Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Велика е твоята Любов, която ни дава живот.

Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас.

Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава.

Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество.

Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост.

Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот?

Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух?

Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство?

Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . .

Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . .

Но нека човекът — „венецът на творението“— живее със своята заблуда, щом тя му е толкова мила. Ти, Слънце на живота, не се нуждаеш от неговите славословия, нито пък губиш нещо от това, че той не те разбира и не може да те разбере. Ти знаеш съвършено твоето изкуство, вдъхновено от твоята велика мъдрост:

ТИ ДАВАШ, ДАВАШ, ДАВАШ!

Безспир разливаш ти навред живота свой. Потоци буйни вред пространствата изпълват. И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност.

Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас:

Да даваме, непрестанно да даваме!

Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини! Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина! Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТРИТЕ ХРАНИ

Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите сили на природата и не живее ли в съгласие с ритъма на нейните сили, той ще понесе тежки последствия.

Едно от тия условия е правилно приемане и използване на храната, която природата така щедро ни предлага. От човека се иска повече внимание, усърдие и разумност да я подбере, приеме и използва добре.

Естествена храна за човека е растителната и плодовата. Човек трябва да е вегетарианец в мисли в действия, за да живее истински, за да не влиза в разрез с живата природа. Вегетарианската храна дава чисти енергии и събужда у човека благородни подбуди, затова духовните водачи и учители на човечеството са били и са вегетарианци.

Друга храна е водата. Човек трябва да пие само чиста вода за утоляваме на жаждата си. При това, за препоръчване е тя да се пие топла или гореща (вряла). Горещата вода утолява повече жаждата на човека и запазва гърлото му от простиване. Освен това, в това състояние тя придава енергия на стомаха му, когато студената вода отнема част от неговата топлина.

Всички трябва да свикнат да пият топла вода. Лековитите извори са топли, дори горещи. Горещата вода възстановява силите в организма.

Пийте само превряла гореща вода!

Трета храна, не по маловажна от първите две е въздуха. Без въздух човек не може нито минута. Без хляб и вода човек може да прекара известно време, но без въздух не може. Човек трябва да диша дълбоко, при това чист, свеж въздух. Всеки трябва да се запознае с науката за дишането, за да може да използва жизнената сила на въздуха.

Тук долу даваме едно упражнение за ритмично дишане от Учителя:

„Като говоря за правилния пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо дишане те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. Като диша правилно. човек се обновява и освобождава. както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздуха първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10 — 15, после да я запуши и задържи въздуха в дробовете си около 30 — 40 секунди и след това да издиша бавно. ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по 3 пъти на ден.

Тези упражнения са нужни за всички хора, особено за тези, който се занимават усилено с умствен труд. Те са необходими и за здрави и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вън на чист въздух, отколкото в стая.

Когато диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие“.

Чрез вегетарианството, чрез топлата вода, чрез дълбокото дишане, правилни мисли и постъпки, човек ще стане истински служител на земята — слънчев лъч и ще сложи начало на ново разбиране между хората.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Сияйно изгряваш, божествено благо Око.

и върхове милваш със мигли безкрайни, златисти:

пред Твоите взори земята в мъглинно трико

върти се, танцува, люлее вършини лъчисти.

*

Безшумно, с величествен блясък обливаш ни Ти:

звездата погасла в небето, възпламне в гърдите

и росната капка по всеки листец заблести

а ручея, стулен в усои, поспре и политне.

*

Свирепия тигър смирено навежда глава,

когато надникнеш във скритната горска бърлога,

и плахи кошути, летящи над храст и трева

от златното било с възхита поглеждат към Бога

*

Морето поднася пурпура на свойте гърди,

събира води изумрудни под Твоите стъпки

и се весел, запенен прибой си ширта набразди,

щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки!

*

Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта —

онази, която с целувка споява рой двойки,

онази, която в поета вещай красота,

онази, която повдига с неземни упойки.

