Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 248 - год. XII.

Севлиево, 20 октомври 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Външна и вътрешна дейност – Пламен

Сфера на Уран – Из „Пътя на звездата“, Г. Радев

Словото на Учителя. Изпитай и виж. (из неделната беседа – 16 февруари 1930 г.)

Седем въпроса (стих.) – Елвилюри.

Възлюбих те аз (стих.) – Елвилюри.

Суша (продължение от бр. 247 и край) – Буча Бехар

Новото учение (продължение от бр. 247 и край) – Вл. Пашов

Астрология. (продължение от бр. 247) – Влад Пашов

Книжнина

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ДЕЙНОСТ

Мнозина мислят, че истинската дейност за подигане на света, на един народ или дори само на себе си, се състои преди всичко във външния шум, във външните, физически прояви, изразени в съответни действия и думи.

Мнозина мислят, че най-съществената заслуга пред един народ или пред човечеството се състои във високото, на всеослушание, отстояване на техните права и в редица външни действия, целещи запазването на тези права, и, изобщо, техния успех и напредък.

Мнозина мислят, че само това, което се вижда, което се чува, за което се говори и което е известно на всички — че само то е работа, истинска, ползотворна работа за благото на народа, на обществото или на човечеството.

Малцина с, обаче, тия, които знаят в какво именно се състои истинската, най-съществена и най-ползотворна работа, която гради бъдещето и отстоява по най-успешен начин правата и интересите на личността, на обществото, на народа и на човечеството.

Обикновено се счита, че външната дейност е резултат, следствие или паралелна проява на вътрешната. Погледнато принципално, това е вярно, обаче не винаги е така. Много често ние имаме външна дейност, на която не съответства никакво вътрешно, дълбоко и сериозно съдържание. Много често ние имаме кухи фрази, празен шум, фалшиви външни прояви, които или не носят никакъв резултат. или. което е по-вярно и по-често се случва, носят само отрицателни такива.

Само тази външна дейност, само тези действия и думи. които с обусловени от и се явяват като резултат на едно дълбоко и силно вътрешно изживяване, само те със способни да творят, в истинския смисъл на тази дума, само те носят положителни резултати.

Затова: да се пазим от действия и думи, ненавременни и не на място, лишени от вътрешен живот и от зряло обсъждане, защото те могат да ни донесат само неуспехи и разочарования.

Това се отнася еднакво, както за отделната личност, така и за цял народ.

Нещата със силни и мощни, когато излизат из дълбините на душата, когато с напълно узрели и добре обмислени и когато с казани и направени на своето време и место.

Само този, които умее да чака, само този, който има волята и самообладанието да изчаква най-удобния, най-сгодния, най-подходящия момент за една работа или постъпка само той може да разчита на сигурен успех.

Търпението не е качество на вола. Тъкмо обратно: то е качество само на великата и разумна душа. То е качество на едно високо съзнание, което прониква във всичката дълбина и ширина на нещата.

Нещата, които трябва да станат с човека или с народа, не могат да не станат. Тяхното идване, обусловено от силата на един неотвратим и независещ от човека ход на събитията, е неизбежно. Затова, по-важно е в случая не нашето често пъти късогледо и неразумно съдействие, а това — да гледаме да не им попречим и да не нарушим естествения процес на тяхното постепенно реализиране чрез нашата неразумна, преждевременна намеса.

Нещата, които трябва да станат, ще станат. И те ще станат по-добре, по-бързо и по-лесно, ако ние умеем да търпим и да мълчим, отколкото ако бързаме да говорим и да действаме преждевременно.

Ето колко голямо е значението на търпението и на мълчанието. Те ни носят това, което думите и прибързаните външни действия не могат да ни донесат.

Но какво представляват от себе си истинското търпение и истинското мълчание? И какви трябва да бъдат те, за да могат да ни донесат тия резултати, които очакваме от тях?

Истинското мълчание и истинското търпение представляват от себе си едно огромно вътрешно напрежение: истинското мълчание и истинското търпение с равносилни на огромна вътрешна, духовна дейност, те-с равносилни на най-мощната творческа сила, пусната в действие.

Това е именно вътрешната, духовната дейност. това е именно дейността на мисълта, на духа, която, макар и да не е изразена по външен път, има най-голяма сила и упражнява неотразимо въздействие върху всички страни и области на живота.

Казаното с мълчание е най-силно и най-добре казано. То, също така, може да бъде и най-добре разбрано от тези, за които се отнася. Единственото условие и мерило за неговия успех е количеството вътрешна енергия, количеството духовна сила, с която е придружено то.

