Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 263 - год. XII.

Севлиево, 23 юни 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Кой печели и кой губи? – С. Калименов

За невежеството на учения – С. К.

Словото на Учителя. И ще родиш син. (из неделната беседа – 28 януари 1940 г.)

Спасен – О. Славчева

Астрология. (продължение от бр. 259) – Влад Пашов

Из науката и живота. Печатната преса на Йоан Гутенберг – из в. „Мир“)

Повикът за помощ – Асен Райчев

Една малка забава – И. X. К.

Книгопис

 

[Ани]

КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ?

Историята на народите е пълна с примери от които бихме могли да научим много нещо, стига да желаехме и стига да си направехме труда да ги проследим, да ги проучим и да извадим нужните заключения.

Гледайки повърхностно на историческите събития, хората обикновено мислят, че те са резултат на надмощието на грубата сила — „По-силният поваля по-слабия, унищожава го или го използва както и колкото иска. По слабият е длъжен да се подчини, защото за него няма друг изход“.

Това до тук е вярно, но... по-нататък? — По-нататък, — ще кажат тия, които наблюдават повърхностно историческия процес — историята се повтаря: винаги по същия начин, по-силният надвива по-слабия, налага му каквито си иска условия и, изобщо, разполага със съдбата му, както си иска…

Ние обаче, ще зададем тук един въпрос, който малцина са считали за нужно да си задават: От какво именно се определя, кой ще бъде по-силният и кой — по-слабият в даден исторически момент?

Защото, всеизвестно е, че силата не стои постоянно на една страна. Тя много често мени мястото си; днес е при един, утре е при друг. Този, който днес е силен, утре може да стане слаб, и обратно — слабият днес, утре може да стане силен. Този, когото днес ти мачкаш, утре може да мачка теб.

Коя е причината на всичко това? Стечението на обстоятелствата ли? Случайността ли? Или пък мъката, страданието на този, който е победен и онеправдан, му дава сили да превъзмогне себе си, да си създаде нови възможности и, в края на краищата, да победи този, който до тогава го е тормозил?

Външно погледнато, това е вярно. Като изключим случайността, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата.

Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат? Случайно ли е това? Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес?

Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили.

Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност.

Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост.

Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.

Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме.

При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска.

Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания.

Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда.

Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие.

Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития.

Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред?

Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството.

Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо.

Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето.

Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда.

Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите

Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо.

С. Калименов

[Ани]

ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ

Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш.

Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения.

Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време.

Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще?

За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката...

Защо това е така, не много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите, и бива отхвърлено като такова.

Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени“, които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой с истинския учен?

Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен.

Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума.

Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед.

Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят.

За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо.

И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед.

Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината?

Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света.

Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед.

„Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания.

„Невъзможно“. — Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум.

Но от где вие, господа, можете да знаете кое е възможно и кое не е? Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света? И дали тъкмо това, което вие считате за възможно, не представлява онази велика действителност, всред която вий самите живеете, без да я забелязвате? Защо, поне за момент, да не допуснете, че може да съществуват и неща, които са от естество да обърнат на опаки цялата ваша представа за света, още повече, че цялата история на човечеството и днешния живот упорито настояват на факта за тяхното съществувание? Защо да не допуснете, че „невъзможното“ за вас е такова, само защото не го познавате?

Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме лелеяли и пазили като наш възлюблен мироглед и, отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината.

Към това убеждение ни довеждат писанията на някой наши и чужди учени, конто са обявили под строга „научна“ възбрана областите на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки.

Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и подържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед?

Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини, и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната тебе действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни?

Подобни писания, вместо да са научни изследвания , за каквито претендират, в същност не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено“ невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост.

От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на Д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп. „Душевно здраве“, който в своята галерия от „именити психопати“, наред с цяла редица велики представители на човечеството, е поставил и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов

В следващия брой на в. „Братство“ ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и, в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното“ е белег на психопатчност.

С. К.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

И ще родиш син

(из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.)

Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имаме религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност. това е един въпрос. Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко от писаното е вярно, защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или, ако всичко е добро откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто?

Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа — духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто — от духа. Та злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а доброто - от човека, който е излизал от Бога. Някои си задават въпроса: Защо човек е така създаден? — че как трябва да бъде създаден? Всички разглеждат въпроса, как може човек да бъде създаден другояче. Нека дадат един проект, по който човек да бъде създаден.

Сега ние сме влезли в една по-напредничава епоха. И ако не изменим своите възгледи, ще дойдат усилни времена. И ако човек не разбира законите на пролетта и лятото, той няма да може да се ползва от есента и зимата. Като дойде зимата, какво ще прави той? Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши в къщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на природата? Често вие казвате, че човек ще остарее. Какво представлява старостта? Старостта е зимата в живота. Като почнеш да губиш силите си, ти си в есента на живота. Когато се чувстваш в разцвета на своя живот. това е лятото на живота. Ти си в апогея на своя живот. Когато си в младенчеството на живота си, ти си в пролетта на своя живот. Пролет, лято, есен и зима,това са четирите годишни времена в човешкия живот. Всяка година трябва да се използва разумно. Ние водим своите заключения от физическите неща, които съществуват в живота. Първо, трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Когато се изучава духовния човек, методите са съвършено други от тия, с които се изучава физическия човек.

Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те очакват нещо особено, големи постижения. За да се развиват правилно, те трябва да подържат и двата възгледа: едновременно човек е духовно и материално същество. Духовното същество е господар на материалното. Духовното трябва да се грижи за материалното в човека. Ние поддържаме идеята, че в света има нещо разумно. Вярно е, че в света има една разумност, но тази външна разумност може да ни ползва дотолкова, доколкото прониква в нас. Ако тази разумност не прониква в нас, какво може да ни ползва, кажете ми? Не само това, но ако даже поддържаме съществуванието на Бога, Който е създал всичко. Който е всесилен, а нямаме никаква връзка с Него, ние няма да се ползваме от нашите твърдения. Какво ни интересува този Бог. ако ние не можем да се ползваме от всичко, което Той има? Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това същество, както различни философи са го описвали. Във всички времена учителите на човечеството са го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания няма да ни ползват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като същество, което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са го описвали като толкова тщеславен, че ако не му принасяли жертвоприношение, Той щял да се гневи и да разруши всичко. Да се мисли така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца, но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават на такова същество? Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога.

Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да мисли със светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях. Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармоничен във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали временния живот. Като четете Исайя, Иеремия, Иезекиила, Даниила, във всички ще видите, че, като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ. Те са обръщали голямо внимание на народа, в който живеят, но въпреки това са говорили за Божественото. Всеки народ съществува заради нас. Така е от наше гледище. За българите българският народ е най-важен. За англичаните, английският народ е най-важен. За германците, германският народ най-важен. Това е право, питам: кой народ е най-важен за Бога?

Казано е в Евангелието: „Ти ще родиш Син“. Значи доброто трябва да се роди в човека. Човек трябва да ражда не само веднъж. Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта. И любовта трябва да се роди, защото казано е в Писанието, че плода на духа е любовта. Казвате: с какво трябва да се занимаваме? Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие ако жената не ражда. Наистина, че е нещастие, но кога? Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи.

Когато отричаш съществуването на Бога, това показва, че поставяш себе си на мястото на Бога. Тогава ти си Бог, ти си мярка на нещата. Ти казваш: Аз съм. Вън от мене никой не съществува. Прав си. От това твое разбиране произтича спора между хората. Събират се две същества. Едното отрича другото, и второто отрича първото, и започват да спорят, кой от двамата е по силен. От това, именно, произтича злото. Щом отричате реалността, злото се явя. Щом отричате истината, веднага злото иде при теб. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. Ако твърдиш че реалността съществува, ти си съгласен с доброто. Доброто гради. И тогава, ако искате да знаете дали сте на правата или на кривата страна, виж съсипва ли се живота ти или се гради. Ако животът ти се съсипва, ти отричаш реалността. Ако животът ти се гради, ти подържиш съществуването й. Тогава пази се да отричаш реалността, защото сам по себе си ще се съсипеш. Ако твърдиш нещо, което внася в теб светлина, топлина и сила, дръж се за него. Това е реалното, онова, което повдига човека, онова, което облагородява човека във всяко отношение, това е Божественото начало в света. Онова у нас, което ни уморява, което ни трови, което внася размирие, страх и безнадеждие, хвърлете го настрана пазете се от него.

