6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

[Ани]

6.10.2. ПО ПОВОД НА ОБНАРОДВАНИЯ

„УСТАВ ЗА НАРЕДБАТА НА СЛИВЕНСКИТЕ УЧИЛИЩА ОТ Д-РА М.”

Тодор Шишков⁵²⁹

В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 17, 23 март 1868, с. 3.;

бр. 21, 20 април 1868, с. 2-3.; бр. 23, 4 май 1868, с. 2.

Г. 2, бр. 17, 23 март 1868, с. 3.

Сливен, 19 февруари 1868.

Господин Редакторе!

Преди малко време Македония беше отворила стълповете си на едно доста интересно изложение от Доктора М. върху наредбата на сливенските училища. То треба да е привлякло вниманието на читателите, каквото се види, защото някои от учителите, с които се по-добре знаеме, изявиха ми вече особно желание да разискват туй изложение пред публиката, ако аз се отрека, като изпълнявам тука учителска служба.

Побуден от събратята си и от любов към нашето знание и към правото, аз ви давам сега едно начертание, което ви и умолявам да вместите в стълповете на общеполезния ваш лист.

По повод на обнародвания

„Устав за наредбата на сливенските училища от Д-ра М.”

„Който си признай в ошибките си, той е половин изправен” - казва една стара сентенция.

Туй може да се рече и за нашите народни училища, когато недостатките им почнаха да се обаждат чрез печата. Но нашите училища треба да бъдат на цяло исправни, защото освен болестта, некой зеха да ни показват и средства за лекуване, дето ще рече - те са вече пристъпили или скоро ще пристъпят напред. Дай Боже!

В последните броеве на „Македония”⁵³⁰ ний с удоволствие четохме такваз една рецепта (recette) за сливненските училища от Д-ра М., като му благодарим за труда и похвалим неговата ревност, която за улучшението на училищата в родното си место и навън, ний от положението на главен учител, което занимаваме сега тука, смееме да додиме с Негова Милост на консултация при болното тяло на школите в цяло отечество и особно тука, защото и ний секаме да сме колко годе вещ от този занаят, за да не кажем, че е наша специалност.

Г-н Доктор М. ни предлага един устав за наредбата на сливенските училища⁵³¹ от шест различни членове с една програма, която наистина отговаря на целта на едно добропорядъчно училище. Като предприемаме да разгледаме този устав, ний нема да обръщаме внимание към другите членове толкоз, колкото към първия за попечителството сравнително с втория за учителите и към петия за науките и техното разделение; само просим снисхождението на читателите си, ако се прострем повечко в свойте разисквания, за да дадем светлина на предмета.

I.

До колкото познаваме нашите съотечественици вън от учителския круг, те в много отношения се нуждаят от съвети и съдействието на учителите, нежели учителите от тях.

А колко повече за наредата на школите треба избраните настоятели да се договорят, ако не със сичките, то барем с главния учител в мястото си.

Но с устава на нашия Доктор, ний гледаме сичките учители под една категория и на едно равнище (ниво), изключени до един от попечителството, те за всяко дело треба да са споразумяват с надзирателите (чл. I, пар. 6), които при другите си грижи, ще са стараят още и за напредъка на децата в благонравно и учебно отношение (чл. I - 14). А главните учители са турени при входа на взаимното и на приготовителния клас (II - 6) и едвам им се предоставя грижата да си нареждат класовете.

При туй в устава се строго запретява - никой учител да се не меси в политически, ни в граждански работи, освен ако се позве да си даде мнението (II - 7).

Тук почтеният Д-р е забравил, види се, че не само учителите, но и той, и секий другий поданик турский в империята нема право да се меси в политически работи, но колкото в гражданските работи на мястото и учителят може да участвува колкото и Д-рът, и секой друг, защото и той не е по-малко гражданин от него и от другите.

Но види се, че на Г-н Д-ра е по-угодно да направи от учителите (най-вече тези, които се случат в града му) един вид автомати или кукли, за да се обръщат и въртят по волята на гражданите, да не кажа по негова воля; а не смислил колко ниско той сваля учителското съсловие, което и без туй още се презира и се гледа като осъдено да робува...