Да мълчим и да работим, вътрешно и външно, с всичкото търпение, на което сме способни!

Дайте на България хора, способни на това, и вие ще имате една велика нация.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Г. Радев

СФЕРА НА УРАН

(Из „Пътя на звездата“)

Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата смисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс - сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действат известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека — в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център от нашата слънчева система — планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор — изследвания, които имат характер на емпирически статистики — потвърждават недвусмислено горното допущение. Така или иначе, след откриването на Урана от Улиям Хершел в 1781 год. тази транс-сатурнова планета, която до нейде революционизира класичната астрологична система с нейните седем планети биде вмъкната, не без основание, в астрологичната практика.

Някой, може би, ще попитат: Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е Съществувал като планета от слънчевата система? — Действително, Уран е съществувал и преди да стане видим и знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано — още през 1639 година, а и отпосле — ала са го смятали като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова което днес е за човечеството — именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация — едва след като биде открито. И преди радиото хората с плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Урана, от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни „възприемателни“ психични апарати, за да може да улови ypaновите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях Тази. именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името Уран, защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон — една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действал. но така както електричеството е действало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които, са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.

Както, обаче, и да се обяснят нещата — с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение — характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.

В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалния образ на Урановия тип.

На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред.

За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не с имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.

По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна“, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието. за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните позна пия. обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.

Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото — и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото се мъчи с сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.

На нас, които имаме високата привилегия да присъстваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно — да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя — зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае — зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Изпитай и виж

(из неделната беседа „Изпитай и виж – 16. II. 1930 г.)

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“

Йоан 7:52

„Изпитай и виж“. Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал? Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между тях. Значи, от Ерусалим е излязъл пророк, но от Галилея още не му е времето. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират. Докато е носител на една Божествена идея, човек е на прав път, обаче, в който момент помисли, че може да оправи света, той изпада в заблуждение.

Като изучавате степента на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина. Животът трябва да се изучава. Той е бил изучаван от най-стари времена до днес. Той ще се изучава и в бъдеще, като едно от великите блага, дадено на човека. Сам по себе си, животът е добър, чист, изправен — няма какво да се оправя. Ако има нещо неестествено в живота, това са приноси, вложени от самия човек. Махнат ли се тия примеси, животът остава такъв, какъвто първоначално е създаден.

Мнозина казват, че човек трябва да жертва живота си. За кого? Животът не може да се жертва нито за самия човек, нито за неговия ближен. Човек може да жертва живота си само за Бога — за никого другиго. Да жертваш живота си за Бога, това значи да го употребиш правилно. Не жертваш ли живота си за Бога, за никого не можеш, да го жертваш. Животът е благо, дадено от Бога. и принадлежи само на него. Изгуби ли живота си. човек може да го намери само в Бога. За да не го изгуби, той иска да бъде обичан. Кой може да обича човека? Само Онзи, Който го е създал, Който му е дал живот. В този смисъл, любовта не е нищо друго освен начало, източник на живота, местото, отдето животът излиза, наричаме любов.

Днес всички хора търсят любовта. Защо? За да се обновят, освободят от мъчнотиите в живота. В желанието си да намери любовта, човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия. Вместо да намери идейната любов, т. е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда .Едно от качествата на любовта е, че тя дава потик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея — никога не оставайте зад гърба й. Който върви пред любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и въз пръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назад, в миналото, да плачете за своите грехове, за страданията на Христа. Няма за що да плачете за Христа. Вместо да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обича те Христа. Щом Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любов е неразбрана. Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-големи страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова, повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява човек в ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота.

В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на Учителя, тя мислела че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки. Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Когато виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя нещата. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид един от великите закони в света. Този закон работи във всички форми и, според степента на неговата проява, съдим за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различават един от друг. Колкото повече моето е дал човек на любовта в себе си, толкова по-големи са и неговите възможности.

За да се развива правилно, човек трябва да бъде добре развит. всички негови органи и сетива трябва да бъдат нормални. Само при това положение той може да схваща нещата правилно, да има вярна представа за всичко, което става около него. Като види един човек, той няма да пита добър ли е или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на някого пари на заем, той няма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае, с какъв човек има работа и трябва ли да му даде пари на заем или не трябва. За човека с добре развита интуиция няма скрито-покрито — всичко е ясно като бял ден. За мъдреца няма нищо скрито покрито. Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човека представя Божественото начало в него; лицето — вложеният капитал, който трябва да се тури в обръщение; ръката — капиталът, който принася полза. Силата на човека седи в добре устроената глава, в правилното лице и в добре сформираната ръка. Който е могъл да обработи тия три полета в себе си, той е красив човек. Неговата мисъл е светла, а чувствата му — благородни и възвишени Той може да се нарече ангел. Отличителното качество на ангела е неговата светла мисъл. От главата му излиза светлина, а от сърцето — светлина.

