Jump to content
Ани

XIV. На празничната трапеза

Recommended Posts

НА ПРАЗНИЧНАТА ТРАПЕЗА

Старият Завет сякаш кънти от гневни викове, яростни заплахи и Божии наказания. Бог не само че не спира да изброява пред Ной, Авраам, Мойсей и пред всички патриарси и пророци поводите за Своя гняв, породен вследствие на хорските постъпки, но и предизвиква потоп, суша, изпраща от небето огнени езици и т.н. За разлика от това, в Новия Завет Иисус представя Бога като Баща - един взискателен, но изпълнен с Любов и Милосърдие Баща. Къде тогава е истината?... Бихме могли да се доближим до нея само посредством образи символи.

Да си представим Вселената като царство, чийто върховен владетел е Бог. Това царство се управлява от закони, но царят не се занимава с тяхното прилагане, нито пък наказва нарушителите; за тази цел си има министри, съдии, полиция, жандармерия, затвори... Царят се занимава с големите проекти, свързани с благоденствието на царството и с благосъстоянието на целия народ. И този цар, който също така е и милостив, може да помилва осъдения на смърт. Така, според едно древно предание, веднъж един осъден, докато го водели към мястото за изтезания, успял да се измъкне, да проникне в царския дворец и да премине през всички врати, без стражите да успеят да го спрат. Накрая той нахлул в залата, където царят празнувал, обкръжен от приятели, и се провикнал: „Милост, господарю!“ И царят го помилвал, като дори наредил да го настанят на трапезата и да му дадат да яде и пие.

Ето така действа Бог. Сгрешили сте в нещо и вътрешно се самоосъждате; или пък, без да се обвинявате за конкретна грешка, страдате заради това, че сте още толкова несъвършени, слаби и окаяни. Но дори и в момент на най-дълбоко отчаяние не забравяйте, че Бог ви очаква в Своя палат. Устремете се към Него, тичайте възможно най-бързо с цел да се отскубнете от всичко, което би могло да ви попречи да Го достигнете. И кое ви дава възможност да тичате толкова бързо? Молитвата. Интензивната и пламенна молитва. Именно чрез нея ще преодолеете всички препятствия, тя ще ви отвори всички врати... И когато стигнете до залата на пиршеството, където Господ се весели сред ангели и праведни души, Той ще каже на слугите Си, готови да прогонят натрапника: „Оставете го, щом с устрема си е стигнал чак дотук, той има право да седне с нас, направете му място“. И такива, каквито сте, вие сте приети.

Макар да ви говоря с образи като в приказките, това не означава, че не трябва да гледате на думите ми сериозно, защото това е истината. Време е нещата да се прояснят в главите ви: Бог не се възмущава. Той не се гневи на хората, не ги наказва - с това са натоварени други. Той само ни очаква на празничната Си трапеза и след като сме успели да достигнем чак до Него, Той ни приема.

В Древността е съществувал обичай, който съответства именно на това, което се опитвам да ви обясня. Ако преследван престъпник успеел да проникне в светилището на някое божество, той попадал под неговата закрила и никой нямал право да го задържи. Този обичай е съществувал и през Средновековието, когато църквите са ставали убежище - което може да се случи и днес. Тази традиция се основава на същия този закон, който ви изяснявам сега.

Така или иначе, истините от Науката на Посветените се срещат често под формата на правила или обичаи, установени от хората поне за известно време. Правото на убежище, следователно, е приложение на тази истина, свързана с вътрешния живот, според която, ако успеете да се приютите при Бога, въпреки всичките ви вътрешни или външни неприятели, никой повече няма право да ви преследва. Докато сте горе, при Бога, преследвачите ви биват държани на разстояние от вас. Затова тичайте! И за да тичате много бързо, трябва да се свържете със светлината. Защото светлината е най-бързото Божествено създание; именно тя ще ви помогне да се изплъзнете от неприятелите и ще ви „изстреля“ чак горе - на празничната трапеза.

