Jump to content
Ани

III. Да защитим границите на душата си

Recommended Posts

ДА ЗАЩИТИМ

ГРАНИЦИТЕ

НА ДУШАТА СИ

Онзи, който от слабост или невнимание се остави да го завладеят мисли и чувства, внушени от нисшата му природа, попада в положението на окупирана страна - нашественици са преминали границите, завзели са територията й и сега тя трябва да живее под властта на неприятеля, да му служи, да задоволява капризите му.

Точно това сравнение използва веднъж Учителя Петър Дънов, говорейки за периода, когато България е била под османско иго. Той каза: „Когато някой ефенди влизал в български дом, домакинът се чувствал задължен да му предложи нещо за ядене или пиене. И тъй като не е имал право да го изгони, той нямал друг изход, освен да спечели неговото благоразположение. Но ако българинът бил достатъчно умен, той в същото време търсел начин да възвърне свободата си“.

И така, докато изчаквате възможност да се освободите от неприятелите, които вече сте допуснали в дома си, вие ще трябва да ги изтърпите. Всъщност, това е точно като в приказката за вълка и овчаря. Когато вълкът неочаквано се появи, овчарят не го кани, нито му предлага да разкъса всички овце. Но тъй като е забравил да затвори кошарата и да пусне кучето пазач, той е принуден да му каже: „Вземи една-две овце, но не избивай цялото стадо... И мен не нападай, остави ме да живея“. Понякога, за да избегнем най-лошото, сме принудени известно време да „храним“ нашите неприятели.

Това правило е валидно във всички сфери на живота. Спомням си, в моето детство, в родното ми село в Македония, как лекуваха някого, който страдаше от цирей или абсцес. Налагаха болно-то място с добре узряла смокиня и приканваха съществото, причинило заболяването: „Ела, яж, това е за теб!“ И действително, само след малко болестта напускаше човека и оставаше само да се изхвърли смокинята.

Или ако някой имаше душевно заболяване, за него казваха, че е обсебен от тъмни сили. В такъв случай приготвяха кръгло хлебче и го намазваха обилно с мед. Викаха се музиканти и злите духове се канеха на гощавка. После участниците в ритуала вземаха хлебчето и като пееха и произнасяха съответни формули за прогонване на духове, излизаха от селото и хлябът се изхвърляше възможно най-далеч. Тъмните сили се втурваха към хляба, като напускаха и освобождаваха човека. Следователно, от нежелани натрапници можем да се отървем, като ги изпратим другаде. В Евангелието се разказва как Иисус изгонил злите духове от тялото на един обсебен и ги изпратил да влязат в стадо свине, които се хвърлили в морето (Матея 8:28-33)1.

Тези практики, датиращи от най-древни времена, се срещат и до днес в страните, в които се е съхранило нещо от народната медицина. Те са основани върху сериозни познания. За много от нашите съвременници, обаче, всичко това са само празни приказки. Според тях изцелението може да дойде само от лекарите и психиатрите. Това не е вярно. Разбира се, ефикасността на тези методи зависи от моралните качества и от опитността на онзи, който ги практикува. Без необходимите морални качества и опит, самият „лечител“ се излага на риск да бъде атакуван.

Как действа укротителят на хищници в цирка? Когато животните станат агресивни, той не се приближава към тях, а им хвърля няколко парчета месо и докато те ядат, той взема предпазни мерки или излиза от клетката. За разлика от укротителя, невежият може само да ги раздразни повече и да изложи живота си на опасност.

Насилието рядко е добър метод за освобождаване от неприятел или болест. Когато сте се наранили, вие чакате раната да зарасне напълно - не бързате да махнете коричката, докато под нея не се образува новата кожа. Така скоро не остава никакъв белег от нараняването. Всеки път, обаче, щом от незнание, неблагоразумие или нетърпение се опитаме насилствено да се отървем от нещо, рискуваме да си навлечем физически или психически увреждания.

Ако сте попаднали в лоша ситуация, нормално е да търсите начин да се измъкнете от нея. Но внимавайте да не прибързате. Да речем, не понасяте повече работата си... или човека, с когото живеете..., или пък искате да промените живота си. Това е възможно, разбира се, но изчакайте подходящия момент. Понякога избързването дори с ден или час може да ви струва много скъпо. Трябва да започнете с подготовка на почвата, с изясняване на ситуацията, а това става бавно и дискретно. И когато някой ден действително се освободите, ще си дадете сметка колко необходими са били предпазливостта и подготовката.