.Изпитай и виж, че пророк от „Галилея не е възстанал“. Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне истината. Всеки сам трябва да намери пъти към истината. Всеки сам трябва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другите хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите. Някой иска\ да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защо? Защото формите на материята отговарят на различни видове и количества енергии. Различните енергии пък отговарят на различни категории мисли, които минават през човешкия ум. Човек трябва да изучи всичко това. за да може да си състави ясно представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразя-ват различно върху човека. Запример, ако съдържа в себе си желязна материя повече, човек се чувства енергичен, силен, но лесно се окислява. Като се изложи на въздух и на влага желязото ръждясва, а с това се разрушава. На ръждясването на желязото в човека се дължат много болести. За да не ръждясва, това желязо трябва да се впрегне на работа Хора, които имат много злато в кръвта си, също са изложени на страдания, различни от тия, които желязото предизвиква.

Днес всички хора са призвани като работници в новото. Всеки човек трябва да вземе участие в градежа на Божествената сграда. За тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за насъщния хляб. Щом е дошъл на земята и работи, човек е осигурен. Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората.

И тъй, пророкът, когото хората очакват. ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат че Христос е произлизал от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи.

Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват

Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите.

Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.

„Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците. Това значи: Син Человечески ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот.

Беседа от Учителя държана

на 16 февруари 1930 год.

София, Изгрев.

_____________________________________

Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят.

*

Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си. вие всякога ще бедете изложени пред големи противоречия и разочарования. Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш.

*

Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи. От невидимия свят го следят, как учи, какви мисли и чувства го вълнуват. Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира.

*

Мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея.

*

Който        иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страдания с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, а без страданията – за хиляди години.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕДЕМ ВЪПРОСА

Кажи ни. Учителю благи.

как наш’те сърца завладя ги,

га всички сме сбрани на грозд?

— Духът ми надзвезден е Мост.

*

Учителю благи, кажи ни:

от райски ли звездни градини

словата Си мъдри береш?

— От клона на вечний копнеж.

*

Кажи ни, Учителю благи,

дали от халдейските маги

получи лъчист тайнопис?

— Открих го в Разума чист.

*

Учителю благи, кажи ни:

от златен Престол ли рубини

отронваш с алмазен писец?

— Събрах ги под трънний венец..

*

Кажи ни, Учителю благи,—

светилните наши налял ги,

отде взе свещенний елей?

— В Любов го сърцето Ми лей.

*

Учителю благи, кажи ни:

на Извор ли в бездните сини

оглеждаш Ти наш’та съдба?

— На Изгрев в победна борба.

*

Кажи ни, Учителю благи:

река ли Си с дивни зигзаги,

бездънен ли Извор в Скала?

— Аз Воля съм с бряг — светила.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪЗЛЮБИХ ТЕ АЗ

Възлюбих Те Тебе, о Дух-великан!

Тече и ми шепне през Твоите устни

всесилата тиха на родний Балкан

и златния мед в плодовете му вкусни.

*

О, Дух на доброто, възлюбих Те аз,

защото сърцето Ти в мойто налива

елея на светла любов и захлас

по Бога, към брата в природата жива.

*

Възлюбих Те вярно, о Вожд и Мъдрец,

че с пример съдбовен и подвиг духовен

издигна Ти наш’та Родина кат жрец,

в сърцето си внедрил олтара световен.

*

Учителю вечни, възлюбих Те с мощ,

защото Си Слънце в духовната нощ

на ера отровена в ежби размирни.

*

Горещо възлюбих Те, благий Отец,

че Ти си по образ духовна вселена:

Дете и Жена и Съпруг и Светец,

Служител и Цар в душа ми нетленна.

*

Наставниче, следвам Те севга с любов,

защото на много сърца си паломник,

Светая светих и молитвен призов. . .

Над Теб Бог изплита венци два огромни:

*

Единът — за твоето слово-елмаз,

с което отвори в душите вратички

за ручея слънчев на Божия глас,

и другия — че с Обич повел Си ни всички.