Идеята за трапеза, на която Бог събира ангелите си на пиршество, вероятно ще изненада някои вярващи. Но прочетете Евангелията и ще забележите, че на много места Иисус използва именно примера с празничната трапеза, както например в следната притча:

„Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи слугата си да рече на поканените: елате, понеже всичко е вече готово. И започнаха всичките единодушно да се извиняват. Първият му рече: „Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя - извини ме, моля те“. Друг рече: „Купих пет чифта волове и отивам да ги опитам - извини ме, моля те“. И друг рече: „Ожених се и затова не мога да дойда“. И когато си дойде този слуга, разказа на господаря си за това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на слугата си: „Излез скоро по улиците и пътищата из града, и доведи тук сиромасите, сакатите, слепите и куците“. И рече слугата: „Господарю, както си заповядал, стана) и още място има“. И рече господарят на слугата си: „Излез на пътищата и по оградите и доведи всички да влязат, за да се напълни домът ми; защото ви казвам, че никой от онези призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми“ (Лука 14:16-24).

Така се случва често и в живота. Онези, които са поканени да присъстват на Божията трапеза на Небето и за които се предполага, че ще приемат поканата Му - хора с образование, с добри професии и положение в обществото, те именно отказват, и вместо да вкусят от Мъдростта и Любовта на Бога, предпочитат да продължат да се занимават само с егоистичните си интереси, сделки и удоволствия.

Вижте само под какъв претекст поканените отказват да присъстват на пиршеството: един иска да види нивата, която току-що е купил, друг бърза да опита воловете си, а трети, току-що оженил се, предпочита да си остане вкъщи. И тъй като поканените престижни гости са ангажирани с други неща, а угощението е приготвено, то на господаря не му остава нищо друго, освен да покани случайно минаващите просяци, сакати, куци и слепи, т.е. онеправданите. Макар и привидно те да не са най-способните да оценят това пиршество, защо да не им се даде една възможност1? Не са ли и те също синове и дъщери на Бога? Може поне да се направи опит да се докоснат сърцата им.

Така постъпвал и Иисус, когато срещал тълпи по пътищата. Тъй като книжниците, фарисеите и садукеите, които представлявали по онова време еврейския интелектуален и морален елит, отказвали да слушат словото Му и спорели, не Му оставало друго, освен да покани останалите на пиршеството на Отца Си. И както се казва в Писанието, царските служители „събраха всички онези, които намериха, лоши и добри“ (Матея 22:10).

В Евангелията, обаче, има и малко по-различна версия на тази притча за пиршеството. Според нея един цар поканил гости по случай сватбата на сина си и тъй като поканените не дошли, той наредил на слугите си да доведат всеки, когото срещнат по улиците. Когато залата се напълнила, царят влязъл и забелязал, че „един поканен не бил облечен в празнични дрехи. Той му казал: „Приятелю, как влезе тук без сватбена одежда?“. Човекът дума не отронил. Тогава царят казал на слугите: „Вържете краката и ръцете му и хвърлете го навън в тъмнината, където има плач и скърцане на зъби. Защото много са призваните, но малко Са избраните“ (Матея 22:11-14).

Това означава, че макар всички хора да са поканени на Божието пиршество, за да вземат наистина участие в него, те трябва да са изпълнили определени условия. Както току-що ви обясних, вие ще бъдете приети от Бога само при условие че успеете да се извисите до Него. То е като да пробиете море от облаци, които закриват слънцето. От момента, в който успеете да се издигнете над тях, слънцето ви посреща, усмихва ви се и дори имате усещането, че ви е чакало. Но за да се издигнете над облаците, трябва да „олекнете“ т.е. да се освободите от всички тежести, които ви задържат в тъмните слоеве на съзнанието2. Сватбената одежда е следователно дрехата на мъдреца; тя символизира състоянието, достигнато от онзи, който е работил, за да олекне, да се пречисти, за да може да се устреми към светлината.

Даже във всекидневния живот, дрехите, които човек носи, съответстват на определени дейности, както и на определено състояние на духа. Празничната дреха показва не само, че човек е готов да се присъедини към празника, но и че има празнична нагласа. По същия начин траурните, работните, спортните и всички други дрехи предполагат съответно разположение на духа. И тъй, Господ кани всички на Своята трапеза - дори и тези, които не счита за чак толкова заслужили; но те трябва поне за момент да направят усилие да влязат в хармония със светлите същества, които присъстват на Божието угощение. Това означава да сме облечени в „сватбени одежди“.

