйоли - Маноля.

Сетне излага дълго и широко като как е постъпил с Николаидиса и като как го е наказал; като такъв рапорт Леонос Ефенди е дал на Шнайдер Ефенди за мене; като какъв е бил устния доклад на Жйоли пред Али-паша за Маноля. Сички тези баснословни изречения ни много удивиха, като ги прочетох!

Също баснословно нещо е и това (страница 40) дето разказва, че когато българските вестници в Цариград известили за смъртта на Маноля, тогава аз с Василия сме уреждали плана на възстанието в Берковско.

Истината е, че когато Манол умрял, аз бях в затвора. Още той казва, че Брайко бил телохранител на Дорча и че той служил като посредник между мене и Василя - нещо, което е чиста измислица.

Брайко се яви на сцената подир нашето изпращане в Цариград и то как! На конец казва още, че „след дълги отричания пред тайното разпитвание аз съм се признал.

Инфериалното дело на Маноля, Ивана, Мирча и Жака се лъснало във всичката си голота пред Али-паша. Иван и Жак като узнали за арестуването на Мирча, офейкали из Румъния по Европа и се завърнали подир смъртта на Али-паша, в 1872 г.”

Сведения, които тоже не са верни, понеже Жак дохожда във Видин при мене като бях под арест.

От сичките тези бабини-деветини на какво има поне една истина: сичките са сковани под влиянието на: да се каже, че и аз съм бил в нещо полезно за България; кога в точност той не е бил освен за хората на парите. Той като чул, измежду тези в Букурещ, които кореспондирали с Гарибалди, че последният тоз изрекъл, че щял да дойде да купи едно землище близо до Крайова и в него щял да устрои едно свърталище за освобождението на България, влезъл, види се, под кожата на Манола, да му отпусне една сума, за да отиде да извърши големо и важно нещо, което е съобразно с нищо.

Сегашното на человека се узнава от неговото преминало.

Що е бил Т. Райнов от по-преди?

С една дума: готован на всичко. Той е наследил или намерил, не зная като как да кажа, една богата търговска кантора във Виена, която се е заел да управлява, както съм слушал. В неколко години при всичкото си старание в благоденствие той е можал да успее да фалира. Под подобно положение, да избегне от едно криминално наказание според немските закони, той се преструва на луд и влиза в лудницата, отдето с разни средства и помощи е можал да излезе без наказание.

Освободен един път от това си несносно положение, той дохожда в Цариград и се поставя под покровителството на своя баджанак Христо Арнаудова, който тоже беше фалирал и се навърташе при турското правителство като шпионин на българите, когото сички отбрани и добри българи знаяха, че той занимава една подобна служба.

Баджанакът му Т. Райнов, който се навърташе около него, не можаше да има освен една подобна длъжност.

Манол, който ходеше с всички, познаваше Арнаудова добре и беше в много добри отношения с него, без обаче, вервам, да му е открил своята тайна мисия. Същевременно той знаеше и Т. Райнова като с какво се занимаваше. За своето предприятие той търсеше да намери някой, който да бъде не само народен, но още искрен и чистосърдечен; тъй да кажа: да му бъде лявата ръка в своите действия. Като не е можал да попадне на такъв какъвто е желал, той се е обърнал към Т. Райнов, като е подумал, че дето ще зема турските пари за вреда на българите, по-добре е да ги зема за в полза на тех.

Т. Райнов, в положението, в което се нахождаше с четири очи е гледал за подобно предложение. Следователно, щом Манол му е предложил, той на драго сърце е приел подходяща една такава работа съобразно с неговия характер, да има да се говори за нещо с което той да се разполага.

Т. Райнов има една много приятна вънкашност, която не отговаря никак на неговата фалшива вътрешност, която като ви е давал тези сведения, които вие сте имали добрината да вземете за чиста монета, той, вероятно, е мислил, че дава някой фалшив рапорт на Манола за Али-паша. По този си навик и като вещ приятел на турците, той не се застраши от затвора, подир смъртта на Маноля, но си дойде и се нареди на служба по телеграфа. Ето какво нещо е человек да служи и на Бога, и на дявола.

Дорчо, възхитен от своята операция, чакаше плодородното й следствие, без да продума, че е отговорен за втория войвода, другарят на Васила, който избяга от Европа, когото задължително изискват от него. Това го поставя в твърде трудно положение. Да се избави какво направя? При себе си той имаше един слуга на име Трифон. Този негов слуга имаше един женен брат на име Брайко, който се намираше като работник в една печатница в Цариград.

Дорчо си наумява за него и праща Трифона, с предложение, че той има нужда от един человек за някаква си добра и изгодна работа, да го уговори да дойде той да бъде от дето да е друг. Трифон на драго сърце, с предпочитание да бъде своя сродник отколкото друг, отива, скарва се, уговорва го и го довежда в Берковица.

Целта тук на Дорча е била щото человекът да не е познат от местността на Видинското окръжие. Брайко дохожда подир два дни или три дни, Дорчо му дава да отнесе някакви писма до Ряховското управление от дето му казал ще замине пък за Русчук за някаква друга работа. Брайко подава писмата и свободно си отива на хана; коги подир малко дохождат заптиета и го отвеждат право в затвора. Брайко се смайва каква е тази работа; телеграма върху телеграма до владиката, до Трифона, обаче никакъв отзив. На втория или третия ден, Брайко го поставят в железа и право във Видин го изпращат.

