Jump to content
Ани

XVI. Дървото от Светлина

Recommended Posts

ДЪРВОТО ОТ СВЕТЛИНА

Има различни горивни материали, с помощта на които можем да запалим огън. Дълго време човек си е служил само с дърва, а после са се появили въглищата. Въглищата произвеждат повече топлина, но вдигат повече прах и оставят много сгурия, техните еманации и влияния не са толкова благотворни, толкова фини и благоуханни, колкото тези, отделяни от дървата. Дървата отделят еманации, много по-благоприятни за здравето, а пламъците им пораждат по-хубаво разположение на духа. В днешно време разнообразните уреди за отопление, които използваме, със сигурност са много практични и ефективни, но топлината, която отделят, вече не притежава качествата и достойнствата на живата топлина, излъчвана от огъня на горящите дърва.

В младостта си обичах огъня - инстинктивно чувствах неговото благотворно въздействие. Когато бях хремав и имах треска, запалвах огън в печката и се настанявах пред нея, гледах така огъня известно време и заспивах с чувство на признателност и любов към тази топлина. Щом се събудех, бях вече здрав. Именно така осъзнах целебните свойства на огъня, запален с дърва: как живата енергия на дървата може да бъде превърната в здраве, в жизненост. Защото не само топлината има свойството да лекува, но и други елементи, съдържащи се в огъня. Разбира се, огънят не може да изцели всички болести, но отдава много енергия - и ако човек стои близо до него, може да я възприеме.

Защо, когато човек се доближи до огъня, има вътрешен подтик да протегне ръце към него? Това е един инстинктивен жест, който има своите причини. Върховете на пръстите ни са много чувствителни, защото по тях има множество чувствителни клетки. Затова, когато протегнете ръце към огъня, се активизират фините центрове на върховете на пръстите и по дланите на ръцете: те улавят светлината и топлината, излъчени от огъня, както и други фини елементи, и я предават на цялото тяло. Старите хора, у които топлината си отива малко по малко - с каква наслада само стоят те по цял ден край огъня! Вниманието им е погълнато изцяло от него - те го поддържат в камината, съзерцават го с часове, подремват по малко и държат ръцете си протегнати към неговите пламъци. Старите хора усещат, че огънят им дава живот. Да, но ако този живот, продължен от горящите дърва, е толкова ценен, то е, защото иде от Слънцето.

Дървото е живо създание, което умее не само да привлича и акумулира слънчева енергия, но също и да свързва молекулите на въздуха, водата и земята, които влизат в строежа на корените, ствола и клоните му. На всички тези елементи то съумява да придаде една плътна, твърда форма - устойчива, висока, внушителна, която на пръв поглед няма нищо общо със светлината, въздуха, водата и земята, от които е изградена. Ала ако го сложите в огъня, ще видите, че този толкова внушителен ствол, тези така величествени клони се разпадат пред очите ви - щом пламъците угаснат, а пушекът и парата се издигнат във въздуха, не остава нищо друго освен няколко шепи лека, пухкава пепел.

Какво всъщност представлява тази пепел, която остава накрая? Ами че това е елементът Земя, благодарение на който частиците на водата, въздуха и светлината са успели да се съединят едни с други, за да се образува дървото. Невъзможно е фините енергии да се закрепят на физически план без помощта на някакъв материален носител. Всички тези слънчеви лъчи, тези фини елементи, които дървото улавя всеки ден, то е успяло да ги складира единствено защото притежава малко материя, чрез която е способно да ги възприеме - т.е. онова, което наричаме Земя. Следователно дървото е едно същество, което е повече духовно, отколкото материално. То е изградено от малко земя, малко повече вода, още повече въздух - но всъщност Огънят, т.е. светлината, в най-голяма степен участва в неговата структура.

