Jump to content
Ани

Глава XXIII – Както Слънцето, Любовта Носи Ред в Живота

Recommended Posts

Глава XXIII

Както Слънцето,

Любовта Носи Ред  в Живота

I

Да бъдеш организиран означава да бъдеш жив, защото самият живот организира нещата. Оставете водата да върви по пътя си и тя ще организира пясъка и камъните по течението си. Позволете на живота да циркулира, на течението на живота и то ще организира всичко. Когато живота прекъсне движението си, всичко спира. През зимата, когато Слънцето не грее, нищо не расте. Но щом дойде пролетта с нейната светлина и топлина, животът започва да циркулира и всички растения почват да растат и кълнат. Как се отнася това към човека? Докато духовното слънце в него не свети, божественият живот в него не може да протича и семената, заложени в него не могат да прораснат.

Всички, дори децата знаят, че Слънцето кара семената да растат, но те не са разбрали това истински, защото ако бяха го разбрали, биха търсили духовното слънце, което грее с лъчи от Любов и Мъдрост и опложда добродетелите, талантите и качествата, които Господ им е дал. Ние се нуждаем от духовното Слънце толкова колкото и от физическото и благодарение на това Слънце реките текат, птиците пеят и дърветата цъфтят и дават плодове.

Може много да бъде говорено за думата „организация”. Хората винаги отнасят организацията към механичната сфера, но това не е всичко. Любовта е тази която организира. Когато Любовта между хората живее, не е нужна организация, тъй като всичко се организира само по себе си, всеки знае какво да прави и всичко работи отлично. Без Любов започват заплахи, ограничения, но дори тогава нищо не работи. Ако в семейството съществува Любов, всичко се нарежда естествено, но ако Любовта изчезне, дори и да заплашвате и заключите жена си, нищо няма да се получи. Когато истинската Любов навлезе в света, няма да има нужда от закони и правила, всеки ще знае къде точно му е мястото в света и ще върши всичко в хармония с другите. Любовта е единствената сила, която организира нещата и ги кара да се развиват и процъфтяват. Дайте на семейството или на обществото Любов и няма да има нужда да казвате на хората: „Правете това, правете онова, а ако ли не, мислете му …!” Всеки си върши работата с удоволствие, без никакви закони. Където живее Любовта, там няма нужда от закони.

Законите са били изобретени в деня в който Любовта е изчезнала от човечеството. Съществувало е време, когато хората са можели да се обичат и да си бъдат верни и тогава институцията на брака не е съществувала. Бракът е бил измислен, защото хората са забравили как да се обичат: те се женят без да знаят защо, без никакво истинско разбиране и добри намерения и за да бъдат ограничени, трябвало да бъдат измислени законите, клетвите и т.н. Нужни ли са брачни договори, регистри и чиновници там където съществува Любовта? Дори всички документи, кмета и духовенството не могат да спрат двамата от развод. Когато има Любов, нищо не е нужно, такава връзка ще продължи вечно и не са нужни попове, защото самият Бог вече е дал благословията си. Бог живее в Любовта между хората които наистина се обичат и това е истинската благословия, тяхната Любов е благословията.

Аз не съм против женитбата и духовенството, но просто обяснявам, че ако липсва Любовта, човешките институции не могат да направят много. Аз не казвам, че не трябва да се жените в църквите и да не се подписвате в Градския съвет. Не, просто обяснявам, че тези които се обичат са вече женени от Природата, дори и ако не го осъзнават. Докато, ако не се обичат, даже и ако са женени от свещеник и от държавен чиновник, за Природата те не са свързани.

Севр, 8 май, 1966.

