Jump to content
Ани

VI. За сериозността, сълзите, смеха и празника

Recommended Posts

ЗА СЕРИОЗНОСТТА,

СЪЛЗИТЕ, СМЕХА

И ПРАЗНИКА

Всекидневно срещате различни хора, получавате разнообразна информация, разрешавате разни проблеми и всичко това поражда у вас голямо разнообразие от впечатления - приятни или неприятни, които неизбежно се отразяват върху настроението ви. Следователно е съвсем естествен преходът от сериозност към смях, от смях към тъга и дори сълзи, както и обратното. Всяко от тези състояния има своето право на съществуване - важно е обаче да го изживеем с разбирането, че то винаги ни носи една нова възможност за осъзнаване.

Независимо дали става въпрос за сериозност, за смях или сълзи, всяко от тези състояния може да има различен произход и вътрешно съдържание. Когато някой е потопен в удовлетворяване на егоистичните си интереси, той придобива сериозен вид, но подобно изражение се чете и по лицето на онзи, който търси начин да помогне на нещастните. И в двата случая говорим за сериозност, но каква разлика има в изражението! Същото е и при смеха... Той може да е глупав, груб, лицемерен или злобен. Но има и друг вид смях - фин, искрен, пълен с любов -като бликащ извор. Да, защото изворът също се смее, изливайки щедро животворната си вода.

Що се отнася до сълзите, обикновено ги свързваме с някаква мъка, но всяка друга емоция може да предизвика сълзи. И тъй като емоциите, които изпитваме, са изключително разнообразни, то и сълзите са различни. Има сълзи, предизвикани от тъга, гняв, ярост или мъка, но има и сълзи на радост, щастие и възхищение. Поезията, изобразителното изкуство и музиката могат да ни трогнат до сълзи, но същото въздействие оказват върху нас и особено красивите и благородни човешки постъпки. А някои мистици говорят и за сълзи, предизвикани от екстаз.

Независимо от какво са предизвикани, сълзите са полезни, тъй като ни освобождават от известно вътрешно напрежение. Но очевидно е, че сълзите, породени от радост и възхищение, са най-благотворни. Не изтривайте такива сълзи с ръкав - те са скъпоценни. Учителя Петър Дънов ни съветваше да ги попиваме с чиста кърпичка и да я пазим грижливо, защото те притежават голяма сила. Оставете да изсъхнат сълзите от обида, мъка, гняв или болка - те са само малко солена вода, но съхранете сълзите, бликнали от дълбините на душата ви.

Радостните сълзи ни успокояват, разхубавяват и подмладяват. Някои смятат, че да не плачеш никога, това показва силен характер. Не е съвсем вярно - зависи защо плачем. Понякога цветята от „вътрешната ни градина“ започват да вехнат или се покриват с прах - те трябва да бъдат полети. Именно сълзите са тези, които нежно измиват и съживяват тези цветя. Както сълзите не означават задължително слабост на характера, така и смехът невинаги издава безгрижие или липса на сериозност. Спомням си как Учителя Петър Дънов се смееше понякога от все сърце и това ме накара да се замисля. Осъзнах, че смехът е много по-благотворен за ума от онази строгост и въздържаност, която мнозина считат за присъщи на мъдреца. В смеха има живителни енергии, които подхранват мозъка.

Децата се усмихват и смеят спонтанно. Преди още да е проговорило, бебето посреща засмяно родителите и близките си, които се навеждат над люлката му. И ако смехът на децата е толкова приятен, то е, защото е израз на живот, на любов. Колко баби и дядовци черпят от топлината на този смях, докато тяхната собствена топлина постепенно ги напуска! Това е така, защото през децата непреривно протичат енергийни потоци, които съдействат за тяхното физическо, емоционално и умствено развитие. Техните резервоари се зареждат с енергия и тогава смехът им се превръща в изблик на живот1.

Смехът е начин за предаване на живот. Когато се смеете, натрупаните у вас енергии започват да преливат и изпитвате желание да ги споделите с другите. Всеки път, когато се чувствате по-жизнени, вие търсите среща с приятели или правите нови запознанства, защото имате нещо за даване - излишъкът от живот у вас търси начин да бъде споделен. Затова и смехът между приятели често е израз на необходимостта да се предава живот. Когато, обаче, резервоарите ви са празни, вие губите желание да се смеете, защото няма какво да дадете.

