Jump to content
Ани

Глава І – Мъжкият и Женски принципи – Божията Любов, Любовта на хората, Любовта към себе си.

Recommended Posts

Глава 1

Мъжкият и Женски принципи –

Божията Любов, Любовта на хората,

Любовта към себе си.

В природата съществуват два ocнoвни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият- скрит , също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа- мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и oтрuцaтeлният, тогава колко много проблеми ще разрешите!

Двата принципа са във всеки един от нас и могат да бъдат наблюдавани навсякъде – по лицето, по тялото, по ръцете, в Природата, в плодовете и цветята, в планините и реките, в пещерите и звездите. Където и да погледнете, на земята, под и над нея, от дъното на океана до най-високите небеса, ще намерите единия или другия принцип, под една или друга форма.

Съзнателно или не, всички създания имат еднакво отношение към двата принципа; за всяко същество той е от решаващо значение, нищо друго не е толкова важно, както тези два принципа. Когато един мъж си търси съпруга, той е готов да остави всичко, кралят да изостави кралство си, богатства, армия и отговорности в името на жена… Каква е тази магия в жената, която кара цялата мъжка клауза да избледнее? Всъщност, мъжът търси принципът, не самата жена, тъй като няма нищо по-високо от него. Както виждате, мъжът е верен, той търси принципа и изоставя всичко различно от него. Същото прави и жената. Тя се изправя против цялото си семейство, против целия свят за мъжа, когото обича. Защо? Може би греши? Ни най-малко. Сам Бог и Майката Природа са вписали в човешкото сърце: „И ще напусне майка си и баща си и ще следва жена си (или съпруга си).” В сърцето на всяко същество е изписано, че първият принцип трябва да търси втория, а вторият , да търси първия. Хората не винаги са запознати с това, защото този стремеж приема различни форми в зависимост от това дали касае областта на науката, философията, изкуството или религията.

Мистиците твърдят, че търсят Бога. Всъщност, това което те приемат за Господ, е другата част от тях самите, с която те се стремят да се обединят, за да станат цялостни и съвършени. Дотогава те се чувстват разкъсани, осакатени същества. Всички търсят своя допълващ принцип, който в науката на Посветените се нарича душа близнак, за да намерят изобилие, мир, всезнание, всесилност и за да станат едно с Господа. Само формата на търсенето е различна.

Помислете по този въпрос. Любовта е всичко и извън Любовта има само празнота и безкрайно нищо. Религиозните, пуританите и лицемерите отричат, но всъщност, те също търсят Любовта. Те не го показват, защото се подчиняват на стария закон за безбрачие, но Природата не се съобразява с подобни човешки изобретения, тя работи във всяко същество, карайки всичко да кипи, да разпространява топлина и да гори. Въпроса е да знаем как да намерим Любовта точно както Бог я разбира, да я изразим в съгласие с Божествените закони и накрая да се обединим с Висшата си Душа.

Двата принципа се проявяват навсякъде: когато се храните и пиете, когато гледате или слушате някого и дори когато пеете в хор … Но вие не знаете какво става, когато пеете. Високите ноти на гласовете на сестрите, дълбоките и тържествени тонове на братята, мислите ли, че те изчезват, че се губят в пространството? Не, въпреки, че те не знаят, гласовете им се сливат някъде над главите им и се връщат обратно, носейки нещо скъпоценно и божествено. Гласът ви е пропит с вашия магнетизъм, с вашата жизненост, с вашия парфюм. Той е свързан с вас, както хвърчило на края на дълга връзка. Вашият глас излита над вас , където се обединява с другите гласове. В резултат на пеенето, произтича деликатна и Божествена обмяна между братята и сестрите, като по този начин те приемат етерни елементи, които не биха получили в противен случай, освен по-много примитивни начини. В този деликатен обмен на гласовете, нашите дух и душа се подхранват с полученото и в същото време изпращат няколко трохи на физическото тяло, така че то да не гладува до смърт.

Ние не пеем истински, докато двата принципа не извършат тяхната съзидателна работа горе, така че еманациите им ни достигат през ушите и ние се облагодетелстваме от този целомъдрен и Божествен обмен. По този начин няма нарушаване на законите на чистотата, а всички са доволни и подсилени. Ето защо дружното пеене съществува от самото начало на света. Сега, когато ние нямаме знанието и светлината на посветените и не знаем защо пеем заедно, не остава нищо друго, освен гимнастиката. Въпреки това, обаче мъжете и жените продължават да пеят заедно в хорове и народни състави, защото без да го съзнават, техните души и духове общуват чрез музиката и песните и така те получават нещо, което за известно време ги кара да се чувстват спокойни и изпълнени с радост.