*

От древност, която човеци не помнят, със химн

орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии

и тоз лъчезарен завет и до днес приложим,

с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА

То беше мраз в поля, гори, балкани,

със стръв и лудост той поломи

навсъде жизнения пламък.

Тъжат цветя посърнали и клони,

*

че няма лист и цвят, ни нежен аромат!

Но в пъпчиците млади, потънал във смирение

животний пулс не спира! За приказния свят

на идващата пролет той тръпне във копнение!

*

А зимата в човека? В сърцата леденее

и чезнат във невяра в световний друм тълпите

посърнали, жадуват те слънце да огрее —

на обич братска за лъчите.

*

Но идва пролет и чакат я душите —пъпки,

които още твърдо се надяват,

изпълнени с предчувствени потръпки,

красивото във себе да прославят.

*

Обхванати от треска немирни умове

в пъклени замисли се терзаят,

а чутките души в недрата си разпалват огньове

и близкий ден на Славата вещаят.

*

Ей множество кокичета — пробудени души

пробиха снежната покривка

и слънцето на нов живот със пукоти руши

в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка.

*

Навън борба! Там зимата за още дни воюва!

А кротки и смирени пъпчици-души

на глухи и на слепи се преструват

до като злото само се разруши.

*

Тогава те във дивни форми ще излеят

живота си божествен и пълен със нектар,

божествената Слава ще възпеят!

Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар!

В. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА

Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини.

Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет. Не зная дали има сърце, което да се не възрадва на топлото слънце. Не зная дали има душа, която да не благодари на Бога за неговата безгранична Мъдрост и Любов.

Земята се пробужда и запява щом пролетното слънце я озари. Украсена е земята с пролетните си одежди. Затоплена е благодатната й гръд със слънчева радост. Разцъфнала и ухаеща е земната усмивка от погледа на нейния любим. Тогава аз виждам човечеството като Велико братство със слънце главатар. Виждам, че хората са братя, забравили това, на които едно им само не достига — Слънцето на Любовта. Но тъй както не може да дойде пролетта, ако зимата си не замине, така и новият живот не може да се влее в нас, ако от старият се не откажем. „На старото не може да се разчита“. И тоя шум, и тоя бунт на човешките души е приготвяне пътя за новия човек на любовта.

В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове. Души, които копнеят за царството Божие,което се въдворява на земята.

Небето и земята ще се целунат и ще бъде мир.

Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта. Привет на всичко което се ражда изново за слава Божия в света.

Неделчо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Това, което знаем

(из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII. 1939 г.)

„Иде време и сега е, когато истинните поклонници

се покланят Отцу с дух и истина; защото

Отец таквиз иска поклонниците си“

Йоана 4; 23

Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен. казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил си думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си. казвам: Изгубил е думата. Всички хора на земята все са изгубили нещо.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Думата да се кланяш, това значи, да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така. Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: Видиш ли. има и друга посока. Едва се закрепи на краката си и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по 20 — 30 пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ. То казва: Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право. То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало краката си и казва: Аз искам нов начин на ходене То се изправя на краката си и държи равновесие.

Изправянето на два крака означава покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, де се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек. И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се подавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: Мога да обичам, не мога да обичам. Паднете ли на земята, казвате: Не си струва човек да обича. Старите, които много пъти са падали и ставали, като не са станали както трябва, казват: Не си струва човек да обича. Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.

Какво разбирате под думата обич? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи, според вас, обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив. защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат, дали това, което ядеш,е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш. Като чувстваш, ти се радваш на това. което чувстваш. И като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че ако не можеш да се изправиш на краката си, като детето, ако не можеш да пазиш равновесие, ще бъдеш в положение на животно.

Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има ли закон. който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: Ние сме свободни, можем и да не обичаме. Щом не обичаш, ти не можеш да живееш Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно, ти трябва да мислиш , защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувстваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоя живот. Ако постъпваш добре, ще живееш; ако не постъпваш добре, няма да живееш.

