Jump to content
Ани

Защо е нужен самоконтрол

Recommended Posts

Защо е нужен самоконтрол

Учителят чете мисълта за деня:

„Ние си мислим, че всичко, което ни безпокои, е наш враг. Би трябвало да се спрем и да се запознаем с този враг. За първобитния човек огънят е бил враг, светкавиците, водата, вятърът, земята, животните са били врагове … всичко за него е било враг, той се борил против тях и умирал. С времето той се научил да опитомява тези сили и разбрал колко полезни могат да бъдат.

Човек научил нещо за елементите, което може да бъде приложено и в други области на живота, например в психическата сфера. Вместо да избягваме дадени неща които ни притесняват, като гнева, чувствеността, суетата и ревността и т.н., изследвайте ги, опитайте се да ги изучите и да разберете какво означават. Куража и смелостта, които ще придобиете по този начин ще ви помогнат да разберете, че това което сте приемали за зъл враг, всъщност е било приятел, който ви е носил подаръци. Задава се нова ера, когато хората ще възприемат различно отношение към злото, хората ще усвоят педагогически методи, които ще ги освободят от всички вътрешни ограничения. „

Вече съм говорил доста по този предмет: как човек е променил отношението си към силите на природата, към водата, въздуха и електричеството и се е научил да ги използва за необикновени цели. Няма спор, че външно хората са спечелили големи победи над силите на природата. Тъй като за тях винаги външният свят е бил по-важен, те са открили средства и методи, с които да се развиват в тази посока. Това е чудесно. Но същите катастрофи, същите бедствия ги заплашват и във вътрешния им живот, но те не знаят това и не се интересуват.

Аз често говоря с млади момчета и момичета, които се интересуват от въпросите за любовта и виждам, че никой от тях не може да разбере защо физическата страна на любовта може да бъде вредна. Според тях, напротив, физическото удоволствие и наслаждение ще ги направи здрави и богати. Но това съвсем не е така и аз се опитвам да им обясня защо: всички прояви са форма на горене. Когато мислите, когато говорите, вие изгаряте материя … това се отнася в още по-голяма степен за вашите емоции. Когато неочаквано изпитате голяма радост или скръб, вие изгаряте вещество и този процес води до загуби, смаляване и пепел, след което организмът бавно се възстановява по време на съня. Всяка проява, всяка емоция и всяко чувство стават за сметката на изгорена материя и енергия. Как хората могат да си въобразяват, че в кипежа на любовта не губят нищо, не плащат нищо? Цената на тези процеси е изключително висока и възстановяването е най-трудно. Toва са квинтесенции с друга природа, с друго качество, и дългата злоупотреба с тях води до загуба на красотата, интелигентността и финеса.

Това не значи, че всичко трябва да бъде подтиснато и вие трябва да живеете без любов и нежност. Аз се учудвам, когато виждам как хората се валят във физическите удоволствия, без дори да се опитват да включат по-духовни елементи. Това е шокиращо, защото откъдето и да погледнем, това е огромна, страхотна загуба. Хората никога не си мислят, че по този начин губят нещо. Те разсъждават по този начин: „тези органи никога не се изтощават.” Да, това е така, но в същото време нещо от мозъка се губи, нещо се изтощава. Любовта е добра, защото ви вдъхновява, стимулира и дава съзидателни импулси, но е глупаво, когато се получава обратното. Повечето хора правят любов по същия начин както се хранят. Те се чувстват задължени да се хранят редовно, автоматично, дори и ако не чувстват нищо.

Ще повторя каквото казах на едно младо момиче, което се интересуваше кое е правилно и кое не по въпроса за секса: Тя питаше дали би трябвало да живее в целомъдрие или да има полови връзки? Аз и отговорих: „Всъщност, това не е начина, по който трябва да бъде зададен въпросът, но така или иначе винаги бива поставен така. Всеки си има неговото становище за това, кое е добро и кое лошо. Но това не е начинът, по който трябва да разсъждаваме. Прави ли са тези, които избират да живеят във въздържание и целомъдрие? Всичко зависи от целите им. Може да има много добри, както и много лоши резултати. Въздържанието прави някои хора невротични, истерични и ги разболява, а други превръща в силни, идеално балансирани и в цветущо здраве. Прави ли са тези, които дават свободна воля на всичките си инстинкти? Те трябва да имат причина за това. Може ли това да им е от полза? Със сигурност това може да има и добри, както и много вредни последици. Не можем да класифицираме нещата просто като кажем: „Това е добро, това е лошо.” Доброто и злото зависят от друг фактор, от това как използваме силите, как ги управляваме. Нищо не започва като добро или зло, то се превръща в такова.

