Jump to content
Ани

V. „Кога е окото ти чисто, всичкото твое тяло е осветено“

Recommended Posts

„КОГА Е ОКОТО ТИ ЧИСТО,

ВСИЧКОТО ТВОЕ ТЯЛО

Е ОСВЕТЕНО“

В Свещените книги е казано, че човешката душа е способна да раздвижи Небесата. Да, душата може да раздвижи Небесата, но само чрез своя стремеж към Светлината. Ако постоянства, настоява и се моли, тогава Господ, който самият е Светлина, не може да й откаже. Когато човешката душа желае светлина, само светлина и нищо друго, тя е също толкова могъща, колкото и самия Бог. Другите нейни молитви може, повече или по-малко, също да бъдат чути, но молитвата за светлина винаги ще бъде удовлетворена. Кога? Това зависи от силата на желанието на душата и от нейната настойчивост в работата1.

Всъщност никое човешко същество, дори и най-мъдрото, не се появява на бял свят с ореола на тази Божествена светлина. През какви премеждия и страдания трябва да мине мъдрецът, за да намери своя път и когато го намери, никога повече да не се отклони от него! Той също така дълго е плакал и се е молил за това. Неправдите, обидите и предателствата не го вълнуват чак толкова - той плаче и се моли само да му се даде светлина и да може да я съхрани. И ангелите старателно събират тези сълзи, пролети за светлината.

Има същества, от чийто поглед, изражение и от всичко, излъчващо се от тях, в съзнанието ни веднага изплува думата „светлина“. Защото вътре в сърцето, в душата си, те са способни да извличат една изключително фина материя и после да я излъчват под формата на светлина. Или пък са успели да уловят частици от светлината, струяща в пространството, и да я кондензират в себе си. Тялото им е като направено от полупрозрачна материя, във вътрешността на която гори огън. Вероятно такова усещане са изпитвали хората, заставайки пред Раби Шимон бар Иохай, наричан в еврейските предания „свещеният светилник“.

За мнозина тази светлина остава голяма загадка, защото не знаят, че тя е резултат от съвсем реални процеси, свързани с вътрешния живот. Мъдрецът или Посветеният я е постигнал чрез постоянна работа над всяко от своите проявления - над мислите, чувствата, желанията и действията. Всеки път, когато е успявал да трансформира дадено чувство, желание, действие или мисъл в посока към безкористие, благородство и чистота, той същевременно е извличал микроскопично количество светлина2.

Ние всички притежаваме способността да извършваме такава работа или поне да я започнем. Светлината е самата същност на цялото творение и чрез медитация, чрез вглъбяване и концентрация, ние можем да извлечем от всичко заобикалящо ни няколко атома светлина, за да ги асимилираме в собствената си същност. Очевидно е, че тази светлина откриваме преди всичко в слънцето, но тя присъства и във въздуха, който дишаме, в храната и водата, които приемаме всеки ден.

Щом веднъж успеем да придобием малка част от тази светлина, ние имаме възможност да я увеличаваме. Как? Като я сливаме с Божествената светлина. Тя самата се стреми към такова сливане повече от всичко. Има обаче едно условие - пътят, който я води към Божествената светлина, да бъде напълно чист. Именно нечистотиите по него са пречка за сливането. Ако разпръснете капки живак върху абсолютно чиста и гладка плоскост, те могат да се съединят. Но ако има дори и малко прах, сливането им е невъзможно. Същото важи и за светлината у нас. Пречиствайки се, ние отстраняваме всички препятствия, които разделят нашата светлина от Божествената. И ето че един ден двете се сливат в единна светлина. Тогава вече нищо не ще може да ги раздели.

Тази наша вътрешна светлина, която се стреми единствено да се слее с Божествената, е нашата душа. Тя е трябвало да изброди толкова много пътища, че сега е покрита със земен прах.

Щом обаче успеем да я отърсим от този прах, тя ще се устреми към Бога и ще се слее с Него във вечно единство.

Може да желаете най-различни неща за вашето щастие, но на първо място поставете стремежа към светлината. Нека светлината ви придружава в пътя на живота и заедно с това да бъде за вас целта, която искате да постигнете. Избягвайте всичко, което би могло да ви отклони от тази цел, като се стараете да развивате своя вътрешен взор.

Око в центъра на триъгълник - това е широко разпространен символ в християнството и в някои духовни движения. Той изобразява окото на Бога, Който вижда всичко. Това не означава, както наивно смятат някои вярващи, че Бог наблюдава и си отбелязва всичките ни постъпки, добри или лоши, с цел впоследствие да ни накаже или възнагради. Такова око има и вътре в нас. То ни наблюдава, то бди над нас и ако живеем със съзнанието за това присъствие у нас, ще напредваме по пътя на светлината без опасност да се отклоним.