Има стотици и хиляди методи, които Природата е изобретила така ,че хората да могат да се обменят не само физически. Съществуват басейни, плажове, дискотеки и даже църкви! Разбира се, Природата не ни е казала дали тези обмени са православни или не, без значение дали църквата е католическа, протестантска или православна! Момче вижда привлекателно момиче на улицата и я следва…в църквата…”О, ако това беше дискотека, щеше да е по-добре…”, мисли той, но въпреки това продължава да я следва в църквата. Чувствайки, че той я следва, тя почва да позира и маниерничи, докато той, вместо да гледа свещеника и следва службата, се взира в нея колкото смее. Както виждате, тези деликатни обмени стават даже и в църквата, но какво имат тези двамата в главите си, никой не може да каже, без значение православен ли е или не!

Да се върнем на пеенето. Ако нямате уста, вие сте неспособни както да говорите, така и да пеете. Думата, песента, зависят от мъжкия и женския принципи, които са езика и устните. Казвате, че говоря скандално и правя неделикатни намеци. Не, просто твърдя, че Природата, а не аз, е тази, която е изобретила устата. За да бъде произнесена дума, езика и устните трябва да работят заедно , в противен случай нито дума, нито реч, ни песен може да бъде възпроизведена. Песента, думата са резултат от нещо: те са деца на баща и майка, които са по-развити и духовни, тъй като Бог ги е разположил в главата. Езикът и устните имат същите функции като половите органи, защото те също са в състояние да създават, но в духовната област. „В начало бе Словото” … ако наистина искаме да намерим тези два принципа, трябва да търсим горе, не долу; органите на мъжа и жената долу са само повторение, грубо отражение на двата принципа горе, които също са създатели и които също могат да дават живот, както и двата долни принципа.

 Тези няколко думи, скъпи братя и сестри, целят да ви покажат значението на песните, особено на духовните – мистичните песни, които вие пеете тук. Досега пеенето беше за вас само развлечение или разнообразие. Но сега трябва да осъзнаете, че това е хранене, необходимост, духовна нужда. Ако не знаете как да се подхранвате с музика и песен, малкото тънки и деликатни обмени, които правите не ще ви донесат нищо друго, освен съжаление и горчивина.

 Това е въпрос, който никой не разбира. Мистиците, отшелниците и аскетите, които са толкова ужасно невежи и тесногръди, че разрушават тяхното равновесие, здраве и щастие чрез отказ от всички обмени, се превръщат в изсушени трупове, неспособни да родят плодове, нищо. И разбира се, според тях, те изпълняват волята Бoжия. Сякаш Господ желае смърт и трупове! Бог е за живота, за съзидателността, защото това, което Той върши непрекъснато- е да създава. Хората са прoмeнили нещата чрез представата си за Бог, Който e против Любовта, против женитбата, против децата. Te вярват че това трябва да бъде благочестивият живот на истинските религиозни. Каква странна религия!

 Вие ще кажете: „Повечето от великите Учители и Посветени не са били женени. Като тези фанатици ли са били?”. Не, Великите Учители и Посветени са били свободни, те са разбирали Божественото творение, виждали са нещата ясно. Те са водили чист и целомъдрен живот, защото обмените, които са правили с по-висшите планове, са били толкова богати и възхитителни, че не са имали нужда да се натоварват с груба материя. Те водят живот на целомъдрие и въздържание не защото са против Любовта. Напротив, те се хранят и пият от източници и области, непознати на остатъка от света, където обмените се осъществяват в най-ярка светлина и най-велика чистота … Те живеят всред ангели и Архангели, Слънцето и всички звезди им се усмихват и хората им дават любовта и доверието си. Те преливат от Любов отвсякъде! От какво друго биха се нуждали? Защо да се отказват от всички тези чудеса за тъжните разочарования на тресавищата долу? Може би сега не ме разбирате, но за в бъдеще понятията ще ви се изяснят.