Великите хора не принадлежат само на един народ. В този смисъл и Мойсей не принадлежеше само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за богоизбран народ. И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници.

Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина? Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате.

Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата раждане аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас живота от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След това ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света.

Вярвайте в Божествения Дух, който говори у вас, който подържа ума ви, който подкрепва сърцето ви, който подкрепва душата ви и който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява. Вярвайте в Божествената мъдрост, която ви осветява. Вярвайте в Божествената истина, която постепенно освобождава. Вярвайте на всички онези учители, които носят Божественото в себе си.

Из беседата, държана от Учителя

на 28 януари 1940 г.

София — Изгрев

______________________________________

Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска, той привлича страданието към себе си.

*

Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната, колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много; ако даваш малко, ще получиш малко. Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в живота на хората, те са изложени на големи дисонанси и във физическия и в психическия си живот.

[Ани]

Олга Славчева

СПАСЕН

Какви са тия, дето се молят. Кому се молят, за какво, не разбирам. Ето нали си здрав, имаш си разум, работи, труди се, па това си е. А ти, ще седнеш да се молиш, защо? Има ли някаква потреба в това? Животът не ще молитва, а мотика — казва Нонко Денин от Сикеречево на съселянина си Христо Косев. чието лозе е дошел да връзва. „Не стига ли, дето попът венчава, опява, прекажда на задушница, служи неделни и празнични дни, ами и ние отгоре. Има някой, че и дома си се молят, и на нивата ще се изправят — и там. Стига ни туй. което попът прави. Това си му е нему служба, па дето се вика и плаща му се. Той знае, кому да се помоли, защо да му се помоли, и колко да се моли. Това не е наша работа.“ И Нонко се ядосва ама здравата се ядосва. . . „Ах да ми е тия, дето така се занасят, до един ще ги махна!“

Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва лозето на бай си Христа. По-долу застанал и Христо Косев, прави същото. А ония лози — за хубост. Но трябва много да им че шета. Дето вика Нонко „Лозето не ще молитва, а мотика“.

Издига пръчките бай Христо и си мълчи. Сякаш не чува Нонковите думи. Държи в зъбите си снопче лико, едно по едно. обикаля кичорите. Като изтегли и последното от зъбите си, погледна към Нонко и рече: „Не е така, Нонко, не е така. Душа има човек, и тя си иска своето. Пилето защо пее. Кой го кара за това? Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави. Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли. Дарба е то - другояче как ще си обясниш? Има някои хора никога не запяват. Някои пилци цвъркат, някои не. Някои пеят, пеят та се късат, а други крещят — гаргите, свраките например. Така е и с човеците. Едни се молят, други не се молят. Но то не вреди никому, а който го прави, види се, че отвътре го кара да го прави — добре му става от това.

— Е, добре, озъби се пак Нонко. — Какво добро се постига от моленето? Умряло можеш ли да вдигнеш, дъжд можеш ли да докараш, облаци да разгониш, можеш ли, а?

А бе то, умрялото, отвърна бай Христо, няма що да го вдигаш. Като си е тръгнало, да си върви. Да се моли човек дорде е жив, а като умре, той си е вече за там. Колкото за дъжд, може и дъжд да се докара. Помниш ли преди две години, каква суша беше, изгори всичко тревата стана пепел, земята се напука, цяла бъчва да напъхаш в пукнатините. Зърното се опече в земята. Па като излезе цяло село на полето, па като заплакахме — и поп, и селяни, и деца, и жени. — Каква молитва беше то, какви сълзи се изляха да зароси дъждец, да напои горката земя — челядта ни от глад да спаси. Помниш ли? И пеперуди играха — най-личните моми на селото. А че после като рукна оня ми ти дъжд, не друго, но още до вечерта заваля като из ведро. Ако за всичко сме така сговорни, няма да ни тегли главата. И за болно можем да се по-молим здраве да получи. Може. може, и за всяко нещо, което е добро.