II

Човешкото разбиране е до такава степен ниско и принизено, че всичко в представите им е мъртво. За хората земята и Слънцето не са живи и интелигентни, но единствено те самите са интелигентните същества! Как тогава, ако не е съществувала никъде, интелигентността е възникнала в човешкият мозък? Ако самият човек е автор на своя собствен интелект, това води до въпроса: "Е, добре, старче, защо тогава си толкова ограничен и глупав? Защо тогава не се направиш по-добър, можеш ли да прибавиш макар и нещо мъничко към разумността си?” По силата на логиката трябва да допуснем, че интелигентността, която се проявява в човешкият мозък, съществува също така и навсякъде другаде и самите хора със собственото си невежество спъват прогреса си, като отричат че животът е навсякъде и предпочитат да умъртвяват всичко.

Истината е, че всичко е интелигентно и Божествено, дори камъните и металите, които са на най-ниската степен на живота в огромната стълбица на съзнателността, която се въздига по целият път към Бога. И това е и цялата работа на Посветените, да подтикнат хората да почувстват живота на Вселената и да общуват с нея в нейния най-чист и могъщ аспект. Това е причината за нашите сутрешни посещения на слънцето. Ако знаете как да го гледате, да мислите за него и да го обичате, ще се придвижите към по-висока степен живот, ще сте способни да създадете друго течение във вашите клетки и органи, което ще функционира различно, ще излъчва нещо толкова фино и тънко, че малко по малко ще привлече към вас Любовта на целия свят. Хората търсят живота. Това е прекрасно, но и ужасно. Вземете, например жена, която обожава съпруга си, той значи всичко за нея. Тя го обича и му се възхищава заради начина, по който той изглежда, заради силата и интелекта му, но един ден … той умира. Какво прави тогава жената? Дали следва мъжа си? Не, тя казва: „погребете го!” В момента в който живота го напусне, напуска го и тя, тъй като не иска да бъде свързана с нещо безжизнено. Никой не обича трупове.

Хората все повече и повече заприличват на трупове. Ето ги, студени и без Любов, без нищо стойностно да дадат на света и те, горкичките, си мислят, че това е начина да успеят в живота! Хубаво, но това е погрешен път. За да успеят в живота, първо трябва да се научат да бъдат живи! А могат да бъдат живи само ако излъчват Любов. Това е толкова лесно и приложимо! Например, когато няма никой наоколо, вдигнете дясната си ръка и предайте Любовта си на Цялата Вселена, на звездите, на ангелите и архангелите, казвайки: „Обичам ви, обичам ви, искам да бъда в хармония с вас!” Така, като си създадете навика винаги да излъчвате нещо вибриращо и наситено, се превръщате в жив извор, извор на Любов. Хората се чувстват по-сигурни зад намусена безизразна гримаса, която не отразява нищо живо, нищо мило. Те въобще не предполагат колко опасно е това. Защото са видели някой идиот да се държи затворено и студено, те започват да го имитират. Сега всички искат да изглеждат по този начин, сякаш това е върха на еволюцията. Е добре, не, първо бедните глупачета трябва да се научат да еманират Любов, да се научат да бъдат живи, така че всичко в погледа и лицето им да бъде живо. Някога когато погледна в очите на хората, не срещам нищо вибриращо, няма отблясък, очите им са като камъни и тъй като не обичам да гледам подобни очи, се извръщам настрана. Те са мъртви, очите им са мъртви. Кога хората ще разберат, че ние обичаме живота, а не смъртта?

Трябва да си създадем навика ден и нощ да вибрираме, така че да даряваме на всички създания от Небето и земята нещо от себе си, прониквайки ги с Любов, както Бога. Точно това е и което Бог прави. Той постоянно преминава през всички творения, за да им предаде Любовта си, да ги изпълни с качествата си. Да, това е, което Господ върши, това Му е работата: да прониква през всички създания с безкрайната си Любов, която хармонизира различните течения и части от цялото в един акорд. Например, ако някой има болка в слънчевия си сплит или главата, може да постави там ръката си и да излъчи цялата си любов. При това всички частици, които са се разпръснали наоколо ще побързат отново да заемат мястото си поради Любовта, която им давате, докато всички вредни елементи, които са се настанили там, ще напуснат. Ако имате достатъчно силна и мощна Любов, ще получите резултати, ако ли не, безсмислено е да опитвате.

