Jump to content
Ани

XII. Благодарността - извор на светлина и радост

Recommended Posts

БЛАГОДАРНОСТТА –

ИЗВОР НА

СВЕТЛИНА И РАДОСТ

Вървите по улицата и без конкретен повод неочаквано ви обзема радост, която прави крачките ви по-леки. И всичко, което досега почти не сте забелязвали, става интересно и придобива особено очарование, а хората започват да ви изглеждат толкова симпатични, че имате желание да им се усмихнете и да споделите с тях тази радост и внезапно обзелото ви веселие. Не търсете причината за това, тъй като истинската радост е безпричинната радост, също както истинската скръб е безпричинната скръб.

Не казвам, че няма обективни причини човек да е весел или тъжен, но истинската радост предполага такава нагласа на душата, при която, въпреки трудностите, пречките и страданията, чувствате живота като дар от Бога и преливате от благодарност. Докато истинската тъга е психично състояние, при което човек става сляп за всичко добро и красиво и вижда навсякъде повод да се натъжи.

Ако желаете често да бъдете посещавани от радостта, възпитавайте у себе си чувство на благодарност - благодарност към Твореца, към природата и към хората. Тогава, и да нямате основание да бъдете весели, радостта ще дойде неочаквано, както когато приятели ви поднасят приятна изненада с едно внезапно посещение.

Ще кажете, че за да изпитате необходимост да благодарите, ви е необходим определен повод. Не, просто благодарете, без да си задавате въпроса, за какво благодарите. Ако искате да изпитате тази безпричинна радост, придаваща вкус, цвят и светлина на вашето съществуване, научете се да благодарите дори без повод. Разбира се, не липсват и поводи да благодарите: може да благодарите на Бога например за живота, който ви е даден и благодарение на който пред вас се разкриват такива богатства; може да благодарите за щастието да имате здраве, семейство, приятели... Помислете също колко неприятни срещи и инциденти може би сте избегнали през деня. Например, когато се върнете живи и здрави от пътуване с кола, сещате ли се да благодарите? Толкова произшествия са могли да се случат по пътя и понякога сте се разминавали на косъм от тях.

Произнасяйки думата „благодаря“, в душата ви бликва извор на светлина, мир и радост, който напоява всичките ви клетки. Постепенно чувствате, че нещо у вас оживява, укрепва и се прояснява. И ако някой ден срещнете големи изпитания, не само че няма да рухнете, но ще бъдете способни все така да благодарите; и именно тази способност да благодарите в моменти на изпитание ще ви помогне да ги преодолеете.

Колко хубави неща поражда чувството на благодарност и колко лоши произтичат от не-благодарността! Така е, защото тези чувства далеч надхвърлят онова, което изпитвате в даден момент. Щом чувството на благодарност се появи във вас, задръжте го, за да може то да се разрасне, и тогава вече няма да остане пасивно. По силата на закона за сходството, чрез своите вибрации то привлича сродни преживявания и усещания. Цялата благодат се излива върху вас, следователно, благодарение на нещо толкова малко - един жест на благодарност.

Във всяка сполетяла ви скръб или радост може да се открие нещо, което е полезно за вашето развитие и разбирането ви за живота. Благодарността е и ключът, който отваря вратите на истинското знание. Затова, щом се събудите сутрин, преди да помислите за каквото и да било, кажете: „Господи, благодаря Ти, че ми даваш живот и днес, за да мога да Ти служа и изпълня Твоята воля, за Твоя прослава и за идването на Царството Ти на земята“1. Чрез тези няколко думи вие се поставяте под закрилата на Небето, давате правилна насока на всяка своя дейност през деня и намирате правилния подход към всички евентуални събития. Не е достатъчно да кажете „Благодаря ти, Господи!“ едва когато чуете добра новина или получите радостна придобивка. Трябва да се научите да благодарите навсякъде и за всичко.

Истина е, че в момента, в който събитията се случват, ние не можем да предвидим дали с времето те ще се окажат добри или лоши за нас. Колко обстоятелства, които хората са приемали за щастливи, в крайна сметка са ставали причина за техния провал, докато изпитанията с течение на времето са се оказвали благодатни! В момента на изживяването не можем да преценим кое е щастие и кое - нещастие; за да сме в състояние да се произнесем, би трябвало да изчакаме по-далечните последствия от дадено събитие.