— Не знам, викна сопнато Нонко — аз не вярвам в тия работи. Нека ти турят ножа на врата, че иди се моли, колкото и комуто искаш.

— Нонко, обади се бай Христо — и това може да стане — до смърт да дойдеш и. . . след туй жив да останеш. С мене се случи такова нищо, чуй да ти разправя.

— Кажи де. кажи да чуя, мърмори Нонко, като хубаво издига кичестите лози и ги завързва с лико.

— Това беше в съюзническата война, подхвана Христо Косев. Аз бях пленник в . И не само аз, ами и много други като мене. Така е то, война когато има. Ние вземаме техни, пък те — наши. Влязохме като пленници в Прокупле. Запряха ни в един обор. хвърлиха ни по един мухлясал хляб и ни забравиха. Туриха часови да ни вардят. Така ден, два, три — не отварят. Ще се задушим от замърсения въздух. Но и тяхната не беше добра. Нашите натискали здравата. Какво, Прокупле ли?... Смутиха се сърбите чуваше се през пробитите стени. Турим ухо, слушаме. Бягат сърбите, товарят се хората, не е шега. Тревога, олелия, пази Боже, никому да не дава Господ!

Един ден вратата се отваря, груб глас извика:

— Изигите сви на полье! Излезнахме всички — бледи, посърнали, измършавели, да те е страх да гледаш. Вън чакат войници с пушки на рамо. Подкарват ни извън града в една нива.

— Стойте! — извикаха офицерите. Наредиха ни в права редица. Отсреща и войниците сториха същото. Разбрахме, що ще става. Като осъдени се заглеждахме един към други. Край. Ето го краят. На лицата се изписа страшната неизвестност. Креснаха ни да се подредим. Свърши се. Тогава аз се отделих от другарите, отидох при офицерите и рекох: „Пуснете ме за минутка да се помоля, пуша имам, нека се помоля Богу“. Те замълчаха. Аз застанах, и шепнех само едно: — Боже. Божичко. Божичко!... Не знаех що да кажа. Обърнах се към тях. Те гледаха мен: и се споглеждаха един другиго. Пак ме погледнаха и пак някак си чудно се спогледаха. Като че ли те без думи нещо се разбираха. Тогава по-старият ме дръпна за ръкава и рече:

— Слободан си, мораш да се вратиш. Не вярвах на ушите си. Тръгнах си. Не зная, где стъпвах. Изведнъж зад мен се чу задружен залп. Знаех що беше станало. Вървях и подтичвах. От глад ли, от радост ли, не зная, но пpeмaлях и седнах на разораната нива. Прихлупих очи и заплаках с глас.

— Боже, Боже! Благодаря ти. Благ си, чуден си, Божичко! Само дето се сетих за Тебе, и Ти ме спаси. Ти беше и у „брачата“. Ти си Един на всякъде.

Така съм прележал до сутринта. Но от сърби вече нямаше нито следа. Нашите бяха дошли.

Из „Млад и стар“

[Ани]

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 259)

Полусекстил 30° - Хармоничен - с орбис 2°.

Полуквадрат 45° - дисхармоничен — с орбис 3 ÷ 4°.

Секстил 60° - Хармоничен, с орбис 6 ÷ 8°.

Квадрат 90° - дисхармоничен с орбис 7 ÷ 8°.

Тригон 120° - хармоничен с орбис 8 ÷ 4°.

Квадрат и половина 135° - дисхармоничен с орбис 4°.

Квинконция 150° дисхармоничен.

Опозиция 180° - дисхармоничен с орбис 10°.

