Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 262 - год. XII.

Севлиево, 10 юни 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Все още не е късно – С. К.

Да бъде мир! – Неделчо

Нивата (стих.) – Д. Антонова

Семе и жътва

Словото на Учителя. Ако имате вяра. (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21 януари 1940 г.)

Излъчвания от фотографии  

Гавазин – О. Славчева

Белият- брат – П. Камбуров

Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р Ник. Станчев

Книгопис

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО!

Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път.

Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта.

Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество?

Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро, мислите ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно? Европейци, мислите ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода на общочовешката еволюция? . . .

Все още не е късно! Дори и в дванадесетия час, дори и пред прага на пропастта не ще бъде късно! — Спрете се! Опомнете се! Колкото по-скоро, толкова по-добре. Един час по-скоро, това е вече голяма печалба!

Не мислете, че ще мине без жертви! Ако вий ги давате за войната, защо не ги дадохте, защо не ги дадете сега, макар и сега, за мира?

Спрете се! Направете нужните жертви! Дайте свобода и права на всички! Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси.

Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите отношения между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото.

Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове.

Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и поточно: тази война трябва да завърши без неправди. Тя трябва да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови

Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили . . .

Все още не късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвайте всичко, което трябва да се пожертва. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите. Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше.

Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА БЪДЕ МИР!

Държавници и водачи на народи, дадена ви е свобода на избор: да бъде мир или война. Оставете за момент настрана картата на Европа и отправете поглед към небето, към картата на тихата звездна нощ. В душите ви ще настане спокойствие и тишина, а сърцата ви ще се изпълнят с неземна радост. Попитайте се тогава, коя е причината на това чудно въздействие, което звездното небе указа върху вашите души? И вътре във вас един глас ще ви отговори: това е Любовта която се проявява като божествена хармония между слънца, звезди и планети. Ако бихте попитали небето, как мислите че би ви отговорило то? Безспорно — да бъде мир на земята, както и на небето.

Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание. Великият закон на справедливостта ще въздаде всекиму това, което заслужава. Но вий в името на Любовта, която ви е дала живота трябва да приемете идеята на мира, пред тая на войната. Този, който има любов в сърцето, е готов на всичко. Вий сте изпратени на земята да бъдете братя на човечеството, а не безмилостно да проливате неговата кръв. В тези дни,когато се налага народите да изправят своите минали погрешки, съдействайте за това, и оня, който въздава слава ще ви я даде такава, каквато никой смъртен няма на земята.

Нека народите в лицето на своите водачи се попитат на кого е по-право да служим: на себе си и на своя егоизъм или на правдата и на справедливостта?

Народ, който иска да живее само за себе си не може да бъде справедлив. На такъв народ съдбата е решена. Държавници и водачи на народи, вие които искате войната имате ли разрешение за това? Питахте ли, когато взехте решение за война? Мислите ли, че с вашето своеволие и амбиции ще се препоръчате добре пред небето?

Направете това, което знайте. Свободни сте. Направете го ще носите последствията на вашите дела.

Да бъде мир. Това е разумното разрешение на въпроса.

Да бъде мир и народите да се побратимят. Бедни и богати народи, деца сте на един и същ баща. Подайте си ръце и работете за благоденствието на цялото човечество.

Да бъде мир в сърцата и в душите. Да бъде мир по цялата земя.

Неделчо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НИВАТА

Път се вие, а край пътя

е разстлана златна шир.

Нива весела, засмяна,

нива чудно разлюляна,

а над нея кротък мир.

*

И навежда се полека

клас към клас и му шепти.

Ах, как братски те живеят,

и как чудно се люлеят

и живота им цъфти!

*

Тъй да бъде и с човека,

в моята душа се лей.

Брат към брата да се свежда

за любов и за надежда

и сърцето им да пей!

