Jump to content

6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата.


Recommended Posts

6.10.3. МНЕНИЕТО НА ТОДОР ИКОНОМОВ ЗА ВЪЛНЕНИЯТА

ОКОЛО ПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩАТА И НАРЕДБАТА

Тодор Икономов

В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 3.

Шумен, 5 април 1868

Г-н Славейков!

В 17-й брой на „Македония” прочетох една дописка от Сливен, в която се критикуваше проекта на Г. Мирковича за нареждането на училищата по нашите градове. Тая критика ми дава повод да кажа няколко думи върху едно нещо, за което съм писал по-надълго до редакцията на Турция и което замръзнало под хасъра539.

И в сливенската критика, и в проекта на Г. Мирковича, и в някои членове на вестник Турция се показва желание - да преминат народните училища под друго управление; защото народа не бил в състояние да ги чевирдиса540 разумно и както го иска общата полза.

„Училищата са в ръцете на чорбаджиите казва Турция, и не могат да отиват добре, защото чорбаджиите са и прости, и хора които вършат работи по хатър и произвол; следователно, заключава, нашите училища не ще се оправят, додето не преминат под управлението на правителството.”

„Нашите граждани са неразбрани, казва Г. Миркович, и не знаят да си наредят училищата; следователно ние приканваме правителство да земе тези училища под своето разположение.”

„Дето ще се подчиняват на натиска на частни лица, казва сливенската критика; за учителите е по-добре да преминат под друга дирекция и да се възвишат чрез нея на степен правителствени чиновници; след. и прочее...”

У сичките основата е обща: народа е неразбран, той не познава интересите си относително до училищата и за това треба да му се турят ръководители.

На пръв поглед тая основа се показва твърде благовидна и мнозина може да земат тая благовидност за истина и да склонят на тая страна, където теглят горните извлечения. Такова потеглене ще бъде твърде желателно за народа; за това аз се земам да разкрия, колкото може, до колко е основателно и полезно мнението, което се изказва в горните откъслеци.

За да съди човек за обществените работи, требва да знае добре Историята на обществата, да знае добре пътищата, по които са вървели тези общества, да знае сичките причини за напредване и застояване. Само тогава съжденията ни ще бъдат основателни, истински и полезни. Без това условие, съжденията ще бъдат повърхни и може вредни. Без историята, днешните фактове, може да се разгледат късогледо и да се изваждат от тях тесни и криви заключения, за каквито считам заключенията, които преведох пи-горе.

Аз не имам себе си голем историк; при се това аз хортувам с историята, защото съм я прочитал и съм си мислил над нея. Като ме е научила колко тежко се изменяват народите и напредват, колко тежки се добива опит от едно общество, историята ме прави да имам широко сърце, а да не искам народа ни да се издигнем изведнъж на оная височина, на която се намират народите, които работили хиляди години за напредъка си, или пък да не ми се стяга душата за детинските нередовности на народа ни и да не искам да му се отнемат училищата за някакви обърквания.

Аз зная от историята, че сичките народи се обърквали дълго време и само чрез тия обърквания са добивали опит и знание; защо да се сърдя за това на моя народ? Защо да искам да му отнемам най-святото право -да ръководи самси напредванието си?

Народът ще греши, ще прави неприятности на тоз и онзи, но народа не ще остави главната цел от окото си - напредването, каквото не са я оставяли народите, които са разполагали сами съдбата си...

Народите не се шашардисват в интересите сами; тъй се шашардисват, когато им изпречат541 нещо и им затулят целта, за да им покажат друга.

За да бъде нам угодно, хайде да земем училищата от народа и да го оставим вечно дете. Зер сичко е затворено за него и нийде не може да добива граждански опит; хайде да му земем и училищата, та да няма никоя сфера за развиване на обществените си способности. Да затворим морето за плувеца, па да искаме да се научим да плава без вода, че тогава да го пуснем във водата. Народа ще се научи да си нарежда училищата без училища!

Малка сетнина542! Такава сетнина се желай на нашия народ,

Има и друго. Народът не водял училищата разумно и полезно; ако минат училищата под друго управление, по-полезно ли ще бъде?

Помислихте ли си кой ще управлява и как ще управлява? Наместо чорбаджийския хатър и произвол, не ще ли се намести най-страшния обществен бич - покровителството и произвола на чиновниците? Тогава?

Тогава надеждите ни за по-добро угасват. Тогава народа не е господар на своето напредване, тогава ума му ще върви на където искат другите. Тогава ще бъде добре само за користните и безхарактерни учители - толкова по-добре, колкото повече люлеят на по-горните си.

Аз прекъсвам защото казах доста. Който разбира, ще разбере и от малко и ще иде по-нататък в размишленията си, додето му станат ясни сичките последствия на училищното управление отвън народа.

Умните Българи не треба да се плашат от погрешките на народа, като бъдат уверени, че това е необходимо. По-добре да гледат да смягчават тези погрешки и да ги смаляват от година на година, като дават на обществата, в които се намират, полезни и добри съвети.

Във всеки град да се състави училищен съвет от няколко по-умни граждани и от учителите, и нека се предадат училищните работи нему. Умните хора ще съумеят с помощта на учителите да наредят училищата, колкото е възможно по-добре. Тогава ще се избегне оная едностранчивост, която се забележва когато училищата са или само в ръцете на гражданите, или само в ръцете на учителите. Тогава опитността ще ще се разлива между гражданите и ще научава последните да искат и да постигат нужните улучшения в училищата си.

Подир време тия съвети ще усетят нуждата да се споразумяват с другите градове и да си съединяват силите за достигане на общи улучшения. Тогава ще бъде хубаво!

Тодор Икономов

___________________________________

539) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хасър (ар.-тур: hasir) - рогозка

540) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата.

541) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изпречвам, изпреча - поставям нещо пред някого за да създавам спънка, пречка, препятствие.

542) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Сетнина - последица, последствие, резултат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...