Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИДВАЩАТА ПРОЛЕТ

Копнежът, с който хора та очакват пролетта, след една продължителна и доста мразовита зима, много наподобява оня копнеж, с който измъченото човечество очаква настъпването на по-добри дни на земята. По-ясно или по-смътно всички хора чувстват, че тази „зимна“ цивилизация, в която цари студеният егоизъм — личен и колективен — един ден ще изчезне. И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на Любовта, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-възвишените и благородни идеи.

Мнозина, все пак, ще попитат, дали тази толкова отдавна възвестявана пролет, наистина ще настъпи. Че пролетта, свързана с годишния кръговрат на земята около слънцето, редовно настъпва, в това не можем да се съмняваме, защото го знаем от опит.Но другата голяма Пролет — с какъв цикъла е свързана тя, и дали не е само една мечта на измъчената душа на човека? Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване. Колкото и да са различни, обаче, схващанията на хората за бъдещия ред, в тях има нещо общо: всички искат да бъде той справедливо — да няма политически и икономически потиснати хора; политическите правдини и стопанските блага да бъдат общи за всички.

Разбира се, ако новият живот, който се очаква да дойде, не е илюзия, илюзия е да се очаква, че той ще бъде възцарен от днешните държавници, дипломати и водачи народни. Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност.

Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни. Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто девиз, според Учителя ще бъде:

Живот за всички,

Светлина за всички.

Свобода за всички

Г. Радев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕТО ВЛЕЗЕ

В СЪЗВЕЗДИЕТО НА ОВЕНА

Официалната астрономия констатира влизането на слънцето в „зодията“ на Овена. Да видим какво казва астрологията.

Официалната наука не отрича влиянието на лъчите на небесните тела, но неможе да установи последствията. В 1937 година американският професор Роберт Андрюс Миликан откри радиациите, наречени космични лъчи, които обгръщат нашата част от вселената, идвайки от небулозните спирали на Млечния път. Като звукът, като радиовълните, като топлината, светлината и „X“ лъчите, тия космични лъчи са трептения с грамаден фреквенц — значи с крайно малка дължина на вълната (2000 пъти по-къса от тия на лъчите „У“). За изучаване на тия мистериозни лъчи, именно проф. Пикар беше предприел издигания в стратосферата. За пълното поглъщане на космичните лъчи е необходима 5 метра дебела маса олово или 50 метров воден слой . . . Всички познават въздействието н а ултравиолетовите лъчи върху човешкия организъм. Нима и космичните лъчи, както и лъчите на далечните светила не оказват влияние върху биологическите прояви? Тайните на астрологията са се изгубили в тъмата на вековете и сегашните астролози — повечето от които са астроном и любители — се стараят да възстановят по експериментална метода основните й правила. Тази задача е крайно трудна, защото методите са многобройни и противоречиви. Но да се върнем на въпроса.

Ако разгледаме внимателно Слънчевата карта от 21 март 1939 година т. е. влизането на Овена миналата година, ще констатираме редица интересни указания. Планетата Марс,олицетворение на войнствените инстинкти, е в квадратура (ъглово разстояние 90°) със слънцето и луната която се смята за вредна, и в Дом XII (пречки, смутове).

Планетата Уран (катастрофи и революции) е тоже в квадратура с Венера — значи лошо влияние, и то в Дома VII — домът на смъртта. Юпитер е в зодията на Рибите, на 180° от Нептун и в Дом IX — астрологическо указание за морска война. Сатурн и Меркурий са съединени във войнственото съзвездие на Овена. Огнените знаци на войната са на лице... Само че астролозите не са могли или не са искали да ги разгадаят... Най-видните френски астролози, обаче, са предсказали кървави стълкновения, но вътрешни такива.

Тази година бяха открити тъй наречените „индуски указания“ които дават нов тласък на астрологията. Те дават точна дата на конфликтите: началото на септември, и то на един неочакван конфликт (Урановият „показалец“ на 25° от Козирога и на 180° от самата планета).

