Jump to content
Ани

XIII. За да бъде вписано името ви в Книгата на живота

Recommended Posts

ЗА ДА БЪДЕ ВПИСАНО

ИМЕТО ВИ

В КНИГАТА НА ЖИВОТА

На много места в Библията се споменава за книга, наречена „Книга на живота“. В тази книга, която очевидно е един символ, са вписани имена и за нея се казва например: „Да се изличат от Книгата на живота и заедно с праведните да се не вписват“ (Псалом 69:28), или още: „Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и няма да излича името му от Книгата на живота и ще изповядам името му пред Отца си и пред Неговите ангели“ (Откр. Йоана 3:8).

Ще попитате: „Но как можем да знаем дали името ни е вписано в Книгата на живота?“. За да ви отговоря, бих използвал едно сравнение: вие знаете дали името ви е записано в тази книга точно както знаете, че то е вписано в регистрите на дадена организация или администрация. Искате ли да се абонирате за вестник, служител записва името и адреса ви и всеки ден пощальонът пуска в пощенската ви кутия новия брой. Ако смените адреса си, по ваша молба вестникът ще пристига на новото място. Вие го получавате всеки ден, защото името ви е записано някъде в картотеката. По същия начин, когато вашето име е записано горе - в Книгата на живота, то е все едно, че сте абонирани за вестник. Но този вестник е много специален, той е адресиран до вашата душа и вашия дух; той ви носи всеки ден ново познание, по-добро разбиране за нещата, мир, светлина и радост. Затова блажени са тези, чието име е вписано в Книгата на живота!

Не могат да бъдат забравени тези, които фигурират в един списък, и хората добре знаят това, тъй като самите те винаги водят регистри. За разлика от земния регистър, за да бъдеш вписан в небесния, не е достатъчно само да поискаш, а и да го заслужиш чрез своята работа и личните си усилия. Тогава, без дори да си искал, биваш вписан. Онзи, който не работи, не го вписват никъде и не получава нищо. Остава му само да постъпи като човека, който смятал за престижно да има визитни картички, но поради липса на титли, написал след името си: „абониран за газ и електричество“! Ами да, това също е абонамент!

Естествено, вие трябва също така да разберете, че след като Книгата на живота не е обикновена книга, то и името, записано в нея, не е това от акта ви за раждане. Книгата на живота е символ на Вселената и ако е казано, че в нея са записани имена, то от гледна точка на духовната наука името е израз на същността на едно създание, то е синтез на цялото му същество.

В един текст от Евангелието четем, че учениците отишли при Иисус и му казали: „Господи, в Твоето име дори и бесовете ни се покоряват“, а Той им отговорил: „Ето, давам ви власт да можете да стъпвате по змии и скорпиони, както и властта над всяка сила вражия; и нищо няма да ви навреди“. „Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се повече, че имената ви са записани на Небесата“ (Лука 10:17,19-20). Дали имената ще са записани на Небесата, или вписани в Книгата на живота -това е едно и също. Какво обаче са разбрали учениците от тези думи на Иисус? Ако наистина ги бяха разбрали, те биха се държали по друг начин при арестуването Му в Гетсиманската градина. За този момент се казва, че „всичките ученици Го изоставиха и се разбягаха“ (Матея 26.56).

Да се ходи върху змии и скорпиони е, разбира се, алегория, която символизира победата над „силата вражия“. „И нищо няма да ви навреди“, добавя Иисус. Но учениците не били готови; те били още твърде привързани към земята, твърде податливи към съблазните на света. Как са могли да понесат, че техният Учител е задържан като престъпник, след като са очаквали неговия триумф? Позовавайки се на едно предсказание на пророка Захария (Захария 9:9; Матея 21:1-8), те вяр-вали, че Той е царят на юдеите, който трябвало да дойде, и се питали: не беше ли Той от рода на цар Давид? И ако Иисус станел цар, той щял да има власт - власт, която би споделил с тях.

Иисус, обаче, нямал никакви земни амбиции. Когато се явил пред Пилат, последният Го попитал: „Ти ли си царят на юдеите?“, а Той просто отговорил: „Ти го казваш“ (Матея 27:11). За Иисус истинското Царство е Небесното; Той не смесва временните блага с духовните, както може да се види от случката, когато фарисеите Го разпитват за дължимия към Кесаря данък (Матея 22-.17-21). Той не смесва също така и човешката слава със Славата Божия1. Затова, ако искате да станете истински ученици на Христа, старайте се и вие да не смесвате земното с Небесното. И преди всичко, никога не мислете, че духовните ви ангажименти непременно трябва да ви носят материални блага.

