Jump to content
Ани

Глава VI – Прояви на Мъжкият и Женският Принципи

Recommended Posts

Глава VI

Прояви на Мъжкият и Женският Принципи

I

В присъствието на мъжкия принцип женският принцип ще реагира и започне да работи, дори и да са на разстояние. Същото става с мъжкият принцип в присъствието на женския. И двата принципа са сили, които, противопоставени, незабавно реагират един на друг. Мъжете и жените не осъзнават това, но то работи у тях инстинктивно. Те хукват да се търсят и прегръщат, без дори да се опитат да разберат защо Природата им е дала тези механизми и как те биха могли да бъдат приложени в други области.

Мъжкият и женският принципи въздействат един на друг директно и дори ако мъжа и жената не забележат нищо, това взаимодействие произтича: Мъжкият принцип става решителен, активен и динамичен, а женският принцип рецептивен. Това става автоматично при всички нормални същества. Посветените, които са се спуснали по-надълбоко в причините за този феномен, знаят как да използват същия закон на духовен план, за да пробудят определени качества. Повече не става дума за мъже и жени, но за Божествени принципи. Когато той се опитва да разкрие в себе си женските качества възприемчивост, човечност, мекота, милосърдие и послушание, Посветеният, ако е мъж, привлича женският принцип като се отъждествява с небесния Баща. За да развие силата и волевата си устойчивост, той привлича мъжкия принцип, като се отъждествява с Небесната Майка. По този начин, развивайки едновременно мъжки и женски качества, той става перфектно човешко същество.

Колко пъти виждаме това в ежедневния живот! Женският принцип прави момчето дръзко и смело. В присъствието на момиче и най-големият страхливец се превръща в рицар и се изпълва с решимост. Вие казвате че това е преструвка, и вероятно е, но откъде идва нуждата от този блъф? Какво го превръща в герой? Това е момичето. Съпруг се прибира в къщи и казва на жена си как е срещнал еди кой си и как този някой му е казал еди какво си. „Какво?”, казва съпругата, „Ти трябва да отидеш и го пребиеш, той е идиот!” „Много хубаво”, казва съпругът, за да покаже, че не е страхливец, „Ще види той как ще го сгази бързият влак”. Той пийва нещо за смелост и излиза … но по пътя куража му се изпарява, той се връща в къщи и казва на жена си: „Аз отидох, но него го нямаше вече” И жена му вярва и се възхищава от героизма му.

Защо му трябва на мъжа да се показва на жената? Защото инстинктивно той знае, че това е начина да я спечели … Защото жената, която е физически слаба, се възхищава на силата, иска да разчита на някой по-силен от нея. В средновековието, когато е имало турнири, жена е давала наградата на победителя: усмивка, може би роза. По това време жените са се възхищавали на героизма и на героите, победоносно завърнали се от сражение. Както при хората, така и при животните. Мъжките се борят за женската и тя бива спечелена от победителя, по-силния и по-смелия. Жените не харесват слабаците. Разбира се, има изключения: някои жени са толкова милосърдни, че предпочитат да бъдат със слабоволен мъж, за да го протектират.

Нека видим по какъв начин Космичната Интелигентност е разделила двата принципа. Те са различни във всичко: в поведението си, в начина, по който работят, говорят и гледат.

Всичко вдлъбнато и дълбоко в Природата представя женския принцип и всичко издигащо се представя мъжкия принцип. Но когато пеят, мъжете имат ниски, а жените високи гласове. Защо? Защото ниското се стреми към високото, а високото към ниското. Ако вече сте на върха, вие няма накъде повече да вървите и гледате надолу, а ако сте в низината, се стремите към върха. Това е валидно винаги. Бедният желае богатство, невежият иска знания, слабият сила и т.н. Така жената, която представя празнотата, бездната, се стреми към изобилието, към височината, тя се стреми към своя любим на небесата, а той се спуска надолу към нея. Затова мъжкият глас е по-дълбок, в него са показани естествените му тенденции.

Забелязали ли сте например, че когато мъж и жена се прегръщат, жената обвива ръцете си около врата на мъжа, а той по-надолу? Аз не споменавам тези детайли, за да възбудя във вас скандални мисли. Интересува ме философската страна на тези жестове, които хората вършат инстинктивно. Аз мога да видя важни насоки в тях. Жената е отражение на материята, тя иска да еволюира, да се издигне нагоре, докато мъжа отразява склонността на Духа да се спуска, за да изследва дълбочините.

