Jump to content
Ани

XI. „И най-големият сред вас ще бъде вам слуга“

Recommended Posts

„И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ

СРЕД ВАС

ЩЕ БЪДЕ ВАМ СЛУГА“

В отношенията си с околните, хората съзнателно и най-вече несъзнателно очакват другите да им слугуват, и то по всякакъв начин. Те имат склонност да смятат, че другите са тук само за да откликват на техните нужди, да им помагат, да проявяват разбиране към тях, да споделят тяхно-то мнение, техните симпатии... или антипатии. И колко от тях се опитват да превърнат родителите, приятелите или сътрудниците си в инструменти за постигане на личен успех! От висотата на своя пиедестал те им се налагат като господари над слуги, и тежко и горко на дръзналия да не им се подчини или да прояви независимост!

Дали хората, имащи такава нужда да се налагат, са се замисляли върху силата на примера? Ще запитате, какво общо има тук примерът?... Е, добре - много е просто. Онзи, който иска да доминира над другите, ще събере много последователи. Всички от неговото обкръжение, които той претендира да управлява, го наблюдават, водят си бележки и запомнят уроците, които им дава с поведението си. Да, несъзнателно този човек става техен учител и уроците му не отиват на вятъра.

Добре обучени, тези „ученици“ постепенно започват да постъпват като своя учител -отначало спрямо другите, а по-късно и към него самия. Така ситуацията се усложнява: учителят открива, че тези, които доскоро е смятал за напълно предани на неговите интереси, сега заговорничат срещу него. Той си е въобразявал, че ги е подчинил напълно, но ето че се надига бунт. Дали разбира, че това е резултат от уроците, които той самият им е предал? Най-често - не; напротив, той се заинатява в стремежа си да ги пречупи, предизвиквайки така още по-голямо безредие и смут около себе си. Докато един ден, давайки си сметка, че е отишъл твърде далеч, неговите последователи решават да го отстранят. Тогава той се превръща просто в един нещастник, който се оплаква, че е бил измамен, и дори мисли за самоубийство.

Нещастието на хората е в тяхната неспособност да разберат, че си изграждат фалшиви представи за щастието, както и за начина на постигането му, и че това може не само да ги съсипе, но и да ги унищожи1. Така те продължават да упорстват... до пълния си крах. Разбира се, не-винаги става дума само за материална разруха, но и за духовна, от която са засегнати не само те самите, но и онова обкръжение, което се е повлияло от техния пример.

Всеки е пример за другите. И в зависимост от това, дали ще приемете поведение на слуга или на диктатор, резултатите ще бъдат различни. Ако, обаче, с мъдрост и всеотдайност се поставите в служба на другите, този ваш пример ще вдъхнови някои от тях и когато те пожелаят да го последват, вие ще бъдете първите облагодетелствани. Естествено, че за вас е важно да имате симпатията, обичта и дори помощта на околните, но ще ги получите само ако първи им дадете такъв пример. И някой ден ще берете плодовете на онова, което сте посели, било то добро или лошо.

Поуката от това се корени в един много прост принцип, който е основен и в земеделието - жънем това, което сме посели2. Като се почне от родителите, мине се през различните възпитатели и отговорни лица, и се стигне до държавните глави, всеки би трябвало да размисли дълбоко върху този закон и да разбере какво предимство е да служиш, вместо да се правиш на господар... или господарка.

Животът на двойките често е само поредица от сблъсъци: кой от двамата ще се наложи? Е, добре, в този случай мъжът трябва да служи на жена си, тъй като тя е негова ученичка и един ден ще последва примера му; и жената трябва да служи на мъжа си, защото той също е неин ученик и ще последва нейния пример. Ако и двамата се състезават кой да доминира, тогава се задават безкрайни битки. Ако, обаче, се състезават в желанието да си служат един на друг, ще настъпи Царството Божие. В Царството Божие има само слуги: ангели, архангели и всичките йерархии на светлите духове... Бог е единственият Господар. Именно тук, на земята, има същества, които толкова силно се нуждаят от слуги, а понякога дори и от роби. И неуспели да постигнат това чрез лични заслуги, те се опитват да се наложат чрез сила или хитрост.

А колко пъти онзи, който очаква да му слугуват, остава разочарован! Защото рядко се случва да получиш от хората точно това, което желаеш. Чуйте какво говорят тези, които имат домашни прислужници, или тези, които постоянно очакват нещо от околните. Вместо да са доволни, те се оплакват, че работата не е добре свършена, че предметите не са били поставени веднага на мястото им, че не им е донесено точно това, което са поискали, или пък не навреме и по най-правилния начин... Винаги се намират поводи за недоволство.

Ако наистина трябва да помолите някого за нещо, старайте се поне да не бъдете много придирчиви. И преди всичко, разберете веднъж завинаги, че за да сте щастливи, именно вие трябва да се поставите в услуга на другите, защото като резултат от това у вас ще бликне извор от непознати досега енергии - енергии, които са неизчерпаеми.

Може, също така, да се случи някой да ви предложи своите услуги - защо не? Но знайте, че ако приемете, нещата няма да протекат задължително така, както сте очаквали. И несъмнено ще се чувствате по-щастливи, ако потърсите как вие самите да му бъдете от полза. Разбира се, това зависи от вашите възможности, тъй като е необходимо най-напред да прецените какво сте способни да дадете. Но веднъж след като си изясните този въпрос, стремете се всичко, което вършите, да бъде в помощ на другите. И ако след това другите не са ви благодарни и дори не си дават сметка какво правите за тях - какво толкова? Вие сте щастливи, защото знаете какво сте направили. Може би един ден и другите ще го осъзнаят, но това не е най-важното.