*

Възлюбих Те Теб и в платинни коси

да втъна бленувам кат облак в безбрежност.

Кат плачуща ива над мен надвеси

копринени вейки на Мъдрост н Нежност.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Буча Бехар

СУША

(продължение от бр. 247 и край)

Ден след ден, минаваше времето, нижеха се дните, облъхвани от пролетен дъх, сгорещени от ярките и топли лъчи на лятното слънце. Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба.

Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд.

Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво.

Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ.

Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си:

— Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан.

— Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време.

— Капвало ли е ? — живо попита синът.

— И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята.

Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали!“. . .

— Че не може ли сега да стане нещо ?

— Друго време е сега, синко.

— Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно...

— Що думаш, синко, с тия от друга вяра, дето няма да бъде!

— Хора, бе, тате, като нас, като всички. И те умират за вода и ние тук. Пък и нека тук да бъде!. . .

— Може я. Що да не може! Попа да каже и да се събере народа, — стана дедо Първан и излезе на двора.

Замря приказката, стихнаха гласовете. Стойко стои замислен и гласно се пита:

„Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли?“

Изсъхна всичко, на сено стана. Няма храна, няма живот. Ще умре добитъкът, една седмица и не може да изкара.

Същата вечер на мегдана, седнали на пейките и праговете, селяните си приказваха. Навсякъде се беше пръснала мълвата, че осемнадесет села щели да се съберат да се молят на Аллаха за дъжд. Стойко беше там, когато заговориха за това. И, както тогава, той рече тихо и плахо:

— Не можем ли и ние тук да се съберем? Може да завали. . . нали се е случвало и друг път!

— Може я, — обадиха се някои.

— Нека се молят ония, — рече друг.

— Аз да ви нажали, ако капне там и тук ще капне.

Тъй я, на десет километра Свети Илия няма да забрави своите.

И пак приказката замря. Не се спряха да помислят, да се посъветват, да опитат сетното средство. Скоро вече никой не си спомни, че на другия ден, много хора, уморени и жадни, ще кръстосат прашните пътища, за да стигнат на време на уреченото място, за една работа много важна, от която зависеше хляба на много бедни села и колиби.

Можеше, защо не! Когато вали всички се мокрят. На няколко километра: защо да не стане това което със ставало не веднъж? Дъжд!... След петък, когато луната се сменя. Нищо чудно в това. Виж че целия край се залее с благодатен дъжд. Дано молитвата бъде чута! Ставало е. Столетниците помнят такива случаи. Запомниха всички това, което стана тогава; запомни го най-вече и Стойко.

Нея нощ той не можеше да заспи. Една смътна и неразбрана тревога не му даваше покой. Едно мъчително чувство го терзаеше: през деня, то не го остави и през вечерта, с него си легна. Един до друг те лежаха на двора из постлани черги. През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън. Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога.

И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят.

Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза:

— Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни!

— Дано! — рече Стойко, заради воловете, заради добитъка.

— И преди да го усетят в село, той се върна; върна се ободрен, успокоен, сякаш го беше лъхнал свеж морски ветрец. Беше му приятно да ходи по нажежената пръст, не сещаше слънцето, което печеше, не сещаше зедухата и маранята, която немилостива и тежка беше захлупила селата.

Запомниха всички това, което се случи през следващите дни. Видяха всички! Дъжд валя, валя изобилно. благодатно. Имаше вятър, беше духнал от северозапад, той донесе гъсти, тъмносини облаци, тежки и пропити с влага. Те спокойно се изляха в дъжд. Валя няколко дни наред, сутрин вечер. Едри капки, животворни, напоени не само с вода, но и с нещо друго, което оживяваше, възкресяваше всичко, жадно се просмукваха от сухота и твърда земя.

Стойко виждаше. Задушаваше го мъка. Само за техния край нямаше. Техните ниви не бяха напоени. Техните пасища не се покриха със сочна трева. Техните животни не се съвзеха. Изпосталели бяха и едва се влачеха.

Така беше. Свети Илия на десет километра забрави своите.

И един ден Стойко срещна случайно ходжата. Приказваха си дълго, седнали на един дънер между двете села.

На другия ден той подкара из мършавелия добитък крави, овце коне и волове. Те се движеха гладни, бавно и уморено. Стойко ги беше докарали на паша, сочна, зелена и изобилна, каквато нямаше по техния край. Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха. Караманчо се галеше и ближеше ръката на своя господар, гледаше го с големите си черни очи, гледаше и земята и на свой език, сякаш казваше: „Колко добра земята“.

