Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум.

Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом.

Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали.

Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ.

Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди

Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят.

Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното:

Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите.

Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни.

Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо.

Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това.

Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна.

В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я.

Може всички днес да мислят противното, но така е.

Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това.

Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него.

А този път води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи.

Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край.

Който вярва, той има търпение! Защото той знае, че нещата могат да станат правилно само на своето време.

Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКИ ПРАЗНИК

Истинският празник за разумния човек е далеч от умния и прашен град или село. Далеч от суетата на людете-деца. Далеч от капризите на днешните така бързо-преходни времена. Истинският празник е всред красивата природа на високата планина, на простор, на чист въздух и слънце,

Там - дали слънце грее дали вятър духа или дъжд вали, се чувства хармонията на света и работата на Оная ръка, която възраства и въздига всеки стрък, всяко цветенце и злак.

На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола.

Времето бе слънчево и благоприятно за целта. Като че ли Невидима ръка ни ръководеше и всичко се нареждаше в наша полза.

Първата нощ трябваше да преспим в едно селце в подножието на планината. Доста много закъсняхме. Сестрата, единствената наша позната там, у която трябваше да пренощуваме, отдавна би трябвало да си е легнала. На всичко отгоре, ние не знаехме точно коя е нейната къща. Когато пристигнахме в селцето, видехме че свети само една къща и ние решихме да похлопаме тук и да питаме. А то излезе същата къща, която търсихме. Макар и така късно, сестрата е чакала като че ли закъснели пътници. Посред нощ се разнесоха медните звуци на кавала. (Заедно бяхме с бр. П. Камбуров, който носеше и кавала си).

На другата сутрин потеглихме към връх Мазалат. На хижата пихме по няколко чая и потеглихме.

Поляните бяха украсени от невидимата ръка на Природата с безброй много цветя — син минзухар, синчец и др. До топящият се сняг под лъчите на топлото слънце цъфти син минзухар. Целите поляни покрити като килим с цветя. Градинки, градинки, безброй много градинки на невидимите обитатели на планината.

На другата нощ преспахме на Узана. Там намерихме познати. Присъстваше една група хористи от Г. Оряховица. Вечерта мина много красиво. Имаше концерт. Една след друга се редяха песни. Кавала също взе живо участие.

На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък.

Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония.

В салона на братството сварихме събрание. Четеше се беседа от Учителя.

Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения.

Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците.

На другия ден имаше обща братска вечеря. Покрай другото изпълниха се няколко концертни номера от Паневритмията от Учителя и др. песни.

Чухме няколко нови песни.

Семената на новото учение вече дават плод.

Бр. Марин Камбуров изпя свои композиции.

Ето няколко негови песни:

МОТО

Ти велики, който благославяш и създаваш

ела управи всичко в мен и около мен.

Ела управи умът, нека право да мисли.

Ела управи сърцето ми, Любов жива да блика.

ТРИ ПРИНЦИПИ

Истината изключва всяко удоволствие,

Мъдростта всяка лекота,

а Любовта всяко насилие.

Да служим на Истината,

да следваме Мъдростта,

да живеем в Любовта.

ТРИ ПРИВИЛИ

Когато не сполучиш не губи надежда.

Когато Бог те учи имай вяра.

А към брат. който страда прояви Любов.

ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ

Любовта иска жертва.

Вярата упование,

а надеждата радост, радост, радост.

Не се ли радваш

ще изгубиш Надежда.

Не уповаваш ли,

ще изгубиш Вера.

Не си ли готов на жертва

не можеш да любиш.

ПОД СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА

Под слънчевата светлина

Цъфтят цветята и зреят плодовете,

а душата на човека цъфти в Любовта.

Под слънчевата светлина жива

всичко расте, цъфти, зрее.

А душата на човека цъфти в Любовта

Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод. Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод.

Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто

Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

***

Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя,

и техните пустинни брегове,

аз зная други свят и други синове

и пламналия храм от хиляди сърца.

*

Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове

и лъх на зрели сочни плодове;

в тоя свят на светлооки синове

познавам върхове и китни долини.

*

И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя.

благато Слънце над благати брегове.

възрастло всеки стрък, на всякое сърце

тъмнините тежки във зари стопило.

*

Там няма есен, няма люта зима,

и вихрите не веят в таз страна;

пролетта сал плиска ведрина и свежест,

там камъка дори цъфти, сияй и люби.

*

Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя,

и техните пустинни брегове,

аз зная други свят и други брегове

Д. К-ва

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Познаване на великото

(из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.)