Но да сравним миналогодишната карта с тая от 20 март 1940 година.

Слава Богу, аспектите са успокоителни.

Мирът е вписан в небето!

Юпитер е в Овена, на 120° от луната и в Дом VII (управниците); Луната в знак на Лъва и в Дом VII (тълпата, народът). Такава хармония се среща рядко. Същите аспекти са и в небето на Париж, Берлин и Рим. Но мирът не ще дойде така лесно. Има указания за тежки борби и жертви. Но мирът ще дойде също така внезапно, както войната. Някои небесни аспекти сочат, че този мир щял да предизвика недоволство в известни среди. Но все таки, разумът ще надделее . . .

Войната която личеше на 21 март 1939 година избухна в края на август. Възможно е, че влиянието на новата карта ще се прояви не по-рано от няколко месеца. Във всеки случай небето обещава мир. Но това зависи не само от него, а от добрата воля на хората, която е по-силна от предопределението. И тъй, мирът е възможен а астрологически..

Ще продължим в идущия брой.

С. И. Дерал

Из в. „Радио-свят“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗОВ ЗА ПРОБУДА

Лъч пролетен нахлува с отмора във душата;

Жадуваща за ласка, със устрем мигновен,

разпръсва тя тъмата, ледът, студенината;

кат блян е лъча златен. цветист и вдъхновен.

*

Ликуват от наслада на горски храм децата;

в зори свещенодейства славей псалмопев,

хор кръшен оглася в небето висината,

поканен Бог е тамо в заветни им обет.

*

Прекланят си челата зеленолики деви,

треви, цветенца пъстри пред неговият лик,

със трепет се полюшват, приветстват и шушнат:

В пробуда всички ний сме под мощни му светлик.

*

В скутите на майка, сгушено малко семе,

подава веч главица под сладкият му зов;

осеяно полето със зеленината плодна,

вещае ни храница за светъл ден — нов.

*

Лъч пролетен нахлува с отмора във душата;

жадуваща за ласка,със устрем мигновен,

разпръсва тя тъмата, ледът, студенината;

кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен!

Зов свещен за творчество, за труд. за обич братска.

И. Карагьозова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР!“

Една индийска приказка казва, че когато Бог сътворил човека, дал му всичко: богатство, власт, слава, удоволствия и пр., но само едно нещо Бог не му дал — мир.

„Ще запазя мирът при Себе Си, казал Бог. и когато човека се умори от всичко на земята, да потърси мирът, а заедно с него и Мене, и да ме намери — иначе той ще ме забрави завинаги“ . . .

Не много след войната, големият английски държавник Лойд Джордж, в една своя реч каза, че скоро европейските народи ще изменят Господнята молитва, и вместо „Отче Наш, дай ни хляб“, ще казват: „Отче Наш, дай ни мир“!

Дали уважаемият английски политик е чул горната индийска приказка, или е прочел собствените си договори за мир от последната война, точно не се знае, но за едни от европейските народи това пророчество вече се сбъдна, а за всички останали изглежда, че няма много да закъснее. Нещо повече — това пророчество, по всичко личи, ще засегне и много не европейски и не християнски народи! Усилия да се избегне войната, която „все още не е почната“ се правят големи. Неуморни миротворци кръстосват океани и континенти и носят послания за мир най-различни: от папи, от крале, от председатели на републики и пр., но въпреки всичко, очевидно е, мирът с тях се отдалечава повече. Причината на това може да бъде само една: не може да се прелива от пусто в празно, не може да даде мир оня. които го няма. Мир може да има и да дава Оня, който може да каже: „Отец и Аз едно сме, не се отива при Отца, освен чрез Мене“ . . .

„Да, ще възразят мнозина, може да е тъй, но то беше много отдавна — преди 2000 години, а сега къде да Го намерим?“ Дали наистина сме Го търсили, може да се попита, и после: къде и как Го търсим?