Тъй като никое въплътено на земята човешко същество не е съвършено, всеки е принуден повече или по-малко да „храни“ своите лоши инстинкти. Но ученикът на една Духов-на школа знае, че в същото време трябва мълчаливо да работи, за да се освободи от тях. Всеки ден той се моли, медитира, укрепва волята си, изпраща послания на приятели от невидимия свят. И ето че идва момент, когато е в състояние да каже на своите окупатори: „Вървете си, в мен вече е Царството Божие и няма място за вас“.

Разбира се, тези неприятели ще се наежат, ще покажат зъби и нокти и ще го заплашат: „Млъкни, ние сме си у дома, ние сме ти господари“. Но той ще отговори: „Да, така беше, но само в началото на тази история. Оттогава се написаха много нови страници без ваше знание, станаха много промени. Сега Бог е мой пастир, Той ме пази“. И дори ако те започнат да „бълват огън и жупел“, ученикът ще успее да ги отблъсне. Преди всичко, обаче, той трябва да е бдителен и да работи всекидневно, без да разчита само на Провидението.

В повечето случаи хората призовават Провидението, убедени че неговата мощ трябва да бди над тях и да ги закриля от опасности и изпитания. Въобще не е така. Една от многото истини, които човекът още не е проумял, е, че Провидението никога не се противопоставя на възможността хората да получават уроците, необходими за тяхното духовно израстване. Понякога тези уроци започват с приятни събития, човек се увлича и е доволен... докато един ден открива, че приятните изживявания крият различни клопки.

Например, да бъде назначен човек, и то на отговорна длъжност, се смята за успех - той се радва и благодари на Небето. Да, но получавайки власт и влияние, човек започва да забравя такива основни качества, като добротата, благородството, смирението и себеотрицанието. Ето защо се появяват противоречия, изпитания, които го подтикват да прояви своите добродетели. В този случай Небето е безпощадно и не защитава. То наблюдава и чака човек да научи урока си.

Когато урокът бъде добре усвоен, човек отново възвръща престижа си, било то в този или в следващия живот. Важното е да запомни придобитата опитност и да не се стреми към отмъщение. В България имаме поговорка: „Пази Боже сляпо да прогледа“. Защото, когато способностите, властта или богатството се върнат при човека, винаги се появява и опасното изкушение да потърси отмъщение.

За всичко, което се случва, има причина. Това убеждение е присъщо на мъдреца и затова нищо не може да му отнеме светлината и радостта. Макар за момента много събития да остават неясни за него, той знае, че някой ден ще постигне разбиране за тях. Наистина, животът ни поставя пред факти и ситуации, които в началото изглеждат необясними. Но нищо не е по-страшно и опасно от това, да решиш, че животът е лишен от смисъл. Мъдрецът никога не би допуснал мисълта, подобно на някои псевдофилософи, че всичко е само случайност и хаос. Колко претенциозно е човек да твърди, че съществуването е лишено от смисъл само защото той самият е неспособен да разбере този смисъл!

Ако наистина силно желаете да станете свободни и ако работите за това, рано или късно ще успеете. За момента, под една или друга форма, вие търпите някаква окупация: натрапници са се настанили у вас. Вземете например някой, който иска да се откаже от пушенето. Навикът да се пуши е като някакво същество, което човек е допуснал да се настани у него и поради това трябва да му се подчинява. Разбирайки колко е вреден тютюнът за здравето, той взема радикално решение: от утре - край, няма да пуша. Въздържа се един, два, три дни - не пипва цигара. Но ето че погледът му се замъглява, той не се чувства добре и накрая се предава.

Което е вярно за отказването от тютюна, е в сила и за всички останали лоши навици - невъзможно е да ги изкореним изведнъж. Докато бяха под турско робство, българите трябваше да се преструват на покорни. Да, но нищо не пречеше тайно да подготвят освобождението си. Такъв съвет давам и на желаещите да станат вегетарианци - не спирайте да ядете месо изведнъж, а се опитайте постепенно да го замените с храни, които също толкова ви харесват на вкус. Не е чак толкова трудно да промените начина си на хранене - в наши дни разполагаме с такова разнообразие отхрани!