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане. Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: толкова посях, толкова ще получа. Той има нещо реално, на което разчита, Той казва: Господ дава, но в кошара не вкарва. Каквото аз изработя, на него разчитам. Религиозният пък казва, че Господ и в кошарата вкарва Това са два различни възгледи.

Христос се роди в света, но в сърцата на хората още не се. е родил. Христос пак ще се роди в света, но като се роди, всички ще заплачат. Лошо ли е хората да заплачат? Вие ме разбирате какво означава плача. Като казвам, че всички ще заплачат. това е мое твърдение. Но в ума ви изпъква особена идея. Какво лошо има в плача? Когато детето се ражда, нали заплаква? Всяко дете, което се ражда трябва да заплаче. Ако не заплаче, неговата работа е свършена. Затова, когато Христос се роди, всички хора ще . По това ще познаем, че Христос се е родил. В света казват за някого, че плаче. Щом плаче, Христос се е родил в него. Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот.

Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: не се страхувайте, няма вече вълци. Някои хора са като овце, но няма да ги ядат вълци.

Разправяли ми са следния случай от живота на овцете. Когато овчарят е добър, води трезвен живот, не пие, отнася се добре с майка си и баща си не задява никого, неговите овце са спокойни от вълците, вълците не ги ядат. Такъв овчар е ходил с овцете си цели 20 — 30 години, но нито една от овцете му не пострадала от вълци. Обаче, ако животът му се развали, разваля се и животът на овцете му. В това отношение всеки човек е овчар на своя живот. В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл. тя е колективна. И вярно е. че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне.

В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са живели от панти  века до сега. са имали и имат своята мисия: И народите се съдят както личностите. Всеки народ има свои добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикне те. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи. Дадете ли някаква работа на германеца, вие не трябва да го контролирате, той сам ще си я свърши и ще ви я предаде на време. Той не обича да разтакава нещата. Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка да свири и пее. От американците пък ще придобиеш тяхна черта, от българите — също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина.

Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ. Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ. Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни. Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, който са ни сполетели.

Че ако овцата не се жертва за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако плодните дървета не се жертват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертваха за нас, да ги горим и да се ползваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас. какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувстваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти, щом спиш спокойно, Господ е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти. Щом осиромашаваш, Бог е сиромашията. Щом боледуваш, Бог е в болестта ти. Щом си здрав. Бог е в здравето ти. Щом пееш, Бог е в песента ти. Болестта е едно велико благословение. Щом е така, ти не можеш да го избегнеш. Каквото страдание да имаш това е едно благословение. Това е крайният резултат, който ни дават. Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата. Мислите ли, че онзи. който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света? Знаете ли колко милиарда заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички го критикуват, но той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога? Като разглеждат живота хората казват: Господ не съществува. Защо? Защото не е създал света както трябва. Ако Бог съществуваше,той щеше да оправи света. Всичко онова, от което хората са недоволни, представя методи за познаване на Бога. Болестите идат с единствената цел да познаете Бога. Щом си болен, познай Бога в болестта си, като го познаеш, ти ще оздравееш. Ако познаеш Бога в богатството си, ще станеш щедър. Понеже не го познаваш, сърцето ти е затворено.

Мнозина се спират върху миналото и казват. че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост.

Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик. Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека!

Ако хората биха слушали този най-малък потик, работите им щяха да се оправят поне 90 на сто. Като дойде малкият потик в света. той го отблъсва и казва: ме е това, което очаквам. Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият потик съдържа в себе си божественото. Божественото се крие именно в този малък потик. Това трябва да го приемете. Трябва да повярвате в това. Казвате, че не можете да вярвате, искате да ви се докаже. Как ще ви се докаже? То трябва първом да се опита, а после вече няма нужда от доказателство. Само неопитаните неща се нуждаят от доказателства.

Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там.

Аз виждам Бога навсякъде и във всичко.

Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там. Когато си богат, аз съм там. Когато си сиромах, аз съм там. Като умираш, аз съм там. Когато се раждаш, аз съм там. Когато умираш, вярвай, че си в божиите ръце. Той ща те съживи. Дали вярваш или не вярваш, ще го провериш.

Из беседата, държана от

Учителя на 7. I. 1940 год.

София — Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧИТЕЛЯТ НА ЛЮБОВТА

— Познаваш ли Учителя на Любовта?

— Видял ли си духовната му красота?

