Jump to content
Ани

X. Всяка саможертва ни бележи със слънчевия знак

Recommended Posts

ВСЯКА САМОЖЕРТВА

НИ БЕЛЕЖИ

СЪС

СЛЪНЧЕВИЯ ЗНАК

За да си весел, трябва да си свободен, а за да си свободен - трябва да престанеш да трупаш товари върху плещите си. Веселието се свързва с идеята за лекота. А кое е това, което ни придава лекота? - Любовта. Тя стопля и разширява сърцето ни и тогава, като балон, издигащ се в атмосферата, ние ставаме леки, т.е. весели.

Радостта е един от най-поетичните изрази на любовта. Когато обичате някого, е достатъчно само да чуете името му или да го зърнете отдалеч, за да се зарадвате и душата ви да запее. Ще кажете, че за съжаление невинаги е така: когато обичаният от вас човек не ви обича, тогава това, да го зърнете отдалеч или да чуете името му, ви носи само страдание. Истина е, но в този случай любовта, която изпитвате към него, все още не е истинска. Истинската Любов е самодостатъчна, не очаква нищо и именно затова получава всичко1.

Да обича, без да очаква да бъде обичан, а също и да работи, без да очаква признание и възнаграждение - ето какво е успял да постигне мъдрецът и затова се чувства свободен и лек. Той е разбрал, че няма по-голяма пречка от очакването да бъдеш обичан или оценен за труда си. Чакаш, чакаш... и това чакане е така парализиращо, че човек изгубва устрема си. А всъщност човек може да разцъфне само в действието - това на физическото тяло, но най-вече на сърцето, ума, душата и духа му.

Как човечеството е успяло да оцелее и да се развие на земята? Благодарение на земеделието. А в какво се състои земеделието? В това, да се посаждат в земята семена или фиданки. С времето семето ще роди много други семена, а фиданката ще стане дърво, отрупано с плодове. И така, за да живеете в изобилие, трябва като начало да посеете поне едно семе, да засадите поне едно дръвче.

Във видимия свят, както и в невидимия, ако искате да получите любов, светлина, радост и благословението на Небето, не трябва да оставате бездейни, а да сеете, да засаждате! Разбира се, семената и растенията тук са от друго естество -това са мисли, чувства, действия, думи, погледи, усмивки, вдъхновени от всичко най-добро, което носите в сърцето и душата си. И в замяна ще получите изобилие от цветя и плодове.

Не се задоволявайте да приемете тази картина само като нещо красиво и поетично, а я направете основа на своя живот. Разберете, че за да получите, каквото желаете, най-напред трябва да имате нещо, което да дадете. Това е закон. Можем да сравним духовния свят с огромен магазин, където ще получите, каквото поискате, но при условие че имате някакви пари. И най-сигурната разменна монета, която можете да предложите на небесните жители, е вашата безкористна, саможертвена работа. Саможертвата е като златото, което винаги запазва своята ценност, защото е под покровителството на Слънцето - точно както националната банка пази парите на държавата.

Всяка жертва, направена в името и за проявата на доброто и красотата в полза на всички земни същества, изпълва сърцето и душата ви с това злато, което се приема като разменна монета в големите магазини на Космоса. Все едно, че Слънцето ви е белязало със своя печат. И от деня, в който получите този печат, вие ще бъдете разпознавани от съществата на светлината. Те ще казват: „Това същество е от нашите, то носи печата на Слънцето, то е наш брат“2.

Колко от вас ще възразят, че вече са направили достатъчно жертви! Но какво разбират хората под „саможертва“? Правейки няколко жеста, за да помогнат на другите, те се стараят най-вече да уредят своите възможно най-егоистични интереси. Ето защо тяхната помощ се оказва винаги недостатъчна или неподходяща. Невъзможно е да постигнеш успех, ако желаеш едновременно едно нещо и неговата противоположност. Винаги съществува избор между благородството и егоизма, между възвишените стремежи и грубите инстинкти. Анализирайте действията си, дори и тези, които изглеждат най-благородни: вероятно ще установите, че от раждането си досега не сте извършили повече от две или три наистина безкористни постъпки.