Ний рекохме по-напред, че в устава си той туря нашите учители на едно равнище, но те са на едно още и с учениците, като казва (I - 6), че надзирателите треба да имат под свой надзор и едните, и другите, без да размисля, че от туй ще се породи своеволие от страната на учители и ученици, и следователно наместо ред и благопристойност ще владее безредие, дори и междуособища и колко други неудобства. Но за тези нравствени обиди Г-н Д-р награжда учителите, като в другий параграф на И-й член, той им осигурява платката за три месеца, в случай на продължителна болест.

- Тука аз мисля, че по-добре ще бъде, ако на болният учител за три месеца се плащаше само половината от платката му, и на главния учител да се отстъпи някоя от длъжностите, с които е натоварено и претоварено попечителството, ако то не приема да ги споделя с него.

А в мнение съм още, че главният учител се пада да бъде и един от членовете на попечителството (което аз ще нарека настоятелство), защото колкото и да е отбрано и достойно за мисията си, то неще бъде по-опитно от главния учител в мястото: той може да го осветлява дори и да му спомага в много отношения, макар и да има помежду им някой доктор, който пак секога не може да фигурира в събранията на настоятелството или и съвсем може да отсъствува. И не стана ли същото с Д-ра Мирковича, който по-напред беше тук, сетне в Цариград за 9 месеца и сега пак тук, че не знаеме утре къде може да бъде?

Колкото се отнася за учениците и школите в устава, ний нямаме що да възразим - и то е съгласно с наше едно изложение (проект за наредба на школите), което Г-н Д-р имаше при съставлението на устава си. А ще разискваме само един параграф от петия член с програмата, която е повечето наше дело, нежели негово...

- И туй ний не думаме увлечени от амбиция, но само и само поради изказаните претенции на Г. Доктора, че той уж по причина на положението ни иде на помощ, с кратко едно изложение, което имал случай да състави преминалата година в Сливен за школите на този град (в. 3 брой на Македония)

Тук естествено се представят две питания: ако положението на народа ни, в отношение към школите не е добро, защо от толкоз време Г-н Доктор да му не доде на помощ с някой устав, и защо на друго место да не намери този случай за съставлението му, ами тази година и тука в Сливен?

Ний се съмняваме в искреността на думите на Д-ра относително за съставянето на устава, както и по прочутия онзи проект за преобразоването на народните училища; защото самичък той е, който отблъсна прямото съучастие на учителите в съчинението им, като, че от тях, тука никой не отбира какво ще рече устав школский и как треба да бъде, или защо и как се излага един проект особено за дирекция школска.

Ако Негова Милост е помислил, че ний ще се противим на таквоз предприятие, измамен е много: защото струва ми се, че никой не познава толкоз нуждата от една дирекция школска, колкото нашите достойни и благонамерени учители, които явно, ще предпочетат да се въздигнат чрез нея на степен, като правителствени чиновници, нежели да останат под натиска на частни лица и да нямат право, нито колкото най-долните граждани.

За туй ний другий път и на друго място можем да поговорим; сега ще разискваме само устава в пределите, които си отгоре начертахме.

(Ще следва) Т. Шишков

Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 2-3.

Сливен, 9 април 1868

По повод на обнародвания

от Д-ра М. „Устав за наредбата на сливенските училища”

(Продължение от брой 17-ий)

II.

От когато говорихме по-напред за устава школский на Д-ра М., читателите ни са разумели без съмнение, че ний не възставаме против този специмен (юрнек⁵³²), колкото против духа, в който е той написан, като унижава учителското съсловие до раболепност, нещо което туй съсловие няма да търпи без рекламации (истида).

И аз, се към друго не старах в първата част на статията си. Сега ще се занимаем особно с програмата на науките, която ний бяхме начертали и сетне се преработи от Г-н Доктора такваз каквато я гледаме обнародвана с Устава.

При съобщението й помежду ни, аз бях изразил мнение за Българската История да се преподава на два пъти, веднъж в 2-та година на приготов. клас кратко, и пак в 2-рата год. на средния или II клас по-пространно. И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо.

Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване.

Тогаз Българската История в този клас ще се замени с Естествената История, която съставя особен курс и следов, особно от Физиката требва да се преподава до колкото и в които части е възможно на нашите училища, а не както Г-н Доктора от Физиката назначава така едно предварително понятие с метеорологията и що е естествена История и Химия (V-6).

И туй е една от точките, за които ние не сме съгласни и няма да бъдем съгласни с нашия Доктор.

Тука ний ще се постараем да се обясним за сичко като почнем от Историята.