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕМЕ И ЖЪТВА

От какво произтичат конфликтите, недоразуменията и от там жестоките стълкновения между людете и народите? Явяването на един конфликт, недоразумение, стълкновение не е без причина. Той има дълбоки корени. Конфликта, който се явява днес в света, показва че в миналото тъй е бил посят като малко семенце — причината, а днес израства като голямо дърво - последствието.

Конфликтите, било между людете, било между народите, показват, че е нарушен естественият ред на нещата; че един е заграбил много и не дава на другия, който е останал при лоши условия, да живее в недоимък. Или иска да присвои всичко само за себе си. Или пък единия използва труда на другия.

Учителя ни дава една мярка за познаване на това, именно: „В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон е изразен в стиха на Ев. Йоан: „да се радват наедно и който сее и който жъне“. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия“.

Човек сее и със своите мисли и със своите действия. Мисълта се изразява утре в действие. Ако някой мисли да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия.

Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне.

Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици.

Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов.

Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането.

И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт. За да се избегне това, налага се създаването на нови отношения между всички — истински братски отношения, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта.

____________________________

Над хората и народите, над техния живот и отношения, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум. Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила. Всички човешки дела, всички човешки помисли и желания са под наблюдението на това всевиждащо Око. Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ако имате вяра

(из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.)

Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея.

А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“.

Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята.

Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили. Това, което сте открили, съществува и без вашето откритие. Ние само констатираме известни факти и истини.

Сегашните хора казват, че имат установена религия. Няма установени религии в света. Това е заблуждение. Религиите са системи, училища, през които човек минава, за да се учи. Вие се заблуждавате, като мислите, че можете да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях. И това може, но ако човешките закони със спомагателни сраства на божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас. Ако се спрете там вие спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва. Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се. Като го намери, китките изчезват, тя престава да се кичи и краси. Не, тъкмо тогава тя трябва да се облича по-добре. Тя не се облича, защото той й казва: по-рано ти се кичеше и обличаше, защото търсеше мене. Сега като ме намери, няма какво повече да се кичиш и обличат. И тя, за да се покаже скромна, морална, престава да се облича добре и да се краси. Сега и в света е същото. Онези, които с намерили Христа, турят си черни раса. Там е заблуждението именно. Тъкмо онези, които са турили черни раса, не са намерили Христа. Христос е в светлината — нищо повече. Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувства, на когото волята не е заквасена с истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите. Това не е наука, но това са факти, това са реалности. Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него, да не го пресилваш с много работа. С постоянните си безпокойства човек пресилва сърцето си, създава му ненужна работа. Със своето безпокойство човек пресилва и мозъка си и създава на ума си една неразумна, безпокойна работа. Също така с неразумна работа човек пресилва и волята си. Какво придобива човека по този начин? Нищо не добива. Какво трябва да се прави тогава? Ще дадеш на ума, на сърцето и на волята си толкова работа, колкото Бог е определил. Има една определена дажба за това. В природата съществува закон, който регулира работата на човека и разпрелия енергиите в тази работа правилно.

Казвам: сега аз не искам да ви говоря за стари работи. Всичко старо е отживяло времето си. Старото е имало думата си в миналото, няма дума в настоящето. Сега, запример, съвременна хора воюват. Те са воювали и в миналото много пъти. Какво ни ползват нас миналите войни? Ние се интересуваме от сегашната война, как ще се разреши тя. Ако в тази война поставят любовта, като принцип, да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип и най-после ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната. Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли? Казвам: войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но и на всички слънчеви системи воюват. Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване. Запример, между най-близките звезди до слънчевата система има такова разстояние една до друга, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата. За да стигне светлината до това място, нужни й са цели три години. Можете да си представите тогава, каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее слънцето. И най после, какво иска човек да завладее? Много трябва човек да завладява, но не е въпросът там. Не е въпросът в завладяването. Човекът трябва да знае онази наука, според която да не губи онова, което Бог му е дал. Нали Бог ни е дал всичко? Какво още има да завладяваме? Бог ни е турил в себе си и ни е дал на разположение всичко, което Той има. Какво има повече да завладяваме в света? Ние трябва да употребим нещата, които ни с дадени, а не да ги завладяваме.

