Jump to content

6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.


Recommended Posts

6.11.6. ПРЕДАТЕЛЯТ - БЕРКОВСКИЯ ВЛАДИКА ДОРОТЕЙ

„Ние не можем повече да търпим в нашата епархия

тоя еничерин...“

В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 22.

рубрика: Известия из България

Берковица, 1 ноември

Много българе изказаха мнения, че българският народ не само, че желае да се отдели от фанариотската черква, но иска да състави такъв синод, който да върви по волята на народа и свето и безгрешно да изпълнява своите обязаности, както като български синод, така и като синод православен. Ако ние често викаме против гръцките епископе, то викаме не затова, че тие са гръци, а затова, че тие са противници на нашите народни интереси, викаме за това, че тие действуват не християнски и не човечески. Ако и нашата бъдеща ерархия бъде каквато е цариградската патриаршия, а нашите народни архипастири каквито са фанариотските башибозуци, то българите и тех ще прогонят.

И така българите искат не само българска народна ерархия, но и непорочни пастири, които свето да носят своето стадо и да бъдат истинни христови апостоли.

Ние в Берковица имаме българин владика, но тоя фанариотски сатрап на малко не се отличава от гърците, и в много работи е и по-лош от тех. Аз говоря за Доротея, който замина фанариотите в сичко едно нещо и, който най-после стана и турски шпион, само да глоби сиромасите с турската помощ.

Берковишката епархия проводи до българските представители в Цариград един адрес, из който читателите щат си съставят какъв пастир е отец Доротея. Между другото тоя адрес говори така: „негово преосвещенство мисли, че словестното стадо му е дадено в ръцете не да го учи, а да го стриже, да го дои и да му одере и кожата. Той е облякъл овча кожа само за това, да не плаши овцете, а той е вълк от главата до петите.

Тоя наш пастир до толкова е заборавил своите архиерейски длъжности, щото продава и народът, и себе си за пари, и нема ни съвсем такава гнусност, която той не би направил, ако само некой му даде за това сто гроша. Вие българските представители сте се обещали на народът да бъдете негови защитници от сека една страна; вие сте назначени да чистите секо едно зло, което би се появило между нас. А какво вие правите? Изпратихте ни о. Доротея да ни глоби и да ни пие кръвта.”

„Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин и затова ви молим да подадете нашата просба на честното правителство, за да ни избавите от него.” и пр.

Сега да ви разкажа какво съм видел с своите очи. Един ден като се разхождам по градът, гледам повръвило се цело едно село: старци, баби, жени млади и деца и секи носи в ръката си по един кошник грозде и помежду си приказват и проклинат владиката, че зарад него са си оставиле много пъти житото не обрано, гумното под дъжд и ветър, сеното не докарано и пр. Най-после видех едно малко дете, което беше изостанало подир една жена и то с един крак куца, а другата му кръвове и не може от болка да говори, а само плаче.

Аз попитах жената за това дете чие е, защо плаче и кому носи това грозде. Тя ми каза: „на проклетия владика. Нека той бъде проклет и от мене и от Бога! Ние се плачехме от гръцките владици, а тоя не е и за пара по-добър от тех, и той е езедник и кръвопиец, каквито беха и гръците. Тоя изедник не остави никого на мира и това дете му е събирало трънки и дренки за сладко и си е изболо краката по чалтите, та затова плаче. Тая сутрин накараха, още беше тънко по сила и с заплашване на владиката, че който не пусти по един човек от сека къща да бере за владиката дренки и трънки за сладко и диво грозде за оцет, то в тая къща владиката нема да стъпи и ще да я анате-моте (сиротата жена не може да каже анатимише). А па, знаеш ли, че не е само нашето село накарано да работи за владиката, ами сичките села около Стара планина! Защо са г. Доротея токова дренки и трънки, това не можа ви каза.”

Да кажа сега как отец Доротей печели парички.

Най-напред, когато дойде г. Доротей в нашата епархия, той повика неколко души наши граждане и изпитва ги кой кога е болял и кой не е, кой е стар и нема деца, кой е вдовец и кой не живее добре с първенците наши! Когато добил що му треба, той почна да вика при себе си поповете един по един и да ги аргосва, да променява селата им и да им зима лирите. За една година той опопи около 50 попа и сега на 20 къщи имаме по 1 поп.

После това той събра селските първенци и ги съди защо тия не ходят в черква, защо не дават на Владиците пари, защо са се карали с поповете си и пр., па и тех остриже като овце и им земе лирите.

Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой биволче и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си.

Освен това о. Доротей е зел от много богати къщи по 10 - и по 20 хиляди гроша на заем или на сила, които ще заплати на куков ден.

Треба да сте чули и за това предателство, което направи негово преосвещенство преди 2 месеца, че предаде един българин на турско правителство. Казват, че тоя предаден българин е такъв човек, когото не треба да жалеем, но требаше ли и тогова българина владика да го предаде и да бъде турски шпион?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...