Казано е в Евангелията: « Той ще възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си съзнание и с целият си дух, и ближния като себе си.” Както виждате: Обичай Господа и Обичай ближния си. Никъде не се казва да възлюбиш себе си. Но какво се получава? Хората обичат преди всичко себе си, и каквото остане, дават на другарите си. А за Бог да прости, веднъж на годината те ходят на църква и палят свещ. Защо се получава така? Никъде не е казано да любиш себе си, но това е всичко, което хората правят и не им остава никакво време за другите две споменати заповеди. Посветените никога не са казвали, че трябва да обичаме себе си, защото те знаят, че това е най-естествената тенденция. Най-крепкият и непроменим от всички импулси е да обичаш себе си, да задоволяваш себе си, да ядеш и пиеш и вземаш всичко, даже и да принадлежи на някой друг… Любов към себе си, това е всичко, което виждаме, ден и нощ. И все пак, казвайки ни да Обичаме Господа и да Обичаме ближните си, Посветените всъщност ни казват: „Обичай себе си.” Те знаят, че никога няма да бъдат разбрани, ако го кажат направо, но всъщност това имат предвид.

 Любов към себе си, Любов към ближните и Любов към Бога: Тези три форми съответствуват на три етапа в живота на човека. Детето мисли само за себе си, то не може да мисли за никой друг. По-късно то започва да обича майка си и баща си, братята и сестрите си, приятелите си, а след това съпругата и децата си … И накрая, измамен и предаден от хората, той се обръща към Бога, Обича само Него, търси само Него. Всъщност, аз мога да ви покажа, че по-високите степени на Любовта се съдържат в Любовта към себе си, тъй като в Любовта към другите и Бога, на практика Азът е, който обича, с Любов по-фина, светла и духовна, но винаги Азът е този, който обича. Защо обичате само една жена, а не всички? Защото тази жена отразява нещо, което е във вас, и то е вашата друга част, друга половина. Човешкото същество е поляризирано и тя го подтиква да търси другата си част в жените, мъжете и дори в Бога. Човек винаги търси себе си, обича себе си, но не както се вижда в огледалото, не. Той търси другия принцип, другия полюс. Ако сте мъж, другият полюс е женският принцип, ако сте жена, това е мъжкият принцип.

 Човекът, както е разбиран от посветените, е цялостно същество. Двата полюса, положителен и отрицателен, са двете половини от един съюз, който е бил разделен в процеса на еволюцията. Първоначално, човешкото същество е било двуполово, мъж и жена в едно. Когато това разделение е станало, всеки принцип се е поляризирал, но всеки един от тях е продължил да носи дълбоко в себе си гравиран отпечатък, образ на другия в душата си. Затова, когато мъжът види дадено женско лице между стотици и хиляди жени наоколо, той подскача от радост и прави всичко възможно, за да потърси и намери тази жена. За съжаление, след известно време установява, че двата образа не съвпадат и я напуска, за да търси друга, надявайки се, че този път ще намери другата си част, душата – половинка. Това се отнася и за мъжете, и за жените, без изключение. Но един ден тази среща между двата принципа трябва да се състои, защото любовта между тях е по-силна от всичко.

Всъщност, нашата душа- половинка, това сме самите ние, това е нашият друг полюс. Ние сме долу, а другият полюс е горе, свързвайки ни с небето, с ангелите, със Самия Господ, в съвършенство и пълнота. Затова, при всички посвещения, на учениците им се разкрива как да намерят другия си полюс. В Индия, Джнана Йога преподава метод, чрез който йогинът може да се обедини с висшето си Аз и по този начин, да се слее със Самия Бог. В Гърция същата формула е написана над храма в Делфи: „Познай Себе си”. Това не означава да познаваме само нашия характер, добър или лош, нашите качества и недостатъци, не, това би било прекалено лесно. В книгата Генезис се казва: „И Адам позна Ева”, … „Абрахам позна Сара”… Да познае тук, значи свързване на двата принципа. „Познай себе си” означава: намери другия полюс в себе си и се слей с Божествеността. Ако сте мъж, другият полюс е жена и вие ще я познаете, както любовник познава своята възлюбена… Не точно по същия начин, разбира се, защото това сливане, това познаване става в по-високите светли сфери. Когато проникнете в тази светлина, тогава ще се слеете със себе си.

