Jump to content
Ани

I. Мъдрият живее в надежда

Recommended Posts

МЪДРИЯТ ЖИВЕЕ В НАДЕЖДА

Всеки ден срещаме различни хора и е интересно, дори понякога забавно, да наблюдаваме как се изказват за събитията и за живота въобще. Докато някои се спират главно само на това, което не върви добре и според тях ще се влошава още повече, други забелязват и запомнят хубавото и окуражаващото; те продължават напред, възкликвайки: „Колко хубав е животът!“ Едните наричаме песимисти, а другите - оптимисти.

За песимиста годината е изпълнена само с облачни и дъждовни дни, които - все пак признава той - само понякога са озарени от слънчеви лъчи. За оптимиста, напротив, има само слънчеви дни, прекъсвани понякога от благодатни дъждове. Когато на песимиста се предлага проект, той веднага вижда планина от препятствия, които пречат на реализацията му. За разлика от него, оптимистът приема всяко ново начинание с ентусиазъм, без да се повлияе от чуждите възражения, и за най-голяма радост на всички вижда идеята вече осъществена. Песимистът винаги се чувства преследван от болести и при най-малкото неразположение мисли за болница и дори за гробищата. Той, разбира се, вече е направил своето завещание и е готов да събере приятелите си за последно сбогом. Оптимистът се чувства винаги здрав, а ако се разболее, е уверен, че скоро ще бъде на крака.

И тъй като светът върви на зле, хората са лоши и добрите проекти са повече или по-малко обречени на неуспех, песимистът заключава, че няма смисъл да действа, нито да работи за другите. Той е доволен да уреди собствените си работи, оставяйки другите на тъжната им участ. И с какво задоволство констатира, че предвидените от него неприятности, трудности и нещастия действително се случват! Така, впрочем, песимизмът поражда егоизъм и безсърдечност, но също и мързел. Да, в убеждението си, че нищо не може да се направи за подобряване на положението, песимистът става ленив, освен когато трябва да обясни точните причини, поради които е песимист. Тогава езикът му заработва, и то как!

Освен това, песимистът често пише. Колко книги са написани от хора, изпитващи нужда да подчертаят, че светът е обречен на злото, че цялото съществувание е абсурдно и че нищо не си заслужава труда. Но, Боже мой, ако доброто никога няма да възтържествува, ако наистина нищо не си заслужава труда, защо тогава въобще да се говори и пише за това? Няма никаква логика. Логично би било да запазят пълно мълчание. Да, каква е тази потребност у подобни автори да затъмняват като с черни облаци главите и сърцата на читателите си?

Медицината вече е установила, че състоянието на организма влияе върху разположението на духа на хората: песимистите често имат болен черен дроб или стомах. Не трябва, обаче, да се смесват причините и следствията. Всъщност тези чернодробни и стомашни смущения идват от някои вредни мисловни навици, които хората дълго са подхранвали през настоящия или през някой минал живот. И сега неправилното функциониране на храносмилателната им система, на свой ред, се отразява върху тяхното душевно състояние. Психиката постоянно влияе върху физическото тяло и обратно1.

И какъв е произходът на песимизма у хората? Някои твърдят, че е породен от тяхната прозорливост. Нищо подобно! Той е резултат от техните амбиции и прекомерни желания, които не са успели да осъществят. И така, след поредица от разочарования, те стигат до пълно разочарование от света. Преобладаващо песимизмът се проявява при старите нации. Те са чертали грандиозни проекти, вярвайки, че могат лесно да ги осъществят. Няколко успеха са ги накарали да повярват, че могат да господстват не само над съседните страни, но да наложат влиянието си и над по-далечни територии. Ето къде е тяхната грешка! Който иска да погълне целия свят, нека първо се запита дали ще може да преглътне толкова голяма хапка. Но дори и ако в началото постигнат известни успехи, то малко по малко идват трудностите, безизходните положения, пораженията и загубите. Тогава как да гледат на бъдещето оптимистично?

За разлика от тях, по-младите нации, които все още нямат такъв опит, са изпълнени с вяра, че ще успеят там, където другите са се провалили. Те биха могли да успеят, разбира се - но при условие че постъпват мъдро и умерено. В противен случай ще свършат като другите - с разочарование и песимизъм. Тъй като нациите са като хората, те се подчиняват на същите закони. Тези, които имат амбиции, надвишаващи техните възможности, са обречени на провал, и провалите от този род в крайна сметка оцветяват в тъмни краски виждането им за света. Както при нациите, така и при отделните индивиди се наблюдава едно постепенно преминаване от оптимизъм към песимизъм.