Един път във Видин извеждат го пред Азиз-паша, който му задава най-напред следующия въпрос:

- Познава ли се с Васил Ганчева, Д-р Мирковича и Георга Манчова?”

Той отговаря:

- Не познавам никого от тях.

- Съвсем напротив: те казват, че сте се познавали и сте имали сношение чрез земане-даване, даже сте вършели много работи.

- Никакво понятие нямам от подобни неща - ни ги познавам, ни съм вършил с тях нещо.

Още на разни други въпроси, Брайко все отрицателно отговорил. На конец Пашата заповедал да го отведат и да го поставят под един строг разпит. Отвеждат го и го поставят в полоза, дето чрез разни изтезания търсели да потвърди, че ни познава. - Коги в точност нито ние сме го виждали, нито той нази, още по-малко да сме вършили нещо.

В продължение на едно тримесечно изпитание под разни начини, даже с крака на горе са го бесели само и само дано каже нещо потвърдително. Най-сетне се решава да се изпрати и той при нази в Цариград. Поставен в железа в Русчук, от дето по железницата през Варна и през море - в Цариград. От трима непознати между си, станахме четирима.

Постъпката на софийския митрополит Доротея с поп Димитра и тази с Брайко, са черни отлични между нравите на фанариотските владици!

Вторичното наше изпитване види се, да е заставено да бъде под една строга наблюдателност и разни изтезателни средства. Брайковото прекарване за Цариград се извърше през най-краткия път по морето; коги нашето - стана по сухо с отегчателна цел: тримата под една верига свързани не за друго, а само да се наказваме един други; ако единият земи нужда от нещо, то и другите двама по необходимост трябва да се съобразяват с него; денем и нощем безпокойствие.

За да преминем Балкана, повече от 60 заптиета пеши и конни имаше да ни пазят доде дойдем до Сливен. Нарочно, види се, се е заповядало да се прекараме през този роден мой град, за да ме чуят и видят сички роднини и приятели.

За мое счастие, в това време се случи да бъде мютесарифин411 някой си паша на име Джевит-паша, человек много добър и благоразумен, познат приятел на мене както и на брата ми, който беше един от азит на идаре мезлиши. При сичко, че заповедта от Цариград е била да ни прекарат през чешмата с веригите, той въпреки нея заповядал да минем през най-кратките пътища до затвора.

Един път в затвора заповяда да ни се снемат веригите и да ни настанат в една отделна стая; позволи да ни донесат ястие от дома и ме повика да отида при него. Като се видяхме, при другите аз го помолих да ми позволи да се видя поне с брата си в негово присъствие; той ми отговори отрицателно, понеже заповедта из Цариград била такава. Аз го попросих, ако е възможно, да поиска от брата ми да ме снабди с малко пари, което той в точност изпълни.

Тук, секам, му е местото да се кажат две думи като какви бяха турците в управлението си и като какви сме ние. При един общ изглед и едно добро наблюдение друго ще се укаже едно контрастно положение между тях и нази.

Изобщо турската маса е проста, но е по-наивна и по-покорна от колкото е нашата; у тях съществува повече дисциплинирано разположение, почитание и уважение към по-горните си, от колкото у нази. У тях, при сичко, че са под един монархизъм, каквато заповед и да се появи из Цариград до някой мютесерифлък, последният може да я отблъсне или измени под основни и благоразумни доводи - когато у нас: при сичкото конституционно положение, заповедта на София се не изменява.

У тях сякога по-имотните имат връх, следователно те бяха и по-влиятелните - нещо йерархически по-природно; коги у нас съвсем противното съществува сега за сега. У тях, при сичко, че са монархисти, управлението става по избор: щом гражданите в един град не са благодарни от управителя си, като заявят чрез едно прошение, той се променя; у нас няма ценз на по-имотни и по-влиятелни, управлението бива наложително.

Пред вид на тези противоположни свойства между нас и тях, те се указват да бъдат повече конституционни отколкото монархисти; а ние под едното, или под другото, сме просто състав от анархически тълпи, които се борят коя как да надвие другата и да мине на власт; и като мине да има пред вид първо отмъщението и второ защитата на личните свои партизани във всяко отношение. Ето какво значи да има некой свобода, без той да бъде ней подобен.

Свободата е добро нещо, но тя си изисква нейните принадлежности: любовта на отечеството и търпимостта на подобния ни съобразно с природния йерархически напредък.

При всичко, че Сливенския паша беше турчин, обаче той беше от рода на тези хора, които земаха человечеството за по-горно от това на народното и религиозното чувство. Водим от това, той ни препоръча на стотника, който ни водеше, да не ни притеснява; тъй до Едрене, без да бъдем в затвор, отидохме много по-добре, отколкото от Русчук до Сливен. От Едрене до Цариград положението ни беше средньо.

Един път в Цариград, слязохме при заптието дето като ни снеха железните вериги, записаха ни от де сме и какви сме и ни уведоха в затвора, дето, като ни зеха сичко що имахме, даже и палтата от гърба, поставиха ни в полоза.

В идущето си писмо ще обясня какво нещо е полоз и като как прекарахме в него.

_______________________________________

410) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Списание - писмено произведение, съчинение.

411) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Мютесарйф(ин), мютюсарйф. (ар.-тур.: mutasarrif). - управител на окръг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...