Jump to content

6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.


Recommended Posts

6.12.9. ПРЕДАТЕЛЯТ АРНАУДОВ И

„ПРИЯТЕЛЯТ“ АЗИС ПАША ВИДИНСКИ.

Уводна статия

В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234.

Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.

Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки.

София: Бълг. писател, 1989, с. 291.

Букурещ, 9 юния [1870 г.]

 Работите на турското правителство в последньото време са се заплели повече, отколкото тия бяха заплетени досега. Правителството в сегашно време е обърнало сичкото свое внимание и сичките свои сили изключително на това, за да удави общественото самосъзнание и да подкрепи своето гнило здание. То положително се е отказало днес от сичките други свои занятия и предало се е само на това, да гради шпионски системи и тайни кабинети.

Али паша иска, както и да е и с каквито средства и да е, да угуши християнското самопознаване и да убие сяко едно либерално движение, което би се появило между християните; той сече и наляво, и надясно, не влазя в големи изследования и в големи съображения; даже той не търси и обвинителни факти. - „Иван или Дончо е народен човек”, говори Шнайдер или Арнаудов. - „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”. -„Кажете на полицията да го хвърли в кюрекът”, говори Али паша и Петър гние в темницата и сам не знае защо.

И така, шпионството е станало в сегашно време най-модният занаят; сяко лице, което иска или пари, или знатност, то се препоръчва пред правителството с шпионство и лъже безмозъчните глави, зима им лирите, затваря невинни хора и открива ония комитети, които са съставени само в неговата глава.

Да земем Арнаудова. Арнаудов изпраща някой чафутин (напр. Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (Сапунова) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут. Един богат българин Н. обеща се да даде 10 000 жълтици. Аз се възползувах от вашите съвети и успях да посея раздори между членовете. Пари трябат.

Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им. Един млад, но беден българин ми се обеща да открадне Гарибалдевите писма и да ми ги даде, да им зема копията; но тоя българин иска пари. Без пари се нищо не може."

Писмото е подписано от Сапунова. Арнаудов земе писмото, иде при Шнайдера и разкаже му съдържанието на писмото. Шнайдер, ако и да знае, че това писмо е писано по диктовката на Арнаудова, защото и той от своя страна прави същото, но зима писмото и предава го на Али паша.

Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко Сапунов не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша. Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а Сапунов 100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство. Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях.

Азис паша Видински, за да се препоръчи на правителството, че е по-способен от Акифа за Русчушки валия, наклеветил Д-р Мирковича, който беше негов приятел и учител.

Азис паша говорил Мирковичу: „Аз зная, че ти си невинен, и затова бъди уверен, че ще да бъдеш пуснат твърде скоро. Аз писах за тебе на Али паша и чакам от него отговор.”

Но Мирковича отведоха пеши в Цариград, и то с букаи на краката.

Ние говорихме вече, че в тия шпионски времена (в XIX в., в който и турци, и българи захванаха да проповядват братство и сближение между Христа и Мохамеда), които възхваляват европейските вестници, са по-тежки и по-варварски от времената на Амурата и Сюлимана.

В Турция престанаха да убиват и да наказват невинните хора открито, както правеше Махмуд, а захванаха да ги душат тайно.

Жертви гинат се повече и повече, но после сякоя нова жертва правителството сё повече и повече трепере от страх. Като не разбира как и отдека иде противното нему направление, то се хвърга в различни страни и прави сякакви глупости. То сякога е действувало глупаво и шантаво, но сега съвършено изгуби възможността да се ръководи с какъвто и да е положителен план. Сичките негови последни действия са цели редове погрешки, противоречия, лъжи, шарлатанства и звярства, които произвождат сё повече и повече неудоволствия не само между християните, но и между турците.

Но из историята ние видиме много примери, които ни показват колко дълго може да се удържи най-сляпото и най-безсмислено правителство, ако народът е разединен и не е още начъртал план за своите действия.

Между християнските народи в Турция ние още не видиме ни едно практическо и делно мнение, което би добило преобладающе значение.

Сичките християни са убеждени, че турското правителство ще скоро да падне и че тряба да се приготовят за нов живот. Но как да се приготовят? Какво да правят? С кого да се съединят? - На това секи ще ти отговори различно.

Едни казват, че трябало да се образова народът; други казват, че трябало да се иска от правителството да ни даде доброволно автономия, т. е. дуализъм; трети проповяд-ват война; четвърти - солидарност с турския народ и т. н.

И така, какво да правим? Своят отговор ние ще дадеме в следующият брой.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...