В какво стои достойнството на човека? Ценността на човека седи в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуша никаква лъжа в себе си. Сега аз разбирам лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене, лъжата е това, което спира човешкия прогрес. Лъжа е това, което осакатява човешкия ум. Лъжа е това. което осакатява човешкото сърце. Лъжа е това което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това. което прави човека болен. Лъжата е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички хора да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел от някъде един хляб. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб. Не е лъжа това, че някой взел една ябълка Не е лъжа това, че един гладен, като минавал покрай едно лозе, откъснал си един-два грозда да подкрепи силите си. Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти. който се разболяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото. Съвременник хора страдат все от лъжите на миналото. Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало. Мнозина ме запитват, дали Христос ще ги избави. Христос е избавил всички ония, които са приели закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Христос е избавил всички, които са престанали да лъжат. Но за ония, които не са влезли в трите пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение. Нито един от тия хора няма да възкръсне.

Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяме. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго, освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание. На богаташа ти трябва да вземеш всичкото богатство, за да разбере какво нещо е сиромашията и да може да влиза в положението на другите хора. Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да, слушат, те искат да си поживеят на земята. Тогава Господ праща своите служители и им казва: идете да му секвестирате всичко, каквото има. Дойде ангелът, забие ножа си, хване те, извади душата ти и казва: ти ще се върнеш там, от гдето си взет. Бог ще ви изпрати в онзи свят, отгдето сте взети. Вие не сте взети от тая земя, на която сега живеете.

За да ви направи, Бог е взел материя от онзи свят и там пак ще ви прати. Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След 45 години, според индуската философия, вие отново ще се създадете. Така пречистени частиците, ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете, със своите специфични дарби и способности. Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т. н. и върху всяка ваша частица ще бъде писано: този човек се връща от ремонта на любовта, от ремонта на мъдростта и от ремонта на истината. Всеки, който е минал през трите ремонта на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек. Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: ти ходил ли си в света дето ремонтират? Не съм ходил — Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам. Та на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т. е. в заведенията на любовта, на мъдростта и на истината. Като се ремонтират всички хора, тогава ще дойде шестата раса, която е раса на любовта. Когато тези хора се върнат от ремонт тогава ще дойде Царството Божие на земята. И между невидимия и видимия свят ще има една връзка, Невидимият свят е светът, от който нашият свят е излязъл. Той е светът на любовта.

Сега аз няма да ви казвам да вярвате, ни да не вярвате, но казвам: впрегнете сърцето си на любовна работа. Впрегнете ума си на разумна работа и e впрегнете волята си на истинска работа. Човек трябва изцяло да се впрегне на работа. Сега вие очаквате да дойде Христос на земята. Отгде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере Мъдростта, Любовта и Истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т. е. светът на Любовта. Само в света на любовта човек може да види законите които Бог е създал. Само там човек ще разбере, че има велико предназначение в света. Ти си дотолкова важен, доколкото влизаш в тази божествена система. Онези скъпоценни камъни, които днес употребяваме, преди хиляди години, когато са били в земята, не са имали същата ценност, каквато имат днес обаче, всички ония камъни, които са вече извадени от земята, шлифовани и изработени, след като са турени на пръстите, като украшения на пръстените, те имат вече голяма цена.