И в миналото имаше могъщи императори, гениални пълководци и управници, но Той не дойде между тях. Навярно и сега няма да дойде между такива, защото тоя вид люде познават само мирът, който се дава на овце и говеда, когато минат през салханата (кланицата) . . .

На Вердюн има цели гори от кръстове, под които почиват в „вечен мир“ повече от 1,200,000 души. Всека вечер от кулата на Ossicur de Douaumont четири прожектори правят огнен кръст, десетки километри дълъг, и набожно кюре чете молитви, под тържествения звън на голямата камбана — La Bourdonne.

За сега, това е само там, на Вердюн, но утре, може би цяла Европа ще стане Вердюн, ако не дойдат истинските миротворци. Да ги потърсим докато не е станало късно и да допълним молитвата на Лойд Джордж:

„Отче наш, дай ни мир за да изпълним Волята Ти, която е хармония във вселената и обич между хората!“ . . .

Тодор Попов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Права и вярна любов

(из неделната беседа „Права и вярна любов“ – 10. XII. 1939 г.)

Понякога се говори за правата и вярна любов. Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някой художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга, или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползва. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва.

Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява.

Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност.

Някой казва: Аз искам да бъда независим, аз не искам да се влияя от никого. — Ти благодари че се влияеш. Ако не се влияеше, ти щеше да бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание Тъй щото. когато някой казва, че не иска да се влияе от никого, това значи, че той не разбира живота. Ако ти не се влияеше от никого, ти нямаше да мязаш на патка, дори и на комар нямаше да мязаш. Човек се страхува от влияние, да не се повлияе от някого и от нещо. Че кой те създаде по такъв начин? Баща ти и майка ти не ти ли повлияха с нещо? Те по цели дни те носеха на ръце. Братята и сестрите ти не ти ли повлияха? Учителите, които те учиха, не ти ли повлияха? Цялото общество, между което се движеше, не ти ли повлия? И след всичко това ти казваш: Аз искам да бъда самостоятелен, да не се влияя от никого Друг някой казва: Аз пък искам да бъда силен, да влияя на хората. Хубаво е това, но за да бъдеш силен, ти трябва да бъдеш голям, да разполагаш с много източници. Слънцето е най-голямо и най-силно в слънчевата система, и всички му се подчиняват. Горко на онази планета която не се подчинява на неговото влияние! Онези, които му се подчиняват, имат бъдеше. А които не му се подчиняват, на прах и пепел ще станат, нищо няма да остане от тях. Казвам: Всички се подчиняват на слънцето, защото то дава нещо от себе си. Искаш ли хората да ти се подчиняват, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ако можеш да заповядваш на сиромасите и да подобриш положението им, те ще ти се подчиняват.

Сегашните вярващи се нуждаят от нещо ново. Те проповядват все стари работи. Хубави са и старите работи, но първо трябва да обърнем вниманието си към онова, което Бог в миналото е създал. Това, което Бог сега създава, е още по-хубаво Вие се кланяте на това, което Бог в миналото е говорил, но Той и сега говори. Вие ще кажете, че Господ не говори сега. Значи, всички пророци и светии са били само в миналото, а сега са крадци и разбойници. Ако сегашните са крадци и разбойници, и в миналото имаше такива. Христос дойде в миналото, но не Го приеха и познаха. В миналото признаваха Илия, Мойсея, Йезекйила, считаха ги много по-високо от Христа и казваха, че на тях Бог говори. Но като дойде Христос, всички не Го приеха и казваха, че е луд, че някакъв лош дух говори чрез Него. Мнозина казваха за Него, че не е добър, че е непрокопсаник. Обаче времето показа, че този непрокопсаник беше по-голям прокопсаник и стоеше по-високо от Мойсея, от Исайя, от Йезекйила, от всички пророци заедно.

