Jump to content
Ани

Глава XVI – Работата на Ученика е да Обича

Recommended Posts

Глава XVI

Работата на Ученика е да Обича

Да, скъпи братя и сестри, трябва да се научим да обичаме. „Но това е всичко което правим. Никой не прави нищо друго, освен да се обича един с друг.” Знам, но може би не това е начина, по който трябва да бъде разбирана Любовта. Великите Езотерични Мистерии от миналото ни учат, че само Любовта може да подобри личността, да я доведе до съвършенството и крайното освобождение. Какво виждаме сега? Точно противоположното. Хората се унижават и ограничават с тяхното разбиране за Любовта и ако те научат нещо, то идва от ада: мъки, терзания и ревност. Вярно е, че така те се учат, но те се учат на всичко отрицателно. Трябва да се върнем към Мъдростта на Посветените, Учени в Светилищата на древността. Аз ги помня, тъй като съм бил там … не би било възможно да боравим с тези идеи, ако нямаме тези познания.

Също така знам, че някои от присъстващите тук в предишни свои животи са започнали определено обучение, което обаче не са завършили. Те са напуснали Езотеричните Училища, за да водят друг начин на живот и това е причината за настоящите им трудности. За да стъпят отново на Пътя, те трябва отново да заживеят в хармония с правилата и законите, дадени в Храмовете. Знанието на Посветените ще изплува на повърхността само ако ние живеем съобразно техните Закони.

В Светилищата учениците са учени как да обичат Твореца, неговото творение и всички създания. Същото тълкуване на Бога, света и човека ни дава Кабала. Това е същата мъдрост, предавана през времената, откакто Бог за пръв път я е дал на хората с посредничеството на Архангел Разиел. Такова безподобно великолепие никога не би могло да бъде заченато от хората без помощта на Великите Посветени, получили мъдростта си от Архангелите.

В светилищата ученика бил учен как да обича. Преди всичко, как да обича Бога, Създателя, защото без тази Любов не може да има прогрес, контактът с Висшата Реалност е прекъснат. Ако кабелът е прекъснат по средата, вашите лампи няма да светят и съоръженията ви няма да работят. Така че, първото нещо, което Йерофантите са учели техните ученици, е било значимостта на съхраняването на тази връзка с Центъра, с Бога. Те са им казвали как да подготвят вътрешните си механизми, как да изчистят лампите си и после как да се свържат.

Квинтесенцията на тези инструкции за Любовта е дадена в Евангелията: „Възлюби Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с целият си ум, с цялата си сила и възлюби ближния си като себе си.” Да, но помежду човека и Бога има цял един свят, който трябва да се обикне, с региони, пълни с жители. Има цяла една наука, която учи как да общуваме с духовете на този и този регион, какви думи да произнесем, какви жестове да направим, с какви аромати и символи да се обградим и какви дрехи да облечем. Християнството не ни дава много познания за Йерархията, която съществува между хората и Бога, но когато Исус казва: „… никой не отива при Отец ми, освен чрез Мене”, той изразява учението на светилищата, като се представя за Посредник между Бога и хората, като Свръзка, Предавател.

Между Небесата и земята има Йерархия, жива стълбица, описана в Библията в съня на Якоб. Господ казал на Якоб да напусне Месопотамия и през това пътешествие заспал на една скала. В съня си той видял стълбица, издигаща се през всички Небеса и на стълбата имало ангели, които се качвали и спускали. Стълбата представя ангелската Йерархия, както е описана в Кабала, обединението на Небето и земята от Христос. Думата стълба е далеч от величието и славата на тази Йерархия. Думите могат да предадат само смътна представа.

В Посвещенията Йерофантът представя тази стълба, той е посредникът. Учениците, учещи за Любовта, го приемали като отправна точка, от която да се издигнат по целия път към Бога. Това е безлична Любов, която носи всички благословии. За съжаление хората са невежи и предпочитат да не обичат нито Бог, нито техния инструктор, а да обичат някоя жена или мъж, с цената на това, че всичко свършва с катастрофа. Това е всичко, което хората са научили, да отхвърлят всяка друга форма Любов и да се концентрират в някой мъж или жена, мислейки, че той или тя ще им дадат нещо, за което да се хванат, някакво удоволствие. Но когато дойде време за плащане, какво разочарование настъпва! Нека сега не си разрешаваме да говорим за това! Резултатът е пълна разруха, поради единствената причина, че сме се доверили на някой, който не си заслужава. Човек без афинитет към Бога е като лодка с дупка на дъното. Ако я напълним с ценна стока, тя разбира се потъва и ние губим всичко. Това се случва през цялото време.

Но когато ученикът обича Бога над всичко, с цялото си сърце и с цялата си душа, когато той приема неговия наставник, неговия учител като представител на Бога, той е поддържан и просветляван от тези, които обича, тъй като е способен да обича неегоистично, безкористно, с по-висша форма на Любов и когато той обича мъж или жена, това ще бъде напълно различно. Това няма да го въвлече в трагедии и опасности. Другите две по-високи форми на Любов ще присъстват, за да го защитават и ръководят, те ще му дадат интуицията, яснотата и мъдростта, ще му донесат също и изобилие, тъй като Любовта ще бъде проявена в трите свята. Без първите две, човешката Любов неизбежно приключва с разочарования, съжаления и прах.

Да, но хората са толкова дебелоглави и слепи, че предпочитат да не се съгласяват с техния Учител и да се доверяват на идиоти. Само си помислете за това! Бог, който е Всесилен и Всезнаещ и техният Учител, който е непрестанно свързан с Господа и чиято единствена мисъл е да ги просветли и да им помогне … Ех! На тези двамата не може да им се има вяра, трябва да им се противопоставим! Но да вложите доверието си на пияница, на развратник, на крадец, е напълно в реда на нещата, напълно нормално е да му отдадете душата си, най-безценното си богатство. Но с Учителя си, внимателно, бъдете нащрек! Всъщност, той е единственият, който заслужава да бъде обичан, защото той никога не би заблудил или наранил някого. Дори когато го обичате и казвате: „Давам ви всичко, вземете всичко мое”, той ще ви отговори: „Задръж го за себе си, на мен това не ми е нужно.” Ако трябва да обичате даден Учител, това не е заради него, а заради вас самите, вие ще бъдете способни да напреднете посредством тази Любов. Тази Любов е полезна за вас, не за него, той има други притежания … ето как трябва да разсъждавате. Когато казвам, че трябва да имате Учител и да го обичате, говоря в най-широкия възможен смисъл – Учител или от физическия план, или от Невидимия свят, Учител, който да ни просветли и помогне, мъдър, издигнат и несебичен Учител, истински служител на Бога.

Всички се нуждаете от Любов. Но защо, ако можете да дадете Любовта си на Бога и на вашия Учител, без да се излагате на опасност, защо отивате и давате всичко на някой малък идиот? Обичайте когото си пожелаете, но нека това бъде на трето място и тогава Любовта към Бога и Учителя ви ще ви води и пази. А сега вие не сте защитени и ден и нощ си скубете косите, плачейки: „Но аз не знаех, че той(или тя) ще бъдат такива!” И никога няма да знаете, ако не питате единствените хора, които са способни да ви просветлят … учудени ли сте? Хубаво, аз също съм учуден, учуден съм от начина, по който хората мислят и действат.

Бонфен, 16 август, 1970. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×