Истина е това, което съдържа знание и любов в себе си. Щом съдържа всичко в себе си, тази истина е полезна, не само за един човек, но за всички хора, за цялото човечество. Така трябва всички народи да схванат истината. Бог е дал земя на всички народи. Защо трябва англичаните да се плашат? Днес Англия е най-богатата държава. Тогава, ако се водим по буквата на Христовото учение, Англия най-мъчно ще влезе в Царството Божие, защото Христос е казал: мъчно ще влезе богатият в Царството Божие. Втора след Англия по богатство иде Русия, после Съединените Щати, след това Франция и т. н. Всички тия богаташи трябва да разтоварят камилите си пред божиите врата Но да оставим богаташите настрана. Те трябва да се заемат да работят за общото добро, за общото благо. Ние не осъждаме никого. И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и французите, и руснаците — всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо. Споразумейте се всички и започнете да работите заедно, без да се ритате. Аз нямам нищо против войната, но ето какви са моите възгледи по този въпрос: ако в тази война европейските народи спечелят повече от това, което имат, нека воюват. Но ако те ще изгубят и това, което имат, то тогава войната трябва да спре — нищо повече! Това е разумното. Сега българите ме питат да се бият ли. Казвам: ако българите вярват, че в тази война ще спечелят, нека се бият, но ако изгубят и това, което имат, по добре да си кротуват. И Франция, ако спечели повече от това, което има, нека се бие. Този закон се отнася за всички народи. Божествения закон гласи: не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога, за правото в света. Англичаните подозират Хитлера, но прав е Хитлер. Той казва на англичаните: вие сте много богати, трябва да дадете. Наистина, англичаните имат 40 милиона квадратни километра. Германците имат само 800 хиляди кв. километра земя. Кой трябва да дава сега? Не е въпросът да поставим германците на мястото на англичаните. Тогава ще излезе още по-лошо. Другаде седи въпросът. Това са християнски народи. Те казват: ние сме готови за мир, но всеки иска да се приеме неговата програма. В програмата си всеки трябва да тури за основа справедливостта. добротата и разумността. А от Божествено гледище във вашия договор за основа ще поставите любовта, мъдростта и истината. Не турите ли за основа любовта, живот няма да имате. Тогава и икономическите условия няма да се подобрят. Защото без любов хората стават алчни. Всеки алчен човек е сиромах, той няма никаква любов. Който има малко, той е алчен. Който има много, той е щедър. Значи, любовта е, която ще направи хората да не са алчни. Без любов алчността е неизбежна. Като си сиромах, оттук ще задигнеш, от там ще задигнеш.

Сега аз говоря за вас, за да приложите закона върху себе си. Вие ще се намерите или в положението на германците или в положението на англичаните. Всички, които ме слушате сега, сте или германци, или англичани както вие разрешите въпроса, така и те ще го разрешат. Казвам ви, че ако вие не разрешите въпроса правилно, един ден Господ ще ви тегли под съд. Той ще ви пита, защо не го разрешихте и станахте причина и други да сбъркат като вас. Ако вие го разрешите правилно, ще им дадете добра посока. А вие казвате: нека те го разрешат, че ние после. И това не е лошо. Тогава вас ще повикат на фронта, а другите ще ги сберем тук. Аз днес съм събрал тук всички държавници и им казвам какви ще бъдат резултатите. Казвам им какво е решението на небето. Всички трябва да слушат. Ако не слушат, Господ ще ги арестува и ще опитат неговия закон. След 40 —50 години всички ще бъдат арестувани. След сто години най-много сегашното поколение ще бъде арестувано и всички ще бъдат съдени. Ще ви питат, защо не изпълнихте Божия закон.

Като говоря така строго, някой мисли, че му се карам. Ще кажете и вие: защо ни говориш така сериозно, защо ни се караш? Ние криви ли сме? Не сте кризи, но понеже вие сте станции, аз си служа с високоговорители за да ме чуят и на другите места. Всички вие сте станции, дето говоря във високоговорители, за да ме чуят навсякъде по света. Ако говоря много тихо, речта ми няма да бъде чута. А речта ми трябва да бъде разбрана. За благото на цялото човечество всички християнски народи трябва да обърнат един нов лист и да подпишат един мир с кръвта на мъдростта и с кръвта на истината. Ние, съвременните европейски народи трябва да решим въпроса по закона на любовта, по братски, да се примирим. Това е благородното.

Ако имате вяра, кажете както е казано в стиха: Тази планина да се премести, и тя ще се премести. Тази планина трябва да се дигне, за да се изпълни волята Божия на земята и да се въдвори в живота любовта, мъдростта и истината между цялото човечество.