Съвременните хора се страхуват да не дойде някой да ги заблуди. Добре е това, но питам: Как ще оправдаете онзи стих от Евангелието, дето се казва: „Светът в лукаваго лежи“ (Йоан, 1-во послание, 5;19) Новото, което иде в света, отдето и да иде, то трябва да ви освободи — нищо повече. Аз наричам правоверен човек онзи, който като се върне с коня си от работа, свали юларя му и каже: Хайде, иди сега на свобода в гората. Довечера, ако искаш, пак се прибери. Ако не искаш, можеш да останеш в гората Ако те е страх от вълци, ела при мене. Ако ти е добре в гората, остани там да си починеш. Толкова време вече си носил юлар, сега можеш да бъдеш свободен. Сега хората се запитват, коя е истинската религия в света. Казвам: онази религия е истинска, която дава здраве на хората, която дава светлина на умовете им, която дава топлина на сърцата им и която дава сила на волята им. Това е истинската религия, в правия смисъл на думата. Вие можете да приложите този закон и в частния си живот, в своя личен живот, в семейния си живот. Навсякъде можете да приложите този закон.

Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни намрази свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея. Хората постъпват както разбират, а след това ги съдят защо постъпват така. Крив ли е вълкът, че изяда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“. Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав. Той знае как да изплати дълга си.

Сега, аз нямам за цел изнасям погрешките на хората, това не ме ползва, но питам: Кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл. Като не чувства човек правилно, това понижава неговите чувства и неговото сърце, а като не постъпва правилно, това не понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ви изпитва как разбирате живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали! По този начин, обаче хората се изпитват. Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири пет месеца или дори година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията всички хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели.

Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират. Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувстват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият  и другият ще разберат това, което си говорят. Като говоря, някои казват: Той разединява хората. — Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам. Аз желая да разтопя снега и да полея растенията, отколкото да събера всичката вода на едно място и да я замразя.

Някои искат да знаят коя религия е права. Казвам: права религия е тази. която разтопява снега и леда и след това полива растенията. Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения и която отваря широко в душата му път за любовта и доброто в света и му дава простор да работи Сегашните хора се намират в противоречия, които ги измъчват. Съграждайте доброто и красивото в себе си. Всеки ден внасяйте по една добра мисъл в  ума си, по едно добро чувство в сърцето си и по една добра постъпка във волята си. Не забравяйте, че като живеете един живот, вие имате един филм. Ако човек живее 70-80 години, той си е изработил един филм на живота, който един ден ще му се представи във всичките подробности, както тук гледа филмите. Като мине 80-85 години, животът на човека се обръща — миналото му иде отпред. Целия живот на човека, от ранното му детство до старата му възраст, ще бъде представен на филм: как е бил малко дете, как баща му и майка му са го галили, как са го пращали на училище, как е пораснал и се е оженил, как е живял с жена си и с децата си. Не само добрите и красивите работи ще се представят, но и най-лошите, които никой не ги знае Всичко ще се представи на филма. Кой каквото е вършил от сутрин до вечер — всичко ще се изнесе на филма. Слушате някой стар дядо или стара баба да казва, че не може да спи. Защо не могат да спят? Аз зная защо не могат да спят.

Казвам: Работете над себе си, защото вашият живот се филмува, та като остареете, да изкарат пред вас един хубав филм. И тогава, като гледате живота си, да ви е приятно.

Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се наказваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това е работата, която се дава на човека да свърши. Когато Бог те обича, ще ти даде сиромашия.

Хиляди поколения са минали преди нас но работата им е останала недовършена. Ние очакваме светът да се оправи. Ние очакваме да дойде Христос да оправи нашия живот. За да оправи нашият живот ние трябва да минем по онзи път по който Христос е минал. Сега ние имаме много по-добри условия за работа, отколкото едно време.

Днес се изискват разумни хора, да разбират в какво седи новото, което иде днес в света. Новото иде в света, за да създаде едно здраво, красиво поколение, едно силно поколение. Силно в здраве, силно в любов, силно в добродетели, силно във вяра. И мъже, и жени, и деца, всички трябва да бъдат силни. В това седи новото в света. За да стане човек силен преди всичко той трябва да мисли. Второто положение: за да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си. като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. Христос казва: „Аз дойдох в света да работя“. Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина. Докато има виделина в този живот, работи. Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос труден за разрешение Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш. Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво.

Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат. Значи, много неща има за учене в света. Който не разбира, нека каже в себе си: Аз се радвам, че има хора, които разбират. Щом те разбират, и аз имам възможност един ден да разбера.

Сега, в сегашния век, Бог изисква от всички вярващи да мислят право. Той им е дал ум, и те трябва да мислят с него. Ако имаме един народ от сто хиляди души, които мислят по този начин, те лесно могат да изпълнят волята Божия. Ако при тези хора дойде един беден, който има нужда от хиляда лева, те могат лесно да му помогнат. Ако хиляди души дадат по един лев, ето станаха хиляда лева. Така могат да помогнат и на втори и на трети беден.

Така няма да има бедни хора на земята Представете си, че има сто души бедни. Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината? Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: ти сам си оправи пътя. Че това е една колективна. Ако растенията не работеха за нас, ако въздухът и светлината не работеха за нас, ако водата не работеше за нас, какво бихме могли да направим ние сами? Значи, животът, който ние живеем е колективен живот. Той представя задружния живот на хилядите и милиарди същества които живеят на земята. Щом се намериш в нужда, те веднага ти помагат. И ти живееш свободно и се радваш на благата на природата.

Та казвам: Всички ние трябва да се подчиним на този закон, да служим на Бога. В Бога има изобилно от това от което ние се нуждаем. Всичко има в Бога, но проводници няма. Ето, в София направиха една канализация, прекараха водата от Рила. И по-рано имаше вода в Рила, но канализация нямаше. Сега с прекараната канализация, Господ дойде и в София и се изкачва по всички етажи. Та сега и ние се нуждаем от такава канализация, чрез която да се предават всички блага, които идват от Бога. Тогава ще имаме всичко изобилно. Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа.

И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение.

Из беседа, държана от

Учителя на 10. XII. 1939 год.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛУШАМ ЛИ ТЕ АЗ

Грее ми лицето,

ли Те аз,

пее ми сърцето

и раста в захлас.

*

Като житно зрънце

тихичко раста,

лей ли Твойто слънце

в мене Мъдростта.

*

Смее се духа ми

весел, ободрен —

вей ли в любовта ми

лъч от Твоя ден.

*

Както Бог звездите

пали във нощта.

Тъй на мен в гърдите

будиш обичта.

*

И тогаз пораствам

толкова голям,

че със дух опасвам

Божий звезден храм.

*

Влизам в минерала,

блясвам син кристал,

дишам през метала

и димя в сантал.

*

Вия се в топола,

цъфвам ален крин,

стигам до Престола:

внедрям там рубин.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СНЯГ

Рано всред полето на живота.

Млад сеяч застана,

Помоли се кротко

И да сей захвана.

*

С пълна шепа хвърля

Той зърната златни,

Жадно ги поемат

Нивя благодатни

*

Редом в полето широко

Сей, сеячо, семе,

Че в земята топла

Плодна сила дреме!

*

Труд те чака днес и утре,

Работа усилна.

Но ще бъде лятос

Жетва обилна.

Петър Д. Стрежев

(уч. от III отд.) гр. Свиленград

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МИР СЪС СЕБЕ СИ

Познавам една госпожа, която е много добре поставена: тя самата физически здрава, има здрав добър мъж, гарантиран материално, хубава, добра и умна дъщеря, удобно наредено жилище. И все пак, тя е една от най-нещастните ми познати:

— Не мога да ви разкажа каква мъка чувствам. Тежко и черно ми е всичко. Нещо ме потиска, души, аз съм нещастница за която няма нито ден, нито радост.

Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва:

— Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени. Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат.

Когато съм я гледал, винаги съм си мислил:

— Не е празна приказка изразът: Мир със себе си.

Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи.

Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата.

Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце.

Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство.

Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си.

А колко много хора, като тая позната, не знаят ден и нощ с години през целия си живот, мир и радост.