Същото предписание, изразено малко по- различно, намираме в Евангелията: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила”, което означава, че само посредствомoм висшето си Аз можем да общуваме с Бога. Христос има в предвид същото, когато казва: „Никой не отива при Баща ми, освен чрез Мен”. Христос е символ на Божествеността, на словото, той е Божи син, Божествена искра, заровена дълбоко във всяка човешка душа. Чрез присъединяването си към висшата душа, човек се обединява с Христовия принцип, който е навсякъде, във всяка душа, а чрез Христос, той се слива с Бога. Само чрез висшето си Его можете да се приближите до Бога, тъй като то представлява всичко най-добро и най-истинско във вас. Ето защо медитираме, за да оставим временно физическия материален свят далеч зад нас и за да се издигнем до светлия свят горе и по този начин да достигнем Божествения принцип на по-висшата си душа. Поради съществуващата полярност се образува сходство и симпатия, връзка с допълващия принцип, мъжкият се притегля към женския и женският към мъжкия.

Всеки притежава този допълващ принцип в себе си и може да достигне Бога единствено чрез него. Жената намира Бога чрез мъжа, защото той представя липсващият й принцип, който я свързва с Небесния баща. А мъжа намира Бога чрез женския принцип, чрез жената, чрез Природата, или чрез Божествената Майка. Без женския принцип той не може да постигне нищо. Няма тласкащ импулс, няма вдъхновение, няма свършена работа, няма нищо. Както и без присъствието на мъжкия принцип, женският принцип остава безформен, инертен и безплоден. Идете и се учете как работи природата и ще видите, че Слънцето, което е мъжки принцип, излъчва светлина, топлина и живот. В нашия вътрешен живот ние също трябва да бъдем обогатени, раздвижени и оживени от Божествения принцип на Слънцето. За жените това е по-лесно, тъй като те са възприемащи като даденост, докато мъжете, които са поляризирани положително и предаващи, трябва да променят полярността си и да станат приемащи.

 Нека се върнем към трите степени на Любов, за които говорихме. Като размислим, виждаме, че хората наистина не знаят как да се обичат, а са по-склонни към саморазрушение. Много любящо ли е да се яде и пие каквото и да е, да се пуши и да се забъркваме във всички видове неприятности? Дали е мило гнева и омразата да ни превземат? Не, това е самоотравяне. Вие казвате: „Но аз искам да отровя този и този”. Много добре, но тази отрова първо трябва да премине през вас, преди да достигне и отрови другия. Така вие ще бъдете отровени преди него! Виждате какво невежество и липса на разбиране. Ние не знаем да обичаме себе си и сега трябва правилно да се научим как да се обичаме. Да предположим, че вие не искате нищо нечисто да проникне във вас. Така вие ставате Божествени, защото вашата чистота подготвя прекрасни условия на ангелите да дойдат и да се вселят във вас. Когато сте внимателни да не навредите на никого с вашите мисли, чувства и думи, тогава освобождавате място за самия Господ Бог, за да дойде и да се всели във вас. Това е Божествена Любов и това е начинът да се обичаме. Който не знае как правилно да обича себе си, не може да има Любов към другите и към Бога. Любовта към Бога започва с Любов към себе си, защото Любовта трябва първо да премине през нас и след това да се присъедини към висшето Аз, горе. Трябва да се стремите да останете чисти и светещи, за да задоволите по-висшата част от себе си, която ви наблюдава отгоре. Това e начинът да се обичаме - като запазим всичко в нас чисто и непокътнато.

Нормално е да изпитваме Любов към самите себе си. Природата е дала на всички свои деца инстинкта да се обичат. Те само трябва да се научат как да обичат, как да поддържат велико уважение към Природния ред и Хармония, как да бъдат съзнателни относно тяхната величественост и Божественост. Повечето хора разбират Любовта към себе си като задоволяване на всички техни желания в търсенето на удоволствия, докато всъщност това трябва да бъде разбирано като жертва, чистота и интелигентност. Нашето щастие и цъфтеж зависят от интелигентното ни разбиране на Любовта. Човешкото разбиране на Любовта поставя този въпрос извън пределите на тяхното ясно възприятие. Например, когато даден мъж обича жена, вместо разбирането, че това е Божествен дар, който ще ги направи способни да постигнат нещо необикновено и прекрасно, той търси едно единствено нещо: незабавно задоволяване на страстта си, което разрушава всичко. Не би ли могъл да почака, да се възползва от това привличане, от тази Любов? Ако обичате някого, не го показвайте, не казвайте нищо, изпълнете се с благословение и благодарност към Небето за това, че ви е дало тази Любов. Да, това е подарък, съдържащ чудесни условия, които ще ви направят способни да се издигнете, да имате смелост, насока и вдъхновение, които ще ви донесат велики победи. Не разрушавайте тези условия с желанието си да целувате и спите с тази жена, защото след това всичко е свършено, ще има само усложнения, безкрайни трудности и спорове: „Ти каза това…, ти направи това…” И всичко е свършено, цялата радост, щастие и вдъхновение са си отишли.