Вселенската Душа поддържа живота у всички създания: тя ги храни и пои, и те непрекъснато получават по нещо от това нейно изобилие. Тогава защо да не се вдъхновим от тази щедрост, споделяйки с другите всичко, което притежаваме? Иисус казва: „Даром сте взели, даром давайте“ (Матея 10:8). Да, било то красота, интелигентност, богатство, артистичен талант или знание, трябва да направим така, че да ги споделим с другите. От гледна точка на Небето, което ни е дало всичко, дори здравето е едно благо, което нямаме право да използваме единствено за себе си. От всяко нещо можем да вземем само част -една четвърт; да, тази четвърт, която се връща на земята, както вече съм ви обяснявал3. От останалото трябва да се възползват другите. Всяко друго поведение противоречи на Божествения закон и прави невъзможна обмяната между Небето и земята.

При мнозина именно непознаването на този закон е причина за техните неприятности. Това ви учудва? Богатите и презадоволени хора често се отегчават, защото не знаят как да използват онова, което притежават! Въпреки хубавите си къщи, градини, пътувания, приеми и празници, те се отегчават. А скуката понякога е първата крачка в пътя на престъпността.

Не можем да се доверим на даден човек, колкото и симпатичен и умен да е той, ако защитава по-често своя интерес пред този на другите. Рано или късно, неизбежно настъпва някакво събитие, което не влиза в сметките му, и тогава той се държи по начин, който нито е коректен, нито разумен. Освен това човек, неспособен да се откаже доброволно от нещо, никога не е истински удовлетворен. Разбира се, той изпитва известно задоволство, когато успее да постигне желаните успехи, развлечения и удобства, но щом срещне трудности, става непоносим, тъй като няма вътрешни възможности да ги преодолее.

Винаги трябва да отделяте в мислите си място и за другите, знаейки, че всеки път, когато не сте направили усилие да постъпите по най-добрия начин, в света нещо помрачнява, и то по ваша вина. И „да постъпиш добре“ не означава задължително да окажеш някому материална помощ - не, а да предвидиш какви ще бъдат последствията за него от твоите мисли, чувства, действия и намерения. Каква полза ще има от това, да дадете някому известна сума пари, ако с предложенията и държанието си го подтикнете да ги изхарчи по вреден за него начин? Съществуват толкова начини да се помогне на хората. Вие трябва само да ги намерите, знаейки, че доброто, което правите, не се губи. И веднъж сторили добро, не мислете повече за него и най-вече - не чакайте отплата. Бъдете като Слънцето, което свети, топли и оживотворява всички създания, без да се пита дали те са му благодарни за това. Повечето хора дори не осъзнават какво получават.

Ще кажете: „Но като работим и по един или друг начин помогнем на някого, съвсем справедливо е да получим нещо в замяна!“. Да, справедливо е, но Любовта, която ни е подтикнала да дадем, без да очакваме отплата - тази Любов стои по-високо от справедливостта. Справедливостта вече живее в човека, но Любовта - все още не. И престъпникът може да има известно чувство за справедливост; имат го дори и животните. Но колко престъпления са извършени за възстановяване, така да се каже, на справедливостта4!

Помогнали сте на някого и смятате, че в името на справедливостта той ви дължи нещо в замяна. И ако упорито продължавате да очаквате да получите нещо, а то не идва, ставате недоволни, раздразнителни и дори ви минава мисъл за отмъщение. И коя е причината да подхранвате сега тези чувства на неприязън? - Доброто, което сте направили! Разумно ли е това? Защо не запазите радостта, която сте изпитали, правейки това добро? Очаквайки признателност под каквато и да било форма, вие се самоограничавате и губите от светлината си. Правете добро само защото чувствате, че това е правилно и полезно. Не очаквайте нищо в замяна и ще живеете в свобода и светлина, защото Слънцето ще ви бележи с печата си.