Някой казва: Искам другите хора да ми слугуват. Как ще ти слугуват хората, когато ти не можеш да слугуваш? Закон е: ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон верен и в растителното царство. Ти никога не можеш да имаш плод, ако сам не си имал дърветата. Най-първо ти ще насадиш дървото, да покажеш плодовете. Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, те ще ти се усмихнат и ще ти кажат: Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използвай, както разбираш.

Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и са ми казвали: Пуст е животът ми За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен. Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте дряна и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: Ти трябва да садиш.

Когато избирате лесния път, в същност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен. Всички ония хора, които търсят лесния път, се натъкват на най-мъчния път. От какво произлизат мъчните работи? Мъчните работи произлизат от лесните работи. Запример, ти отиваш при един бакалин и купуваш нещо за пет лева и казваш: Само пет лева вересия направих. Утре вземеш пак за пет лева нещо. Така продължаваш няколко години и в твоя ум седи мисълта само за пет лева. Като отидеш да плащаш оставаш изненадан, отде се взе тази голяма сума. Пет лева по пет лева, след три-четири години могат да дадат пет-шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, и по този начин става известно наслояване на мисълта ти.

Първоначално, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм. Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите. Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма. Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси биха могли да се изхранят с тях. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му Той върви и си мисли: Какво беше едно време, а какво е сега. Аз пък си мисля в себе си: Сега ще се научиш да цениш хляба.

Мисълта, която искам да ви оставя, е да разбирате законите, които съществуват в природата, по един нов начин. В света съществува една велика разумност, която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.

Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето. Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: Жено, отвори, ако е рекъл Господ.

Та когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: Каквото каже Господ. Защо да не кажем на млади години, каквото е казал Господ, но на стари години? Защо като сме богати не кажем, каквото е казал Господ, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота? Като станеш сутрин от сън, ти трябва да знаеш времето, когато идат хубавите мисли. Защото хубавите мисли не идат постоянно, те идат периодически. Знаете ли какао разбирам аз под думата хубава мисъл? Хубава мисъл е онази, която подхожда на трептенията на твоята душа. Много мисли могат да дойдат до тебе, но ако не подхождат на душата ти, те ще минат и ще заминат, без да оставят нещо в тебе. Всичката светлина, която иде от слънцето, не остава в човека. В човека остава да работи само онази светлина на която трептенията отговарят на неговата душа. Значи, и у нас остават да работят само онези мисли, на които трептенията отговарят на нашата душа. Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека.Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш. Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе? Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя. В края на краищата с вас ще се случи това, което се е случило в американския град Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използват едно място за пързалка зимно време. Направили, както намислили. Направили един голям бент, но не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили.

Така и хората подпушват своите енергии. Те допущат в себе си лоши мисли, лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон. Ако някой подпуши в себе си най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро.

Закон в природата е: ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и с чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Те да работят за нашето благо в света.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем“. Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав. Мислите му ще бъдат светли, чувствата — благородни. Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия. Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една велика разумност в света, което определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите и на нещастните, и на слабите. Значи, има нещо велико в света, което направлява целия живот. Всичко, каквото става в света, тя го използва за добро. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото се случва в живота на онези които любят Бога, ще се превърне в добро“. Сегашните времена изискват от човека да концентрира мисълта си в права посока. Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище. И изворът е благо за всички. Дето минава, той всичко пои.

Казвате: Какво може да направи един добър човек? Един добър човек може да направи толкова работа, кол кого цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години. Когато любовта влезе в човека, тя ще го обнови. Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света.

Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.

Из 9-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТНА ВЕЧЕРЯ

Тази вечер всички братя и сестри са сбрани

чрез словата на един Божи избраник:

Да изпратим студената зима

и прекрасната пролет да срещнем.

*

Прекрасна и скромна вечеря: плодове, житце и хлебец.

Това са Божествени дарове.

Над кои ангели Божи вечно са бдели,

под техните грижи добре са растели.

*

Със ситен дъжд, с росица всякога поени,

под лъчите на мощното слънце хубаво узрели,

те разказват ни приказка свещена и вечна

истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира

*

Всяко житно зрънце, което сега ний ядем

е велик и мъдър учител за нашта душа:

то ни учи как се трудно идеал постига,

и как с много жертви се до Бога стига.