Знае ли детето какво прави майка му за него? Тя напълно се е посветила на това малко същество, което изисква цялото й внимание, което вика, плаче и я буди през нощта. Търпеливо, с любов, тя го взема на ръце, за да го нахрани, да го полюлее, да го приспи. Тя не очаква благодарност, защото е щастлива просто като му се посвещава. Но един ден, много по-късно, когато това дете порасне и си даде сметка за всичко, което майка му е направила за него, то ще я обсипе с грижи и ще я почита в сърцето си като божество.

Вярно е, че на пръв поглед идеята да служиш на другите не е чак толкова привлекателна, дори е унизителна. Това е така само защото хората не познават смисъла на истинското служене. Не сме разбрали на какво трябва да служим у хората: на техния нисш аз (на влечението им към парите, властта и удоволствията) или на Висшия им Аз (т.е. на стремежа им към светлината). Историята дава примери как мъже и жени са се поставяли в услуга на хора, които са мразели, за да ги увлекат в гибелен за тях път, и така са допринасяли за падението им. Следователно те са служели на нисшия им аз. А служенето, за което ви говоря тук, е служене на Висшия Аз3.

Това, на което трябва да служите, е Висшето, Божественото у хората. Защо в Евангелието Иисус казва: „И най-големият сред вас ще бъде вам слуга“(Матея23:11)? Защото, за да си способен да служиш на Божественото у другите, ти самият трябва да си много извисен. Този, който е духовно извисен, никога не се чувства принизен и унижен, когато служи на другите; неговото величие е величието на Духа.

Духът никога не се чувства унизен, когато прониква в материята, за да я освети и оживотвори. Така и вие не бива да се чувствате принизени, когато служите на другите и им помагате да видят нещата по-ясно, да намерят най-добрите решения на проблемите си, дори и когато тези проблеми ви изглеждат незначителни. Ако съзнавахте мощта на своя дух, не бихте се страхували да се спуснете до нивото на малките, на слабите и невежите, защото щяхте да знаете, че нищо не може да ви отнеме благородството и вашата истинска същност.

Иисус е бил велик, защото е знаел да става и безкрайно малък. Той никога не е изисквал да му се кланят и слугуват, а сам е бил смирен слуга на всички. Също като Иисус, успелият да се издигне на изключително ниво в своята еволюция не бива да използва това като повод да се налага над другите. Колкото по-силен е човек, толкова по-смирено трябва да се проявява4. Това значи да си велик.

Да намериш светлината, това вече е голямо постижение, но не е достатъчно. Следващият въпрос се отнася до държанието, до поведението. Никое знание, никое духовно постижение не трябва да се използва за господство над другите. Нека всеки се издигне дотам, докъдето може, но само вътрешно; външно не бива да се изкачва на пиедестал. Какъв смисъл има да се извисиш, ако след това използваш своето издигане, за да тъпчеш себеподобните си? Много пророци, убедени, че са познали Истината, са рязали глави. Но дори познаването на Истината не дава на човека това право.

А какво да кажем за църквата, изпратила на кладата толкова възвишени същества и опожарила цели градове, вместо да прояви смирение и милосърдие? Тя е претендирала, че уж спасява човешките души, но често това е било само претекст, за да ги постави под своя власт. Църквата е изисквала светът да я признае за наместник на Христа на земята. Е, добре, така е допуснала най-голямата си грешка! Какво печели с подобно поведение? В България казваме: „Дори и от най-високото минаре, ходжата пее все една и съща песен“.

Истината е заредена с неизмерима енергия, но трябва да се поднася внимателно, за да могат хората да я приемат и асимилират, без това да им навреди. Истината дава на мъдреца мощ, която той проявява чрез Любов, доброта и благост5.

Ако толкова горещо желаете да станете господари, започнете с това да се наложите над собствените си клетки, които са ваши слуги. Бие притежавате милиони малки слуги, които същевременно са и ваши ученици. Да, защото клетките също ви наблюдават и после следващия пример. Упражнявайте се върху тези ваши ученици. Вие можете да упражнявате над тях пълна власт. Нареждайте им, заповядвайте им, колкото искате, за да допринасят те за физическото и духовното ви здраве. Но навсякъде другаде бъдете служители!

Бележки:

1. Беседа: „Les semences du bonheur“, колекция „Извор“ № 231, гл. И: „Le bonheur n’est pas le plaisir“, и гл. III: „Le bonheur est dans le travail“.

2. Беседа: „Les lois de la morale cosmique“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 12, гл. I: „Comme vous aurez semé, vous récolterez“.

3. Беседа: „Nature humaine et nature divine“ („Човешка природа и Божествена природа“), колекция „Извор“, № 213, гл. X: „Comment favoriser les manifestations de la nature supérieure en soi et chez les autres“ („Как да улесним проявите на висшата природа у нас и у другите“).

4. Беседа: „Le travail alchimique ou la quête des la perfection“, колекция „Извор“, № 221, гл. XI: „Orgueil et humilité“.

5. Беседа: „La vérité, fruit de la sagesse et de l'amour“, колекция „Извор“, № 234.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×