Също можем да видим разлика в действията на мъжа и жената. Мъжа е по-съзидателен, а жената е по-стилизираща, тя е тази, която оформя. При създаването на детето, например, бащата е създателят, който дава зърното, Духа, а майката дава материала, който го формира. Мъжът създава, а жената оформя. Създателят на къщата е този, който чертае плановете, архитекта. Къщата все още не е видима или осезаема, не може да се живее в нея, но тя вече съществува в главата на някого. Остава само да бъде оформена с помощта на всякакъв вид материя. Създанието винаги предшества формацията и винаги произтича първо горе, в главата, в менталния свят.

Когато Бог сътворил света, създанието е било мигновено. Градежът е този, който е отнел време. Затова се говори за шестте дни на творението. Разбира се, тези шест дни са символични, те всъщност представят времето, което е отнело за градеж. Творението е мигновено, то е вечно.

И защо естествен инстинкт на жената е да подаде езика си в устата на мъжа, когато те се целуват? Защото каквото става долу, на физически план, е обратното на това, което става на астрален план. На физически план мъжът е даващ, а жената получаваща, а на астрален, обратното, мъжът е, който получава, а жената дава. На астрален план мъжът получава, защото там той е най-слаб. В емоционалната сфера жената е много по-силна от мъжа. Жената дава отгоре, а получава отдолу. А мъжа дава долу и получава горе. Обръщането на полярността на различни равнища е дълбока мистерия и мнозина са се заплитали в интерпретацията на невидимия свят: те не знаят как да преобърнат нещата и объркват всички планове. Ясновидците казват, че на астрален план всички фигури, форми и числа са преобърнати. Също така, добре известно е, че всички хора, които са били спасени от удавяне в последния момент, повтарят същото – всички те виждат целия си живот като на лента, но отзад напред, превъртяно. Това е знак, че са навлизали в другия свят и в този свят всичко е наопаки.

Каквото е долу, такова е и горе. Горе, главата, устата и устните, са подобни на органите долу, на половите органи. Думите горе и долу, които използва Хермес Трисмегист, ни дават само неясна представа. При всеки случай ние трябва да знаем към кое горе и долу те се отнасят. Небето и земята (или Небето и Ада), мозъка и полът (или мозъка и стомаха), … Всичко което е долу е като това, което е горе, но преобърнато. Намираме тази инверсия дори и в анатомията на мъжа и жената: в мъжа всичко е отвън, видимо, а при жената всичко е отвътре, скрито и мистериозно.

Нека вземем младо момиче, предполагаемо чисто и невинно, което примамва млад мъж да спи с нея, уж без тя да иска … Как ще се държи тя впоследствие? Ридаейки и кършейки се, тя ще му заяви, че той се е възползвал от нея и че тя силно съжалява за станалото. А бедното момче, ако е честно, се опитва да оправи нещата, като и се обяснява, обещава и да се ожени за нея и всичко останало. Тайно в себе си момичето триумфира, защото точно това тя е искала през цялото време. Разбира се, често момчето избягва и оставя момичето бременно, но не това е, което ни интересува днес.

Всъщност, ако изучим устройството на женския полов орган, ще видим, че всичко в нея е така устроено, че да задържи мъжа и да го направи неин затворник. Мъжът си мисли, че той е победителят, а бедната жена – жертва. Ни най-малко. Тя е тази, която го задържа, която го ограничава и прави неин роб, така че всъщност той е жертвата, а не тя. Само външно жената се подчинява и предава. Всъщност тя иска да го задържи, така че цял живот той ще работи за нея и ще й служи. И още нещо: той е обеднял, той е оставил нещо след себе си, смалил се е, докато тя е обогатена, тя е получила зърно живот и работата сега започва в нея. Да, външност и реалност … мъжът се гордее, а жената не. Всъщност, обаче, тя се гордее повече от него. Просто той е наивен, това е всичко.