1. - За преподаването на Историята има различни мнения: едни мислят, че треба да се почне от Древната История, а Отечествената оставят за подир Средната и Новата История; от тези види се да е и нашия приятел, Д-р М.

Други пък казват напротив, да се наченва първо от Отечествената История - и ний сме съгласни повече с последните, като разделяме отчасти и на другите мнението; защото мислим, че учениците ни от приготов. клас могат и треба да учат Кратка Българска История и да я повторят подир Историята на средните векове, от които почти наченва и се свършва политическото съществувание на Българите.

А, че не трябва децата да се хвърлят изведнъж в областта на всеобщата История, видно 1-во от туй, че „Всеобщата история за децата „е изричане на две съвсем несъвместими понятия”⁵³³ и 2-ро, че като учим по-напред Историята на страната дето сме се родили и живееме ний ще начнем по-добре да разбираме важността на Историята, и ще сме в състояние да извличаме естествена и нравствена полза от фактите, които тя ни предлага. Но и по-естествено е, казва Волней, да излезе человек на път от своето род но място и да обиход и тъй цял свят, нежели инак - да прехвръкне като в балон изведнъж по южните страни или пък в страни непристъпни и непознати, за да се завърне пак у тях си.

2. - Има от Географията една-част, която още надали е проникнала в класовете на нашите главни училища; туй е Физическата Гэография, която Г-н Доктор туря подир политическата и следователно в средния клас.

А по предмета си, тя на може да бъде въведена по-напред от 5-тата година дето наченва и естествената История, защото ученикът треба вече да знай с политическата География и математическата, за да разбере физическата:

1-во вънкашната форма на земята;

2-ро веществата, които я съставят;

3-то водите, които покриват по-голямата й част;

4-то Атмосферата, която я обикаля;

5-то разпределението на органическите същества (животни и растения), които растат и се движат по нейната повърхност;

6-то разните климати с изчислението на по-главните ветрове;

7-мо електрическата житкост⁵³⁴ в атмосферата, с магнетизма;

8-мо и най-подир човешките племена с религиите, цивилизациите и правлението им.⁵³⁵

И такваз е Физическата География, която ние сме назначили за учениците си от Ш-ия клас и която им преподаваме, а не каквото общо учат с въведението на географския курс по сичките наши училища, за да започнат учениците с първите термини на Географията.

3. - Тука ще разгледаме една от най-важните страни на програмата. Думата ми е за естествените науки, на които преподаването е твърде ограничено от Г-на съчинителя на устава, тогаз, как самичък дума: че по програмата на предметите и горните класове ще се преподават до колко е възможно в по-пълна и обширна смисъл (7 - V).

Истина е, че в нашите училища сяка наука се преподава повечето приготовително, но се треба да се следува в систематический ред до колкото е възможно. За туй ние не можем и не треба във Физиката, напр, да се ограничим само с едно предварително понятие и да преминем изведнъж в метеорологията, както назначава Г-н Доктор; защото тази последната, съставя част от прикладната⁵³⁶ Физика и не може да се преподава без теорията на топлорода, колкото първоначален и да бъде курсът на Физиката.

Ние нямаме ни най-малка претенция за физик, но като педагог, от опит знаеме, че при сичкото ни лишение от потребните физически инструменти, Физиката и у нас може да се преподава със сичките нейни части, само по-съкратено и приложена повечето към практическия живот, като избягваме нейните математически теории и се доволствуваме с туй, което е необходимо за началното обучение.

Същото повтаряме и що се отнасяза естествената История, из която може да се даде само едни начала от Зоологията с Физиологията за човека.

А колкото за Химията, която съставя особен стрък от естествените науки, у нас още не може се преподава освен в твърде кратък извод от нейните начала, и то само в някои други въпроси, които да приготвят ученика за по-нататъшното й изучаване.

Следователно нека се съгласи с нас Г-н Д-р, че както за Физиката, тъй за естествената История, и за Химията потребно е да се определят особни часове през неделята, а не само един час - и той за Физиката.

Потребните часове, за туй излизат напълно като се дигне гръцкия език от помежду и като земнем един час от словестността, на която стига само два часа през неделя вместо три.

Ако ли пък изключим и славенския език от 6-та година, ето ти още два часа за математика (Алгебра, Геометрия), на която не стигат две години с по 2 часа през неделята, колкото елементарно и да се преподава, - и туй ний от опит го знаеме, каквото един доктор, който с науката съединява и опита за лекуване на болести.

