6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.

[Ани]

6.12.3. ДОРОТЕЙ - „БЪЛГАРИН ВЛАДИКА, КОЙТО КАТО РЕЧИ

В НИЩО НЕ Е ПО-ДОБЪР ОТ ФАНАРИОТСКИТЕ КЕСЕДЖИЕ⁵⁵⁶“

В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19, 12 март 1870, с. 145-146.

- В Русчук е получена следующата телеграма из Цариград: „Честита ви българска народна ерархия! Черковният въпрос се реши за наша полза. Нека живее султана.”

Букурещ, 10 март

От сека една страна дохождат до нас гласов, че българският черковен въпрос, който се решаваше безпрестранно в продължението на последните двайсет години се решил, и решил се твърде справедливо и безпристрастно ...

Ние в тази статия ще укажем само на тия ползи, които българският народ придобива от решението на този въпрос, а така също ще разгледаме каква трябва да бъде нашата епархия, за да не бъде тя подобна на фанариотската.

От решението на българския черковен въпрос, българският народ изиграва твърде много. Той развезва ръцете си и сваля от шията си онова тежко туморство, което му служеше не за друго, а за зло и за нещастие.

В това време когато българския народ беше подчинен под най-грозното и най-безчовечното турско иго, той беше длъжен да влече на шията си и нравственото тиранство, т. е. да се подчинява на фенерците, които в много отношения бяха по-лоши от турците, и за това българските страдания немаха никакви граници.

Секи народ бива счастлив само тогава, когато той има знание и образование; но българите под фанариотското туторство⁵⁵⁷ не можеха да работят за себе си, не можеха да се образоват и развиват, не можеха да кажат, че са люде, че са народ, че са българе.

Секому е познато, че фанариотското духовенство не само дето убиваше секо народно движение в българския народ, но секога се мъчеше да потъпче и секи человечески напредък, който би се появил между стадото Христово, на което тие се бяха завзели да бъдат пастири и да го водят към негово добро и негово счастие.

Българската слепота беше твърде полезна на фанариотите:

1) тя помагаше на гръците да достигнат свойте цели, т. е. да огръчат българския народ и да възобновят мечтаната Византийска империя;

2) от простия и необразован народ тия можеха да смучат и кръвта; а той (народа) да им се кланя, да ги почита и да им дава от гърбът и кожата си. ...

... Каква полза ще има нашият народ от нашето народно духовенство, ако това духовенство тръгне по дирите на гръцките фанариоти и ако захване така също безбожно да глоби народът и да му рови гроб, както и тие.

Ние днес имаме българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие: Доротей в нищо не е по-добър от Григория или от Акакия. Ние мислим, че на българския народ, никак не ще бъде по-леко, ако го глоби Петър, а не Павел; ако го бие Аверкия, а не Паисия; тоягата е тояга, а у грък в ръцете ли е тя или у българин, това е сe едно.

И така на българите са потребни не само владици българи, но и люде достойни за уважение и истински патриоти, които да обичат от сичкото си сърце и душа своят народ и секога да бъдат готови да защитават неговите интереси против секого, който би поискал да тури ръка на тия интереси. ...

_____________________________________

556) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Кеседжия, кесиджея (пер.-тур.: kesici) - крадец, разбойник.

557) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тутор (лат.: tuttor) - надзирател, попечител.