Мъдростта се състои в това, да приемаме трудностите и изпитанията като преследвачи, които Провидението изпраща по петите ни, за да ни застави да вървим по онези пътища, където ни очакват големи открития. Без тези преследвачи ние няма да се помръднем от мястото си и ще останем невежи и слаби2. Колко съкровища ни очакват! А онзи, който се оплаква и се бунтува, ще мине покрай тях, без да ги види.

Тази философия трябва да стане ваша втора природа. При всяка неприятна или болезнена ситуация свикнете да си казвате, че може би в края на пътя ви очаква щастие. И тъй като в дадения момент вие не знаете какво ще последва, не губете време в оплаквания и недоволство, а по-скоро благодарете на Небето. Казвайки „благодаря“, вие освобождавате в себе си енергии, които ще ви помогнат да посрещнете изпитанията. Ето в това е силата на благодарността - тя атакува надигащото се препятствие и неутрализира отровите, които мъката, гневът и отчаянието ви са започнали да отделят.

Няма нищо по-трудно от това, правилно да преценим естеството на текущите събития. Това важи за всичко, което се случва с нас и с другите, тъй като не познаваме нито миналото, нито бъдещето. Виждате например човек, станал жертва на някакъв порок, който го съсипва: може да бъде алкохол, наркотик, разврат, комар и т.н. Решавате, че трябва да му помогнете да се освободи от него. Въпреки доброто ви желание, в крайна сметка не успявате да го измъкнете от порока и съжалявате. Тогава си кажете, че този порок, на който е станал жертва, може би го възпира да извърши други, по-сериозни грешки.

Да, има хора, в които обитава духът на злото. В някое предишно прераждане те са вършили престъпления. Законът на кармата ги е осъдил в този им живот да робуват на някаква страст, отклоняваща ги от постъпки, които биха могли да се окажат още по-опасни. Изцяло погълнати от тази страст, те не представляват толкова голяма заплаха, защото са като упоени. Да, трудно е да се тълкуват текущите ситуации и събития, тъй като човек не познава нито миналото, нито бъдещето. Подобна идея е развил Волтер в един от философските си разкази, „Задиг, или съдбата“.

Но да се върнем отново към вас и към най-добрия метод за посрещане на трудностите. Тъй като не познавате причините за това, което ви се случва, свикнете да благодарите на Небето. Дори и да нямате никакво обективно основание за благодарност, кажете: „Благодаря Ти, Господи...“, „Благодаря Ти, Боже“. Това трябва да става също толкова естествено, както и дишането - без да намесвате волята.

Един ден, много отдавна, пътувах с приятел из България. Късно вечерта пристигнахме на една гара, без да можем да продължим. Дежурният стрелочник предложи да ни подслони в чакалнята. На сутринта, като се събудих, наблюдавах как този човек работи. Личеше си, че вече е пийнал, но въпреки това се справяше много съзнателно със задълженията си и поздравяваше приятелски машинистите на минаващите влакове. Разговорих се с него, разпитах го и той ми обясни, че толкова е свикнал с тази работа още от младини, че може да продължи да я върши прецизно дори и когато е пил. Това беше един прекрасен човек и аз още не съм го забравил. Виждате ли, понякога не можете да получите нищо от трезвите хора и е по-добре да се обърнете към някой пийнал човек, който обаче обича своята работа!

Разбира се, не ви съветвам да го последвате във влечението му към пиенето, но свикнете като него да изпълнявате съзнателно всекидневната си работа. А тя е винаги да благодарите на Бога, каквото и да ви се случи. Съзнателно или не - благодарете, защото това при всички случаи се регистрира3. Благодарейки, вие пречиствате и осветявате атмосферата във вас и около вас. Така че, благодарете веднага, спонтанно, автоматично. После ще имате достатъчно време да си спомните защо и как сте благодарили.

