Jump to content
Ани

IV. Очакването, което ни държи будни

Recommended Posts

ОЧАКВАНЕТО,

КОЕТО НИ ДЪРЖИ

БУДНИ

Вие се молите, вие искате светлината да ви озари и ангелите да ви посетят... Но колко пъти вече, когато те са идвали, вниманието ви е било другаде! Или пък сте преценили, че ви чакат по-важни и спешни неща. А после се оплаквате, че духовният живот не ви носи нищо. Наистина, какво би могъл да донесе той на онези, които жадуват за светлина и духовно щастие, но са неспособни да ги разпознаят, когато биват посетени от тях?

Безполезно е човек да иска, да се моли, ако не е развил предварително способността да усеща кога молбата му е изпълнена. Тази способност е като механизъм, който сигнализира, че ще получите съобщение или подарък. Значи, вместо да изпращате към Небето всевъзможни жалби, по-добре настройте този ваш вътрешен „приемник“ да завибрира при идващото послание и така да ви предупреди да бъдете будни да го уловите.

Например цар със свитата си трябва да премине през някой град: тромпети и барабани предупреждават жителите да почистят и украсят улиците и да се подготвят да посрещнат и приветстват своя господар. Тези събития са редки в наши дни, но все още могат да се случат в някои страни. В духовен план, обаче, земята приема всеки ден подобни царствени посещения. Велики същества я навестяват, придружени от крилати създания и музиканти, тъй както в пътуванията си царете винаги са придружени от свита, а понякога и от цяла армия. И тогава духовете на природата, обитаващи земята, водата, въздуха и огъня, бързат да се присъединят към този кортеж. А хората, очакващи преминаването на шествието по пътя, получават благословения от тях, също както някога принцовете са раздавали златни монети на приветстващите ги поданици. Блажени са успелите да доловят музиката на инструментите, известяващи такова посещение: принц на светлината ще мине - пригответе се, облечете най-хубавите си дрехи и елате да посрещнете преминаването на цялото това шествие, слязло от Небето1.

Или ако предпочитате друг пример: представете си шествие по време на големи религиозни празници - мнозина желаещи да го видят изпълват улиците, други гледат от прозорците или балконите. Бащите повдигат децата, за да виждат по-добре, та образът на иконите да се запечата като нещо свещено в техните души. Накрая всички се завръщат вкъщи с грейнали лица. Така и вие трябва да се приближите до небесното шествие - защото именно там имате най-благоприятните условия да отправите молбите си.

Ученикът на една Духовна школа винаги очаква посещението на някой Небесен посланик, на Месия; и понеже е в такова очакване, всички негови фини центрове се активират. Той е като Елисавета, майката на Йоан Кръстител, която забременява в напреднала възраст и казва: „Това е милостта, която Бог ми въздаде, отправяйки погледа Си към мен“ (Лука 1:25). Той е и като мъдреца Симеон, комуто „бе известено от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“(Лука 2:26). Когато новороденият Иисус бил внесен в Храма от своите родители, Симеон го поел в ръцете си и казал: „Сега, Господи, можеш да пуснеш Твоя слуга да си отиде в мир,... защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29-30).

Голяма сила се крие в очакването. Именно то ни държи будни, така че при пристигането на посетителите да сме готови да им отворим душата и духа си. Същата идея е залегнала и в евангелската притча за петте разумни и петте неразумни девици2. Вече съм ви обяснявал как да я тълкувате. При идването на младоженеца разумните девици, чиито светилници предвидливо били напълнени с масло, успели да влязат в сватбената зала, докато неразумните не били допуснати, защото светилниците им били празни. Разумните девици, с навреме приготвените светилници, символизират тази толкова необходима бдителност (Матея 25:1-13).

На тази необходима бдителност се набляга и в думите на Иисус към Неговите ученици: „И вие бъдете подобни на човеците, които чакат господаря си, кога се върне от сватба, да му отворят тоз час, щом дойде и похлопа. Блажени тези раби, които, кога дойде господарят им, ги намери будни! Истина ви казвам, той ще се препаше, ще ги тури да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. И ако дойде на втора стража, или на трета стража дойде, и ги намери така, блажени са онези слуги“(Лука 12:36-38). Слугите, останали будни в очакване на господаря си, не само че биват поканени на неговата трапеза, но той самият им прислужва.

Именно тази нагласа на очакване ни прави способни да долавяме събитията от невидимия свят, преминаващите потоци от енергия и тяхното присъствие, което ни носи своето благословение. Ще кажете, че нищо такова не виждате. Може би, но има хора, които виждат. От друга страна, толкова ли е важно да ги виждате? Дори да не ги виждате, вие можете поне да ги почувствате, което е много по-важно.

Темата за очакването изглежда неуместна и дори безсмислена за „модерния“ човек, затънал в материалните си грижи, амбициран да постигне целите си и да получи всичко, и то незабавно. Затова вътрешният му слух е атрофирал - той не чува призива, с който го канят на празника, и поради това не взема участие в него. Ученикът на Духовната школа, обаче, се подготвя старателно за идването на Господа. Като изгражда чрез мисълта си своя вътрешен приемник и стои в очакване, той се надява, че когато Небето се отвори, когато Духът дойде, не ще го пропусне, не ще остане глух и сляп за това събитие. Ученикът е като часовой, застанал на върха на стражева кула, откъдето следи и за най-малкия знак, че нещо приближава.