Именно Любовта ни прави способни да изтръгнем от себе си дори онова, което ни е най-скъпо, и да го дадем. Тази способност обаче се проявява рядко. По-скоро виждаме как хората се борят да запазят своето притежание и при възможност да присвоят чуждото. Разумно ли е обаче да загубиш толкова време и енергия, след като някой ден ще трябва да се разделиш с всичко? Да, един ден смъртта идва, и щеш - не щеш, с един удар тя те лишава от всичко. Защо човек да не се научи да дава още преди да е дошъл последният му час? Тогава той, така или иначе, ще загуби всичко. Единственото, което ще му остане, са светлината и радостта, придобити от умението му да дава.

Истинският живот се състои в безкористната работа; той е толкова интензивен, че дори и земята да се сгромоляса, връзката с Небето се запазва. Когато сте сигурни, че работите за справедлива и благородна кауза, нищо не бива да ви отклонява от нея - нито подигравките, нито критиките, които, разбира се, няма да липсват. Ако, за да действате, ви е необходимо мнението на другите, ако чакате тяхното одобрение, няма да постигнете нищо значимо. Пък и хората са толкова непостоянни! Един ден ви одобряват, а след време, неизвестно защо, ви критикуват и ви обръщат гръб.

В живота има периоди на успех, когато човек е признат и оценен от другите, а после идват и такива, в които остава пренебрегнат.

Ако идеята за Любовта не живее във вас, ако не работите безкористно, има опасност да изпаднете в огорчение и отчаяние. Но ако познавате закона, ще си кажете: „Всяка една работа, която съм работил досега, ми е помогнала да придобия определени качества. Днес, при новите условия, със сигурност ще трябва да започна нова работа, за да развия други качества“. Така ще останете господари на положението.

При всички обстоятелства тази светлина ще ви позволи да излезете победители от трудностите, защото сте съумели да запазите невреди-ми волята и решителността си, а това е главното. Дори и при най-неблагоприятните условия никога не пропускайте възможност да направите добро, тъй като благодарение на тези усилия вие отваряте път за доброто в сърцето и душата си. И не се задоволявайте твърде бързо с направеното, защото е необходимо много време, за да се трансформират желанията на сърцето, минавайки през огъня на саможертвата, както запалените въглища бавно се превръщат в пламък5.

Бог ни съди според сърцето ни. Онова, за което земният свят не е в състояние да ни възнагради, Бог го прави. Защото доброто никога не остава невъзнаградено. Само че не очаквайте то да се завърне задължително в същата форма, в която сте го сторили. Това може да стане и под съвсем друга форма, която няма как да предвидите. Давате пари и очаквате, че ще ви се върнат пари? А може би ще получите здраве, приятелство, надежда, вдъхновение... или усещането, че сте истински син на Бога, защото също като Небесния си Отец давате, без да очаквате отплата. Законът на справедливостта е универсален - нищо и никой не може да го обезсили. Неправилното разбиране на този закон е обезсърчило хората в правенето на добро. Те се страхуват, че ще бъдат само използвани. Не, не трябва да се страхувате.

Небето не се противопоставя на онзи, който е разбрал ценността на безкористната Любов. То го възнаграждава ден и нощ. И дори да се случи в нещо да бъде ощетен, той ще приеме това като особен вид възнаграждение. Шокирани сте? Не можете да приемете това? То е, защото все още нямате съответния опит. Онова, което искам да разберете, е, че Бог е устроил Вселената по такъв начин, че когато сме лишени от нещо в един план, то ни се дава в друг, дори хилядократно по-добро, ако знаем как да го оценим. Онзи, който познава тайната на Любовта и саможертвата, дава всичко, но и получава всичко.