Да обичаш е благословение и затова трябва да пазите Любовта си, колкото е възможно по-дълго, защото деня, в който я освободите, създавате условия за катастрофи и бедствия. Любовта е самият Бог, тя носи всичко: радост, щастие, вдъхновение, съкровища и Самия Живот. Защо да бързаме да разваляме всичко, като оставим Любовта да изтече, щом вместо това чрез нея можем да намерим повече живот, вечен живот, Божествен живот? Ден и нощ можете да живеете с Любовта, да сте приятели и да обменяте с най-възвишени създания в най-славни области, а не да губите всичко в прозаичност и вулгарност, така че от вас да остава само купчина пепел. Затова, обичайте себе си, но с вашата Божествена част и правете всичко за благуването й. Никоя жертва не трябва да изглежда голяма, когато става въпрос за спечелване на тази любима, за нейната прегръдка и нека цялата природа пее …

Нашият успех, нашето щастие, зависят от центъра, от точката, която ние наричаме Бог. Вижте този химикал, на него е гравиран символа на знанието на Посветените: кръг с точка в центъра. Как да разбираме този символ? Виждали ли сте класна стая, когато учителят отсъствува – учениците ритат каквото им попадне, пищят, викат, играят и се боричкат … това е в реда на нещата – учителят не е там и е време за игра. Но веднага щом той дойде: „Бързо”, учениците бързат по местата си и мълчат. На фронта, ако генерала липсва, войниците се суетят наоколо без посока, настъпва паника и разгромът е близо, те ще отстъпят и битката ще бъде загубена. Но когато генералът се върне, всеки следва командите му и се стреми към победа!

Бих могъл да ви дам много други примери, но главното е да разберете, че същите закони действуват вътре в нас. Божеството е главата, шефа, центърът и когато не е на мястото си, знаете каква е думата … Когато котката я няма, мишките танцуват и … цялото сирене е изядено. Когато някой казва: „На мене Господ не ми трябва, и без него се оправям добре” , аз мога да му кажа какъв ще бъде резултата, той може да се справи с живота привидно добре, но вътрешно всички плъхове и мишки ще танцуват, защото главата, ръководният център липсва. Главата, Бог, изпраща заповедите си до нашите клетки. Когато Той присъствува, всички те работят в хармония, в мир, и живота може свободно да тече. Ако главата липсва, човек ще се справи за известно време, ще тича след работите си, но вътрешно всичко се превръща в касапница и рано или късно човек се проваля. Хората не разбират защо е толкова важно да поставят Бог в центъра на живота си и затова аз ви казвам: ако искате във вас да цари ред и хармония, търсете Ръководителя, Центъра на кръга, защото тази Сърцевина, този Център организира всичко. Няма по-велика истина от тази.

Трябва да обичаме Бога не заради Него, а заради нас самите. Той не се нуждае от нашата Любов, Той е безкрайно богат! Вероятно всички сте гледали филма: „Бог се нуждае от хората „. Да, разбира се, има някаква истина в това, но трябва да знаете, че Бог може прекрасно да се справи и без хората. Какво можем да му дадем, за да задоволим това, от което Той се нуждае? Нашата гордост? Нашата суета? Нашата проклетия? Нашата посредственост? Да, сигурно тези качества са особено необходими на Господа! Всъщност, не Той, а ние се нуждаем от Него. Казват, че откъсването от Бога е показател за висша интелигентност и еволюция. Добре, но защо тогава тези толкова интелигентни и високо развити хора са вечно незадоволени и неуравновесени? Защото те живеят без ръководител. Ако учите Кабала, ще видите, че всичко е основано на изучаването на една почетна Глава, на бялата като сняг коса, на брадата, на ушите, очите и т. н. Цялата Кабала започва с уважаваната Глава на Бога, а сега ние да следваме някакви идиоти, които ни учи да отстраним тази глава!