На младите всяка надежда или проект им изглеждат осъществими - пред тях са отворени много врати и ако някоя случайно се затвори, остават още много други. Но постепенно, една след друга, всички врати се затварят и тогава лицата, които преди сме виждали засмени, изпълни с вяра в живота, заприличват на маски: погледът потъмнява, чертите на лицето застиват и в ъглите на устата се очертават горчиви бръчки. Е, да, младостта прави проекти, а старостта - равносметки. И тези равносметки не-винаги са положителни.

Учителя Петър Дънов казваше: „Хората стават песимисти, защото не знаят накъде да се насочат“. За каква посока става дума тук? За по-просто можем да кажем, че съществуват две посоки: нагоре, към духовния свят, и надолу, към материалния свят. И двата свята ни предоставят своите богатства, и в двата случая тези богатства не се придобиват лесно, но трудностите, които им съответстват, се преживяват по различен начин в зависимост от това, към кое от тези богатства се стремим.

Този, който се ориентира към материалното, към трупането на собственост, към парите и властта и не успява да постигне своите цели, изживява горчиво неуспехите си, смятайки, че всичко е загубено. И обратно - този, който има духовни интереси, се чувства винаги защитен. Чрез стремежа си към по-възвишен живот той не престава да „тъче“ нишки, свързващи го с Божествения свят, през които в него се вливат мистични вибрации. Дори и да не осъществи изцяло всичките си стремежи, тези вибрации, които той носи дълбоко в себе си, го предпазват от обезкуражаване.

Само в един случай имате право на песимизъм - когато възнамерявате да извършите нещо недоброжелателно. Тогава е добре да предвидите, че ще има голям риск от провал. И провалът е най-хубавото нещо, което може да ви се случи, тъй като така ще избегнете усложненията2. Но когато се отнася за добро, благородно начинание, дори при осъществяването му да срещнете трудности, вие трябва да останете оптимисти и да запазите убеждението, че в крайна сметка ще успеете.

Виждате, че въпросът за оптимизма и песимизма е много по-всеобхватен, отколкото изглежда на пръв поглед. Само човек, който се стреми към духовни ценности, може да бъде истински оптимист. Търсещият единствено материални ценности, дори и в началото да е оптимист, рано или късно ще се принуди да изостави илюзиите си и ще изпадне в песимизъм. Затова отново повтарям - често песимистите са разочаровани максималисти. Техните амбиции са били като бреме, с което дълго са се претоварвали, защото не са знаели, че верният път е онзи, който води нагоре. А и как да посрещнат неуспехите, след като вече са разпилели цялата си енергия на вятъра?

Следователно оптимизмът и песимизмът не трябва да се разглеждат единствено като въпрос на темперамент - в тях се крие една истинска философия. Песимистът фокусира вниманието си върху дребните земни неща, а оптимистът отваря широко душата си пред безкрайната небесна шир. В една Школа за Посвещение не би трябвало да срещнем нито един песимист. Знайте, че ако сте песимисти, това означава и че все още вътрешно не сте намерили правилната посока - стъпките ви не са по пътя на Духовната наука, тъй като, още прекрачвайки прага на тази Школа, е трябвало да прозрете истинското бъдеще на човека, а именно - светлината, красотата, радостта и разцъфването на неговата душа. По пътя, разбира се, ще срещнете трудности и препятствия и за да ги преодолеете, вие трябва неизменно да помните целта, да предвкусвате щастието, което ви очаква.

Единствено съзнанието за нашата Божествена предопределеност ни изпълва с надежда. Иначе, наблюдавайки спектакъла на живота, всички имат пълно основание да бъдат песимисти, объркани, напрегнати, потиснати. И тогава какво им остава? Едни се консултират с психолози, с психоаналитици... Други, за да постигнат увереност, се обръщат към астролози, медиуми, ясновидци - нещо, което все по-често се наблюдава в наши дни. Това доказва, че те още не са разбрали къде и как трябва да търсят истинската сигурност, реалната основа на вярата в бъдещето.

Не отричам, че съществуват хора, които могат да предсказват бъдещето, но те са рядкост. И дори някой от тях да ви опише бъдещите събития, все пак вие лично трябва да решите как да постъпите, за да не пропуснете шансовете си и да посрещнете достойно изпитанията. Вместо да питате този или онзи за бъдещето си, по-разумно е да се заемете с изграждане на един вътрешен устой, така че да впрегнете в служба на вашата еволюция всичко, което ви се случва -мъки и радости, успехи и неуспехи.

