6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей.

[Ани]

6.11.4. ОЩЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА

ФАНАРИОТИНА ДОРОТЕЙ

В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 44, 15 октомври 1869, с. 174, 175.

Рубрика: Из Българско

Т. Мъгурели, 3 октомври

Новината, що ви бех явил с първото си сир: за излавянето на 20-25 души българи от Враца по следствието на издайството на Берковския владика фанариотина Доротей, днес тя (новина) се потвърждава и от други пътници, които казват, че до 20 души българи са затворени във Видин, между тях е и първата жертва на издайството на речения фанариотин Васил Ганчов ....

... Друга една дописка казва се за улавянето на Васила Ганчева тъй:

Тоя хъш с други трима премина Дунав с намерение, не за друго, само за чист хайдутлук. Но той се представил до едного Българин в Гюргево и го просил да му даде писмо препоръчително до някои лица в Цариград, като че уж се изпраща от комитета за народна цел, като му прибавил, че той имал отсреща негови хора готови да отидат в Балкана, само трябвало да съобщи работата на някои лица, за да знаят, че той отива в планината с народна цел.

Реченият българин от Гюргево лесно повярвал на думите му и дал му едно писмо, което писмо се намерило при улавянето му и по следствие на това се компрометират няколко невинни лица, както що е д-р Миркович и др.

Съобщавам ви това, г-не редакторе, да сторите добре и да го обнародвате, с намерение да знаят нашите еднородци във Влашко, щото да не се уверуват тъй лесно на кой бъде и испущват писма, които да компрометират отсрещните наши братя, които са в устата на вълка.

Ако им сме искрени братя требва да знаем как да ги пазим от най-малкото подозрение, което може твърде лесно да хвърли в опасност живота им.

При това ви казвам, че аз който съм дошъл наскоро от Българско, мога ви уверя, че нашите там страдающи братя твърде малко имат на ума си да чакат от Влашко нещо добро за тяхната грозна съдба! Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение.

Колкото за съдбата на народа си те, като страдающи, надяват се да знаят по-добре от тях какво треба да се върши и как треба да се постъпва по-умно.

Отсрещните българе днес не желаят от техните братя във Влашко друго нищо, само да гледат и те да съдействуват, ако са искрени патриоти, за народното ни просвещение: да наредят училищата си поне колкото в Българско, да видят и тях да са направят женски дружества и др.; тогаз те повече ще им се радват и ще ги имат за истински патриоти!”