Някои се учудват, че учениците на Иисус не са успели да се издигнат до висотата на своя Учител; те дори вярват, че ако бяха на тяхно място, щяха да имат по-смело и по-достойно поведение. Това обаче не е сигурно! Няма нищо по-трудно за човешкото същество от това, да се освободи от нисшата си природа, защото тя е пуснала корени дълбоко в материята и най-много се бои от онова, което заплашва сигурността, удобствата, авторитета и т.н. Хората вярват, че са безкористни, силни и смели, но когато изкушенията или изпитанията се появят под неочаквана за тях форма, те не успяват да им устоят.

Да бъде записано името ви в Небесата... т.е. вписано в Книгата на живота - всичко друго бледнее пред това: и власт, и богатства, и слава... Нищо друго, казва Иисус, не бива да ни радва, и затова трябва да работим в служба на една възвишена идея: идването на Царството Божие на земята, за да могат всички хора да живеят в мир, изобилие и светлина. Да, всички, а не само някои, както е в момента. Как онези, които претендират, че са просветлени, могат да приемат това положение? Ние представляваме нещо велико и красиво само дотолкова, доколкото работим за колектива, за цялото човечество. Именно в това седи нашето истинско достойнство, тъй като ставаме съработници на самия Бог.

Мъдрецът се грижи за доброто на Цялото; той е работник на Божията нива. Светлите духове се приближават до него, за да го бележат със своя печат, и веднъж белязан, той сякаш е записан в един списък. Отстрани до името му е отбелязано всичко, което е заслужил да получи, и той наистина всекидневно получава поща, или своеобразна „заплата“. Тази заплата приема различни форми: сила за духа, разширение за душата, светлина за ума, топлина за сърцето, здраве за физическото тяло. Можем да си послужим и с друго сравнение и да кажем, че той все едно е включен към нещо като електроцентрала: през проводниците, които го свързват с нея, се изливат потоци от енергия, които проникват в него и задвижват психичната и духовната му система.

Колко много уреди могат да заработят в една къща, ако се включат към електрическата мрежа: лампи, радиатори, фурна, ютия, готварска печка, радио, телевизор, пералня!... Колко много дейности стават възможни благодарение на електрическата енергия, която се разпраща от една централа! Същото се случва и с вас от момента, в който приемниците ви се задействат: благодарение на небесното електричество, у вас се пробужда и се задвижва цял един вътрешен живот.

Толкова много хора, обаче, приличат на сгради с повредено за момента електрическо снабдяване! И асансьорите, и осветлението -нищо вече не работи. Защо? Защото нито връзката им с Небето, нито Книгата на живота ги интересуват. Единственото, което е от значение за тях, са видимите и осезаеми резултати, парите. Да, но в крайна сметка парите най-много да им послужат да си намерят добро място в болницата или на гробищата3.

Старайте се чрез своите мисли, чувства и действия да участвате в Божествения живот и да го разпространявате навсякъде около вас. Така вашето име ще бъде записано на Небето и няма да бъдете лишени от нищо. Докато, обаче, името ви не е записано там, как искате небесните същества, които разгръщат Книгата на живота, да ви познават и да ви изпращат благословение? Къде да го изпратят, ако името ви въобще не фигурира никъде горе? Но да, там е също като на земята: щом веднъж името ви бъде прието и записано, вие ще получавате поща, пари. Това ви е добре познато: осигуровки, пенсии и т.н.

Станете, следователно, съработници на Бога, служители в Царството Божие, за да фигурира името ви в Книгата на живота. Да, и тези, които все още не получават нищо, които се чувстват бедни, изоставени и нещастни, нека знаят, че никога не е късно да станат достойни за такова вписване. В Евангелието се казва, че Иисус бил разпънат на кръста между двама разбойници4. Но докато единият от тях го предизвиквал с подигравки, то другият, който почувствал с душата си изключителното Му величие, се обърнал към Него със следната молитва: „Помни ме, Господи, когато бъдеш в Царството Си“. А Иисус му отговорил: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мен в рая“ (Лука 23:43).

Бележки:

1. Беседа: „La clé essentielle pour résoudre les problèmes de l'existence“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 11, гл. XIV: „Rendez à César ce qui est à César“, и „Le travail alchimique ou la quête de la perfection“, колекция „Извор“, № 221, гл. X: „Vanité et gloire divine“.

2. Беседа: „Nature humaine et nature divine“ („Човешка природа и Божествена природа“), колекция „Извор“, № 213.

3. Беседа: „Les lois de la morale cosmique“, поредица „Събрани пълни беседи“, том 12, гл. XV: „Ne coupez pas le lien“.

4. Беседа: „L'alchimie spirituelle“, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 2, гл. I: „Douceur et humilité“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×