Из беседата, държана от

Учителя на 21 януари, 1940 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗЛЪЧВАНИЯ ОТ ФОТОГРАФИИ

Материализъм и спиритуализъм. Шест движения на махалото върху фотография. Шест състояния на фотографическото предаване. Махалото се подчинява на мисълта. Фотография върху бяла хартия. Влияние на ръцете.

Съвременната наука стигна предела на своите опити в областта на материалното. Тя мислеше да се добере до тайната на живота чрез проучва не на „безкрайно малкото“. Очаквания резултат все повече и повече се отдалечи от любознателните изследователи. И така трябваше да бъде, защото живота е в Невидимото.

Две мощни идейни течения си противостоят: Спиритуализма и Материализма. Спиритуализма учи, че материята е второстепенна, временна форма, управлявана от Духа. Материализма, напротив, твърди, че може да намери в материята всемирния и „крайният“ елемент, зад който нищо друго не съществува.

Много противоположни твърдения трябва да се подложат на критика и истината в края на краищата идва на страната на спиритуализма с помощта на научния опит.

Очевидно е, че средство за проверка на невидимите и малко познати сили още не е намерено Те се прочуват също като енергиите, които те проявяват. Даже вероятно е, че в този отдел на живи излъчвания, които могат да се изследват, малко може да се чувства нужда от този елемент, т. е. от живия организъм.

Това не може да ни попречи да почнем нашите внимателни опити и да отбележим резултата на нашето усилие.

Опитите, за които ще пиша, са постижими от всеки, защото те не изискват някакво специално знание, но само настойчивост и разбира се, притежание на способност за отбелязване на излъчванията. Тази възможност се намира в мнозина, около 80% от хората и само опита може да открие тяхната чувствителност.

*

Употребяваният метод е този на търсачите на вода, които употребяват или лесковата вилка или махалото. В тази статия ще засегна само опитите правени с махало, което може да бъда относително тежко — от един кг. до няколко грама. Затуй, защото задоволителните резултати зависят от личната природна способност на този, който прави опита. Ние не можем да дадем определени правила, но само общи съвети, които всеки изследвач трябва да съобрази със своята лична способност. Аз обаче ще посоча 25 грамовото махало, което отговаря на чувствителността на по-голяма част от хората. Често се употребява дървено топче, вързано с конец. Но махалото може да бъде и друго: пръстен, вързан с косъм; халка, вързана с верижка и т. н.

Поставя се на масата фотографическа снимка — мъж или жена, правостоящ, обърнат с лицето. След това махалото се поставя приблизително един сантиметър над снимката над очите държейки конецът с палеца и показалеца на дясната ръка. Дължината на конеца между махалото и пръстите трябва да е приблизително между 4 — 12 см. Самия опит показва, каква трябва да бъде дължината на конеца.

След известно време махалото почва да се клати от ляво на дясно. Ето обикновено (понеже има някой изключения) движенията на махалото.

1. Над главата: кръгово движение обратно на стрелката на часовник.

2. Над очите: клатене от ляво на дясно.

3. От очите до кръста: клатене отвесно на първото.

4. Над детеродните органи: кръгово движение по направление на стрелката на часовник или обратно, според възрастта, пола и разните физиологични състояния.

5. Върху краката и ръцете: кръгово движение обратно на стрелката.

6. Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение.

Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо тяло. Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката.

Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГАВАЗИН

Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година. Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св. 40 мъченици, да му бъдат предна и задна стража. Проясни се лицето му, успокои се тревожното му сърце. Облече си расото, сложи си калимявката, облече си и дългия кожух, па излезе на двора да стегне коня. Тъкмо рече да влезе в къщи, видя, че по пътя върви Мустафа — заптие в селото. Нещо му дойде на ума: Я да поканя Мустафа да ми стане гавазин до града. Той е пехливанин, па и кобурите му са нови, ще ме пази, пък и за салтанат е хубаво — Като пристигна пред митрополията, ще рекат: „Поп Танас иде с гавазин“.

Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди!“ Той се обърна и застана.

— Ставаш ли ми гавазин до Търново?—ще ти платя.

— Защо не, папаз ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак.

Речено, сторено. Поп Танас влезе в къщи да донесе дисагите. Те, доста тежички. В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите.

Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него.

Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят. Минаха селото, поледения друм, ето ги в гората. А тя отрупана със сняг. Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . . Поп Танас напред, Мустафа след него. Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг.

Върви дедо поп мисли си какво да купи на попадията, на децата, колко му се падат от треби, унася се като в дрямка. По едно време, чува той че се цъка след него. Веднъж, че дваж. Обърна се, що да види!? Косата му се изправи на главата. Бялата му брада затрепера от страх. Мустафа стоеше върху него. Но чудно, цъка заптията, а кобурът не хваща. Пак цъка, пак не хваща. Поп Танас гледа турчина, цял трепери и като че ли сам си чака смъртта. Изведнъж Мустафа се смъкна от коня и падна на колене пред поп Танаса: „Аман, папаз ефенди, прости ми!“

Тогава чак дедо поп се окопити и рече:

— А бе, що правиш бе, Мустафа, що ти сторих бе, кузум?

— Исках да те убия, папаз ефенди, но неможах. Изглежда, че си свят човек. Видях, че носиш пари - заради тях щях да те пребия. Моля ти се, прости ми!

Бог нека ти прости, Мустафа! Върни се, иди си! Аз сам ще продължа. Турчинът се качи на кобилата си и посрамен запрепуска към селото.

Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки:

— Ама че съм свиня, голяма свиня съм. Да ме простиш, света Богородице, Майчице, и ти св. Никола, и ти св. Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа? Защо ми трябваше и тоя поганец ? Хич бива ли да съм толкова глупав! Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам. Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува . . . От мене си ме е срам. А, ах, защо ми е тая пущина под килимявката, ах! Защо ли? Като я чукам сега, да видя, че е празна. Ами това мое сърце, дето тупа под расото, защо ми е то, че поганско сърце подирих стража да ми бъде. А моето сърце било само прицел — турчин в него да се цели. Не е ли ми дадено и то, и главата ми, те гавазин да ми бъдат, с тях Бога за подкрепа да моля. Още веднъж, никой ми не трябва; така на халос щеше да ми отиде животецът. Утре щеше попадията жито да вари, и децата ми на пътя да останат.

Върви поп Танас мушка с обувките си здравото, хубаво добиче, провира се под нависналите снежни клоне и пак отвреме-навреме удря челото си с пестник и вика:

— На ти тебе гавазин. На ти тебе поганец да те пази. На ти тебе салтанат да продаваш по Търнов града.

О. Славчева

(Из сбирката „Стар и млад“)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Белият- брат

(Истинска случка)

Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели. Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе.

Стефан свиреше много хубаво на цигулка и със своите песни и свирни беше душата на гуляйджийските компании. Иван пък се славеше със своята херкулесова сила — беше от категорията на Дан Коловците — и където минеше, страх и трепет всяваше . . .

Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха.

Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати.

Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му. Иван отишъл посред нощ в къщата му, почакал на вратата и когато той излязъл да види кой чука, Иван му теглил един бой и си заминал.

От любов, обаче, към Стефана, Иван даде сестра си на него за жена и така те се сродиха, т. е. станаха още по-неразделни. Ожени се и Иван. Но те често забравяха, че имат жени. По стар навик продължаваха да пиянстват и често се прибираха да спят заедно с прилепите, когато слънцето изгрява ...

По едно време — 9 — 10 години след тяхната женитба, в града пристигна един ветеринарен фелдшер на име Панайот. Той бил ученик на Всемирното Бяло братство и възторжен негов деятел. Задачата на тия деятели на Всемирното братство била да разнасят светлината на новото учение по света, да обръщат заблудените в мрака на невежеството души към Бога.