* * *

Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането е на западния хоризонт, ако Луната се празни. И Соломон, който е познавал астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време. А френският учен и астролог Пол фламбарт, по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания, е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе; природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт час от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможната най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите, или на някои от най-близките роднини на родения”. Този закон ни показва на вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действат в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните радиации определят съдбата на човека, но те само обективно ни показват какво е съотношението насилите, които действат в даден човек. Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермеса гласи: „Туй, което е горе, е подобно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай значи: това, което е в човека, съответства на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на това, което е в човека. И Гьоте, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, т. е. външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека”. Така разгледан въпросът няма място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са само символи на мислите, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.

Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.

* * *

Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които обуславят един процес, който се извършва в човека.

Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание, или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания”.

Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри” или „лоши”. В нас се проявяват като такива, поради нашата собствена вътрешна дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или „лоши” аспекти.

По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп”.

Накратко можем да характеризираме планетите по следния начин.

1. Слънцето - като символ на висшето Аз.

2. Луната - като символ на низшето аз, на личността.

3. Меркурий - като символ на интелекта.

4. Венера - като символ на Любовта.

5. Марс - като символ на страстта и силата.

6. Юпитер - като символ на благородството, религиозността и правото.

7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността.

8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта.

9. Нептун - като символ на висшата Любов.

Имайки предвид горното, не е мъчно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите.

Така една квадратура на Слънцето със Сатурн, ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат на себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва не една борба, която се е водила между висшите и нисшите наклонности, при която нисшите са взели надмощие и по този начин сами сме си турили пречки и ограничения на пътя, с които сега трябва да се справим.

Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурна. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот. Това показва, че в миналото е дадено предимство на възвишените и благородни стремежи. Квадратът или опозицията между Марс и Венера ни показва на един конфликт между страстта и Любовта, в който страстта е взела надмощие, и сега се изявява като лош аспект, на когото носим последствията.

Така че лошите аспекти ги считаме като злоупотреба с доброто в миналите съществувания и показват на някаква пречка, която сами сме си създали и трябва да я превъзмогнем. А добрите аспекти ни показват, че сме използвали разумно доброто и като резултат на това имаме плода на това разумно използвано добро. Следователно, човек сам си подготвя пътя в живота, което е изразено в аспектите и положенията на планетите и знаците в хороскопа, но не трябва да се забравя, че човек, който е създал пречките има възможността и да ги премахне и да създаде нещо ново.

Сега може да разгледаме аспектите в тяхното развитие по отделно.

Съвпадът означава започването на един нов цикъл, старият е завършен и не е донесъл своя опит и начева новото. С една дума съвпадът означава започване на ново начало. Дали това начало ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрялост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле.

Полусвкстилът 30° - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото не се е още калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело. Само в много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителния огън на следващия аспект.

Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху мислите и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не.

Секстилът - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни представя случай за пo-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Печатната преса на Йоан Гутенберг

(по случай 100-годишнината й)

Два века преди раждането Гутенберг, в Холандия и Германия се срещали печатни книги. Но те се отличавали от сегашните по това, че били печатани не с металически подвижни букви, а с дървена дъска, на която се изрязвали текста и рисунките. Дъските намазвали с боя и по този начин отпечатвали първите книги. Този начин, обаче, не бил практичен, защото веднъж употребените дъски за един текст, не могли да служат вече за друг.

Но и много преди това съществувало печатане, но не с дъски, а с печати. Преди няколко години на о. Крит намерили един кръг, покрит с дребни фигури: хора, храсталаци, птици и риби. Учените, макар, че не могли да прочетат написаното, забелязали, че известни фигурки се повтаряли на различни интервали. От 241 — различни били само 45. а другите се повтаряли. Заключението било,че надписът бил на някой неизвестен език от преди 4 хил. години. Обаче най-интересното било, че буквите не били писани на ръка, а били печатани с печат. . . Много отдавна и в Китай са познавали книгопечатането.

Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането.

Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането?

Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри. Но дървото не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата. Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите.

Това той правил по следния начин; преди всичко, изрязал на твърд метал изпъкнала буква — това бил модела (пунсона): след това вземал по-мек метал, прилепял го към пунсона и удрял отгоре му с чук: на мекия метал — обикновено мед — се отпечатвана буквата, но вдлъбната; по този начин се получавала формичка (матрица); и ако в матрицата се налее разтопено олово,то могат да се отлеят много букви (литери). Литерите съставлявали печатарския набор. След това той си начертал плановете за една печатна преса.