4. - Най-подир дойде ред и за Словестността (Литературата) да речем нещо.

Г -н Д-ра бележи за нея да се преподава в „кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература” (V - 6). Тукашното, каквото и другите наши висши народни училища гледат са като приготовителни за други по-висши, дето този отрасъл на науките се преподава в три части: теория на прозата, теория на поезията и теория на красноречието или риториката. На тех прилагат и историческият преглед на поетическите произведения у сичките почти образовани народи в старите и нови времена.

Този курс на словестните науки може да следува и у нашите училища до нейде; но за старобългарската литература какво и колко учениците ни биха научили или има да научат, че Г-н Д-р я нарежда след риториката като съставляюща част от словестността!    

(Следва)

Г. 2, бр. 23, 4 май 1868, с. 2.

Сливен, 9 април 1868

По повод на обнародвания от Д-ра М.

„Устав за наредбата на сливненските училища“

(Продължение от брой 21-ий и край)

II.

Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред:

1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята;

2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята;

3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята;

4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята;

5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята;

6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята;

7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята;

8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята;

9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно.

От нашите сторени забележвания, читателите виждат де и как е изменена програмата за другите два класа - приготовителния и средния, които хлаят [отпадат] от изложението на Г-на Д-ра.

Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него.

Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа.

А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището.

С други думи - никой не греши пред устава за станалите изменения, когато са по обстоятелствата и от нужда станали, съгласно с една бележка в устава, която казва: че съдържаните в него параграфи са подложени на изменение и на прибавление.

И тъй ний желаехме щото почтений Д-р да излезе от съмнението, което изрече в края на своето изложение - че наредата школска се е нарушила в неговото отсъствие, защото мислим, че в присъствието му, не е имало някое особно влияние на школските работи, когато гражданите и без него са чувствували нуждата от учението и в доброто си съгласие и споразумение са подържали училищата си толкоз години на ред. Но ако са станали някои изменения относително за наредата на главното училище, в него отсъствие и против волята му, то не значи, че Сливенци са се явили малко чувствителни върху добрата нареда на училищата си, нито пък, че уставът е потъпкан или не е произвел своето добро следствие; само че има помежду им, които отбират колко годе и, като повторят думите на Доктора, думат - че ако публиката има да извлече нещо за своя полза, тя има и да посочи на несъвършената му страна.

И ний отсред тази публика сякаме, че не направихме друго; а на читателите остава да съдят, ако Г-н Доктор М., помогна нещо на положението ни (зло и много зло, според него) с краткото изложение, което имал случай да състави преминалата година тук.⁵³⁷

От моя страна, аз мисля, че и без туй изложение народните ни училища от епохата на възраждането си, се напред са вървели, а не назад. Като свършваме, ний тук ще споменем само Габровското училище с твърде кратък, и съдържателен и практически устав⁵³⁸, Търновското без никакъв устав, а винаги с учители; тъй и Самоковското, днешното Русчушко, Шумнешско, Пловдивско, Ески-Загарско и толкоз други отсам и отвъд Стара Планина, каквото и Сливенското до сега.

И тъй аз рекох, щото рекох в име на учителското съсловие, на истината и на прогреса.

Т. Шишков

_________________________________________

529) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тодор Николов Шишков (1833— 1896) - учител, публицист, читалищен и културен деец. Преводач от гръцки и френски език.

530) Виждъ 3, 4 и 5 броеве от втората година

531) На негово место, ний не бихме нарекли туй изложение освен устав на сливенските училища, защото явно е, че той ще им служи за нареда, а за не за друго.

532) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Юрнек (тур.) - образец, модел

533) В предислов. „Очерки из Историята и народните сказания”, превод Н. Михайловскаго, Виена 1865 г.

534) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Жидкост, житкост - течност.

535) Да прощават читателите за подробностите, които даваме тука върху предмета на Физическата География, защото ние пишем тъй както секой да ни разбере.

536) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Приклада, прилкадна - прибавя, прибавена, добавена

537) В писмото му до редактора в 3-ий брой на Македония.

538) Ний за туй рекомендуваме на читателите си 38, 39 и 40 страница от историята на Габровските училища, печатана в Цариград през 1866 год.