На колко много хора, животът така си се изплъзва от ръцете, ден след ден, година след година, без да разберат самите, че са живели!

И колко малко хора са постигнали мир със себе си.

Ст. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА СЛОВОТО

Било е време, когато не всички хора са могли да четат. Но жаждата за Словото Божие е съществувала. Както еленът жадува за водните извори и както изсъхналата земя жадува за дъжд, така и човешката душа жадува и копнее за Словото, което я оживява.

В Божието Слово има думи на живот вечен. То е светлина за слепите, храна за гладните: носи благодат, радост и мир за всяка душа. Казва Христос: „Аз съм светлината на света, който ме последва не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. Аз съм пътя, истината и живота“. „Небето и земята ще преминат, но думите Ми няма да преминат“. „Елате при мене всички обременени и отрудени и аз ще ви успокоя, защото бремето ми е леко и игото ми е благо“.

Божието Слово може да се предава и устно. Такъв е случая в храмовете дето всяка неделя сутринта се четат определени места от Евангелието. При такова четене и при проповед могат да чуят и разберат и ония, които не знаят да четат. Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието. Много пъти те са слушали едни и същи неща, запомнили са ги и разсъждават по тях. Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им. Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и трудности.

Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни. Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава. Христос е истинната виделина. Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде!“

„Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва.

По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме. Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си. Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията Любов?

За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими. Или четири важни качества ще придобие всеки, който слуша, чете и изпълнява Словото. Четирите Евангелия отговарят на тия качества: 1) Смелостта на лъва, 2) Разсъдливостта на човека, 3) Търпението на вола и 4) Полета на орела.

Смелост е нужна, за да търсим и намерим Истината, разсъдливост за да я опознаем, търпение да я приложим. Привързаността към материалното ни отдалечава от Истината, затова необходимо е да имаме и способността да се издигаме над земното, материалното, да живеем с мисълта си на небето.

Д. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 256)

За астрономическата практика е важно да се знае всеки даден момент известна планета на кой градус от еклиптиката се намира, или както се изразяват научно, да се знае геоцентричната дължина на планетата, което вече ни определя в кой зодиакален знак се намира. А тези геоцентрични дължини или положения на планетите по еклиптиката, ни са дадени в специално пригодените за това таблици. Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planetes places - астрономически ефемериди за планетните положения от Raphael's, които се издават всяка година. В тях са дадени положенията на планетите по еклиптиката, за всеки ден по обяд, гринвичко време, с деклинациите - отклоненията на север или на юг от еклиптиката, което е необходимо за намиране на паралелите, дадени са също така по-важните аспекти между планетите.

Има и ред други таблици, с които ще се запознаем, когато започнем да работим с тях. Накрая са дадени и три таблици - за домовете за: - Лондон, който се намира на 51°32' северна ширина, Ливерпул, който се намира на 53°25' северна ширина и Ню Йорк, който се намира на 40°43' северна ширина. Понеже и ние в България се намираме почти на същата северна ширина, служим си с тази таблица за изчисляване положенията на знаците в хороскопа.

Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите и то за през десет дена. И в Германия има издадени таблици, които дават положенията на планетите за всеки ден от 1850 год. до 1950 год. Но най-подходящи и удобни са таблиците на Raphael.

Казах, че аспектите са известни ъглови отношения между планетите, като се изхожда от Земята за център, така че ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти; аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механистично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно, какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище, аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота.