Да, благодарете винаги и за всичко... дори и за доброто, което правите. Вече ви казах, че никога не трябва да очаквате признателност за добрите ви постъпки. Това понякога е трудно, защото дори и да не чакате нищо в замяна, все пак тайно се надявате, че стореното добро ще бъде оценено. Обаче това невинаги се случва, а дори може да получите и упреци. Благодарейки, че сте могли да бъдете полезни, вие ще превъзмогнете разочарованията и тъгата, изпитвани в подобни моменти. Следователно, когато направите нещо добро за другите, не само те трябва да ви благодарят. Вие също трябва да им благодарите, че са ви дали възможност да проявите не само доброта, щедрост и благородство, но също и мъдрост, разумност и други качества и способности, които са необходими, ако искате да служите.

За да вървим наистина в пътя на светлината, трябва да познаваме много истини, които повечето хора пренебрегват. Те смятат, че ние тук се занимаваме с незначителни дреболии. Да, със съвсем малки неща, но цялата Вселена се състои от такива миниатюрни частици: атоми и електрони, които дори не виждаме. И именно тези малки неща са абсолютно необходимите елементи за създаване и поддържане на живота.

Когато например установите, че нещо ви липсва или не ви достига, вие започвате да страдате и сте готови да се оплаквате. В такъв момент спрете и си дайте сметка за всичко, което притежавате. Защо осъзнаването на някаква нужда или липса трябва да кара погледа ви внезапно да помръкне? Благодарете на Бога всеки ден за това, че слънцето изгрява... Благодарете Му за въздуха, водата и светлината... Благодарете Му за всичко, което можете да видите, чуете, вкусите и разберете. Благодарете Му, че ви е дарил със способността да влизате във връзка с Него и с всички небесни същества. Ще кажете: „На Господ не Му е необходима нашата благодарност!“ Всъщност, необходима е, но не на Него, а на нас. На Него му е достатъчно да знае, че съществата, които е създал и които живеят в Него, съзнават какво притежават като Негови деца и наследници4. Незачитането на Божията Любов и Мъдрост внася дисонанс в космическата хармония.

Да умееш да благодариш - това е доказателство, че си осъзнал, че си видял, че си разбрал. Затова благодарността е толкова съществена добродетел. Хората не знаят да благодарят именно защото още са в полусън, не са се научили да виждат, да чуват и да чувстват нещата и хората. От психологическа гледна точка техните пет сетива са като упоени с хлороформ. Когато се събудят сутрин, колко от тях казват: „Аз съм жив! Господи, изпрати ми лъч от Твоята благодат, за да мога да осъзная и оценя всичко, което си ми дал“.

И след това, когато се миете и се оглеждате в огледалото, как да не се възхитите, че имате очи, чело, коси... И за какво всъщност мислите, като се гледате сутрин в огледалото? И когато пускате водата да потече от чешмата или от душа, за какво мислите? След това виждате жена си, децата си... Може би ще кажете, че нямате такива. Добре, но на излизане от дома си все пак срещате някого - какво мислите, когато го видите? Всички същества, които живеят близо до вас, както и тези, които срещате, са тук, за да ви помогнат да осмислите, да изострите чувствителността си. Кога ще се научите се радвате и да благодарите за всички неизчерпаеми богатства на живота, така че самите вие да станете още пожизнени?

Умеещият да се радва ще вдигне едно камъче от пътя и ще каже: „Вижте какво намерих!“ За него това камъче е свидетелство за сътворението на света. Държейки го в ръка, той чувства милиардите години, които са изминали, и силите, които са му въздействали, докато се е превърнало в едно камъче на пътя. Ето, такива упражнения трябва да се правят!

Запитвали ли сте се някога как можете да участвате в живота на природата? Виждате как

Слънцето, Луната и звездите изгряват и залязват... Виждате сезоните да преминават един след друг, но какво сте научили от техния кръговрат? Пролет, лято, есен, зима - четирите сезона са вратите, които водят към мистериите на Божието име; четирите букви - Йод, Хе, Bay, Хе, י ה ו ה , са във връзка с четирите елемента.

В зодиакалния кръг пролетта започва с Овен, огнен знак; лятото - с Рак, воден знак; есента -с Везни, въздушен знак; и зимата - с Козирог, земен знак. Така настъпването на всеки сезон се извършва под знака на един от четирите елемента. На Овена (огъня) отговаря кабалистична-та буква Йод (י); на Рака (водата) съответства буквата Хе (ה); на Везните (въздуха) отговаря буквата Bay, (ו); и на Козирога (земята) съответства второто Хе, (ה). Всеки от четирите елемента намира поле за изява в рамките на съответния сезон. Така, един след друг, в течение на една година, огънят, водата, въздухът и земята идват да кажат своята дума5.