Господ ни очаква на Своята трапеза. Той всички ни е поканил, но за да бъдем приети, ние трябва да сме изпълнили определени условия, също като на приемите тук, на земята. Представете си, че цар ви покани на празник в своя дворец. Ако се появите мръсни, рошави и целите в дрипи, пазачите или стражите на входа ще ви кажат: „Не, невъзможно, не можеш да влезеш така“. - „Ама аз съм поканен!“ - „Добре, но даваш ли си сметка, че това тук е царският палат? Тук не можеш да влезеш с това облекло!“. Следователно, не е достатъчно да сте поканени - трябва и да сте в подходящо облекло. Аналогична идея има и в притчата от Евангелието за петте разумни и петте неразумни девици (Матея 25:1-13). Само разумните девици, в чиито светилници е имало налято масло, са били приети от жениха на сватбеното празненство3. Това масло, което дава светлина, символизира аурата, т.е. онази дреха от светлина, благодарение на която човек бива приет в небесното общество4.

Следователно, за да влезем в Божия палат, ни е необходима една вътрешна дреха - чиста и светла аура. А защо не и бижута: колиета, гривни, диадеми и т.н., тъй като скъпоценните камъни и перлите са символи на Божествени добродетели. Никога не забравяйте символичния смисъл на тези неща: церемониални тоги, бижута и т.н., тъй като те не са само украса за подобряване на външния вид на тези, които ги носят. Ето защо ги намираме споменати и в Библията, както и във всички Свещени книги.

Ако имате време, правете си сами колиета. Нижете камъни и перли с цветове и форми, които ви харесват. А броят им?... Може да бъде някое от символичните числа: 22, 36, 72, 108, 144 и т.н. Но това не е най-същественото. Главното е да съзнавате, че изработването на колие е действие, изпълнено със смисъл: конецът е мисълта, която трябва да свърже помежду им могъщите същества, представлявани в случая от перлите и камъните; а иглата - това е вашата воля, която ръководи мисълта. И когато си сложите едно колие, изработено от вас или от някой друг, правете го със съзнанието, че носите предмет, изпълнен с духовно съдържание.

Обратно на това, което продължават да твърдят повечето религии, слабостите и грешките на хората никога не са били в състояние да смутят Бога. Върхът, на който Той се намира, е като много висока кула, където нито хорската суета, нито хорското безредие могат да Го достигнат. И всичко онова, което е тъмно, нечисто и нехармонично, се разбива в нея и става на прах. За нас високата кула, до която не достигат нито шумът, нито хаосът, нито земните страдания, се намира в причинното тяло5. Когато достигнем до този връх, ние си възвръщаме единението с Бога вътре в нас. Това единство, обаче, може да се постигне само с цената на упорита работа и огромни усилия.

Макар и рядко, но може да се случи така, че да ни въздигнат в Небето в момент, когато най-малко очакваме. И тогава вземаме участие в Божието пиршество... Естествено, ние бихме искали да останем там завинаги, но това е невъзможно, защото все още не сме успели да се освободим напълно - толкова много неща ни държат привързани към света тук долу! И ако Небето ни дарява с тази милост, то е само за да усетим, да получим интуитивна представа за това място на светлина, където ни е предопределено един ден да отидем да живеем. Тези неочаквани радости, които ни спохождат понякога, са предвестници на едно бъдещо освобождение.

Наесен, когато листата започнат да падат от дърветата, вие знаете, че зимата наближава, а когато през зимата цъфнат първите кокичета, те оповестяват идването на пролетта. Както в природата, така и във вашата душа се появяват знаци, предвестници на бъдещи събития, и трябва да се научите да ги разпознавате и разчитате.

Бележки:

1. Беседа: „L'alchimie spirituelle“, поредица „Събрани пълни беседи“ т. 2, глава VIII: „La parabole de l’ivraie et du froment“.

2. Беседа: „Les splendeurs de Tiphéreth - le soleil dans la pratique spirituelle“, поредица „Събрани пълни беседи“ т. 10, глава X: „Montez au-dessus des nuages!“.

3. Беседа: „Nouvelle lumière sur les Évangiles“, колекция „Извор“ № 217, глава IX: „La parabole des cinq vierges sages et des cinq vierges folles“.

4. Беседа: „Notre peau spirituelle, l’aura“ („Аурата или кожата на нашата душа“), брошура № 309.

5. Беседа: „La vie psychique : éléments et structures“, колекция „Извор“, № 222, глава X: „Le corps causal“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×