„Всичко е в това да знаем какъв е идеалът ни, какви искаме да бъдем. Ако искате да бъдете силни, да станете велики души и духове, ако искате да откриете духовният свят и да общувате с Небето, тогава ще трябва да намалите и дори да се откажете напълно от удоволствията и да се научите да изфинявате половата сила. Но ако не притежавате този висок идеал, тогава за вас ще бъде ненормално да се въздържате, да бъдете целомъдрени и девствени, това вероятно ще ви разболее, защото няма да има разумна причина за вашите усилия.” Разбира се, девойчето остана учудено от такава постановка на въпроса, защото никой не беше и го представял по този начин, но или като нещо положително, или като негативно. Дали е мъдро да даваме едни и същи съвети и закони на всички? Опитайте се да накарате свинята да бъде целомъдрена и девствена … Тя ще ви погледне учудено и ще каже: „Ти си луд! Каква е тази философия? Ти от Луната ли падаш?” Ето защо аз не давам същия съвет на всички.

Някога някой идва и казва: „Учителю, аз мисля, че не трябва да се женя и имам деца, защото мисля, че съм много духовен.” Но когато го погледна и видя неговата конституция, структурата му, аз казвам: „Не, не, по-добре да се ожениш, иначе ще бъде ужасно, ще си нещастен и ще направиш всички около себе си нещастни.” Друг път аз отговарям на друг: „Разбира се, ако искаш, може да се ожениш, но трябва да знаеш, че не си създаден за това и ще бъдеш много нещастен.” Много младежи въобще не се познават и не знаят какво да правят. Всеки пристига на земята с мисия, с определена програма, която трябва да осъществи и не зависи от него да разполага с тенденциите и чувствата, които вече е заложил в себе си. Както съм ви казвал: „Дайте на котката най-добрия съвет, кажете й че трябва да се откаже от яденето на мишки и да стане вегетарианка … Тя ще се съгласи и ще каже „мяу” в уверение на това. Но ако, докато й говорите, тя чуе мъничък шум, леко проскърцване, тя ще ви зареже без никакво угризение и ще се нахвърли върху мишката. Тя го интересува много повече от вашите речи. Как да обясниш на хората котки, че не трябва да ядат мишки?

Ако поставим на везните какво получаваме когато вкусваме всички удоволствия, всички възбуди и чувства и от друга страна всичко, което губим като им се отдаваме, ще видим, че губим почти всичко, а на практика не печелим нищо. Наистина не си струва да жертваме всичко за нищо. Но хората никога не си мислят че чувствата са краткотрайни и бързо се забравят (вчерашната храна не може да ни насити днес) и сами си подготвят живот, пълен с нищета. Докато ако направите известно усилие и се откажете от някои навици, разбира се, известно време изпитвате известни затруднения, но си приготвяте прекрасно бъдеще. За сметка на отказа от няколко приключения, вие градите цялото си бъдеще. Хората, които не умеят да мислят, неразумните, могат да кажат: „Аз и така съм щастлив, толкова съм задоволен!” И може би наистина са, но бъдещето им е опропастено. Вземете например случаят с пияницата, неговото поведение обяснява всичко: неговата слабост е пиенето и понеже виното го прави щастлив, той не спира да пие. Добре, но ако продължава така, какво ще бъде отношението на началника му, на семейството му, на приятелите му? Чувствата, които той изпитва са много приятни, но не за дълго. Бъдещето му отива на вятъра.

Чели сте библейската история за Исая, който продал рожденото си право за една паница леща. За едно малко усещане, едно мимолетно чувство, удоволствие, той предал рожденото си право и Якоб се възползвал от това. Тази история никога не е била тълкувана правилно. Повечето хора са много добри в отказа си от най-ценното, което притежават в името на едно нищожно удоволствие. Те са големи специалисти в тази наука, това е забележително. Но ученикът трябва да се научи как да се освободи от определени удоволствия, за да придобие нещо много по-велико. Разбира се, аз не казвам че той трябва веднага да се откаже от всичко, но от него зависи да знае как малко по малко да се освободи от всичко което го задържа по пътя на истинската еволюция.

Мислите ли, че тези, които са станали Велики Учители на човечеството са прекарвали животите си всред удоволствия и пороци? Не, те са живели в отречение, самоотвержение и немилост. Но следствието от избора на пътеката на самолечението е бъдеще, което надхвърля живота и на най-славният принц. Повечето хора се ужасяват от такова самоотхвърляне, те не искат да се откажат от нищичко. Те отказват да се лишат от каквото и да е и упорстват в задоволяването на всяко желание, на всяка нужда. Хубаво, но така те сами си подготвят кошмарно бъдеще …

Бонфен, 31 юли, 1975.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×