Така е със всичко в Природата. Ако се опитате да хванете птица или насекомо, пеперуда, трябва да я обгърнете, да я увиете в нещо. Трябва да я сграбчите и задържите. Човек живее всред природата и е доминиран от нея, природата е около него като къща и когато влезете в къщата, вратите могат да се затворят и да се окажете затворени, да се превърнете в жертва. Който е господар на положението, винаги държи другия в шах. Това става между мъжа и жената. Тя е по-силната от двамата, тя го доминира и се разпорежда с него. Жената се нуждае от присъствието на мъж и за да го привлече, тя играе ролята на жертва, беззащитна, слаба, нежна, деликатна и плашлива, защото инстинктивно знае, че мъжът обича да се чувства силен, герой, победител и тя прави всички тези номера, за да го спечели, за да получи чрез него каквото иска.

Всъщност и двамата са част от Едно Цяло, и двамата си имат техните заложби. Обикновено Любовта е битка, всеки се опитва да надмогне над другия. Външно има само усмивки, целувки и приятелство, но всъщност това е непрекъсната неумолима война между двата пола. Разбира се, добре прикрита война, защото, за да надвият противника, те трябва да бъдат дипломатични и трябва да минат години такава борба, за да стане ясно кой от двамата е бил по-умен. Вие възкликвате: „Но това е плашещо!” Отношенията между двата пола са истински и безопасни само, когато двамата имат философия, идеал и искат да работят за Божието Царство. Тогава те се превръщат от преоблечени врагове в сътрудници и съзнателно използват различните качества, които природата им е дала.

Външно мъжът се проявява като агресор, а жената е негова жертва, тъй като мъжът е активен и волеви, в него нищо не е скрито, всичко е на показ и той не е в състояние да скрие чувствата си, докато жената е така конструирана, че е в състояние да скрие всичко и никой да не е в състояние да каже какво наистина става в нея. Ето защо жената управлява мъжа с хитрост. Те са в състояние да мамят, симулират и крият с лекота и за тях в това няма нищо нечестно. Тя очаква мъжа и когато той дойде, тя се преструва на изненадана или че не иска да го види. Жената никога не показва какво чувства и мисли, защото тя просто се държи по начина, по който е устроена – всичко е обърнато навътре. Напротив, това което жената има отвътре, у мъжът е отвън и когато жената е прикрита и хитра, тя просто следва природата си. А когато мъжа следва Природата си, той е прям, без преструвки и често дори груб и нетактичен.

Тези малки детайли са анатомични, физиологични и психологични, даже дипломатични и те са от първостепенно значение при разбирането на характера на мъжа и жената.

Ще завърша с това, че мъжът и жената трябва да работят, за да развият в себе си техният допълващ принцип. Жената трябва да развие мъжкия принцип, а мъжът- женския. Когато бях в Индия, аз посетих много храмове и във всеки един от тях, дори и в най-малкия, имаше изображение на Лингам и Йони, символ на единението на двата принципа. Понякога, когато говорех с йогите, аз ги питах: „Знаете ли какво наистина е значението на този символ?” Те ме гледаха с възмущение, как един европеец смее да ги пита за нещо, което е било част от тяхната традиция в продължение на хиляди години? „Много хубаво”, отговарях аз, „Но тогава защо правите противното на това, което знаете? Вие сте женени и разбира се, няма нищо лошо в това, но това означава, че въпреки всичко, вие търсите другия принцип, женския принцип извън вас, в някой, който е отделен от вас, чужденец, докато това е принцип, който показва, че двата принципа не трябва да бъдат разделяни никога. Символа на Лингам и Йони представя същество, което притежава и двата принципа, което е андрогинно, перфектно. А щом вие имате нужда да търсите извън вас това, което ви липсва, това внушава, че не сте разбрали символа.” Те ме гледаха, сякаш чуваха тези неща за пръв път. Някои от тях започваха да обмислят, други се дразнеха.

Ученикът трябва да работи, за да прояви в себе си качествата и на двата принципа: силата, волята, стабилността, устойчивостта, активността, динамизма и амбицията на мъжкия принцип, винаги опитващ се да доминира, да командва и се налага, с гъвкавостта и нежното обаяние на женския принцип, който отдава и жертва себе си. Когато ученикът притежава в себе си тази двойствена природа, той става съвършено същество, наречено в науката на Посветените андрогин. Андрогинът е идеал на всички Посветени, без значение дали са кабалисти, алхимици и прочее. Да притежаваш двата принципа е Богатство, Божественост. В Божеството двата принципа са обединени, ето защо той може да обича всички свои творения, да им се отдава и да отвръща на молитвите им. Той е бил представен като ужасен баща, всичко пояждащ Огън, но това не е напълно вярно. Той е едновременно и Баща и Майка.