:Сърцето ти Сърце велико е познало.

:Окото ти Хармонията е видяло.

*

— Ти слушаш  ли Учителя на Любовта?

— Измери ли му бездната на мъдростта?

:Ухото ти е чуло непознато Ново.

:Умът ти кораб е в пурпурното му слово.

*

— Докосна ли Учителя на Любовта?“

— Целуна ли ръката му със писта?

:Усетил си полъха от коси платинни.

:Протекли са във Теб енергии светлинни.

*

— Прие ли с жад Учителя на Любовта?'

— Отнесе ли в гръдта си нежна топлота?

:Наситен с росен мед ще бъдеш ти духовно

:И житен клас ще лей злато в сърце оловно.

*

— Беседва ш ли с Учителя на Любовта?

— Каза ли ти: „чети, прилагай!“ — с яснота?

:Душата ти е в пеперуди рой градина.

:Очаквай Госта си с нектарена съдина.

*

— Пчелар ли е Учителят на Любовта,

та кошери строи с различна широта?

:Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи.

:И люшва ни към Бога със святите копнежи.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя. Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им.

Има два вида погрешки: едни, които са дошли мимо нашата воля; те са несъзнателни погрешки; другите са съзнателните. Съзнателните погрешки спъват човека

Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им.

Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване.

Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър.

Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата

В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения.

Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати.

Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови.

Г. Събев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа. Хората не обичат нито скръбта, нито страданието.

В нашата бедна земя те се смятат като непотребни дрипели, като излишни и вредни придатъци. Хората се страхуват от тях. Страданието е напаст, страшна болест от която всички бягат.

Безкрайното мнозинство досадно се пита: кому са нужни те? На земята най-непочтеното място заема страданието. То е подритнато като оловена топка, от която всеки гледа да се освободи. Скръбта на земята е облечена с най неблагородния цвят, цвета на тъмнината. Така е! Това го знае всеки. Но иначе мислят мъдреците. Те знаят, че въпреки всичко, то си съществува от незапомнени времена, че то има права по-големи, отколкото хората си мислят. На земята няма кътче, където страданието да не проникнало, пред него няма затворена врага, то има мощ на сила; жителите на земята не могат с никакви земни средства да го открият, никакви човешки усилия не спират победния му ход. Отдавна хората на земята познават началните букви на тая велика азбука, но малцина знаят че тя крие несметни богатства.

Но, уви. тъмнината е неразделен спътник на земните жители, затова те плачат, когато то идва, радват се, когато то си отива. Великият дух от векове слуша как неговите деца посрещат и изпращат този велик учител, когото хората нарекли с две имена—страдание и скръб.

Над земята се носи вечната песен. Тя се развива в чудни звуци, разгръща вълшебни страници, нашепва чудни приказки. Чуйте! Тя разказва своята приказка, най-възторжената и най-дивната — приказката за страданието.

Защо плачат хората от мен? Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден път, свидетел съм на неговите страшни завои. Аз останах верен в непрогледния мрак на света. Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен. Аз съм хиляди пъти подритнато и хиляди пъти аз се вдигам от праха и върша моята велика работа.

На твоята душа, човек, говоря аз. Ти, отломка на вечността, образ и подобие на Бога, безсмъртна и вечна! Ти премина границите на Неговото Царство, ти безценен камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния. Векове се лутат по незнайни и тъмни светове. Помниш ли страшния миг, когато ти изчезна от царството на светлината? Когато Всемогъщия те потърси, ти беше далеч. Когато Той простря ръце да те поеме, чужди господаря туриха ръце на теб и те отведоха в своята страна. Ти беше вече техен роб. Великият имаше власт да те приближи до Себе си; това Той направи, приближи те: и ето ти идваш към Него. Но в чужда земя си ти, всяка стъпка е спъвана, всяко усилие потъпкано. Ти си роб, а робите не се освобождават лесно. Силни са твоите господари и употребяват всички средства, за да забавят твоето освобождение. Нещо повече, те не искат да те пуснат никога. Заради това, което ти имаш заключено в твоите гърди — скъпоценния камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния!

Ти чакаш и жадуваш своего освобождение, защото помниш своята родина и своя произход. Ти плачеш и искаш да се спасиш, да избягаш, да минеш невредим зоната на неприятеля. Колко пъти се опитваше да минеш! Но винаги ти биваше обратно връщан.