Аз съм срещал много ясновидци и особено ясновидки! Първата, за която си спомням, срещнах, може би, когато бях деветгодишен. По онова време в България имаше много цигани, чиито жени предсказваха бъдещето. Веднъж на улицата, докато минавах покрай една такава жена, тя ме спря. Каза, че имам много неприятели. Представяте ли си, при моите девет години? Изненадан я попитах: „Но защо? Какво съм направил?“ Тя добави, че имам също и много приятели. След това разгледа ръката ми и заяви, че вижда едно момиче: хубаво, но пълничко и плодовито, което ме обича. Още по-изненадан, я попитах: „Наистина ли е толкова дебело?“ Тогава гледачката ми призна, че сутринта паднала от магарето си и това й пречело да вижда добре. Накрая подаде ръка, за да й дам някакви стотинки.

Специално българите се опитват да узнаят бъдещето си чрез гледане на кафе. Спомням си за още една жена, от Барна, която всички комшийки канеха на кафе, за да им разгадае това, което се вижда на дъното на чашата. Правете като нея и никога няма да останете жадни!

Когато пристигнах в Париж, много ясновидки дойдоха да ме посетят! И най-вече по време на войната, когато целият свят се питаше кога и как ще завърши тази трагедия. Някои дори ми задаваха въпроса, дали техните предсказания са точни. А аз им отговарях: „Ако не сте сигурни в онова, което предсказвате, как бихте повярвали на това, което аз ще ви кажа?“

Сега аз оставям всеки да постъпва, както намери за добре. Ясновидците и астролозите в повечето случаи благоразумно предричат успехи, любов, богатство и здраве, защото иначе никой няма отиде при тях за консултация. И естествено, рано или късно ще се случи нещо хубаво, пък било то и нетрайно. Така че, който има нужда от временно успокоение, нека ходи по гледачки и подобрява така самочувствието си. Аз обаче съм длъжен да ви кажа, че единственият ефикасен метод да живеете с увереност в собствените си сили е да вървите напред със съзнанието за това бъдеще на светлина и радост, което Бог е предопределил за децата Си.

Широко разпространено е убеждението, че песимизмът е форма на мъдрост - тъй като злото можело да се появи изненадващо и отвсякъде, затова човек трябвало да е нащрек и да вземе предпазни мерки. Не, в това толкова негативно разбиране няма нищо мъдро, то дори е вредно за психиката: да се концентрираме върху злото, навсякъде и по всяко време, води до неспособност да различаваме неговите прояви и до парализиране на жизнените сили, които биха ни позволили да реагираме. Къде тук е мъдростта, къде е прозорливостта?

Мъдростта, истинската Мъдрост, е съвсем друго нещо. Тя се представя в Стария Завет така: „Аз, Мъдростта,... когато Вечният уреждаше Небесата, бях там... Когато очертаваше границите на морето,.... Когато полагаше основите на земята, тогава бях до Него... и Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него...“(Притчи 8:12,27,29,30). Така говори Мъдростта. Участвайки в сътворението на света, тя е проникнала в намеренията на Бога и затова гледа в бъдещето с увереност, виждайки го във величествени, сияйни краски. И затова тя не само че не е тъжна, но е весела и жизнерадостна, защото не се отделя от Бога.

Мъдрият знае, че на човека е предопределено да се завърне един ден в небесната си родина. По пътя си към това отечество човек неизбежно ще среща злото във всичките му форми - ще страда, ще се съмнява в другите и в себе си, ще се обезкуражава. Но дори и в най-трудните моменти вярата му няма да помръкне, защото в неговото сърце, в неговата душа е написана истината, че той е създаден по образ и подобие Божие и че този образ съдържа в пълнота всички богатства и всички победи4.

И тъй, песимизмът не е дете на Мъдростта, а на най-голямо невежество. Разбира се, и дума не може да става да се противопоставяме на песимизма, като твърдим, че всичко върви добре -това би било смешно. Много неща не са наред, а някои направо вървят зле. Оптимизмът е философска гледна точка, опираща се на познанието за Бога, за Вселената и за човека. Във всекидневния живот думата „оптимизъм“ често се смесва с понятия като наивност и лекомислие, в които няма нищо философско. Оптимизмът, за който говоря, е всъщност надежда и увереност, че бъдещето закономерно ще бъде по-добро. Макар настоящето да не е прекрасно, силите на доброто и на живота са толкова мощни, че в крайна сметка ще възтържествуват над злото, при условие че човек реши да се съюзи с тях.

