Jump to content
Ани

IX. Победа над страданието: усмивката на Бога

Recommended Posts

ПОБЕДА

НАД СТРАДАНИЕТО:

УСМИВКАТА НА БОГА

Усмивката е форма на изразяване, която е по-трудна за дефиниране от смеха, защото е много по-дискретна. Смехът е звучен и понякога много шумен - устата се отваря широко, очите се присвиват и дори се затварят, докато усмивката е тиха: неуловимо движение на устните и леко присвиване на очите.

Усмивката е една от първите форми на общуване при детето, на която родителите и околните гледат с любов. Детската усмивка е пълна с невинност и чистота. При възрастните, обаче, тя може да бъде иронична, подигравателна, дори лицемерна. Колко усмивки служат за прикриване на гнева, на недоволството, на озлоблението или на желанието за отмъщение! И колко изкуствени усмивки се раздават наляво и надясно всеки ден! Те са само една маска и това се усеща.

Всяко чувство може да се изрази с усмивка. Отчаянието и отказът да продължиш напред, или напротив, надеждата и решението да се захванеш отново за работа, себеотрицанието или желанието за отплата се придружават понякога с усмивка. Забележете обаче колко различна е всяка от тях! В подигравателната усмивка има нещо хапливо. Усмивката на Мъдростта е много фина, едва доловима, но изпълнена с Тайнство и Дълбочина. А за усмивката на глупостта въобще няма да говоря.

Също така по усмивката можем да познаем и кои хора са порочни. Дори и да имат добри обноски, красиво чело, фини и правилни черти, в тяхната усмивка, в крайчеца на устните се забелязва нещо изкривено, което издава тяхното падение. Не много често, но ми се е случвало да срещна такива хора и именно тяхната усмивка ми е разкривала истинската им природа. Ето защо не мога да си създам точно мнение за някого, докато не видя неговата усмивка.

Има усмивки, от които се чувствам запленен. Както тази на майката, наведена над детето си, когато го люлее или храни - това е усмивката на напълно безкористната любов. Цялата й душа се изразява в тази усмивка, която също е храна за детето. А колко пъти съм оставал поразен как една усмивка може да промени едно неприятно, дори грозно лице! Защото красивата усмивка е придружена от красив поглед - този поглед, изпълнен с любов, с благост, разлива върху лицето такава светлина, че физическите черти сякаш избледняват и вече не се вижда нищо друго, освен тази светлина.

Каква радост, каква утеха е способна да ни донесе усмивката на някои хора! Тя е като подарък, който не сме очаквали. А усмивката на слънцето, изплувало иззад облаците, за да ни обгърне със светлината си...! Но най-желаната, най-красивата усмивка, към която се стреми цялата ни душа, е усмивката на Бога, която Той ни изпраща след страдания, които не сме вярвали, че ще можем да надживеем. Щом тази усмивка се появи, тогава мракът, тревогите, страхът и плашещите образи изчезват, всичко се прояснява и хармонизира. Тази усмивка струва повече от всички богатства и от всички други радости на земята. Тя не може да бъде придобита със сила, а единствено с Любов, с вяра и надежда. Понякога трябва дълго да чакаме, докато заслужим такава усмивка, а това е най-голямата от всички награди1.

Ние може да приемаме дадено изпитание, да го разбираме, но в същото време да изпитваме горчивина, тъга и съжаление - колко по-добре щеше да бъде, ако не ни бе сполетяло! В такъв случай може да се каже, че изпитанието все още не е приключило. А кога ще приключи? Когато бъдем в състояние да му се радваме. Възможно е на пръв поглед да изглежда, че дадено изпитание нищо не ни е дало, а напротив - довело е до много загуби, дори на скъпи за нас същества. След всичко това обаче ние чувстваме, че светлината, любовта и силата ни са се увеличили, че ни изпълват радост и мир. Именно това усещане показва, че Бог е положил Своята усмивка върху нас.

Да получат усмивката на небесния си Баща -това е пожеланието, което един духовен Учител отправя към своите ученици. И когато им се усмихва, той иска да им даде нещо от тази Божествена усмивка. Чак сега разбирам усмивката, която Учителя Петър Дънов имаше в някои моменти, когато ни гледаше. Как да ви опиша тази фина, топла усмивка, която никога не беше презрителна? Тя изразяваше голяма снизходителност с нюанс на хумор, сякаш искаше да ни каже: „Скъпи приятели, как можахте да се забъркате в тази каша? Но дръжте се, нищо не е загубено, ще се измъкнете от нея“. И в тази негова усмивка имаше толкова Любов и насърчение!

Усмивката, сама по себе си, е вече поздрав, знак на признателност, който изпращаме към хората, които срещаме, още преди да сме им проговорили, затова трябва да внимаваме какво изразяваме с нея. Разбира се, не става въпрос да си изфабрикуваме изкуствена усмивка, добре отработена пред огледалото. Усмивката ни трябва да идва естествено от сърцето и душата ни и да изразява добрина, благост, разбиране.

И тъй, ние трябва да се вглъбим дълбоко в себе си, за да достигнем до сферите на тишина и светлина. Тогава нашите вътрешни ваятели ще знаят кои точно мускули и нерви да свият или отпуснат. На тях можем да се доверим - те ще работят умело върху устните, очите, челото и постепенно формите и изражението на лицето ни ще стават все по-хармонични. Ако самите вие се опитвате да промените усмивката си, рискувате да се деформирате много повече. Работете с Любовта, надеждата и вярата и се доверете на вдъхновението на вашите вътрешни ваятели2.

Бележки:

1. Беседа: „Aux sources inaltérables de la joie“, колекция „Извор“ № 242, гл. III: „L’aiguillon de la souffrance“ и гл. IV: „Chercher en soi-même les réponses de Dieu“.

2. Беседа: „La foi qui transporte les montagnes“, колекция „Извор“ № 238, гл. I: „La foi, l’espérance et l’amour“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×