Безброй са окупаторите, на които човек трябва да се противопоставя, но особено трудно е овладяването на импулсивните инстинкти, като ревност, гняв, алчност, похотливост, гордост, мързел... От всички натрапници най-опасен е мързелът, да - защото блокира волята. Разбираме какво трябва да се направи, чувстваме, че трябва да го направим, но нямаме воля за това. И тъй като волята е изходна точка за всяко решение, се оказва, че са засегнати самите жизнени сили. В деня, в който умът наистина осъзнае доброто и правилното, а сърцето го пожелае, волята трябва да ги последва. Ето какво всъщност наричаме истинска свобода2.

Едно е да търпиш натрапниците поради липса на избор, друго е да поддържаш с тях приятелски връзки. В качеството си на Божии създания, нашите врагове също имат право на живот и изява. Затова, когато се опитваме да ги изгоним от мястото, където са се настанили, те протестират: „Защо сега искате да ни изгоните?“. След като са влезли, значи, съзнателно или не, вие сте ги пуснали. Ако границата е била херметично затворена, нейните нарушители са щели да получат нещо като електрически шок -както се случва с хората и животните, опитващи се да минат през електрическа ограда.

За да спрете неприятелите, т.е. нисшите си инстинкти, единственият начин е да охранявате „пределите на душата си“ проявявайки бдителност във всеки един момент. Например някой ви напада с обидни думи или има поведение, което не одобрявате. Ако не сте нащрек, ще допуснете гневът да ви завладее; после няма да сте в състояние да контролирате каквото и да било - нито думите си, нито жестовете, нито ударите на сърцето си. Колко хора съжаляват впоследствие, че са позволили гневът да ги завладее! Те се заричат никога повече да не допуснат това състояние, но при първия повод отново избухват. Точно в това е липсата на бдителност и контрол! Ако съзнанието им е будно, те ще уловят мига, в който все още могат да владеят развоя на събитията. Но веднъж изпуснали момента, инстинктът завладява положението, механизмът на гнева се задейства и повече нищо не може да го спре.

В началото ние сме господари на инстинктивните сили, но впоследствие ставаме техни роби. И все пак нищо не е предварително определено. Ако съзнанието ни е будно, можем да използваме времето, в което все още владеем положението, за да насочваме енергиите в правилна посока. Но изпуснем ли този момент, вниманието може да ни послужи само за да констатираме настъпващите вреди.

Да бъдеш бдителен означава да схванеш кое точно е началото на процеса. Тази истина е валидна и в области, за съществуването на които дори не подозирате. Нека вземем за пример бременността. Докато майката носи детето в утробата си, тя може да му въздейства, като се концентрира върху всичко най-добро за неговото здраве, характер и способности3. Ето го началото. Ще кажете: „Но това начало трае цели девет месеца!“. Да, едно начало не е с фиксирана продължителност - то може да трае и месеци, и години. През цялото това време можем да се подготвяме и да упражняваме своята бдителност.

Когато например избухва война, началото й се бележи от точна дата, но всъщност тя е била подготвяна години наред, много преди започването на реалните бойни действия. Кое е началото на една война? Това е периодът на производство на бомбите. Денят, в който ги хвърлят - това вече е краят. Не можем да кажем на бомбата: „Моля те, не падай върху съществата, които обичаме“, защото тя ще отговори: „Месеци наред вие ме проектирахте и произвеждахте, знаейки много добре какво правите, и аз ви слушах. Сега е мой ред да действам“.

Всеки трябва да знае до кой момент може да остане господар на положението. Когато кажете: „Искам само малко да опитам от това... Нека съвсем малко да вкуся от онова...“ очаквайте изненади, които невинаги са приятни. Вие обаче не желаете такива изненади? Тогава въобще не трябва да започвате. Докато още не сте пили от виното, вие сте господари на равновесието си, но след като погълнете 5-6 чаши, вече е безполезно да си заповядвате: „Дръж тялото си изправено, престани да залиташ“. Невъзможно е, защото виното се весели във вас и не престава да „танцува“.

Виждали сте пияни хора - зигзаговидна е не само тяхната походка, но и настроенията им, които преминават от една крайност в друга - смеят се, плачат; изглеждат спокойни, буйстват; заспиват под масата, после чупят всичко; обиждат присъстващите или се хвърлят на врата им да ги целуват. Виното обаче не е единственото, което води до опияняване. Някои мисли и чувства също приличат на вино. Тези, които, се опиват от този род вина, рискуват да се изгубят в мъглите и изпаренията на астралния свят. Те изгубват ясната си представа за нещата, а поведението и преценките им стават неустойчиви.