Така се случи, че под влиянието на Панайота, светлината на новото учение озари най-напред Стефана. И той сам не знае как станало това. Първото молитвено събрание направиха в печатницата на Стефана само двамата, и след това вече Стефан не можа да се върне назад: — напусна пиянството, гуляите, пушенето, а с това заедно — и Ивана. Стана строг вегетарианец и, под ръководството на Панайота — ревностен ученик на новото учение.

В това време Иван от мъка и яд, че по неизвестни за него причини, верният му приятел го напусна, удвои пиенето. Изпиваше и Стефановия дял. Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие...

Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи.

Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се.

Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него. Той скочил, облякъл се и, прилепил ухо о стената, напълно се вслушал в молитвата на двамата в съседната стая ...

Когато нарядът беше изпълнен, Иван отиде при Стефана и му рече:

— Стефане, дай ми едно Евангелие!

— Нима! . . .ти! . . . Евангелие! . . .

Да, аз вече реших да стана бял брат. След като чух как се молите, а особено песента, изживях нещо, което с думи не мога да изкажа и реших да стана като вас. — Няма вече връщане назад ...

Последва трогателна сцена. Сълзи от радост изпълваха очите им. В такъв момент думите наистина, не са достатъчни да изразят онова, което става в душите ... Стефаннца също плачеше от радост. — Сякаш цялото небе тържествуваше в този час и възвестяваше раждането на една душа...

Същия ден пристигнал от К-к по-големият брат на Стефан — Никола по своя работа. Той също беше един от първите пионери на новото учение и отявлен негов деятел. По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път.

— Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон...

В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка ..

От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот...

Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета.

Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино;

— Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . .

Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път...

П. Камбуров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Пролетни храни

Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци. Липсата на такива също и пресни плодове в храната ни през зимата създава в организма известно предразположение към заразните болести, поради липсата вероятно на „защитните вещества“ (разни витамини, минерални соли и др.) Несъмнена е ползата от зеленчуковата храна. Особено с важна употребата й в пресен и суров вид. Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни. Такива салати са много хранителни и могат да се употребяват направо с хляб или с варени картофи, дори като главно ядене.

Марулята и репичките съдържат много вода и много хранителни единици. Те се ценят, обаче, като носители на минерални вещества, които поддържат реакцията на кръвта да бъде все алкална (лугава); те подтикват червата и бъбреците към по-усилена дейност, а също са и един богат извор на витамини. Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто въглероди: 100 гр. от нея развиват едва 15 калории. Тя има, обаче, силно основни (алкалични) свойства и съдържа витамини А, В и С в изобилие. Забележително в нея е съдържанието на много лецитин — веществото, което е основата на мозъчната и нервна тъкан. Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския боб) и др. Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр. леща — 920, 100 гр. фасул — 650 и 100 гр. соя — 1480 милиграма.

Лецитинът е важна неотделима част от нашата храна. С марулята ние го доставяме на организма, без участие на кухнята, много евтино и без да вкарваме белтъчини в прекалено количество с месото, яйцата и варивата пикочнокисели соли и др. вредни вещества. Сок от маруля трябва да пият ония, които страдат от слаб стомах. Той може да се прибавя към кашите на пеленачетата или да им се дава вместо портокалов сок.

Репичките са също много ценни по същите причини. (те обаче не съдържат лецитин). 100 гр. вкарват 1.2 белтъчини, 3.8 въглсроди и развиват 22 калории.

Ряпата пък има около 8 на сто въглероди и 100 гр. развиват 43 калории. И те алкализират кръвта и соковете на организма, подбуждат дейността на черния дроб и бъбреците, внасят защитните вещества — витамини и минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания но пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на пикочта и мъчно пикаене. Страдащите от чернодробни болести също и от захарна болест трябва да употребяват подобни зеленчуци в суров вид изобилно.