Земята беше добра. Стойко знаеше. Той разбираше всякога това, дори и сега когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде.

Из „Песен над равнините“

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вл. Пашов

НОВОТО УЧЕНИЕ

(Продължение и край)

Учението за любовта е централен пункт в Новото Учение. Любовта е принципа, който носи живота; Мъдростта е принципа, който носи знанието и светлината; Истината е принципа, който носи силата и свободата. Това са все елементарни принципи и сили, които са изказани с обикновени думи, но зад тях, като зад символи, стоят цели светове.

Централен обект за изследване и проучване в Новото учение с човека. В никое друго учение, човек не е проучен толкова детайлно, както в Новото учение. В новото учение се проучава динамиката но човека; проучава се човекът с всичките процеси, които стават в него — физически, физиологически, психически, духовни, умствени и божествени, и отношението на тези процеси към космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение се изучават законите на живота, законите на човешките чувства и мисли и законите на отношението на мислите, чувствата и постъпките. И таке се изгражда една съвършено нова наука за човека — нова психология, нова логика, нова етика, и нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното, Новото Учение прониква в тайните на човешкото битие, изнасяйки и методите, които са необходими за развиване на духовните и умствени сили, способности и органи.

В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите свята — физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система. Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите. И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си.

И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества.

Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората. И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре.

В. П а ш о в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 247)

Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия.

Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите

Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност.

Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.

Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.

Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.

Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.

Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.

Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.

ГЛАВА VI

Отношения между знаците и планетите

Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите.

Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона. И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е. принадлежат към един тригон или към хармонични тригони. Така огнената планета, например Марс, в огнен знак, например Овен, е хармонично отношение, защото и знака и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония и неприязненост, както се изразяват астролозите, имаме там, където природата на знака и планетата не си хармонират, т. е. не принадлежат към един тригон, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който, при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармонични, така че правят всичко четири групи отношения.

Първото отношение, което съществува между знаците и планетите, е това, за което астрологията казва, че дадена планета управлява или е господар на даден знак. Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака. Когато се намира в знака, на когото е управител, планетата е най-силна в проявата на своите положителни качества. Това влияние е и най-трайно.

Противоположният знак на този, в който планетата е господар, т. е. е най-силна, е знакът, в който планетата е най-слаба, т. е. няма условия да прояви своите положителни качества, а по- скоро проявява своите отрицателни качества. Затова се казва, че планетата е в „заточение”. Това е второто отношение между знаците и планетите.

Третото отношение, което съществува между знаците и планетите, е наречено в астрологията екзалтация или подем При това отношение планетите се намират в знаци, които особено благоприятстват за проявата на положителните им качества. В знака на екзалтацията планетата често проявява внезапно и стихийно своите положителни качества. Знаците на екзалтацията не трябва да се смесват със знаците, които планетите управляват. В екзалтация планетите се намират в знаци сходни тям по природа.

Знаците, противоположни на знаците на екзалтацията, ни дават четвъртото отношение, което съществува между знаците и планетите, наречено в астрологията „падение” на планетите. В знаците на падението планетите губят значително силата си и се проявяват много слабо.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Защо умират децата, от Д-р Зах. Захариев, с предговор от проф. Д-р Ст.Ватев и илюстрации от Ст. Венев. страници 136, цена 25 лв. Доставя Дружеството за народно здраве — София.

В тази книга са разгледани подробно причините за заболяемостта и високата смъртност у кърмачетата, като особено внимание е обърнато на вредните противоздравни обичаи, прилагани от майки и баби при отглеждането на децата. Снабдена с голям брой снимки, рисунки диаграми и статистични сведения, книгата е ценно помагало както за млади майки, тъй и за деятелите по майчинска просвета.

Получиха се в редакцията следните книги от г. Андр. Андреев, гимназиален учител в гр. Ямбол:

Питагор и учението му за хармонията за сферите. Хармония и число. Философско музикална стадия.

За музиката, от Плутарх. Преведе от старогръцки Андрей Андреев.

Миг и музика, от Орфей до Фауст.

Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство.

Даскал Ради. Ив. Колесов. Поет, революционер и народен учител.

Всички тези книги, в които проличава голямата култура и ерудиция на автора им, представляват особен интерес, както за всички занимаващи се с музика, така и специално за учениците на окултизма, защото ни водят към изворите на тайното познание, отгдето произтича истинското изкуство. Препоръчваме ги горещо на нашите читатели. В следващия брой на „Братство“ ще дадем извадки от тях. Книгите се доставят от автора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...