6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович.

[Ани]

6.3.2. КОМЕНТАР НА СТАТИЯТА ЗА ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ

УНИАТСКАТА ПОЛИТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ

В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 18, 24 януари 1861, с. 77.

От неколко недели насам Изуитската утрепка не бе доходила до градът ни. Види се, че и то беше некоя си Сан-Бенедетска политика.(!) Сега изведнъж се появиха неколко си броеве и извънредни парцелчета. Пак попръжни, пак безобразие, свойствени на една само утрепка!

Ние оставяме сички тия на страна и идем да поздравим знаменитого Доктора Мирковича! пречислявайки се явно веки в тая нееднокръвна збирщина. В истина в една и каква да е отделна чета нужно нещо е един доктор-лекар, а най-паче, когато би чета има намерение да излезе на бойното поле. Види се още, че Г. Миркович са е наумил да остави и едно историческо възпоминание! Той треба да е прочел негде си, че и Богомилската секта е имало некой си Васил билерин, когото византийците изгориха жив, във времето на царуването на Алекси Комнина в Константинопол. Но сегашните обстоятелства са други и работата нема да иде до тамо. Тука нема ново нищо и напусто тия сравняват арменския яхър с Витлеем.

Духовният им началник, от наистина невежество, не можел да изрече чудесное им слово! Защо не са накарали поп Тодора да го прочете? Той е майстор и чифутски биля знай!...

Миркович се заклел, че циганин става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр. на изуитската утрепка⁴⁵², и види се като честен человек и с чиста съвест, удържал си клетвата! но разликата е, че не станал онова противно, което се е клел, но нещо по-друго... Нека си припомним Арменската клетва: б...олур, ермен, олма... и да се види цел що е станал!...

Но нека оставим тия глупости и да дойдем на чистата съвест, коя Г. Мирковича предлага пред лицето си като щит и иска да се закрие пред народа за ниската си постъпка, мислящ, че и той е, нещо си казал с това: „Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материал се обладова; телото кое тя владее, бива секога невинно и пр.”

Чудна мъдрост! ненадмината логика! Тук треба некой си Индийски брахман или некой си Чинимачунски (китайски) Мандарин да я разтълкува! Защото в това положение Гос. Доктора много нещо се обема: съвест, после се упределя и с реч чиста (като помия), после: вера и после: материал. Това е сичко, разбрахме! материал! Но има още и друго, по-голямо: невежество!

Ние не щем разгледа тук тая съвест, нито Богословски нито философски, но по самое естеств, т.е. материално (по Мирковичу) и щем му отправим следний въпрос: Ако чистая съвест Гос. Мирковича му казваше, чи той треба да говее неколко дни, без да яде и пие нищо, и той се зауземеше, според нея си съвест, да извърши такова едно нещо, а празната му лукана (шкембе) почни да го гризе и най-после го накара да яде, защото иначе треба да падне сичкото му тяло, тогава питам Гос. Доктора Мирковича чистата съвест, както казва той, не обладава ли се от материал? Можи ли да накара изгладнелата лукана да продължава да говее и да не яде! Това е чиста съвест Гос. Мирковича, глад, глад, а не друго!

Чистата съвест как не погриза поне малко нещо Гос. Мирковича и да му кажи: чи раздвоение и раздор между еднокръвному народу не е добро нещо и чи от него произхождат зли и твърде зли следствия: брат брата намразва, баща сина и майка дъщеря и проч., а тая умраза достигва в страшно кръвопролитие...? Не може ли тая чиста съвест да го отклони от такава една пагубна постъпка? Ние не укоряваме ни една религия, ние сме далеч от фанатизма, но укоряваме злите следствия, които са произошли и могат и в нас да произведат от такива религиозни раздори. А на това зло, ето чи съвременно с тая постъпка и начало му се поява т. е. почна оная религиозна умраза, коя Бог знай, какъв конец ще земи.

После видим, чи Г. Миркович наденал и безобразие и напада безстыдно на нашите народни представители, назоваящ наша народна Йерархия - чорбаджийска черковна йерархия. - Ние го питаме: Армено-католишката подлога по-добра ли е? Види се, че той Госп. твърде скоро е заборавил, чи до вчера още ходеше та се подмилкуваше и подлизваше около тех чорбаджии. Ние видим, чи му е мъчно, що са казали в протесту (святокрадна папищашка измама и проч.), чи той за това е станал арменокатолик, защо то не можи да живее от докторията си. Но кой му е крив за това? Неговата глава не била за това способна. А сега билерски век мина и от Българи и шарлатанството не минува века между тем.

_____________________________________

452) Бележка на Вергилий Кръстев: Вестник „България“