Ще кажете, че има случаи, в които хората чистосърдечно са искали да помогнат на другите, а са били до такава степен излъгани и използвани, че са изгубили всичко. Разбира се, но като ви говоря за безкористна Любов към другите, не ви казвам да станете „храна за прасетата“ - както в приказката за жълъдчето, което паднало от дървото и се търколило край пътя. Изпълнено с алтруистични чувства, то искало да тръгне да помага на света. Неговият баща — дъбът - му казал: „Ти си малък и уязвим. Бъди разумен, скрий се най-напред в земята, пусни корени и когато станеш голям, тогава - да, ще бъдеш полезен“. Жълъдчето отговорило: „Ти си безсърдечен! Аз съм изпълнено с обич към всички същества и искам да им помагам“. Но ето че едно прасе, минавайки оттам, видяло малкото жълъдче и го изяло.

Преди да пожелаете да помагате на целия свят, трябва най-напред да пуснете дълбоки корени в земята, за да станете дърво, което ще дава своите цветове, плодове, сянка, а един ден - дори и дървесината си. Има жертви, ненужни и безразсъдни. Да даваш и да помагаш - това се учи, не е достатъчно само доброто сърце. По същия начин, за да станеш истински мъдрец, трябва да развиеш качествата на сърцето. И онзи, който иска да изявява любовта си, трябва да притежава известни умствени качества, като например способност за различаване.

А как да развием това качество - различаването? Именно като бъдем безкористни, защото безкористието ни позволява да виждаме ясно нещата, докато егоизмът и алчността слагат превръзка на очите ни. Обсебен от преследване на егоистичния си интерес, човек гледа на случващото се около него като през криво стъкло. И понеже не вижда реалността такава, каквато е, онова, което той вярва, че върши в своя полза, всъщност е в негова вреда. Наистина, да бъдеш егоист, не означава непременно, че ще си уредиш положението.

Никога не бих ви посъветвал да се посветите на другите, без да ги оцените правилно. Не искам да ви виждам в положението на жертви, а пребъдващи в мир, светлина и радост. А мира, светлината и радостта ще постигнете само ако знаете как да давате. Защото всяка саможертва ни бележи със слънчевия знак. Никога не забравяйте, че съществува тясна връзка между света тук долу и света горе: когато човек прави нещо тук долу, на земята, той предизвиква случването на нещо подобно там горе, на Небето. Това, което сте дали, ще ви се върне някой ден, но всичко, което сте запазили само за себе си, е изгубено.

Колко време можете да запазите една радост?... На следващия ден или само след няколко часа вие отново сте тъжни. Тогава бъдете готови да дадете на другите дори и своите радости. Обърнете се към Бога, към Божествената Майка, към всички небесни жители, които знаят как да ги съхранят. Кажете им: „О, Господи, о, Божествена Майко, и Вие, небесни жители, изпълнен съм с такава радост! Но не зная какво да правя с нея, страх ме е да не я изгубя. Така че, давам ви я, използвайте я за доброто на други създания“. Ето така тя ще ви бъде запазена. Ако искате да съхраните и своята любов, доверете и нея на небесните жители.

Бележки:

1. Беседа: „Les semences du bonheur“, колекция „Извор“, № 231, гл. XVII: „Aimez sans attendre d’être aimé“.

2. Беседа: „Les splendeurs de Tiphéreth - le soleil dans la pratique spirituelle“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 10.

3. Беседа: „La clé essentielle pour résoudre les problèmes de l'existence“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 11, гл. XTV: „Rendez à César ce qui est à César“.

4. Беседа: ,,V»e et travail à l’Ecole Divine“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 31, гл. VIII: „Comment dépasser la notion de justice“.

5. Беседа: „Les révélations du feu et de l’eau“, колекция „Извор“, Ш 232, гл. И: „Les secrets de la combustion“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×