Ако искате да сте живи, обичайте! „О, ясно”, казвате, „значи трябва да намерим някой мъж или жена когото да обичаме!” Не, не по този начин. Така ще привлечете само смъртта, смъртта на Духа. Ако безсмислено и глупаво изхвърляте тази квинтесенция, която принадлежи на мозъка, вие ще се изтощите и огрубите. А онези, които се потискат, не са по-добре, те се разболяват. Единственото разрешение е да излъчим Любовта си към Небесата, където тя може да живее и циркулира, а не да бъде възпирана, така че да разруши всички бентове и да наводни и потопи всичко. Това е причината, поради която трябва да обичаме, да обичаме ден и нощ и да изпращаме Любовта си на всички същества които се нуждаят от нея. Когато дойда тук в залата, аз ви пращам моята Любов, цялата си Любов, и дори ако не го чувствате, аз съм щастлив и доволен поради това. Защо още не сте разбрали значимостта на приятелския поздрав с Любов? Трябва да се научим да се поздравяваме така, че ангелите и Архангелите, които ни гледат, да кажат: „Какво величие, каква бляскава светлина! Нека да отидем при тях и да се присъединим към тези хора, които се поздравяват с такава Любов!”

Хората се срещат, поздравяват се и се разделят, но правят всичко без Любов. Брачните двойки се целуват и казват: „Довиждане, скъпи, довиждане мили … „, но целувката им е празна. Те се целуват по навик, защото така е прието, и това е много погрешно. Защо въобще да се целуваме в такъв случай? Трябва да вложим нещо в целувката, така че да надарим човека, когото целуваме с живот, да го оживим и подсилим. Хората нито знаят какво означава целувката, нито знаят как да се целуват. Сега мъжа целува жената когато е мизерен и нещастен, за да се утеши и успокои и неговите целувки предават на бедното момиче цялото му обезкуражаване и скръб, които тя поглъща и скоро се разболява. Мъжете и жените вечно се обменят, но какъв обмен е това? Един Господ знае, или по-скоро … само дяволите знаят. Не е забранено да се целувате, напротив, но трябва да знаете кога и как, така че вашите целувки да предават вечен живот.

И така, драги братя и сестри, ако сега ви кажа, че дори не знаете как да се целувате, вие ще се ужасите, защото според вас правите всичко перфектно, идеално. Само Посветените могат да видят колко сте далеч.

Най-важното нещо е Животът, Любовта, тъй като Животът и Любовта са едно и също нещо. Ето защо трябва да излезете извън рамките на вашите застинали, прозаични и обичайни животи и да се устремите към най-високия идеал: да излъчвате Божествения Живот, Божествената Любов. Никога не казвайте: „Не мога, това не е за мен, не съм готов, отказвам се.” Дори ако ви е трудно да реализирате и постигнете идеала си, дръжте се здраво за него. Тъкмо защото е трудно постижим, той е прекрасен. Лесно постижимите цели не са твърде ценни … целият свят се прилепя към лесни за постигане неща, но аз, изкривен по рождение, се впуснах в нещо, което предварително знаех, че не може да бъде постигнато, тъй като е прекалено велико, прекалено възвишено и идеалистично. Да, но точно този факт ме стимулира и пълни с ентусиазъм и поезия. Ако се насоча към по-лесни неща, ще загубя ентусиазма си. Психологията не се е спуснала достатъчно дълбоко в този въпрос. Вие ще възразите че това няма нищо общо с психологията, но не е така. Това е истинската психология. Никога не се подценявайте и не мислете, че сте неспособни, но станете проводници на Божествения Живот и Божествената Любов.

Бонфен, 14 юли, 1975.  

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×