И ето, през един прекрасен ден, Всемогъщия подигна. Своята десница и каза: „Иди! Бъди страж по пътя му, невредим ми го доведи!“

Когато слязох на земята кръстиха ме страдание и скръб. И аз тръгнах да те търся. Умните ме нарекоха велик учител — мъдрец; да, човече, аз съм мъдрец, защото само чрез мене ти ще стигнеш дверите на Всемогъщия.

Не плачи от мен! Чуй! Аз съм близо до теб. Аз сещам твоето дихание, аз чувам ударите на твоето неспокойно сърце. Защо се страхуваш? Всемогъщия е близо до теб. Остави всичко на Неговите ръце. Не отклонявай неговия план. Ето, Той взима твоето сърце и го слага върху пламтящите Си длани. Ти горчиво плачеш. Страданието ти е голямо. Но то е при теб. Ти гориш в Неговите ръце. Огънят е силен. Страдание се казва то. Земните жители го познават. След миг ти блясваш като диамант. Аз те взимам. Аз трябва сега да те отнеса в света на светлината. Аз съм с теб. Съвсем сами сме. Аз, който се зова страдание, и ти, скъп диамант в моята длан. Моята длъжност е да те изнеса. Ти си прекрасен, блестиш с неземен блясък. Имаш цената на безчетно богатство — всичките съкровища на земята не могат да те купят. Твоята красота няма равна на себе си. Слънчевите лъчи се пречупват в твоята кристална чистота и отразяват милиони багри.

Ония които те владеят бдят и чакат. Те знаят твоята цена и дебнат на границите. Как да те пренеса? Ти си в пазухата ми, но твоя блясък и чар блести и от там.

В ранни зори аз трябва да мина. Пред изгрев ти трябва да блестиш в огърлицата на Всевишния. Аз трябва да бързам. времето лети.

Не чакам, не мисля, не те питам. Потапям те в калните води и твоята лъчезарна хубост за миг изчезва. Ти ридаеш и твоя вопъл  опасва цялата земя. Плачи, лей горещи сълзи, никой не ще трепне от тях, в пазвата на велик мъдрец си ти! В ръцете на Любовта си ти. Страдание се казвам аз, скръб се казвам аз. Велика е моята мисия. Аз трябва да те спася. Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка. Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия торба. Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб.

И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота

Мъдрецът пътува, като пилигрим . . .

Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт.

А това съм аз, човече!

Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса. Велика е моята цел. Казват ме страдание, наричат ме скръб, а аз съм скромен служител на Велик Господар.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Влад Пашов

МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И

 ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА

Мистерията*) на Голгота е непосредствено свързана с мистерията на Космоса. Защото това, което стана на Голгота, не беше само едно случайно историческо събитие, а беше видимия резултат на един космически процес, който крие в себе си много тайни. Че е така, се вижда и от факта, че пророците стотици и хиляди години преди това бяха оповестили, че ще дойде Христос, че ще бъде разпънат и ще възкръсне. И сам той предварително беше казал на учениците си, че трябва да премине през големи страдания и изпитания, че ще бъде разпънат и че след три дена ще възкръсне. Също така, когато след възкресението си срещна група ученици, които разискваха върху станалото, той ги заговори и почна пак да им цитира Писанията, че всичко това е предопределено така да стане. И всички събития, сцени и явления, развили се около Голгота, имат дълбок мистичен смисъл, а също така крият в себе си символизма на известни космични процеси и явления, които се разиграват на голямата световна сцена. Това, което стана на Голгота, преди Голгота и след Голгота, е само историческо съответствие на онова, което става в Космоса, и на онова, което става в човешката душа.

За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса. Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо. Казах вече. че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“.

Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен.

Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни.

Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили. Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление.

Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили. И колкото повече е продължавал този инволюционен процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал. Следствие на това, психическия живот започнал да става за хората все по-илюзорен, и се отдаваше все по-голяма реалност на материалната действителност, докато се дойде до нашата епоха, когато съвършено се отрече реалността на духовното, на което започна да се гледа като на продукт на материята. Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен.

И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление.

 (следва)

____________________________

*) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Действието на светлината върху човешкия организъм

Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв. Тия начини се изменят тутакси в зависимост от нуждите на организма.

Така например, витамините се различават по своето действие върху отделните органи, те са активни хранителни съставни части, необходими за нормалното поддържане на живота, тяхната липса влече след себе си тежки последици, така наречената авитаминоза. В зависимост кой витамин липсва от храната, явява се авитаминоза или заболяване на оня орган, който не може да съществува без достатъчно витамини. Така например, липсата на витамин А причинява болки и повреда на очите, липсата на витамин D — причинява рахит, липсата на витамин Е — намалява способността на оплождането, B— действа на нервната система, а липсата на витамин C — причинява скорбут и т. н.