*

Погребано в тъмния гроб на студената почва,

потиснато от влажната пръст на майка-земя.

сковано от студ, неподвижно стоящо в тъмата,

то дочува в своя гроб зова далечен на великото Слънце.

*

Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла

Сърцето му огнени тръпки обливат

Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува:

Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои!

*

И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце:

То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно.

„ Нагоре, нагоре, нагоре!

Към великото Слънце аз ще отида!

*

С воля и устрем студения си гроб ще разбия

със слаба десница коравата черна пръст

ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот

и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ .

*

Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце:

Усилия, усилия, усилия —

Ето — размърдват се твърдите буци,

и нежно стълбце се подава на чистия въздух.

*

Велик е трудът, велики са усилията,

но велики са и резултатите —

възкръсна то вече във новий живот:

Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват.

*

И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал.

И буйна го радост опива.

Класът натежава и златният цвят придобива.

А ето че идва вече жетва, харман. воденица.

*

Велика и свята е жертвата на житното зърно.

Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него:

отново жертва става то, отново то умира,

в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби.

*

На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце

ни приказка омайна днес разказаха:

Тона е пътят на човешката душа,

която в жертвата ще найде свойто възкресение.

Ямбол — К. Величков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО*

Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупка на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип , отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминавал, от формите на личния към формите на колективния егоизъм.

Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж.

Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарял все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвиквал същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди година бе постъпила справедливо, и Франция щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от съглашението, обаче ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действа в Природата, не трябваше да налагал никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят, според божественото право, бе да поискал заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. Те щяха да избегнат една нова война, която сега въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица от един несправедлив мир**. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последна.

Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите.

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи — малки и големи — имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван.

Мнозина, обаче, все още подържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите.

Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят. С появата на човека се е явил нов морал в света.

Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадият на механичното преустройство към този на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането.

В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически.

Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек.

Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото.

__________________________________

*) Из кн. „Живот за Цялото“

**) Тази статия с печатана през 1936 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ

Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта. Като почнем от дори непосетите семенца, от малките тревички, животинки и стигнем до човека, всичко сеща нов подтик към нов живот, който пролетта щедро излива. Понятно е, защо още най-старите народи, египтяни, гърци и др. са възпявали и устройвали най-хубавите празненства в чест на Богиня пролет.

Наистина, колко е богата и красива пролетта! . . . Щом само грейнат първите й слънчеви лъчи и всичко приспано от зимата отваря очи и поглежда на вън. Поникват тревичките. Развиват се чудните цветчета. Запяват весело птичките. Хвъркат пъстрокрилите пеперудки. Литват работливите пчелици. Топлия ветрец движи красивите облаци по синьото небе, слиза от време на време долу, подухне, погали, похортува нещо и току се дигнал някъде далеко, далеко . . . за да звъннат дъждовните капчици — злато да станат.

Чувствайки този потик в себе си, гледайки и това, що става в природата през този период на младост, ти пожелаваш да напуснеш своето скривалище, да отидеш всред нея, да вдъхнеш от пресния въздух, да се обновиш.

Празник през пролетта. През такъв ден, то се знае, че сме на екскурзия. И ето ни, кой с раница, кой с торба на гръб, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!. . . Първата голяма полза е, че дълбокото дишане на чист въздух става естествено. И, ако човек се наблюдава при изкачване на високи върхове, ще забележи, че всички клетки в неговия организъм се раздвижват.

Бързаме за да можем да видим изгрева на слънцето от високо. Морския изгрев е особено красив. На това поне планината отстъпва. В планината виждаш слънцето да се издига зад някой висок връх и нищо повече. При морето не е така. Една сутрин го виждаш да излиза от някъде далече, далече . . . и, като го гледаш, ясно ти става, че земята е обла и, че се върти. Друга сутрин гледаш как морските води спират за момент своето движение, сякаш стъкло стават и слънцето най-величествено излиза насред тях.