Но да се върнем към техническата страна на въпроса, с която най-първо трябва да се запознаем. Казах, че аспектите са строго определени ъглови отношения, които влияят в известни граници, наречени орбиси. Всеки аспект си има определен орбис; за различните планети различни са орбисите. За големината на орбисите различните астролози са на различно мнение. Аспектите биват образуващи се и разрушаващи се. Образуващите аспекти са по-силни, а разрушаващите се са по-слаби. Аспектите се разделят също така на добри и „лоши”. Силата на аспектите също така е в зависимост от това в кой знак се намират. Ако две планети, да кажем, образуват един аспект, когато се намират в знаците, където управляват или пък в знаците на тяхната екзалтация - този аспект, добър или лош, ще бъде по-силен от друг аспект, който същите планети биха образували, но вече в знаците на тяхното падение или заточение. Така че силата на аспекта зависи преди всичко от знаците, в които се образува, след това от собственото естество на образуващите планети. Така един квадрат между Юпитер и Венера ще бъде много по-слаб от един квадрат между Марс и Сатурн. А в какво направление ще се прояви аспекта ще зависи от домовете, в които се намират планетите. Също така силата на аспектите зависи и от домовете, от които изхождат. Аспектите на Слънцето, Луната и Юпитер и Венера, изхождащи от ъгловите домове, домове (1, 4, 7 ÷ 10), и планетите на Асцендента и зенита (М. С.) дават основния тон на хороскопа. Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно.

Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от главни или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети.

Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад. Това е общо положение, което има свои потънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам.

Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните:

Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°. Значи съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга, било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпада в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната и между Луната и Слънцето и добрите планети Юпитер, Венера и Меркурий. Но той е лош между злотворните планети Марс, Сатурн и Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите, в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти.

Паралелът е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация, или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Raphael за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите за всеки три дена. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с - N (Nord - север) или южно, което е отбелязано с S (Sud - юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение, ще бъде в паралел с друга планета, която се има от 2° ÷ 3°30' северно или южно отклонение. Орбисът на паралела е от 1° - до 11/2°. И паралелът също като съвпада е добър или лош в зависимост от планетите, които го образуват. Така паралелът между Слънцето, Луната и добротворните планети Юпитер и Венера, и Меркурий е добър, а паралелът между злотворните планети - Марс, Сатурн и Уран е лош; а паралел между добротворните и злотворните планети е като съвпада добър или лош в зависимост от това, коя планета е по-силна, добрата или лошата. За да познаем кога две планети са в аспект паралел достатъчно е да видим в таблиците деклинациите им. Щом имат еднакви деклинации, като се вземе предвид и орбиса 1° ÷ 11/2° те са в паралел. Той е също така силен, но е по-слаб от съвпада.

Полусекстил, този аспект е 30° и има орбис 2°, значи има сила и стойност от 28° до 32°. Той е добър между всички планети, но е слаб аспект. За да бъдат в полусекстил две планети, трябва да се намират в два съседни знака; може да имаме полусекстил и тогаз, когато едната планета е в първия градус на един знак, а другата е в последния. Например на 18.ІІ.1940 г. Юпитер се намираше на 3°37' от знака Овен, а Луна се намира на 5° от знака Телец - от 3°37' от Овен до 5° Телец имаме 31°23'. Значи с 1°23' надминава точния аспект, но понеже орбисът му е 2°, то имаме аспект. Ако Луната беше на 3°37' от Телеца, аспектът щеше да бъде точен. В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВАТА КУЛТУРА

Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел.

Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.

Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др.

Земята ще се превърне на райска градина, в коя го ще живеят човеците, ще хвалят и славят своя Бог в пълнотата на своето сърце, ум, душа и дух, и ще бъдат истински братя и сестри. Велики блага са приготвени за тия народи и племена, които изпълняват волята Божия. Апостолът казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тия. който го любят“. Но започнат ли народите да отхвърлят този зов, както това сториха евреите преди 2,000 години, ще пожънат последствията на своето отричане.

Днес всички разумни души апелират към всички владетели и управници на народи и племена, който се готвят да разрешат тази трудна задача на икономическия и политически живот със силата на своето изкуство, да се обърнат към своя Бог за съвет. Той да им даде начин за разрешение и каквито методи им даде, тях да приложат.

Време е вече цялото човечество да измени своите стари възгледи за живота, и да приеме новите методи из живата природа. Да се почне изграждането на една нова култура, култура на любов, мир, радост, правилни отношения между народите, зачитане правата на всички и приложение на законите Божии.

Нейчо Г. Чобанов

гр. Ямбол

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...