Разберете ме веднъж завинаги: Аз говоря от личен опит, за мен това не е чиста теория, целият ми живот е основан върху този символ на кръга и Централната точка. Този Център който е в нас, ние трябва да го търсим. Той е там някъде, но не в средата, за това ние трябва да го намерим и фиксираме в центъра. Няма съществуващо създание, което да не притежава този център, но той е някъде на периферията като незначително нещо, а на първо място поставяме работата, приятелите, връзките и колите си … Започнете с търсенето на Бога, поставете го в центъра на живота си и тогава всичко ще се подобри: здравето, разбирането ви, всичко, и даже другите ще започнат да ви обичат, защото те ще чувствуват във вас жив център, преливащ извор. Ако вие не сте извор, ако нищо не произтича от вас, как можете да очаквате да бъдете обичани? Хората не обичат трупове, гробове, нито бездни. Те обичат това, което е пълно с живот.

Сега вървете напред по този светъл и блестящ път, с огромна вяра и той ще ви доведе до пълнотата на езотеричното познание, до всичко писано в Свещените Книги. Ще минат години и животът ще покаже истинността на думите ми. Човек не може да обича Бога, ако не обича себе си, защото любовта трябва да премине през нашата висша същност, за да се отправи към Бога. Да, какъв маршрут. За да разпространите съобщение чрез радиото, вие отивате в отдела, оборудван за тази цел и го предавате. Вие не започвате да викате, така че да бъдете чути на разстояние от стотици и хиляди километри … това от което се нуждаете е предавателен апарат. Ние също така имаме в себе си нужния предавателен механизъм: нашето висше Аз, Вселенската душа, която живее в нас… За жените това е мъжкия принцип, а за мъжете женския. Докато съобщението не бъде изпратено към другия полюс, то не може да бъде получено. Когато посветеният или мистика се моли, той забравя себе си до такава степен, че вече не той се моли, а неговият Дух, душа, които предават молитвата и тя е получена от Небето. Докато молитвата ви не е достатъчно силна , за да бъде предадена от висшата част на вашето същество, тя няма да бъде удовлетворена. И тогава няма никакво значение дали ще наречете този друг полюс, Христос, Духа, душата или вашата възлюбена.

В науката на посветените се казва, че докато не намерим нещо първо вътре в себе си, не можем да го намерим вън от нас. Защото това, което срещнем отвън, няма да е разпознато, ако не е намерено отвътре и ние ще го отминем без да го забележим. Колкото повече красота намирате в себе си, толкова повече я намирате и във физическия план. Може би ще си помислите, че преди не сте я видели, защото тя не е съществувала … Разбира се, че е съществувала, но просто нещо във вас все още не е било достатъчно развито, за да я забележи. А когато бъдете способни да видите красотата вътре в себе си, също така ще сте способни да я видите и извън себе си, защото външният свят е сгъстено отражение на вътрешния. Никога не търсете извън себе си каквото и да е, ако първо не сте направили усилия да го намерите в себе си. Когато намерите висшето си Аз, душата си половинка, през вашите медитации и съзерцания, тогава ще я намерите навсякъде в света, в лицата на хората, в езерата и планините, в растенията и птиците, ще сте способни да слушате гласа и. Това е най-важната истина за тези, които се обичат, в противен случай техният брак, тяхната връзка ще бъдат катастрофа. Ако мъжът е намерил в себе си женския принцип, а жената мъжкия, и те желаят да работят за този принцип, да му служат, тогава нека се обичат, нека се женят, защото в такъв случай тяхната женитба ще бъде източник на безброй благословии! Ето защо аз казвам, че жената трябва да търси Небесния Баща в съпруга си, който е Божи пратеник на земята, а съпругът трябва да вижда в неговата възлюбена съпруга Божията Майка, която трябва да обича, съзерцава и служи. Веднага след това всички небесни съкровища ще бъдат на тяхно разположение и ден и нощ те ще живеят в красота, екстаз и възторг. Ако ли не, те ще страдат, ще се разочароват и ще говорят с отвращение срещу всички жени или мъже … просто защото това, което те познават, не е тяхната висша душа или дух, а само техните износени дрехи и вехти парцали. Това се случва с хората, които не желаят да научат Истината, които отказват да слушат Посветените, които не искат да чуят нищо: те предават самите себе си. Човек наказва самия себе си, когато бяга от светлината, която може да му отвори очите и да му покаже пътя.

Свещените книги са широко отворени пред вас тази вечер с целия им скрит смисъл … Защо се колебаете? Вървете напред, не разрешавайте на нищо да ви спре и нека Бог винаги бъде с вас!

Виделината, Швейцария, 08 Април, 1962

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×