Практиката обаче, е доказала, че и слънчевата светлина указва благоприятно въздействие върху организъма и върху хранителните части. Така напр.

1) Ултравиолетовите лъчи действат върху рахитичните болки. 2) храната, която е била под действието на ултравиолетовите лъчи оказва също благоприятно действие над рахитичните. Американски учени и лекари от дълги експерименти са дошли до заключението, че рахитът се лекува не само като се излага болния на слънчеви лъчи, а и като му се дава храна, която е стояла няколко часа под тия лъчи. От наблюденията също се е дошло до заключение, че от рахит страдат, почти изключително ония, които не са се излагали на действието на слънчевите лъчи. Всичко това ни показва, че слънчевите лъчи физически предават своята енергия на храната, която по химически път се превръща във фармаколожка субстанция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИКАЗКА

Край свещените води на реката Ганг живееше беден рибар. Той имаше една дъщеря. Тя бе красива като богиня - очите й напомняха блясъка на звездите, а лицето й бе чисто като луната.

Рибарят всяка привечер, когато слънцето галеше с последна усмивка водите на божествената река, целуваше своята единствена дъщеря и отиваше на лов.

Една привечер, той излезе по-рано, отколкото трябва, спря се до обичайното си место, погледна лазура и каза:

— Днес ще хвърля мрежата за моето дете. Нека боговете определят неговото щастие.

Водите на Ганг бяха тихи. Плахо се догонваха леките талази, плескаха белоснежни си ръце и пееха песента на вечната мъдрост. Небето бе светло; нито един облак не затъмняваше неговия лазур. Слънцето клонеше към заник.

Рибарят хвърли мрежата.Тя простря криле и като огромна птица, впусна се в миг в дълбините. Рибарят постоя малко в размисъл и я изтегли. Ловът не бе сполучлив. Но днес имаше нещо друго. В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък. Там пишеше:

— Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там. Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението.

Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи:

— Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява.

Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете:

— Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението. Никога не скърби, че си беден. Богатството не е знак на щастие. Бъди богат по дух и сърце.

Рибарят наново спря. Той дълбоко въздъхна. И зачете по-нататък:

— Когато решиш да ожениш синовете или дъщерите си, недей им избира съпруга или съпруг по външния блясък. Стреми се те да бъдат такива, които носят съкровище в душата си. Не презирай живота, не се бой от смъртта. Бъди волен като птичките и тих като сърните.

Рибарят прибра мрежата си. Поклони се пред свещените води на Ганг, целуна земята и пое пътя към дома си.

Слънцето бе залязло. Луната обливаше със светъл пурпур цялата природа и благославяше оногова, чието име е вечност Птички извиваха своите нежни трели. Не далеч се очертаваше вековна гора, съхраняваща в пазвите си тайните на старите маги.

Рибарят стигна в колибата си. На прага дъщеря му го посрещна и запита: — Какъв е днес ловът, тате? Добър ли е? Рибарят помилва нежно дъщеря си по главата и бавно каза: — Дъще, днес ловът е по-богат от всякога. Той ни даде онова, което не може да се купи с ничие земно богатство. То идва направо от боговете. Вземи го, тръгни по света и научи всички да ръководят живота си по неговата мъдрост. . .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗДРАВЕ, СИЛА Е БОГАТСТВО!

(по Учителя)

Здраве, сила е богатство!

всички пеем днес.

Любовта е в Бога братство!

за сърцата — чест.

*

— Здраве, сила е богатство!

бодри пеем в хор.

Нека да пребъдем в братство

като бор до бор.

*

— Здраве, сила е богатство,

мост към всеки бряг.

Израсни във нашто братство,

руменей сред сняг!

*

Здраве, сила е богатство

В нашите гърди.

Щом си клон от бяло братство,

Здрав навек бъди!

*

—Здраве, сила е богатство!

е то нов Псалом:

Пей го с глас в любимо братство,

сам, в гора и дом

*

Здраве сила е богатство!

весел, мощен, благ.

Ти, Учителю на братство,

ни изпя кат Маг.

*

Здраве, сила е богатство

в радостни сърца:

в Теб Учителю, сме братство

от души — деца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...