Съществува обаче и едно така наречено „Божествено опиянение“ - екстазът! И това „опиянение“, за разлика от обикновеното, дава ясно виждане на нещата и просветлява съзнанието. Забранено ли е да се „опиваме“? Не, защото сам Бог е заложил тази потребност у човека. Но нека се стремим да се опияняваме във висините, с красота и светлина. Нека пием от бликащите чисти извори по върховете на духовните планини. Изкачете се, пийте от техните води, и ще познаете най-прекрасното опиянение, даряващо равновесие, сила и яснота.

Колцина са хората, които си дават сметка за всички чувства и мисли, които минават през сърцето и главата им? Ако някой ви срещне и ви попита: „За какво мислите?“, не е сигурно, че ще можете да му отговорите. Така всеки и всичко може да влезе във вас като през граница, която или не се охранява от митничари, или митничарите спят. Затова събудете по-скоро митничарите си, иначе вашата територия ще се изпълни с престъпници и непозволени или опасни стоки... Както и да представяме нещата, неизменно става въпрос за една граница, която трябва да охраняваме, ако не искаме да станем жертви.

Да разгледаме отново примера с човека, неспособен да контролира гнева си: той не подозира, че това е сила, която идва много отдалеч и иска да се вмъкне в него. Той дори вярва, поне за момента, че нейното мощно течение му предава част от своята сила. Каква илюзия! Мощта се крие в течението, а не в това, през което то преминава. Затова, след като гневът премине, горкият човек се чувства толкова изтощен, че всичко в него трепери - зъбите, краката, ръцете.

Ученикът в една Школа за Посветени знае, че човек придобива истинска сила едва когато се научи да обуздава, владее и трансформира течението на избухващите в него енергии. Същото важи и за сексуалната енергия - когато човек я овладее, той става значително по-силен. Ето защо Посветените, които са успели да овладеят инстинктите на агресивността и сексуалността, притежават изключително много енергия - да мислят, да говорят, за да просветляват човешките същества4.

Никакво трайно духовно постижение не е възможно без бдителност - без будност на мисълта, на чувствата и на волята. Това разбрах още когато бях съвсем млад. И досега вероятно не съм достигнал онази бдителност, която не отслабва нито за миг, но поне съм разбрал нейната изключителна важност и затова се упражнявам ден и нощ. Тя е юздата, позволяваща да овладеем хаотичния свят, който всеки от нас носи у себе си. И тя е необходима не само преди, но и по време на всяко действие.

Бдителността е като запален светилник, който осветява пътя ни. Затова няма нищо по-важно от това, да работим със светлината. Да вярваме само в могъществото на светлината, да се изпълваме с нея, да съзерцаваме, поглъщаме и пием жадно светлината - това е истинска наука! Всяко друго знание е толкова бедно, че не се изненадвайте, когато го наричам „знанието на невежите“.

Понякога, както вършите нещо, изведнъж чувствате приятно прояснение, сякаш настъпва пролет... въпреки че навън е зима! Това усещане, продължило може би секунда, е знак, че светъл лъч е проникнал във вас. Обземе ли ви, обаче, мрачно чувство на самота и безпокойство, знайте, че във вас се опитва да се промъкне неканен гост. Възможно е също, пътувайки, вашето съзнание да се заблуди и да се озове във враждебни области. Не оставайте в това мрачно състояние, без да предприемете нещо, защото то е отворена врата за много по-тежки събития, които ще последват автоматично. Веднага се вгледайте навътре в себе си, за да разберете какво ви е довело до това състояние. След това, използвайки всички методи, които ви дава едно духовно учение, опитайте се да намерите пътя, който ще ви отведе сред духовете на светлината и мира.

Бележки:

1. Беседа: „L'arbre de la connaissance du bien et du mal“, колекция „Извор“ № 210, глава VII: „La question des indésirables“.

2. Беседа: „La vie psychique : éléments et structures“, колекция „Извор“, № 222, гл. V: „L’apprentissage de la volonté“.

3. Беседа: „Qu'est-ce qu’un fils de Dieu? „, колекция „Извор“, № 240, гл. XIV: „Peupler la terre de fils et de filles de Dieu“.

4. Беседа: „Le travail alchimique ou la quête de la per-fection“, колекция „Извор“, № 221, гл. VIII: „L’utilisation des énergies“, и гл. XII: „La sublimation de la force sexuelle“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×