Когато се смее, човек отдава, но същевременно и получава живот. Наблюдавайте се, когато се смеете: имате усещане, че животът навлиза във вас през коремната област. Тази връзка между живота и корема е интересна: българската дума „живот“ на руски означава „корем“. Животът идва от коремната област, а смехът го прави по-интензивен и той се разпространява из цялото тяло - дробовете и сърцето започват да работят по-добре. Същото става и с мозъка - постигнатото чрез смеха отпускане прави мозъка по-гъвкав, действа благоприятно върху мисловния процес и подобрява паметта.

Смехът ни дава възможност да трансформираме своите състояния. Има ситуации, при които съвсем не ни е до смях, но вместо да ги вземаме прекалено на сериозно, много по-лесно ще се справим с тях, ако се научим да ги виждаме откъм забавната им страна. Затова никога не се лишавайте от това мощно средство - смеха, за да запазите вътрешното си равновесие и да направите живота си по-лек. Това, че имаме сериозни причини да бъдем разтревожени, тъжни или отчаяни, не е основание да оставаме дълго в това състояние2.

Често аз също чувствам бремето на съществуването и съм длъжен да се наблюдавам и да внимавам везните да не се наклонят в отрицателна посока и животът да не изгуби багрите си. Има моменти, в които наистина нямам никакво желание да се смея, но тогава знаете ли какво правя? Викам на помощ Настрадин Ходжа*, припомням си неговите приключения, както и думите му, за които човек невинаги знае дали са мъдри, или просто лишени от смисъл. Така намирам лек за настроението си.

Не мога да отрека, че всекидневието е свързано с различни напрежения: в семейството, в работата, в обществото - колко много задължения, грижи, разочарования и скръб! И колко енергии човек трябва да потиска в себе си, за да се справи и устои. Тези енергии трябва от време на време да се освобождават. Посветените са разбирали това много добре. Затова още от най-древни времена те са въвели народните празници в определени дни от годината, съобразени с някои астрономични аспекти. Дори повечето християнски празници са само продължение, под една друга форма и значение, на тези древни езически традиции3. С приближаването на тези празници се организират празненства - изобилие от храна, украси, празнични дрехи и дори маскаради.

Дали Посветените са въвели тези празници само за забавление? Не, тяхното намерение е било преди всичко да се даде почивка, да се въведе пауза в изнурителния трудов ритъм. По онова време трудът е бил изтощителен и монотонен, защото ваканции и отпуски не са съществували. Тези Посветени са искали да освободят поне за малко съзнанието на хората, превити под бремето на изтощителния труд, който разрушавал здравето им. Те искали да създадат клапи за периодично освобождаване на потиснатите им психични енергии. Изпълнени с песни и танци, с игри, смях и срещи, народните веселия наистина съдействат за такова освобождаване и заедно с това създават приятелска атмосфера, в която всеки чувства обичта и подкрепата на ближните.

С тези празници Посветените са целели и друго - да насочат човешкото търсене към по-фините енергийни сфери, където сърцата и душите им да се възродят. В тази благодат-на атмосфера на радостно общуване светлите същества идват да почерпят енергии, които впоследствие им служат, за да продължат работата си по целия свят. Искате ли да им помогнете в тази работа? Тогава съвсем съзнателно споделете с тях вашата радост, цялото духовно богатство, което ви е донесъл празникът, за да могат и други да се възползват от тях. И тогава тази радост, това богатство ще се върнат при вас многократно увеличени.

Ето какъв е дълбокият смисъл, който Посветените влагат в празниците. Защото, ако е вярно, че мъдростта е сериозна, тогава е вярно, че тя е и весела. В деня, в който разберете това, ще почувствате, че породените от веселието енергии зареждат батериите на вашата сериозност. И тогава, колко нови възможности ще ви се открият, за да се радвате на богатството и смисъла на живота!

Бележки:

* Мулла Настрадин (за българите Настрадин Ходжа) е колоритният герой на много хумористични анекдоти, предназначени да илюстрират определени аспекти от учението на суфите. Интересен подбор, както и паралел с анекдотите за Хитър Петър, се предлага например в сборника на Величко Вълчев, издание на БАН, 1975 г. - бел. прев.

1. Беседа „Le grain de Sénevé“, поредица „Събрани пълни беседи“, том 4, глава VII: „L’enfant et le vieillard“.

2. Беседа „Connais-toi toi-même“ - Jnani yoga, поредица „Събрани пълни беседи“ т. 18, глава VIII: „L’amour“, част III.

3. Беседа „Les fruits de l'Arbre de vie“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 32, гл. XVII: „Les fêtes cardinales“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×