Бонфен, 27 август, 1967.

II

Бих искал да добавя няколко думи към това, което ви казах тази сутрин.

Споменах, че мъжът трябва да знае как да стане жена и жената трябва да знае как да стане мъж. Разбира се, не външно, а в мислите и чувствата, в поведението и отношението към нещата. Ако знаем как, според обстоятелствата да ставаме позитивни или негативни, отдаващи или получаващи, активни или пасивни, ще разрешим много проблеми. Да вземем например дадено семейство. Мъжът се връща в къщи бесен, той е ядосан, защото шефът му е постъпил нечестно с него и при най-малкия повод, той избухва. Ако жена му е мъдра и разумна, тя ще остане пасивна и отзивчива, няма да му отвръща, но ще запази спокойствие и ще мълчи. Тогава той ще се успокои, защото се е осъществил величествен обмен между пасивното и негативното. Ако жената знае как да се поляризира, тя може да абсорбира тези енергии, да ги трансформира и да ги върне обратно на съпруга си по такъв начин, че да му помогне да вижда по-ясно и да се превъзмогне. И обратното, когато жената се гневи, мъжът трябва да знае как да остане негативен. За съжаление, обаче, те са в неведение относно тези възможности и когато единият избухне, другият му приглася и така се стига до караници, до боища, до разводи ...

Без значение дали е мъж или жена, ученикът трябва да знае как да бъде и двете едновременно.

Например: отивате да видите Учител. Вие говорите, обяснявате му всичко, сякаш той е глупак и трябва да ви слуша. Тоест вие сте емисивни … а трябва да бъде точно обратното! Когато сте с Учител или с някоя изключителна личност, трябва да сте възприемчиви, да утихнете, да го слушате и да се учите. По-късно, когато сте в присъствието на покварени и нечестни хора, не само за да не получите нищо от тях, но и да ги освободите от техният негативизъм и да им дадете нещо позитивно. Когато сте близко до извора, до Учителя, бъдете възприемащи. Много хора, когато идват при мен не им спира устата, така че аз не мога да кажа и дума, а после си отиват, доволни, че са се освободили пред някой. Аз не съм способен да им помогна, нямам възможност, те са препълнени със самите себе си. Посветеният знае, че не може да направи нищо с тези хора, той нито може да ги използва, нито да ги просветли. Двата принципа трябва да бъдат изучавани: кога да бъдем позитивни и кога негативни.

Кажете си, че ако нямате успех и сте нещастни, то е защото не знаете как да работите с двата принципа. Ако имате неприятности, това е, защото вие сте ги привлекли, така сте се поляризирали, че да ги привлечете. Трябва да смените полярността си и да ги отпратите. Трябва да се научите как да се освобождавате от злото, което сте привлекли и да привличате доброто, което сте отблъснали, без да разбирате, че това е добро.

Бог ни е дал разрешението на всички наши проблеми, но тъй като не знаем да четем и тълкуваме знаците, ние не можем да съзрем решенията, които са пред очите ни, навсякъде около нас, в самата Природа.

Бонфен, 27 август, 1967.

Допълнителни бележки

Много музиканти, включително тези, които учат теория на музиката, не са се спрели да разберат каква е разликата между острите (sharp) ноти и полегатите (равни, плоски) (flat) ноти. Равната нота намалява половин тон, а острата, напротив, усилва половин тон. Острите и равни ноти са като двата принципа, които са създали всичко във Вселената: Духът и Материята. Духът се спуска, върви надолу и мъжкият принцип винаги гледа надолу. Женският принцип, който е долу, гледа нагоре и трябва да се издигне нагоре, за да се прояви. Женският принцип е свързан с процеса на еволюцията, а мъжкият - с инволюцията.  Острите и равни ноти символизират двата принципа не само поради тяхната форма, която внушава полови органи, но най-вече поради ролята, която те играят в усилването и намаляването на нотите с половин тон.

Духът се спуска в материята, за да я докосне леко, да я напои и съживи, давайки й нов живот. Това е същото, което прави мъжа по време на Любовта. Той се спуска към жената и в това спускане той губи нещо, отслабва се, чувства се изпразнен, докато в същото време жената получава нещо, тя се възрадва, разцъфтява и се възвисява както острата нота в музиката.

Севр, 30 май, 1965.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×