5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)

[Ани]

5.5.4. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 499-500, 505, 522, 665-666.

Додоха ни нови гости.

Доктор Миркович от Сливен, Георги Симеонов (Мангов) и капитан Васил Ганчев от Плевен, Брайко Цоков Кофарджиев от Копривщица. Те бяха затворени в Цариград.

Много ни помогна д-р Миркович на болните и много болни оздрави в Диарбекир. Но валията кюрд паша, като простий дивак, имаше един билерин касапин, грък, доктор, който го убеди да махне д-р Мирковича от Диарбекир. Като седяха три месеца, проводи го в Мардин, 18 часа далеч от Диарбекир, но бяха по-свободни от нас, защото не бяха в затвор; в този град само арабски се говори и много добри християни са.

ПИСМО ОТ БРАТА МИ ГЕОРГА КЪНЧЕВ

Милий ми братко!

Честното ти писъмце от 27 ноемврий, брой 30, което очаквах, ненадейно като го приех на 1 януарий и колкото се вселихме и славихме бога, че сме биле честити да встъпим и в 1876 год., което кого де срещнеш, казва: „За много години”,.

И толкоз повече се развеселихме всички домашни, като получихме честното ти кратко писъмце. И като прочетох пред сичкома ни домашни, и като разумяхме напълно съдържанието му, крайно се благодарихме и неизказано развеселихме; ако и да си поплакахме малко, и най-много тати и мама, задето си претърпял толкози болести от треска и циреи, сега, като ни пишеш, че си бил в добро здравие и треската като те оставила, също и циреите, много се зарадвах и моля всевишний бог да ви поддържа здравието на сичкома ви, които сте заточени в Диарбекир.

Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р Миркович, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската...

През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р Миркович, с нея си вземах цяр и сега съм здрав. Когато бях трескавичък, моя брат поп Еню се отдели от мене, та отиде при софиянци, с даскал Иба да ядат заедно хляб. Може да е и това, че не иска да му пъшкам или ми пък послужи нещо.

Д-р Георги Вълков Миркович (1825-1905) е роден в Сливен; учил в родния си град, в Киев и в Монпелие, където завършил медицина; участвувал активно в движението за народна просвета и за независима българска църква като поддръжник на униатството, а също така и в борбите за политическо освобождение (в сътрудничество с Т. Райнов и М. Иванов); арестуван във връзка с извършената от него дейност за организиране на въстание в Северозападна България през 1869.

Лежал в Цариградския затвор до 1874 г.; после изпратен в Диарбекир, където заварил поп Минчо, а оттам - в Мардин; оказвал голяма медицинска и морална помощ на заточениците; освободен по силата на общата амнистия.