Защо хората често се чувстват като чужденци на Земята? Защото не знаят какво да направят, така че тя да се запознае с тях. Земята ги храни, носи ги; те бродят във всички посоки по нейните пътища и пътеки, без никога да помислят да й изкажат своята признателност и любов. Желаете ли земята да ви познава? Когато сте сред природата, поспирайте се от време на време - поставете ръка, погалете я и й кажете: „О, майчице Земя, колко високо оценявам твоята стабилност, твоята щедрост! Със своето уважение, признателност и обич искам да ти върна малко от това, което ти ми даваш“ Ето така тя ще ви опознае и никога повече няма да бъдете клети нещастници, изхвърлени върху чужда земя, а ще се чувствате в родината си, като синове и дъщери на Бога.

В този момент поемете дълбоко и съзнателно въздух и се обърнете към Ангела на въздуха. Кажете Му: „О, многообични Ангел на въздуха, ти, който си един от служителите на Бога, така могъщ и красив, проникни в мен с диханието си, отнеси нечистотиите от белите ми дробове, сърцето и мозъка ми и внеси в мен хармония, за да стана служител като тебе“. И тъй като Ангелът на въздуха е навсякъде, управлява всички течения в атмосферата, промъква се във всяка пролука и е много чувствителен, той ви чува. Тогава ще даде заповед да ви бъде изпратен полъх от онзи много ефирен флуид, наречен етер, и вие ще се почувствате така, сякаш тялото ви олеква и се издига в пространството.

Вселената, в която живеем, не е затворена за нас. Ние имаме с нея непрекъснат обмен от различен характер - физически, психически, духовен. Съзнателно или не - ние вибрираме, ние дишаме с нея и в нея. Тази Вселена е едно цяло -живо, разумно, организирано и най-вече йерархизирано цяло. Да, тя е йерархизирана, като се почне от областите с най-гъста и тъмна материя и се стигне до Божествения свят, който е чиста светлина. И тъй като човек е сътворен по образ и подобие на тази Вселена, ние откриваме и у себе си същите области, със същите материи, със същите енергии, със същите същества.

Възниква следователно въпросът: какво трябва да е отношението ни спрямо тази йерархия? Може би не си давате сметка, но този въпрос е от изключителна важност. И ако хората срещат толкова трудности и се излагат на такива страдания, то е, защото не са открили правилното отношение към тази своя вътрешна йерархия - отражение на космичната йерархия, чийто връх е Бог6.

Но какво разбираме под „отношение“? То е резултат, или синтез на онова, което сме в действителност, и разкрива състоянието на нашите тела - както на физическото, така и на психичното и духовното. Разкрива също и качеството на енергиите, които циркулират и работят в тях. Това отношение ни моделира и ни свързва с различни сфери на пространството. И ако то е отношение на уважение, обич и най-вече благодарност, тогава ще привлича към нас теченията и духовете от света на Светлината.

Бележки:

1. Беседа „Le véritable enseignement du Christ“, колекция „Извор“, № 215, гл. V: „Sur la terre comme au ciel“, и гл. IV: „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“.

2. Беседа: „Aux sources inaltérables de la joie“, колекция „Извор“ № 242, гл. III:“L’aiguillon de la souffrance“.

3. Беседа: „Le Livre de la Magie divine“, колекция „Извор“, № 226, гл. XI, „Trois grandes lois magiques : 1. la loi de l’enregistrement“.

4. Беседа: „Lafoi qui transporte les montagnes“, колекция „Извор“, № 238, гл. VIII: „Notre filiation divine“.

5. Беседа: „Les fruits de l'Arbre de vie“, поредица „Събрани пълни беседи“, том 32, гл. VII: „Les quatre éléments“.

6. Беседа: „De l'homme à Dieu - Séphiroth et hiérarchies angéliques“, колекция „Извор“, № 236, гл. I: „De l'homme à Dieu : la notion de hiérarchie“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×