Jump to content
Ани

XVII. Слизането на Светия Дух

Recommended Posts

СЛИЗАНЕТО

НА

СВЕТИЯ ДУХ

Посвещението е вътрешният Път, който човек трябва да извърви, за да стигне до Огъня. Но кой е този Огън? Разбира се, тук става дума за едно душевно, духовно явление. Всъщност може да се каже, че има два вида огън: астралният огън на нисшите желания, който поглъща съществата и ги принуждава да минат през големи страдания, и духовният Огън, който ги освобождава от техните несъвършенства и слабости, така че всичко чисто и благородно в тях да засияе. Всички познават астралния огън - това е огънят на алчните желания, на страстите и особено на сексуалната, ненаситната, егоистичната любов, която винаги кара мъжете и жените да затъват в истински ад. С какво удоволствие само този огън се нахвърля върху тях да ги погълне, за утоли глада си; те страдат, викат - и скоро нищо не остава от тях освен пепел и дим.

Колкото до Небесния Огън, той търси всички онези, които вървят в Пътя на Чистотата, на безкористието, на саможертвата, устремява се към тях и ги обгръща - но само за да ги превърне в същества от Светлина. Защото Божественият Огън притежава едно отличително качество, което трябва да познаваме: той никога не унищожава онова, което има същото естество като неговото. Щом този Божествен Огън проникне в човека, той изгаря единствено и само всичко нечисто в него; материята, която е чиста, не изгаря - тя издържа на Огъня и става сияйна, лъчиста, защото вибрира в унисон с този Огън.

И тъй, задачата на ученика на една Духовна Школа е да привлече Небесния Огън. Ученикът знае, че този Огън ще дойде само на място, специално приготвено за него. И тъй като ученикът знае, че това място е вътре в самия него, той работи неуморно, за да го пречисти и освети: чрез медитация и молитва, чрез ежедневно прилагане на добродетелите, той съгражда в себе си жилище от чиста и сияйна материя, в която Огънят разпознава собствената си квинтесенция и затова бива привлечен. В християнската традиция този Небесен Огън е наречен Светият Дух, а на празника Петдесетница се чества слизането на Светия Дух върху учениците на Иисус под формата на пламъци, на огнени езици (Деяния на Апостолите 2:1-4). Именно тогава учениците Му получават дарбата да изцеляват, да пророчестват, да говорят чужди езици... защото, очевидно, Светият Дух не идва сам, а съпроводен от Ангели, от Архангели, от цялата Небесна йерархия, а също и от множество служители на Разумната Природа, които се настаняват в човека под формата на дарби, способности, добродетели.

Видимият огън е материален образ на невидимия Огън. Ето защо, запалвайки огън, чрез своята Душа и своя Дух трябва да се свържем с Небесния Огън, който е Любов, Разумност, Могъщество - който е Светият Дух. Иначе за какво изобщо да палим огън?... И когато този Небесен Огън види някой, който се стреми към него, който го обича, който го разбира, той се чувства привлечен. Ето защо Небесният Огън бива представян като годеник, като младоженец, който слиза над своята възлюбена.

Същият образ можем да намерим в притчата за разумните и неразумните девици в Евангелията (Матея 25:1); „Тогаз ще се уподоби Царството Небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха разумни, а пет - безумни. Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло. Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си. И като се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и спяха. А посред нощ стана вик: „Ето, младоженецът иде: излезте да го посрещнете“. Тогаз се раздигнаха всички онези девици и украсиха светилниците си. А безумните рекоха на разумните: „Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угасват“. А разумните отговориха и казаха: „Да не би че не стигне и за нас, и за вас-, но по-добре, идете при продавачите и купете си“. А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и затвориха се вратата...“.

Тази притча не би имала смисъл, освен ако не изтълкуваме фигурата на младоженеца, когото девиците са чакали, като един символ на Светия Дух. Колкото до разумните и неразумните девици, те представят Душите - както мъжете, така и жените. Иисус е употребил понятието девица, защото Душата е женското начало, което, подобно на една девица, трябва да се приготви за посещението на младоженеца, на Духа. И понеже Светият Дух е Огън, Пламък, как да Го привлече Душата, ако няма масло, с което да Го подхранва? Светият Дух е Космичен Принцип, това се знае - но Той също се храни; и ако искате да Го уморите от глад, много просто: Той няма да дойде. Следователно именно Душата приготвя за Него масло - Неговата храна. Как? Като развива в себе си добродетелите на Чистотата, Любовта, Доброто, Правдата, Мъдростта - защото именно те служат като храна за Младоженеца. Така, докато има в себе си масло, Душата ще може да привлече и да задържи при себе си Светия Дух.

За мен няма нищо по-скъпоценно, нищо по-изключително, никаква друга благодат не може да се сравни с това посещение на Светия Дух. То е като удар на небесна мълния - и не съществува нищо по-възвишено, нищо по-върховно от това. Но ако човек бъде ударен от тази мълния, това не означава, че тутакси ще стане всезнаещ, всемогъщ и съвършен - не, той получава единствено възможността, потенциала да стане такъв, и от него зависи дали, доколко и по какъв начин ще работи с Огъня. За съжаление, човек може да стигне дори дотам, че да изгуби тази благодат, да изгуби Светия Дух, а това е най-ужасната загуба, която едно човешко същество би могло да допусне. Мнозина духовни хора, мистици, Посветени, които са имали в себе си този Огън, са го изгубили по един или друг начин. Някои са успели да си го върнат обратно, но с цената на колко страдания, покаяния и работа! Трябвало е дълго време да се смиряват и да умоляват Огъня да се съгласи да се върне в тях - ала в мига, в който Огънят приеме да отговори на молитвите им, той се укрепява в тях толкова силно, забива корени толкова дълбоко във вътрешността на тяхното същество, че повече не ги напуска: Той ръководи, устройва и направлява техния живот. И тогава човек се превръща в Храм на Вечния; и докато годините минават, Божественото се проявява все повече и повече в него.

Винаги съм имал един особен афинитет към огъня, имал съм неизброими опитности с него и всеки ден се намирам в непреривно общение с Огъня... И на вътрешен, и на външен план, мен ме интересува единствено и само Огънят - Божественият Огън, чийто най-верен и истинен изразител за всички нас тук, на Земята, е Слънцето. Ето защо е толкова важно всеки ден да ходим да съзерцаваме Слънцето - за да възстановим връзката си с Небесния Огън. Именно Слънцето ни разкрива Мистерията на Огъня, Мистерията на Светия Дух. Свържете се с Него с цялата си любов, с цялата си разумност, и продължавайте неуморно да вървите към Него; защото Посвещението е Пътят, който човек трябва да извърви, за да стигне до Огъня.

Бележки:

1. Виж Nouvelle lumière sur les Évangiles, колекция „Извор“ № 217, гл. IX: „La parabole des cinq vierges sages et des cinq vierges folles“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×