Горе сме. Зората е отхвърлила тъмната дреха на нощта и пред нас се открива полето, по което пълзи слабо синкаво мъглица — дъхът на земята. Откриват се и високите върхове, по които играят чудните багри на идващия ден. Запазваме мълчание. През това време птичките като че ли се надпреварват, коя по-хубаво па изпее своята поздравителна песен към слънцето. В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . .

Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути. Това възвишено състояние не може да се изрази с една обикновена песен. То не може да се изрази и с творби на компонисти, които светът познава. Рядко са музикални творения, чрез които да е изразен един чист душевен стремеж, един истински полет на душата към своята родина — към Бога. В такива ранни минути когато цялата природа ликува, се чувства необходимост от друга музика. Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата. Тази музика, това е новата музика, окултна музика, на която Учителя е положил вече основите. Запява се „Благославяй, душе моя Господа, благославяй и не забравяй“. Литват нежните звуци, понесени от пролетния ветрец, сливат се с песните на птичките и сякаш допълват картината, която се разкрива пред нас.

Светлина е вред. Всичко сияе, облечено в дрехата на светлината. Непринудено си затваряш очите, поглеждаш в себе си, в своята вътрешна дълбочина и виждаш, че всичко, което преди малко гледаше отвън с физическите си очи, сега го виждаш в себе си. Ти, забравяш, че си отделно „ аз“ и не чуваш ударите на сърцето си, защото те се сливат с ударите на онова голямо сърце — сърцето на цялото. Разбираш тогава думите на Учителя и ясно ти става, че човек е малък космос, че е отражение на Цялото.

Слънцето е горе. Лъчите му милуват, топлят, живот дават. Малките цветенца протягат чашчици, за да ги украси слънчевият лъч и да им вдъхне аромат. Ние сме наредени в кръг и играем паневритмичните упражнения, дадени от Учителя. Любопитни овчарчета, закрепени в интересни пози, ни гледат особено.

Гледат ни, чудят се, поусмихват се, па току извиха от тънка свирка троплива народна песен, най-сродно средство за изразяване на бликнали радостни чувства и заскачаха весело. Как да не заскачат! Кой може да издържи онова вътрешно напрежение, което изпълва сърцето през пролетта?!... Струваше ми се, че и големите камъни, по чийто чела се виждат браздите, написани от вековете пееха и играеха. Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на младостта, празникът на новия живот.

Г. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЦАРЯ НА ЖИВОТА

И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която нежно ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък. Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина . . . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената.

Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това?

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!...

Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!...

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?...

Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!...

Ако си готов: Стани и изпълни! . . .

И ще чуеш тогава гласът му да казва:

„Владико на живота, благослови“.

„Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената!

„Амин така да бъде сега, всякога и през всичките дни на вековете“ . . .

Сл. П. Камбуров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За българите в чужбина

Навсякъде по света има изселница-българи, които страдат от липса на условия за български духовен живот, страдат от горчивата мисъл, че не могат да възпитат децата си в народностен дух. Тази възпитателна задача на чужбина тежи само върху българското семейство, а най-вече върху българската майка.

Тежка е, трудно изпълнима е тая нейна задача.

За да научи децата си да четат, ней са потребни буквари. За да обикнат те четенето. тя трябва да им даде полезно и приятно четиво: читанки, христоматии, приказки и разкази, детски и юношески списания.

За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък.

За да знаят големите дати от родната история и празниците на родната църква, във всяка българска къща трябва да има български календар.

На чужбина всички тия неща не могат да се намерят. Те трябва да се изпратят от България.

Тази голяма задача пое върху себе си Всебългарският Съюз „Отец Паисий“, от името ма всички българи и българки в пределите на Царството.

Всебългарският Съюз „Отец Паисий“ събира прочитни книги, списания и вестници за деца, юноши и възрастни: събира буквари, читанки, христоматии и учебници по Закон божи, отечествознание (българска история и география) и др.; събира календари, географски карти, художествени картини; събира пари за изпращане тия вещи на българи в чужбина.