Но не било леко на Гутенберг да реализира своето изобретение: той нямал пари да отлее нужните букви и да построи пресата. Ето защо той се сдружил с богатия търговец Фуст. Фуст дал парите и Гутенберг построил пресата си и устроил печатница в Майнц. Започнали да печатат книги и парите, припечелени от продажбата им, делили на две. Но Фуст не бил доволен половината печалба, та поискал да си присвои цялата печатница. За да постигне тази своя цел, той поставил на Гутенберг следното условие, което той приел: парите, които Фуст давал, смятали за дълг на Гутенберг и ако той не се издължи на срока, печатницата става собственост на Фуст.

Той си направил добра сметка.

Работата им провървяла и Гутенберг си наел работник, когото направил добър майстор, но той по-късно му изменил и отишъл при Фуст. Цели три години алчният Фуст очаквал деня. в който ще изгони Гутенберг и ще присвои печатницата му. И този фатален ден наистина дошъл. Всичко, каквото Гутенберг печелил, харчил го за подобрение и разширение на печатницата и затова когато Фуст му поискал парите си, той нямал да му върне. Търговецът го дал под съд и му отнел печатната преса с буквите.

Гутенберг успял да си запази само един комплект букви, които имал още от по-рано и с тях започнал отново да печата книги. Той отново си намерил съдружник, но пак изпаднал в затруднение и щели да му отнемат печатницата. Но спасила го една случайност. В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства. Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия владика, а Фуст за другия. Спечелил владиката на Гутенберг. Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си.

(из в. „Мир“).

 

[Ани]

Повикът за помощ

Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота. Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро.

Нима златото е лаврите за една велика нация? Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес? Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните.

Ако далеч някъде се фабрикува оръжието на спасението, то това оръжие е мирът. Ако се фабрикува в заводите възвишената Божествена мисъл, ако се фабрикува любовта, побратимяването, то побързайте да ги въоръжите с тия велики оръжия на живота, защото техния повик е за живот, те не искат да загинат.

Вържете ги с това оръжие на смирението, правдивостта и истината, за да дойде тяхната радост и радостта на цялото човечество. Това е най-ефикасното въоръжение, което трябва да се раздава и с което трябва да се помага.

Асен Райчев.

[Ани]

Една малка забава

Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим. Колев на 42 от 100-те курсисти, в три групи, 10 часа седмично. По признанието на мнозина слепи, тоя език е истинската аладинова лампа, най вече поради скъпотата на малкото издавани книги за тях.

В края на всяка година младите слепи есперантисти, организирани в есперантистки  група „Балкана стело — балканската звезда“, демонстрират нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава. Такава се състоя вчера, неделя сутр. в една от заялите на института за слепи, в присъствието на г. директора Шекерджиев и на много трябва и зрящи посетители.

Забавата се откри от лектора г. Колев на есперанто и български и започна с изпяването на есп. химн „Ла есперо — Надеждата“ с акомпанимент на пиано. Следваха още 14 номера — декламации и песни на есперанто от чужди и наши автори, между които и един Поздрав на България. Завърши със сценката на есп „Изворът на белоногата“ от П. Р. Славейков, изпълнена от една сляпа девойка, двама слепи ученици и един сляп кавалджия. Всичко се изпълни отлично за голямо удоволствие на изпълнители и слушатели.

На края г. лекторът раздаде есп. значки на отличилите се изпълнители, старият сляп есперантист г. Ст. Ненков благодари от името на слепите, а г. Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха младите артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат.

И. X. К.

[Ани]

КНИГОПИС

„Радио свят“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Крайно интереси радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Травиата“. която ще се предава от Будапещенската кралска опера. Годишен абонамент 120 лева. Адрес: Пирот 9, София, тел. 2-55-90. Пощенска чекова сметка 3382, отделен брой 3 лева. Търсете го по будките.