А човекът е изграден по модела на дървото. Ако бъде изгорен след смъртта си, какъвто е обичаят в някои страни, една малка урна е напълно достатъчна, за да побере пепелта от тялото му. Тази пепел е всичко, което остава от материята, която е служила, за да се закрепи на физически план Огънят, т.е. слънчевите лъчи. Следователно човек е направен от Огън, от светлина - той притежава същата квинтесенция като Слънцето.1 Защо заблуждават хората, като им повтарят, че те са само пръст, че могат да се хранят само с материя и че ще се върнат отново в пръстта? Посветените, напротив, ни казват: Вие сте създадени от Светлина, способни сте да се храните със Светлина и ще се завърнете отново в Светлината. Да, човекът е също като дървото - и ако познава законите, съгласно които работи Природата, той би могъл също да улови и съхрани тази Космична сила, тази енергия на Небесния Огън, т.е. всички тези форми на Духа: Разумността, Светлината, Любовта...

Наблюдавайте как гори огънят...

Огънят ни учи как да се развържем и освободим от всичко грубо и материално - от нашите обвивки, от нашите черупки. Цялата натрупана слънчева енергия, която е Душата на дървото, се освобождава от формата, в която е била затворена, и поема по своя път обратно към Небесните селения. Душата намира отново своето Отечество - а за да се освободи, се нуждае от Огън. Именно Огънят позволява да се отворят хилядите вратички и пътища, по които Душата се отделя от дървото. Бумтенето, шушненето и пукотът, които се чуват при горенето на дърва -това е песента на освобождението. Там, където вратичката трудно се отваря, Душата трябва да натисне по-силно - и всички тези малки експлозии са триумфалните песни на Душата, която се освобождава.

Вижте само тези нишки от светлина, които излизат от огъня: за няколко секунди те пронизват нощта, а после изгасват... Човек би казал, че сякаш тъкат някакво платно. Сякаш молитвите, които отправяте към Ангела на Огъня, изтъка-ват одежда от светлина.

А тези снопове искри, вижте ги само... Също както мъжът изпълва утробата на жената с милиони семенца, за да я оплоди. Всички тези искри, които изчезват в пространството, отиват да оплодят мириадите същества, за да дадат на определени Духове възможността да се въплътят на Земята. Защото огънят е едно дърво, което дава изобилно семена, а от тези семена, на свой ред, израстват други дървета.

За миг можем да открием в пламъците формата и движението на короната на едно дърво. Ето как, чак до самия край, дървото желае да запази нещо от онова, което е било някога, и така, преди да изчезне окончателно, чрез тази корона от светлина разкрива цялата красота на своята саможертва.

Огънят поглъща дървото - и поглъщайки го, той го преобразява, прави го подобно на себе си. Дървото се превръща в огън, защото огънят го поглъща. Това е закон: всеки предмет, всяко същество става подобно на онова, което го поглъща. Ние също - ако принесем в жертва цялото си същество на Огъня на Божествената Любов, за да дойде тя да ни превземе и погълне изцяло, и ние ще станем подобни на този Огън.2 Вътре в себе си имаме достатъчно материал, за да подхранваме Божествения Огън през цялата Вечност. Ето защо трябва да медитираме върху огъня, стараейки се да разберем как работи той върху дървото, за да го превърне в светлина и топлина - за да се превърнем и ние в дървета от Светлина.

Има хора, способни да ходят и танцуват върху жарава. Огънят ги разпознава и не ги наранява, защото те са негови приятели. Тези хора отправят молитви, изричат магически формули, съпроводени с жестове, а после танцуват върху жаравата и пеят, а огънят изобщо не ги наранява. Разбира се, аз съвсем не ви съветвам да опитвате това. Задоволете се само с упражненията, които съм ви дал - те са напълно безопасни. Тези упражнения няма да ви направят способни да мерите сили с огъня, но вътрешно ще се почувствате по-живи, по-силни, по-лъчезарни, по-ведри.

Бележки:

1. Виж „Vous êtes des dieux“, част III, гл. 4: „Le soleil, image de Dieu et image de l’homme“.

2. Виж Le travail alchimique ou la quête de la perfection (Алхимията, или търсене на съвършенството), колекция „Извор“ № 221, гл. IX: „Le sacrifice, transmutation de la matière“ („Саможертвата - превръщане на материята“).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×