Българи и българки, дайте своя принос за това хубаво дело!

От всебългарският съюз „Отец Паисий“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РЕДКИ ЯВЛЕНИЯ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

1940 г. изобилства с интересни астрономически явления. За съжаление, не всички от тях ще бъдат видими у нас. Нито пълното слънчево затъмнение на 1 септември, нито частичното на 7 април ние не ще можем да наблюдаваме, тъй като първото ще бъде видимо само в Бразилия и Южна Африка, а второто — в Тихия океан.

Затова любителите на небето ще видят през февруари и март рядка картина събиране на планетите в една област на небето. Щом само залезе слънцето и се стъмни на запад. ниско над хоризонта, слабо ще заблести Меркурий, по-горе ще се появи най-ярката планета Венера, а в ляво от нея — Марс, Юпитер и Сатурн, намиращи се в съзвездието Риби. С бинокъл ще може също да се наблюдава Уран в съзвездието Овен.

Тази година близо до земята ще дойдат седем късопериодични комети, видими само със силен бинокъл или телескоп. Една от тях ще се появи на 8 май.

Не 12 ноември ще произлезе много рядко явление — преминаването на планетата Меркурий през диска на слънцето това явление ще способства за измерването на основната астрономическа единица — разстоянието от земята до слънцето. Но преминаването на Меркурий по диска на слънцето ще могат да наблюдават само жителите на островите на Тихия океан и Австралия.

М

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Живот за Цялото, цена 15 лева. Доставя Руси Събев, кв. Изгрев, София XIII.

Ако досега хората са живели живот на омраза и разделност, живот на постоянни взаимни борби това не е някакъв вечен закон, по който единствено може да се движи и развива човешкия живот. Идва ново съзнание у хората и заедно с него, идва новия живот - живота за Цялото. В тази книга са прокарани редица нови схващания, които се отличават с дълбочината, с която разглеждат човека и света. Препоръчваме книгата на всички наши читатели.

Новият ден, беседа от Учителя. Цена 5 лв. Доставя Р. Събев кв. Изгрев, София XIII.

Книгата носи следното мото: „Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечество в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности.

„Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и вътрешните възможности“.

Тя очертава, така да се каже. механизма на силите, които действат във вътрешния живот на човека.

в. „Наше село“, брои 235 е в 6 стр. и съдържа:

Календар за работа на земед. стопанин през м. март; резитба на слаборастящите крушови дървета; резитба на лозята; отглеждане на пиретрума; засаждане на дръвчета; колко яйца трябва да се насаждат.

Грижи на домакинята: изпитани рецепти по готварство: плетено килимче - водни лилии с увеличен модел; завив от мармалад; премахване неприятния вкус на растителното масло; подобряване твърдата вода; премахване петна от лой; грижи за ръцете през зимата и др.

Броят - 2 лв. Продава се по всички будки на „Стрела“. Годишен абонамент 80 лв. с три безплатни стопански книги. Записването продължава. Вестника излиза седмично. Редакция бул. „Царица Йоана“ 3, София.

„Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера. Пълен комплект на Дирекцията на пощите за изпитите, които ще положат всички радиотехници. Год. абонамент 120 лв. за 52 броя с премия. Отделен брой 3 лв. Адрес: „Пирот“, 9. София Тел. 2-55-90, пощ. чек. с-ка 2382. Търсете го по будките!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

Габрово, бр. П. Ст. Камбуров е открил двумесечни курсове по Есперанто в гр. Габрово, за граждани, в който вземат участие 40 — 50 души и за ученици в гимназията. 40 ученици и техническото училище— 40 ученици

Бургас. Братята в Бургас са основали оркестър и се подготвят да свирят Паневритмичните упражнения за да ги играят всяка сутрин. Поздравяваме ги и им желаем успех. Нека техния пример се последва и от други градове.

Книгоиздателство „Братство“ търси разпространители за своите издания, при 30 на сто отстъпка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...