Едно сравнение на витамините в някои зеленчуци и плодове ни показват голямо предимство на марулите и репичките:

Витаминът А подтиква растежа в организма на децата и предпазва човека от „кокошата слепота“ и едно злокачествено размекване на роговицата на очите. Липсата му предизвиква още стомашни разстройства, диарии и нарушения в правилното развитие у децата.

Витаминът В предпазва от болести „бери-бери“, засилва нервната система и лекува някои нервни болести (невралгия). Помага и при състояние на обща слабост, липса на апетит и др. Той възбужда още храносмилателните жлези и поддържа нормалната дейност на нервната система, а също така подтиква към работа всички вътрешни жлези в организма.

Витаминът С предпазва от скорбут и скорбутоподобни заболявания (пролетна умора, обща отпадналост, кръвоизлияния, малокръвие и др.) Той усилва дейността на организма при заразните болести, пневмония и др.

Едно важно условие, което не трябва да се забравя при яденето на суровите марули и репички, е да се измиват грижливо със силно течаща вода, а също с вода и сапун. По тях може да има яйца от глисти и тении, а също и микроби на различни заразни болести (тифус, дизентерия, диария и др.). Те трябва да се дъвчат много добре. При слаби и болни стомаси може да се употребяват сокове от тях, добити с пресуване в особени преси за зеленчукови и плодови сокове. Децата трябва да свикват от малки да ядат тия пресни и полезни зеленчуци Във всеки двор трябва да се посеят и посадят такива, за да не се купуват само от пазаря.

Д-р Ник. Станчев

(Из в. „Народно здраве“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Общенiе с Богом, беседи от Учителя преведена на руски език от брат Николай Калерт — Рига. Издание на книгоиздателство Гудков — Рига, Латвия, стр. 80. цена 1 лат.

Nova poruka sunca превод на сръбски на книжката „Ново послание на слънцето“.

И двете горни книги са спретнати издания.

Както виждаме, братята в странство работят. Ние можем само да се радваме, че новото учение прониква вече навсякъде, а на всички работници на новото до пожелаем успех и вяра в бъдещето.

Млад и стар. разкази, т. I. от Олга Славчева.

С майсторското си перо. Олга Славчева ни нахвърля, в двадесет и четири кратки разказа, двадесет и четири картини от живота. По-голямата част от тях са картини от обикновения. всекидневния живот, но въпреки това, чувства се, забелязва се ясно онази ръководна нишка, онова проникновение в нещата, и най-дребни и незначителни наглед, които ни дава един всеобхващащ и проливащ изобилна светлина върху живота мироглед. Разказите се чета леко, написани са с един стегнат отривист език, без никакви излишни протакания и заобикалки. С тази книга О. Славчева доказва, че може да работи в областта на разказа също така успешно, както и в областта на стихотворството.

Цената на книгата е 20 лева. На нашите читатели се отстъпва по 15 лв. Доставя се от авторката или от редакция „Братство“

Отронени зрънца, стихотворения от Васил Д. Вишневин, цена 10 лв.

Душата, доказателства, че тя съществува, от Ани Безант; превод от английски, издание на Литерат. фонд при бълг. теосфско общество, ул. Дрин 3, София цена 15 лв. Може да се доставят и от редакцията на в. Братство.

Сп. „Храна и Живот“. год.I, кн. 8. Редактор Д-р Зах. Ганов. София, бул. Фердинанд 90, месечни списание за приложни знания по здравословно, хранене, диететика и проблемът за витамините. Годишен абонамент 60 лв.

Бял или чер хляб? от Петър Георгиев, с предговор от Д р Н. Станчев. Цена 3 лв. Доставя се от библиотека „Възродена България” пощ. кутия №515 — София. Въпросът за хляба е въпрос от първостепенна важност за народа ни, затова, както държава и общество, така и отделните лица, които милеят за здравето си, трябва да направят всичко възможно за да си доставят и да се хранят винаги с хляб, който съдържа в себе си всичките ценни елементи на житното зърно. Препоръчваме тази книга на всичките наши читатели. Може да се достави и от редакцията на в. Братство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...