Колко пъти вече ви се е случвало да изпитвате усещания, които нямат никаква връзка с обективната реалност в дадения момент. По всяко време, дори на най-тежки изпитания, вие може да усетите едно вътрешно зазоряване. Причината е, че съзнанието ви минава през област, където слънцето действително изгрява, и вие долавяте неговите лъчи. Разбира се, случва се и обратното.

Колкото повече умеете да се наблюдавате, толкова по-добре ще разбирате различните явления и събития от вашия вътрешен живот, които съответстват на различни явления в природата - на изгреви и залези, сини небеса и бури, жеги и студ, ясно време и мъгли... Толкова е важно да се изучава и тази метеорология! Дори и да не го съзнавате, вътрешно вие живеете в свят, съставен от особени субстанции и градивни елементи - безтегловни и неосезаеми, но реално съществуващи... В деня, когато почувствате колко реален е невидимият свят, ще откриете, че сте попаднали в ново измерение3. И там ще имате истински откровения - да, именно в тези фини светове, в които сте се потопили и които са по-действителни от всичко, което обикновено наричаме „реалност“.

Всичко се прояснява постепенно в зависимост от степента на вашето осъзнаване на целта, към която вървите, и пред вас се разкриват все по-широки хоризонти. От тези вътрешни усещания можете да разберете дали наистина сте се пробудили за този свят на светлината, в който всичко придобива особено значение.

И никога не бъдете нетърпеливи. Напротив, възпитавайте у себе си търпение, тъй като всеки момент може да получите предупреждение, новина, просветление. Така ще изградите у себе си своеобразна „фотоклетка“, която ще ви предизвестява за преминаващо същество или енергийно течение. Опитайте се незабавно да си изясните тяхното естество и ако почувствувате, че това е течение на тъмни сили, което ви натоварва, направете веднага нещо, за да го неутрализирате - раздвижете се, сменете обстановката.

Ако, обаче, почувствате леко докосващо ви светлинно течение, останете неподвижни, докато то ви обхване напълно. Започнете ли да се настанявате по-удобно, за да уловите по-ясно това течение, ще го изгубите и повече не ще можете да го уловите. Тези течения не чакат, те просто преминават. И вие трябва да се научите как да се отваряте, за да проникнат те дълбоко в душата ви и така да ви придружават през целия ден, във всяко ваше начинание.

Колкото по-духовно по природа е едно течение, толкова по-бързо е то, затова Божествените течения проблясват като светкавица. Ако вашият вътрешен апарат не е готов да откликне незабавно, те ще ви се изплъзнат, подобно на нежен, едва доловим аромат. Онези от тях, които са упорити, настойчиви и дори се врязват със сила, са проявления на нисшия свят. Вижте например колко дълбоко са вкоренени инстинктите у нас!

Колкото повече напредвате по пътя на Любовта и Мъдростта, толкова по-способни ставате да улавяте и задържате теченията, идващи от висшите светове. Светлите същества не се задържат при онези, които не трептят в унисон с тях. Ето защо за повечето хора вдъхновението, радостта и възторгът са толкова мимолетни. За да станат тези усещания трайни, на светлите същества трябва да се осигурят необходимите условия. Затова подгответе мозъка, сърцето и дробовете си, като пречистите всички клетки на своето тяло, така че един ден то да може да стане техен дом.

Защо мъдрецът е щастлив?... Макар да не затваря очите си за проявите на злото в света и свързаните с тях страдания, той винаги очаква и се старае да задържи благоприятните течения.

Мъдрецът съзнава също така, че би наскърбил Небето, ако позволи да се разпилеят богатствата и благословението, които То излива върху нас всеки ден. Големият недостатък на хората не е, че реагират на проявите на злото, а че остават в това положение и предъвкват отрицателното. Ако помолите някого да посочи щастливите моменти в живота си, колко такива мислите, че ще изброи? Но пък ще изложи безкраен списък от страдания и разочарования.

Мнозина от вас ме слушат така, сякаш разказвам приказки за деца4. Възможно е. Но решете да възприемете тази нагласа на очакване, и ще откриете, че тези „измислици“ всъщност са самата реалност. Разбира се, че ще има дни, в които, въпреки усилията си да се отворите за небесните трептения, няма да почувствате нищо. Не се отчайвайте, някой друг ден ще успеете. Дълъг и труден е пътят, който води към нашата небесна родина, но ако има нещо, в което не бива никога да се съмняваме, то е, че един ден ще достигнем целта. Колкото до земните начинания - те са много по-несигурни.

Когато някому се случи да не успее три-четири пъти на изпит или на избори, убеждават го, че е безполезно да опитва отново, че е най-добре да се откаже. Когато, обаче, става въпрос за нашето духовно предопределение, ние трябва на всяка цена да постоянстваме. Иначе казано, ако някой се пита дали да бъде оптимист или песимист, той поставя въпроса неправилно. Истинският въпрос е да се научим да различаваме в кои случаи трябва да бъдем песимисти и в кои - оптимисти. Да, можем да бъдем оптимисти само когато решително поемем по Божествения път! Така един ден със сигурност ще достигнем целта.

Бележки:

1. Беседа: „Aux sources inaltérables de la joie“, колекция „Извор“ № 242, гл. XVIII: „La visite des êtres angéliques“.

2. Беседа: „Nouvelle lumière sur les Evangiles“, колекция „Извор“ № 217, гл. IX: „La parabole des cinq vierges sages et des cinq vierges folles“.

3. Беседа: „Centres et corps subtils - Aura, plexus solaire, centre Hara, chakras“, колекция „Извор“, № 219.

4. Беседа: „Aux sources inaltérables de la joie“, колекция „Извор“, № 242, гл. XVI: „Ouvrir les portes du rêve“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×