Индуските мъдреци също говорят за това око, разположено в основата на носа, между веждите; в системата на чакрите то отговаря на центъра Аджна3. Йогите се концентрират в тази точка с цел да развият ясновидство. В нашето Учение, обаче, ние не отделяме специални усилия в тази насока, тъй като ясновидството е психична способност, която може да се окаже опасна, ако такива морални качества, като честността, смирението и силата на характера, не бъдат предварително достатъчно добре развити4.

Божествената светлина прониква в нас, преминавайки през това духовно око, след което се разпространява по цялото ни тяло. Ето защо Иисус е казал: „Кога е окото ти чисто, всичкото твое тяло е осветено“ (Лука 11:34; Матея 6:22). Трябва обаче да е ясно, че това, което Иисус нарича „око“, всъщност е духовен орган, различен от нашите физически очи, които ни позволяват да възприемаме само материалната страна на реалността.

„Кога е окото ти чисто...“. Като храним благородни и безкористни мисли, чувства и желания, ние работим за пречистването на това око, със съзнанието, че то същевременно ни и закриля, понеже ни наблюдава - а желателно е да се чувстваме наблюдавани, защото така се предпазваме от допускане на грешки. Дори би трябвало да изискваме от него да не сваля взор от нас и да бъдем радостни, когато, миг преди да се отклоним, усещането за този поглед ни задържа в правия път.

Докато нравственото съзнание у един човек не е достатъчно развито, този надзор е необходим и спасителен. В условията на всекидневния живот, хората с по-дълбоко, укрепнало и просветлено съзнание нямат нужда от наблюдение - те дори работят по-добре, когато се чувстват свободни. Ако бъде подложен на постоянен контрол, човек възприема това като липса на доверие, страда, работи по-зле или дори престава да работи. В духовния план, за който говорим, човек трябва да е достигнал много високо ниво на развитие, да е придобил пълно съзнание за значимостта на космичното творение, в което и той самият участва, за да отпадне необходимостта от надзора на Божието око. А междувременно това наблюдение ще е неговата защита, и той трябва не само да го приема, но и да го изисква.

Мъдрецът или Посветеният работи дълго време, за да претвори тялото си в обител на Светлината. И както слънцето изпраща лъчите си в пространството, така и той, чрез своите вибрации, излъчване, жестове, поглед и слово, разпространява светлината около себе си. Без самият той да желае и да си дава сметка за това, неговата естествена и непринудена лъчезарност, бликаща от дълбините на съществото му, обгръща всички живи създания. И всяко от тях я възприема според възможностите си.

Посветеният, обаче, може да действа съзнателно и волево, като реши например да насочи поглед, да изпрати сноп от енергия към дадено място или конкретни хора. Можем следователно да твърдим, че съществуват два вида излъчвания. Едните се разпространяват спонтанно във всички посоки поради самото си съществуване и формират кръг или сфера. Другите са съзнателни, волеви и се проектират по права линия в определена посока.

Кръгът е проекция на сферата върху плоскост и можем да го приемем за символ на несъзнателното. Радиусът, от своя страна, е израз на активното съзнание, а центърът на кръга -на съзнанието в покой. Когато човек реши да действа, можем да кажем, че все едно протяга едната си ръка и описва радиуса на кръга. После повдига другата - и ето го диаметърът. След това той прави първо крачка напред, после назад - образува се втори диаметър, който заедно с първия оформя кръст5.

Кръстът е символ на пробуждащото се същество, което започва да действа в четирите посоки на пространството. Скоро, обаче, от пресечната точка на двете линии - хоризонталната и вертикалната, то вече съзнателно може да изпраща лъчи в нови посоки. В своите картини някои художници са изобразили Христос, заобиколен от лъчи, което означава, че чрез своето съзнание Той присъства и действа във всички измерения на Вселената. Христос, космичният принцип, разпръсква сиянието Си навсякъде, така че за мрака не остава никакво място - Христос е наистина Свещеният светилник. Нека чрез своята работа се стремим да се приближим до този светилник, така че един ден да станем носители и разпространители на светлината.

Бележки:

1. Беседа „La prière“, брошура № 305.

2. Беседа „La pierre philosophale - des Évangiles aux traités alchimiques“, колекция „Извор“, № 241, гл. VI: „Vous êtes la lumière du monde“, и гл. XIV: „L’or du savoir véritable : l’alchimiste et le chercheur d’or“.

3. Беседа „Centres et corps subtils - Aura, plexus solaire, centre Hara, chakras“, колекция „Извор“, № 219, гл. VI: „Les chakras: 2. Ajna et Sahasrara chakras“.

4. Беседа „Regards sur l'invisible“, колекция „Извор“, № 228, гл. III: „L’accès au monde invisible: de Iésod à Tiphéreth“, и гл. IV: „La clairvoyance : activité et réceptivité“.

5. Беседа „Le langage des figures géométriques“, колекция „Извор“, № 218, гл. VI: „La croix“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×