Нлкой ще каже: „Но каква надежда мога да имам? Всичко, което предприема, се проваля, бъдещето ми е обречено!“ Много зависи от това, какво точно наричате свое бъдеще. Ако имате предвид само материалното или социалното си благополучие, или пък бленувате за любов като в приказките и романите, мечтаното бъдеще може наистина да остане неосъществено. Вашето истинско бъдеще, обаче, като син или дъщеря на Бога, е широко отворено пред вас. Дните не си приличат един с друг. Днес слънцето не се е показало, но утре отново ще изгрее. Нищо не е окончателно приключило за онези, които знаят върху какво да градят надеждите си.

Истинската Мъдрост няма нищо общо с песимистичното схващане за живота; истинската Мъдрост е надежда. В Първото послание към коринтяните (2:7,9) Апостол Павел пише: „... но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди векове е предопределил за наша слава... Но и според както е писано, „Око не е видяло, и ухо не е чуло, и на чело века на сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог за тези, които Го любят“.

Всъщност на вас ви липсва само едно - решението. Още не сте се самоопределили и допускате в себе си раздвоение: казвате, че сте избрали пътя на духовния живот, а същевременно продължавате да живеете като всички останали хора, загрижени за сигурността и материалното си благополучие. Казвате си, че не се знае какво ви готви бъдещето - така вашите мисли и време са изцяло ангажирани с тези тревоги. Познаващият своя път и цел не се товари с подобно бреме, тъй като пред очите му винаги стои богатството на Небесния му Баща, готов да му предостави всичко, от което има нужда.

Ще кажете: „Но все пак трябва да предвидим бъдещето, да натрупаме запаси, да се подсигурим за черни дни“. Само като си представим как хората се подготвят за лоши дни, то такива наистина ще дойдат. В действителност ние вече имаме натрупан капитал в банка, от която можем винаги да черпим. Тази банка, зареждана от самия Бог, е вътре в нас - в нашата воля, сърце и ум, в нашата душа и дух. Моля ви, осмелете се да изследвате поне едно от тези поверени ви съкровища!

На земята съществуват известен брой истински оптимисти - това са градинарите, земеделците. Да, те заравят в земята семена и костилки, които на пръв поглед не представляват нищо особено. След това те чакат, надяват се... и ето че един ден се появяват цели полета с жито или царевица, цели овощни градини с плодни дръвчета. Колко пъти съм насочвал вниманието ви към сходствата между земеделието и духовния живот! Семена, костилки -всичко, което посяваме и посаждаме, в крайна сметка израства и дава плодове. Същото става и с нашите мисли, чувства и желания...

В България Учителя Петър Дънов ни съветваше да не изхвърляме костилките на плодовете, които сме изяли - костилките на прасковите, сливите, кайсиите - а да ги посаждаме. И аз ви съветвам да правите същото. Ще кажете, че нямате градина. Тогава посадете ги там, където ви е възможно. Важното е да осъзнаете, че семето е същество, което търси необходимите условия, за да може скритият у него жив зародиш да покълне. И семето страда, когато този затворен в обвивка зародиш е на път да загине поради липса на добра почва, докато най-съкровеното му желание е да продължи да живее...

Разбира се, не от всички посети в земята костилки израстват дървета, но главната цел на това упражнение е все по-ясно да осъзнавате, че разполагате и с други семена за посаждане - идеи, мисли и чувства. Когато те дадат плодове, не само вие ще живеете в изобилие, но ще можете да нахраните и много други същества. И тъй, стремете се да развиете онова разширено съзнание, което е истинският оптимизъм, надеждата.

Бележки:

1. Беседа „Harmonie et santé“, колекция „Извор“, № 225, гл. VIII: „Comment devenir infatigable“.

2. Беседа: „L’amour plus grand que la foi“, колекция „Извор“, №239, гл. III: „Le doute salutaire“.

3. Беседа: „Regards sur l'invisible“, колекция „Извор“ № 228, гл. V: „Faut-il consulter des clairvoyants?“.

4. Беседа: „Aux sources inaltérables de la joie“, колекция „Извор“, № 242, гл. I: „Dieu, origine et but de notre voyage“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×